Решение по дело №7410/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 7410/2022 г. по описа на ПРС IХ н. с.

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд
Пловдив досъдебно производство № 629/2018г. по описа на Второ РУ при ОД
МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А
от НК спрямо обвиняемият М. Н. Н. – роден на *** г. в ***, с адрес за
призоваване в ***, ***, ***, български гражданин, женен, средно
образование, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.
309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че в периода от 21.04.2018 г. до
10.05.2018 г. в *** при условията на продължавано престъпление е съставил
неистински частни документи и ги е употребил, за да докаже, че съществуват
правни отношения, както следва:
- на 21.04.2018 г. в *** е съставил неистински частни документи –
Договор за потребителски кредит *** от 21.04.2018 г. и декларация за
предоставяне на лични данни, и ги е употребил, за да докаже, че съществува
правно отношение между „***“ и П. И. Б., ЕГН **********;
- на 10.05.2018 г. в *** е съставил неистински частни документи –
Договор за паричен заем „***“ № 5438124-09.05.2018 г. от 10.05.2018 г.,
декларация за съгласие за достъп до лични данни, разходен касов ордер №
277 от 10.05.2018 г., приходен касов ордер № 648 от 10.05.2018 г. и приходен
касов ордер № 649 от 10.05.2018 г., и ги е употребил пред „***“ ООД, за да
докаже, че съществува правно отношение между „***“ ООД и П. И. Б., ЕГН
**********.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение на М. Н. Н., за
престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Сочи, че са налице
основанията на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание. Н., като същият е неосъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност, от процесното деяние няма
причинени имуществени вреди, не са налице и ограниченията за прилагане на
чл. 78а от НК, доколкото на Н. е повдигнато обвинение за продължавано
престъпление по чл. 309 от НК, т. е. същото е едно престъпление и не
съставлява множество престъпления, а предвиденото наказание е „Лишаване
от свобода“ до две години. Поддържа, че от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства по безспорен и категоричен начин се доказва
вината на обвиняемия в извършване на процесното деяние, обвинението е
доказано както от свидетелските показания, така и от изготвените експертизи.
Посочва, че съгласно изготвената съдебно-почеркова експертиза касателно
едно от деянията, безспорно е доказано, че подписите са на обв. Н., а относно
следващото – безспорно е доказано, че писмения текст е изписан от обв. Н., а
подписите са на страните. На следващо място посочва, че съгласно
свидетелските показания на ***, изготвил договорите, ръкописният текст и
подписа са положени от едно и също лице, предвид което посочва, че вината е
1

безспорно доказана. Предлага М. Н. Н. да бъде признат за виновен за
извършеното престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „Глоба“. При определяне размера на
административното наказание като смекчаващи отговорността обстоятелства
предлага да бъде приета сравнително младата възраст, както и изминалия
период от време от извършване на деянието, но също така да се съобрази и
това, че се касае за две деяния в продължавано престъпление, поради което
предлага да се определи наказанието над предвидения минимум, както и
заплащането на разноските да бъде възложено на обв. Н..
Защитникът на обвиняемият Н. – адвокат Б. взема становище, че
действително са налице основанията на чл. 78а от НК, а именно
освобождаване на М. Н. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Сочи, че видно от събраните по делото
доказателства, същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност, няма имуществени вреди, за престъплението по чл. 309 от НК се
предвижда наказание до две години „Лишаване от свобода“, поради което
също поддържа искането за налагане на административно наказание по реда
на чл. 78а от НК. По отношение на вината посочва, че от събраните по делото
доказателства не може по безспорен начин да се установи вината на М. Н.,
поради което предлага същият да бъде признат за невинен по така
повдигнатото му обвинение. В условията на евентуалност предлага да се
вземете предвид сравнително младата възраст на Н. и твърде дългият период
от извършване на деянието, както и че същият към настоящия момент е
безработен и издържа двама низходящи – децата си, поради което предлага да
се определи административното наказание в минимален размер.
Обвиняемият Н. сочи, че е съгласен с казаното от защитника си и няма
какво да добави.
В последната си дума заявява, че няма какво да каже.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият М. Н. Н. е роден на *** г. в ***, с адрес за призоваване в
***, ***, ***, български гражданин, женен, средно образование, не работи,
неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че обвиняемият М. Н. Н. и св.П. И. Б. били
приятели и често излизали заедно. Поради близките им отношения
обвиняемият имал достъп до вещи на св.Б., в това число и личната му карта.
През месец април 2018г. обв.Н. взел личната карта на св.Б. и на 21.04.2018г.
посетил ***. В магазина „***“ ЕИК ********* (наричано по долу
компанията) предлагало на клиентите потребителски кредити за закупуване
на стока. Финансовият продукт под формата на стоков кредит, какъвто бил
***, се предлагал чрез търговски партньори, с които компанията имала
сключени договори, по силата на които били упълномощени да предлагат на
клиентите услугата от име и за сметка на компанията. ***, сключвали
договор за кредит с одобрени от компанията клиенти, като по този начин
компанията финансирала покупката на стоки. След подписването на договора,
2

клиентът ставал собственик на стоката, а компанията се задължавала да
изплати размера на кредита директно на търговеца. Клиентът -
кредитополучател по договора се задължавал да върне на компанията сумата
на месечни вноски.
Формулярите за кредит за покупка на стоки се попълвали от *** в
магазините с данните посочени от клиентите, които предоставяли копие на
документ за самоличност, който се сравнявал на място с оригинала.
Формулярът заедно с останалите необходими документи, в това число и копие
на лична карта, се изпращал в отдел - Център за обслужване на клиенти на
компанията посредством он - лайн форма. Там се извършвала проверка на
информацията -валидността на личната карта се проверявала в справка в
интернет страницата на МВР. Допълнително се проверявала информация от
публични източници, например - справки за здравно осигуряване в интернет,
телефонни указатели и др. Задължително *** разговарял с клиента, като му
се задавали контролни въпроси по отношение на предоставената информация.
След проверка на информацията и оценка на молбата се представяло
становище, дали клиентът е одобрен. *** подписвал одобрения договор за
заем от името на заемодателя.
На 21.04.2018г. като *** за „***“ в ***, работела св. К. Д. Х.. След като
разгледал стоките в магазина обв.Н. харесал мобилен телефон марка
„Самсунг“ модел „Галакси S9+“, който бил на цена 1849 лева. Тъй като
телефонът бил доста скъп, обвиняемият решил да опита да го вземе чрез
стоков кредит, като сключи договора от името на св.Б.. Обв.Н. отишъл при
св.Х. и заявил, че желае да закупи стока на изплащане. Св.Х. поискала
личната му карта и обв.Н. й предоставил личната карта, издадена на името на
св.П. И. Б.. Св.Х. сравнила лицето от снимката на документа с обвиняемия, но
нищо не я усъмнило в самоличността на лицето. Свидетелката снимала
личната карта на св.Б. и я върнала на обв.Н.. След това св.Х. попълнила
формуляр за кредит за покупка на стока с данните на св.П. И. Б. и го
изпратила ведно с копие на личната му карта по електронен път на Центъра за
обслужване на клиенти на компанията в гр.София за одобрение. След като
получила одобрение св.Х. разпечатала Договор за потребителски кредит ***
от 21.04.2018г. със страни „***“ в качеството на кредитор и П. И. Б. ЕГН
********** в качеството на кредитополучател, както и декларация за
предоставяне на лични данни на името на св.П. И. Б.. Съгласно договора
кредитора заплащал сумата от 1849 лева, като по този начин финансирал
закупуването на стока – смартфон марка „Самсунг“ модел „S9 plus”, а
кредитополучателят се задължавал да погаси кредита за срок от 18 месеца с
размер на месечна погасителна вноска 121,20 лева. В декларацията за
предоставяне на лични данни било приложено сканирано копие на личната
карта на св.П. И. Б., а в графа контакти бил посочен телефон за спешна връзка
***. Въпреки, че документите били издадени от името на П. И. Б., като страна
по сделката, обв. Н. положил подпис от името на последния както следва:
обвиняемият подписал всяка страница от Договор за потребителски кредит
*** от 21.04.2018г в долния ляв ъгъл в графата „Подпис на клиент“, в полето
„Кредитополучател“ собственоръчно изписал „П. Б.“ , „21.04.2018“ и се
подписал; в декларация за съгласие за достъп до лични данни под
сканираното копие на личната карта на св.Б. и под полето „Подпис на
кредитоискателя“ положил подпис и собственоръчно изписал „Вярно с
оригинала“. Обв.Н. направил това с цел да докаже, че съществува правно
отношение между „***“ и П. И. Б. ЕГН **********. Подписите и
ръкописният текст били положени лично от обв.Н. пред св.Х.. След като
всички документи били подписани обвиняемият и свидетел Х. отишли до
касата на магазина, където била издадена фактура и мобилният телефон бил
предоставен на обвиняемия.
През 2018г. процедурата за отпускане на кредит от „***“ ООД се
3

състояла в следното: Клиентът се обаждал на националния телефонен номер
на „***“ ООД - *** и заявявал желанието си да кандидатства за кредит.
Служител на дружеството му задавал въпроси по телефона свързани с
местожителство, доходи, семейно положение на клиента и записвал данните
от личната му карта. След това служителят, който е приел искането за
отпускане на кредит онлайн, проверявал информацията. След проверката друг
служител от кредитен отдел разговарял с клиента и задавал същите
въпроси, за да се потвърди информацията. След като се установяло, че няма
нередности, клиентът получавал одобрение за отпускане на искания кредит.
Имейл с данни за клиента и одобрението за отпускане на кредит се изпращал
до офис на „***“ ООД, в който клиентът е заявил, че желае да получи сумата.
***, получил имейла в офиса, провеждал телефонен разговор с клиента като
го уведомявал, че е одобрен за отпускане на кредите и уточнявал времето
удобно на клиента, за да посети офиса, да подпише договор и да получи
исканата сума.
На неустановена дата в началото на месец май 2018г. на националния
телефонен номер на „***“ ООД - *** се получило обаждане от лице
представило се за П. И. Б.. В проведения със служител на „***“ ООД разговор
лицето заявило искане за отпускане на кредит в размер на 800 лева и
предоставило личните данни на св.Б., в това число ЕГН, номер и дата на
издаване на лична карта и др. Уточнено било, че кредитът ще бъде усвоен в
офис на „***“ ООД, находящ се в ***. Впоследствие бил проведен още един
разговор с лицето на посочения от него телефонен номер, а именно ***, като
информацията била потвърдена. На 09.05.2018г. св. Н. Н. П., *** към „***“
ООД, с месторабота офиса на дружеството, находящ се в ***, получила
имейл, съгласно който П. И. Б. бил одобрен за отпускане на кредит в размер
на 800 лева. На същата дата св.П. позвънила на посочения телефон - ***, като
разговаряла с лице от мъжки пол, представило се за св.Б.. Свидетелката
обяснила на лицето, че е одобрен за отпускане на исканата от него сума и го
попитала кога иска да бъде усвоен самия кредит. Лицето заявило, че ще се
опита да дойде до края на деня в офиса, но ако не успее ще дойде на другия
ден.
На 10.05.2018г. следобед св.П. се обадила отново на клиента,
представил се като П. Б. и се разбрали да дойде до края на работния ден.
Около 18:30 часа на 10.05.2018г. в офиса, находящ се в ***, влязъл обв. М. Н.
Н., който се представил на св.П. като П. И. Б. и заявил, че едва е успял да
дойде. Обв.Н. носел шапка с козирка и имал лепенка на носа си. За да обясни
вида си, обвиняемият обяснил, че е пострадал по-рано през деня по време на
работа, като дъска го е ударила в носа. Обв.Н. седнал на стола срещу бюрото
на св.П. и й подал лична карта, издадена на името на св.П. И. Б.. Св.П.
сравнила снимката от личната карта с обвиняемия и намерила прилика,
въпреки, че лицето на обв.Н. не се виждало изцяло, поради лепенката на носа
и шапката. Св.П. направила ксерокопие на личната карта и я върнала на
обвиняемия. След това свидетелката разпечатала декларация за съгласие за
достъп до лични данни на името на св.П. И. Б., разходен касов ордер №277 от
10.05.2018г. за сумата от 800 лева с получател П. И. Б., приходен касов ордер
№648 от 10.05.2018г. за сумата от 8 лева с вносител П. И. Б., приходен касов
ордер №649 от 10.05.2018г. за сумата от 0,10 лева с вносител П. И. Б. и два
екземпляра на Договор за паричен заем „***“ № 5438124-09.05.2018г. от
10.05.2018г. между „***“ ООД в качеството на заемодател и П. И. Б. ЕГН
********** в качеството на заемател. Съгласно договора заемателят следвало
да получи заемна сума в размер на 800 лева, която следвало да погаси за срок
от 5 месеца с размер на месечна погасителна вноска 223,36 лева. Въпреки, че
документите били издадени от името на П. И. Б., като страна по сделката, обв.
Н. положил подпис от името на последния както следва: обвиняемият
подписал всяка страница от Договор за паричен заем „***“ № 5438124-
09.05.2018г. от 10.05.2018г. в долния десен ъгъл, а под текста „ЗАЕМАТЕЛ:“
4

изписал ръкописно „П. И. Б.“ и се подписал; в декларация за съгласие за
достъп до лични данни срещу текста „ДЕКЛАРАТОР:“ изписал ръкописно
„П. И. Б.“ и се подписал; на листа с ксерокопие на личната карта на името на
П. И. Б. изписал ръкописно „Вярно с оригинала“ и се подписал; в разходен
касов ордер №277 от 10.05.2018г. обвиняемият се подписал в графата срещу
текста „Получил сумата:“, а в приходен касов ордер №648 от 10.05.2018г. и
приходен касов ордер №649 от 10.05.2018г. се подписал в графата срещу
текста „Вносител:“. Обв.Н. направил това, за да докаже, че съществува
правно отношение между „***“ ООД и П. И. Б. ЕГН **********.След като
подписал документите св. П. го попитала по какъв начин ще заплати таксата
за одобрение на кредите. Обвиняемият отвърнал, че нямал пари в него и
пожелал таксата да бъде удържана от сумата на кредита. Св.П. приспаднала
таксата от отпусната сума на кредита и изплатила на ръка на обв.Н. сумата от
791, 90 лева. Обвиняемият заявил, че е наясно с условията по изплащането на
кредита и че колегите на св.П. вече са му обяснили всичко по телефона и си
тръгнал. Впоследствие на 16.05.2018г. всички документи подписани от обв.Н.
били изпратени в Централния офис на дружеството в гр.София.
На 19.05.2018г. св.Б. имал нужда от парични средства и решил да
кандидатства за кредит от „***“ ООД. Свидетелят позвънил на телефонния
номер на „***“ ООД, като разговарял със служителка на дружеството. Св.Б.
продиктувал имената и ЕГН-то си и попитал дали може да кандидатства с акт
за раждане, тъй като е изгубил личната си карта. Служителката обаче го
уведомила, че има неизплатен кредит към „***“ ООД в размер на 800 лева,
който е бил изтеглен от офиса им в ***. Св.Б. заявил, че не е теглил този
кредит и не е посещавал посочения офис. След този разговор св.Б. посетил
офиса на „***“ ООД в *** и разговарял със служителите там, които го
уверили, че случая ще бъде разследван от техният отдел по сигурността.
Впоследствие св.Б. подал жалба в Районна прокуратура гр.Пловдив за
случая и по жалбата му след извършена предварителна проверка било
образувано настоящото досъдебно производство. Междувременно след
подаване на жалбата, св.Б. поискал справка от Централен кредитен регистър
към БНБ, от която установил, че от негово име е сключен договор за
потребителски кредит с „***“ за закупуване на стока на изплащане от ***. По
нито един от двата договора за кредит не постъпили парични средства за
погасяването им.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът
преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, а именно –П. И.
Б., Н. Н. П., Р. М. Д. - Б., Д. Д. Н., С. К. А., К. И. Х., Д. Д. Б., Т. Х. С., В. Н. В.,
К. Д. Х., които непротиворечиво описват горната фактическа обстановка,
включително – употребата на така описаните неистински частни документи
от обвиняемия Н., за да докаже, че съществуват правни отношения.
Съдът намира показанията на свидетелите П. И. Б., Н. Н. П., Р. М. Д. -
Б., Д. Д. Н., С. К. А., К. И. Х., Д. Д. Б., Т. Х. С., В. Н. В., К. Д. Х. за логични,
последователни, непротиворечиви и добре кореспондиращи помежду си,
поради което и кредитира същите.
Горната фактическа обстановка се установява и от заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство три съдебно – почеркови
експертизи, както следва:
Видно от изготвената съдебно – почеркова експертиза – Протокол №57
от 21.01.2019г. /т.1 л.99-103/, в Договор за паричен заем „***“ № 5438124-
5

09.05.2018г. положеният подпис и ръкописния текст в графата „Заемател“ на
стр.6 не са изпълнени от П. И. Б..Положените подписи долу вдясно на всяка
страница от 1 до 5 от горецитирания договор не са изпълнени от П. И. Б.. В
декларация за съгласие за достъп до лични данни, положеният подпис и
ръкописния текст в графата „Декларатор“ на стр.1 не са изпълнени от П. И. Б..
На листа със ксерокопие на личната карта на П. И. Б. положеният подпис и
ръкописния текст „Вярно с оригинала“ не са изпълнени от П. И. Б.. В
разходен касов ордер №277 от 10.05.2018г. подписът в графата „Получил
сумата“ не е изпълнен от П. И. Б.. В приходен касов ордер №648 от
10.05.2018г. и в приходен касов ордер №649 от 10.05.2018г. подписът в
графата „Вносител“ не е изпълнен от П. И. Б..
Видно от изготвената съдебно – почеркова експертиза – Протокол №4
от 03.01.2020г. /т.1 л.106-110/, в Договор за паричен заем „***“ № 5438124-
09.05.2018г. положеният подпис и ръкописния текст в графата „Заемател“ на
стр.6 са изпълнени от М. Н. Н.. Положените подписи долу вдясно на всяка
страница от 1 до 5 от горецитирания договор са изпълнени от М. Н. Н.. В
декларация за съгласие за достъп до лични данни, положеният подпис и
ръкописния текст в графата „Декларатор“ на стр.1 са изпълнени от М. Н. Н..
На листа със ксерокопие на личната карта на П. И. Б. положеният подпис и
ръкописния текст „Вярно с оригинала“ са изпълнени от М. Н. Н.. В разходен
касов ордер №277 от 10.05.2018г. подписът в графата „Получил сумата“ е
изпълнен от М. Н. Н.. В приходен касов ордер №648 от 10.05.2018г. и в
приходен касов ордер №649 от 10.05.2018г. подписът в графата „Вносител“ е
изпълнен от М. Н. Н..
Видно от изготвената съдебно – почеркова експертиза – Протокол №465
от 21.07.2020г. /т.1 л.114-117/, в Договор за потребителски кредит *** от
21.04.2018г. сключен между П. И. Б. и „***“ и в декларация за предоставяне
на лични данни към Договор *** подписите положени в графите: „Подпис
на клиент“, до текста „Вярно с оригинала“ и в полето „Кредитополучател“ не
са изпълнени от П. И. Б.. Тези подписи са със съдържание различно от
подписите на М. Н. Н., поради което не може по безспорен начин да се
установи дали изследваните подписи са изпълнени или не от М. Н. Н.. В
Договор за потребителски кредит *** от 21.04.2018г. сключен между П. И. Б.
и „***“ и декларация за предоставяне на лични данни към Договор ***
ръкописният текст „Вярно с оригинала“ и в полето „Кредитополучател“ са
изпълнени от М. Н. Н..
Съдът възприема заключенията на горепосочените три експертизи за
компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, обстойно мотивирани и съответстващи на останалите
събрани по делото доказателства. От същото се установяват обстоятелството,
че описаните инкриминирани частни документи, употребени от обвиняемия
Н., за да докаже, че съществуват правни отношения, са неистински, както и че
съставени от самия него.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че
6

със своите действия обвиняемият М. Н. Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че в периода от 21.04.2018 г. до 10.05.2018 г. в *** при
условията на продължавано престъпление е съставил неистински частни
документи и ги е употребил, за да докаже, че съществуват правни отношения,
както следва:
- на 21.04.2018 г. в *** е съставил неистински частни документи –
Договор за потребителски кредит *** от 21.04.2018 г. и декларация за
предоставяне на лични данни, и ги е употребил, за да докаже, че съществува
правно отношение между „***“ и П. И. Б., ЕГН **********;
- на 10.05.2018 г. в *** е съставил неистински частни документи –
Договор за паричен заем „***“ № 5438124-09.05.2018 г. от 10.05.2018 г.,
декларация за съгласие за достъп до лични данни, разходен касов ордер №
277 от 10.05.2018 г., приходен касов ордер № 648 от 10.05.2018 г. и приходен
касов ордер № 649 от 10.05.2018 г., и ги е употребил пред „***“ ООД, за да
докаже, че съществува правно отношение между „***“ ООД и П. И. Б., ЕГН
**********.
От обективна страна, съгласно вече изложения коментар на
доказателствената съвкупност се установи по несъмнен начин, че
обвиняемият Н. е съставил описаните неистински частни документи, както и
че ги е употребил по посочения начин, за да докаже, че съществуват
въпросните правни отношения, в който смисъл доказателственият анализ не е
необходимо да бъде повтарян.
От обективна страна се установява още, че престъплението е извършено
при условията на продължавано престъпление, доколкото се установяват две
отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, а именно – това по чл. 309, ал. 1 от НК, извършени са през
непродължителни периоди от време, а именно – в периода от 21.04.2018 г. до
10.05.2018 г., включително, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемият Н. при пряк умисъл като форма и
вид на вината. Същият напълно е съзнавала противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвала, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Ето защо съдът призна обвиняемия М. Н. Н. – роден на *** г. в ***, с
адрес за призоваване в ***, ***, ***, български гражданин, женен, средно
образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това,
че в периода от 21.04.2018 г. до 10.05.2018 г. в *** при условията на
7

продължавано престъпление е съставил неистински частни документи и ги е
употребил, за да докаже, че съществуват правни отношения, както следва:
- на 21.04.2018 г. в *** е съставил неистински частни документи –
Договор за потребителски кредит *** от 21.04.2018 г. и декларация за
предоставяне на лични данни, и ги е употребил, за да докаже, че съществува
правно отношение между „***“ и П. И. Б., ЕГН **********;
- на 10.05.2018 г. в *** е съставил неистински частни документи –
Договор за паричен заем „***“ № 5438124-09.05.2018 г. от 10.05.2018 г.,
декларация за съгласие за достъп до лични данни, разходен касов ордер №
277 от 10.05.2018 г., приходен касов ордер № 648 от 10.05.2018 г. и приходен
касов ордер № 649 от 10.05.2018 г., и ги е употребил пред „***“ ООД, за да
докаже, че съществува правно отношение между „***“ ООД и П. И. Б., ЕГН
**********,
- престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК .
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемия М. Н. Н. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК е лишаване от свобода до две години. При осъществяване на
престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да
подлежат на възстановяване.
С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от
страна на обвиняемият Н. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла
на чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът прие, че са налице основанията
на чл.78 А от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК както следва –
обвиняемият Н. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл. 309,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до две години,
обвиняемият Н. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от
НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в
чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК.
Поради това обвиняемият Н. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на
чл.78А от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно
чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът като отегчаващо отговорността
обстоятелства отчета – наличието на повече от едно, а именно – две отделни
деяния, както и това, че са съставени и употребени множество отделни
неистински документи.
От друга страна, като смекчаващи обстоятелства се констатираха –
добрите характеристични данни и липсата на такива за други
противообществени прояви на обвиняемия.
8

Предвид горното и най-вече поради факта, че деянието е за първи път,
съдът счете, че следва да бъде отчетен един превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като наказанието бъде определено в размер,
близък до минималния, но все пак – не равен на него, поради отчетените
отегчаващи обстоятелства.
Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1300 лева ще съдейства в
достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно
действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане
целите на същото.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът намери, че веществените доказателства, като следва – 1 бр. диск,
Договор за потребителски кредит *** от 21.04.2018 г. и декларация за
предоставяне на лични данни, касова бележка, Договор за паричен заем „***“
№ 5438124-09.05.2018 г. от 10.05.2018 г., декларация за съгласие за достъп до
лични данни, разходен касов ордер № 277 от 10.05.2018 г., приходен касов
ордер № 648 от 10.05.2018 г. и приходен касов ордер № 649 – следва ДА
ОСТАНАТ по делото за срока на неговото съхранение. Касае за веществени
доказателства – документи и носители на цифрова информация, чието
съхранение по делото, предвид техния характер, очевидно не би съставлявало
затруднение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия М. Н. Н. за виновенен в извършено
престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдът счете, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК същият следва да бъде осъдена да заплати
направените разноски по досъдебното в размер на 840 лева, по сметка на
ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.
Същите разноски са направени за изготвяне на експертизи в хода на
досъдебното производство, заключенията на които са послужили за
изясняване на обективната страна на деянието, по което обвиняемият бе
признат за виновен, а именно – относно това, дали съставените документи са
по същество неистински.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	139
Дата:	25 януари 2023 г.
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20225330207410
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 декември 2022 г.

Решение по дело №7410/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите