№ 364 / 03.06.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
П.Мидов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №226 по описа на съда
за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ТД
Митница Бургас към Агенция Митници
срещу Решение №9/19.01.2022г., постановено по АНД №607 по описа на Районен съд
Свиленград за 2021г. в частта, с която е отменена т.III
от Наказателно постановление №1605/2021 от 01.07.2021г. на Началник отдел МРР
Южна Морска, относно отнемане в полза на Държавата на товарен влекач марка В.с
рег.№ KU****AF и полуремарке с рег.№ KU****AF. Сочи, че позоваването на съда на
Решение от 14.01.2021г. на Съда на ЕС по дело№С-393/2019 било неправилно,
поради което и неправилен бил изводът, че разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМ
била неприложима спрямо жалбоподателя. Посоченият санкционен състав поставял изискване
за задължителна преценка за съответност между стойностите на предмета на
митническа контрабанда и тази на превозното средство, послужило за превозване
на стоките, предмет на митническа контрабанда. Пазарната стойност на товарния
автомобил била 74 322,35, митническата стойност – 73 211,70 лева, а
стойността на стоките – 154 706,75 лева, като това било повече от
двукратно стойността на автомобила и той следвало да бъде отнет в полза на
Държавата. Административнонаказаващият орган отчел, че разпоредбата към момента
на извършване на нарушението била действаща, а и все още продължавала да е
действаща, поради което и правилно бил отнел автомобила. Освен това следвало да
се има предвид, че товарната композиция била собственост на транспортна фирма BEJA TRANS, а управител на фирмата съгласно централния регистър на
Северна Македония към 26.01.2021г. бил Б. И., а същото лице превозвало стоките,
предмет на нарушението. Собствеността на товарният автомобил не била на трето и
добросъвестно лице, както и не можело да се счита, че това лице не разполага с
ефективни прави средства за защита. Иска се съдебното решение на Районен съд Свиленград да
бъде отменено в частта на процесния товарен
автомобил /посочен от РС Свиленград неправилно като лек/ и да се постанови друго,
с което изцяло да се потвърди НП №1605/2021
от 01.07.2021г. на Началник отдел МРР Южна Морска, като бъдат присъдени и
направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Б. И. не се явява
и не взема становище по касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
потвърдил Наказателно постановление №1605/2021 от 01.07.2021г., издадено от Началник
отдел МРР Южна Морска в частта, с която на Б.
И. за
нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ е наложено наказание Глоба в размер на 154 706,75
лева (пункт II) и в частта относно отнемане в полза на Държавата лекарствени
продукти по 108 позиции, всички с митническа стойност 154 706,75 лева и
отменил същото НП в частта, с която от Б.
И. на
основание чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата товарен влекач марка В.с рег.№ KU****AF и полуремарке с рег.№
KU****AF (пункт III). За да постанови този
резултат, Районен съд Свиленград е достигнал до извода, че при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Спазена била изцяло процедурата по съставяне на
посочените актове. Същите съдържали реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
издадени били в срок, от компетентни органи, при спазване на сроковете по
чл.34,ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не били допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.
Приел е за безспорно установено по делото, че Б.
И. е извършил описаното в наказателното
постановление административно нарушение, като е мотивирал изводите си в тази
насока, както и че не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. От
фактическа страна въззивният съд е установил, че на 23.12.2020г., около 08,15ч.
на трасе Входящи товарни автомобили на МП Капитан Андреево, на път от РТурция
за Северна Македония, пристигнал товарен автомобил на транспортната фирма Беа
Транс, Сев.Македония, управляван от жалбоподателя. При извършеният документален
контрол било установено несъответствие и била извършена рентгенова проверка,
свалена била оригиналната турска митническа пломба, която била в ненарушена
цялост. Така в товарното помещение било установено наличие декларираните 620
колета и още 12 колета с различни лекарствени продукти, разделени при
извършената проверка в 108 позиции. В личното си обяснение водачът на МПС
посочил, че бил на рампата при товарене, но не знаел какво съдържа товара. Взел
от митницата документите и потеглил на път. Съставен бил АУАН, в който подробно
били описани стоките, фактическо описание на нарушението и изпълнителната му
форма, както и обстоятелствата при извършване. Съдът приел, че частта на пункт III от наказателното постановление - относно, отнемане в полза на държавата на МПС, послужило
за превозване на стоките, предмет на митническа контрабанда, следва да бъде
отменено. Обосновал извода си за отмяна на наказателното постановление в тази
част с Решение от 14.01.2021 година на Съда на ЕС по Дело С-393/19, като
посочил, че националният съд е обвързан от преюдициалното заключение по това
дело, и разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМ противоречала на посочения съдебен
акт, респ. на правото на ЕС. Позовал се на приетото в решението на СЕС, че
национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано
за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство
принадлежи на трето добросъвестно лице – в случая на юридическо лице, различно
от физическото лице - извършителя на престъплението, без това ЮЛ – собственик,
да разполага с ефективни правни средства за защита, противоречи на правото на
Съюза. Въззивната инстанция е обосновала този извод след подробно разглеждане на
правния режим на юридическите лица – носител на права и задължения, които са
различни от тези на физическите лица, било от тези които го създават,
представляват или са включени като членове на юридическото лице, било от всички
останали субекти физически лица.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка,
която не се оспорва по делото. Съдът е възприел относимите факти въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен
извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП.
Същите съдържат всички необходими реквизити са издадени от компетентни органи,
при спазване на процесуалните срокове.
С решение от 14.01.2021 г. на Съда на ЕС по Дело С-393/19 е даден отговор на
поставени въпроси, както следва: 1. Чл.2, пар.1 от Рамково решение
2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и
имущество от престъпления във връзка с чл.17, пар.1 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано
за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство
принадлежи на трето добросъвестно лице; 2. Чл.4 от Рамково решение 2005/212 във вр. с чл.47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно
производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от
извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни
средства за защита. С обжалваното решение РС Свиленград е съобразил решението
на СЕС и е отменил наказателното постановление в частта, с която на основание чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на
Държавата лек автомобил и е върнал превозното
средство. В посоченото решение на СЕС е установено нарушение на правото на
Съюза - рамково решение 2005/212 във връзка с
гарантираните от Хартата права. Доводите, че
въззивната инстанция неоснователно е ограничила приложното поле на чл.233, ал.8 от ЗМ, като не е отчетено, че
стойността на превозното средство съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда, не се споделя от настоящия касационен състав, тъй
като водещо в случаите, когато за превозването или пренасянето на стоките –
предмет на митническа контрабанда, извършителят си е послужил с
превозно/преносно средство, е собствеността. Между страните не е спорно, че
процесното превозно средство е собственост на трето лице – юридическо лице,
което е собственост и е представлявано от Б. И., като именно в тази насока са допълнително
събраните пред касационната инстанция доказателства /талони за товарната
композиция и актуално състояние на фирмата/. В случая от значение е, че
собственикът на превозното средство – ЮЛ, не разполага с ефективни правни
средства за защита. Именно в тази посока РС Свиленград излага подробни мотиви,
че юридическите лица са различен правен субект от физическите лица, като
имуществото, правата и задълженията на ЮЛ и физическите лица са отделни, макар
и в случая физическото лице като извършител на нарушението да е управител и
собственик на дружеството. В настоящия случай нито към момента на извършване на
нарушението, нито към момента на издаване на наказателното постановление, а и към
момента на образуване на настоящото съдебно производство пред въззивната
инстанция, в редакцията на нормата на чл.59, ал.2 от ЗАНН не е предвидена
възможност за собственика на вещите, които са отнети в полза на държавата – ако
не е нарушител, да обжалва наказателното постановление. В подкрепа на
изложеното е и действащия понастоящем текст на чл.59, ал.2 - изм.
ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., от ЗАНН, съгласно която
е предвидена допустимост на процесното оспорване след 23.12.2021г. До този
момент дори уведомяването на собственика на МПС за отнемането на автомобила в полза на
Държавата не създава за последния възможност да защити правата си в настоящото
производство било като изложи позицията си, направи възражение срещу
отнемането, или като обжалва съдебния акт, с който се отнема МПС. Поради
изложеното съдът намира за несъстоятелно възражението на касатора, че
въззивната инстанция е следвало да се съобрази основно със стойността на МПС,
като отчете, че управителят на дружеството и нарушителя са едно и също лице.
При така изложените мотиви касационният
състав напълно споделя извода на въззивната инстанция и счита, че предвиденото
в чл.233, ал.8 от ЗМ отнемане на товарния
автомобил се явява в противоречие с посоченото Решение на Съда на ЕС, а поради
това правилно е отменено обжалваното наказателно постановление в частта по
пункт III. Районният съд е постановил
правилно решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното, на основание чл.221 и чл.222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9/19.01.2022г., постановено по АНД №607 по описа
на Районен съд Свиленград за 2021г. в частта, с която е отменена т.III от Наказателно постановление №1605/2021 от 01.07.2021г. на
Началник отдел МРР Южна Морска, относно отнемане в полза на Държавата на
товарен влекач марка В.с рег.№ KU****AF и полуремарке с рег.№ KU****AF.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.