№ 7982
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110159852 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
На 19.10.2021г. е предявен иск по чл.127, ал.2 от СК от В. Н. М. против Б. М. К., за
родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на общото дете на
страните Кристиян Бориславов К., роден на 28.02.2013г. Ищцата претендира месечна
издръжка в размер на 800 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
19.10.2021г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. С допълнителна молба от
28.10.2021г. ищцата е заявила, че претендираната издръжка е в размер на 350 лв. месечно, а
в съдебно заседание заяви, че желае издръжката да е в размер на 250 лв. месечно.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, на 31.12.2021г. е подаден отговор по исковата молба от
ответника Б. М. К.. В него заявява, че предявените искове са допустими и частично
основателни. Заявява, че не се противопоставя родителските права по отношение на
малолетното общо дете на страните да бъдат предоставени на майката, при когото детето да
живее, а на него да бъде определен подходящ режим на лични отношения. По отношение на
предявения иск за издръжка заявява, че във финансовите му възможности е да заплаща
издръжка в размер на минималния за страната. Твърди, че не полага труд, не притежава
недвижими имоти и автомобили, от които да реализира доходи, а в същото време има и
друго малолетно дете, на което предоставя издръжка.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено
следното:
Страните В. Н. М. и Б. М. К. са родители на детето Кристиян Бориславов К., роден на
28.02.2013г. Родителите са разделени от 2018г., след завръщането си от Германия, където
опитали да се устроят. Ищцата с детето Кристиян останали да живеят в гр. София, а
ответникът К. се пренесъл при родителите си в гр. Божурище, където живее и към
настоящия момент. В същия град живее и дъщеря му от предходна връзка – Александра,
която е на 12 години, която се отглежда от майка си, но прекарва свободното си време с
1
ответника и баба си. През декември 2020г. ответникът е вземал детето Кристиян за
последно, не заплащал издръжка и не се интересувал от него.
Според социалния доклад, приложен към делото, детето Кристиян се отглежда от
неговата майка с помощта на новия й партньор в живота. В началото след раздялата на
страните, която е от четири години, ответникът се интересувал от детето, но постепенно
спрял да се обажда, не изпращал и издръжка. В същото време ищцата е заявила, че не
ограничава срещите на детето с баща му, само че последният се е дезинтересирал от него.
Детето Кристиян контактува често по телефон или Вайбр със сестра си Александра.
Гостувал рядко на баща си в Божурище, където общувал с нея и родителите на баща си.
Социалните работници изразяват становище, че и двете страни имат добър родителски
капацитет и е добре за детето им да комуникира и с двамата си родители.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК. Съгласно законовата
разпоредба ако родителите не постигнат споразумение относно родителските отношения,
местоживеенето и издръжката на общото им дете, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Страните по делото, родители на детето Кристиян, които не са били в брак, са
фактически разделени от 2018г. Последните не са постигнали споразумение относно
местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото
им дете. Не се спори по делото, че след фактическата раздяла между страните грижите по
отглеждането и възпитанието на общото им малолетно дете са поети изцяло от майката.
Майката желае да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето Кристиян, поради което и съдът следва да определи кой от родителите да
упражнява родителските права спрямо детето, съблюдавайки единствено интереса на
последното. В същото време ответникът К. не възразява родителските права да се
предоставят на ищцата.
Единствено майката изразява желание и готовност да се грижи за отглеждането и
възпитанието на малолетния Кристиян. Установи се по делото, че ищцата притежава
необходимия родителски капацитет, познава потребностите на детето и е в състояние
адекватно да откликне на тях. Жилищно устроена е, работи по трудов договор. Бащата на
практика не оспорва родителския капацитет и годност на майката. Последният трайно се е
дезинтересирал от сина си, който е започнал да чува по телефона инцидентно. При
направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските
права следва да бъдат предоставени на майката, която е способна изцяло да задоволи
базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С
предоставяне родителските права на майката, според настоящия съдебен състав ще бъдат
защитени в пълен обем интересите на детето Кристян, което ще расте в средата към която е
привикнало.
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето
на детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1
от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
2
причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своята майка, която ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на детето следва да се определи при нея.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по упражняването
на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето Кристиян при условията на чл. 59 от СК, изхождайки
единствено от интересите на детето и неговото особено състояние. На бащата следва да
бъде определен режим на лични контакти с детето съобразно диспозитива на настоящото
решение, който да гарантира предвидими и регулярни контакти с детето.
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните нужди на детето за храна, дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и т.н., както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което то е отглеждана, се установяват от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
В случая съдът, извършвайки преценка за нуждите на детето и възможностите на
бащата - неустановени по делото (според официалните справки от НАП същият работи по
трудово правоотношение, а в съдебна зала заяви, че е безработен), в това число и предвид
обстоятелството, че ответникът е в работоспособна възраст, трудоспособен е и в състояние
да реализира трудови или приравнени на тях доходи, както и е реализирал такива, макар и в
неустановен размер от работа в чужбина, от където твърди че е изпращал пари на детето,
съдът намира, че бащата би могъл да отделя средства, над необходимите за собствената му
издръжка и за издръжката на детето си Кристиян в размер на 250 лева месечно. Издръжката
следва да се присъди считано от 19.10.2021г. датата на депозиране на исковата молба до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска. За яснота на страните следва да бъде
отбелязано, че ответникът върху когото лежи доказателствената тежест не установи по
делото да е изпълнявал алиментните си задължения за издръжка от момента на завеждане на
иска. Същият заяви, че живее при родителите си, които са поели основните му разходи, не
плаща за жилище и комунални услуги. Следва да се отбележи обстоятелството, че при
определяне на размера на издръжката съдът взе предвид и фактът, че ответникът има друго
малолетно дете, за което заяви, че се издържа от неговата майка, при което живее.
Присъдената в настоящото производство месечна издръжка се дължи, видно със законната
лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
По разноските:
Разноски по делото са претендирани само от ищцата. С оглед характера на
настоящото производство – спорна съдебна администрация, обаче, направените разноски,
следва да останат в тежест на страните така, както са направени, респективно претенцията
на ищцата за присъждането на такива, следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
3
СРС сумата в размер на 360 лева - държавна такса върху определения размер на издръжка
на детето Кристиян (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето – Кристиян
Бориславов К., ЕГН **********, на неговата майка В. Н. М., ЕГН **********, при която
определя местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Б. М. К., ЕГН
**********, с детето Кристиян Бориславов К., ЕГН **********, както следва: бащата има
право да вижда и взема детето при себе си всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от
месеца за времето от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване; всяка четна
година - по време на Пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН
за съответната година (приложима и за детските заведения), за времето от 10.00ч. на първият
ден от ваканцията до 17.00ч. на последния ден; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти
декември до 17.00 ч. на 28-ми декември; от 10.00 часа на 29-ти декември на всяка нечетна
година до 17.00ч. на последният ден на Коледната ваканция, определена от МОН за
съответната нечетна година (приложима и за детските заведения); всяка нечетна година от
10.00ч. на Разпети Петък до 17.00ч. на Светлия Понеделник, както и един месец през лятото,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Б. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. Божурище, ул. Малина № 2 да
заплаща на малолетното си дете Кристиян Бориславов К., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител В. Н. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от 19.10.2021г. -датата на подаване на исковата
молба в съда, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, съда
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Б. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. Божурище, ул. Малина № 2, да
заплати по сметка на СРС сумата 360 (триста и шестдесет) лева – държавна такса върху
издръжката на детето.
Оставя без уважение искането на В. Н. М., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4