№ 8326
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110154704 по описа за 2023 година
По искова молба с вх. № 276099/05.10.2023г. е образувано настоящото
гр.д. № 54704/2023 г. на СРС. От Г. Ф. Г. срещу М. Ж. В. е предявен иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по
отношение на малолетното дете на страните - E Г.а Г.а, родена на
10.06.2021г., на ищеца, определяне на местоживеенето на детето, режим на
лични отношения с ответника, както и за осъждането на ответника да заплаща
месечна издръжка в законоустановения минимален размер.
По исковата молба с вх. № 276152/05.10.2023г. е образувано гр.д. №
54707/2023 г. на СРС. С нея от М. Ж. В. е предявен иск против Г. Ф. Г. с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по
отношение на детето E Г.а Г.а на майката, определяне местоживеенето на
детето и режим на лични отношения с ответника по иска - Г. Ф. Г., и
присъждане на издръжка в размер на 500 лева.
Предявен е и иск от E Г.а Г.а чрез нейната майка и законен
представител М. Ж. В. на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК ответникът Г.
Ф. Г. да бъде осъден да заплати на дъщеря си издръжка а минал период - от
16.09.2023г. до 05.10.2023 г. в размер от 333.40 лв.
В исковата молба, депозирана от Г. Г., се твърди , че страните са
родители на малолетната E Г.а Г.а, родена на 10.06.2021г . Живели във
1
фактическо съжителство в дома на ищеца от месец януари 2018 г. до
16.09.2023г . На 16.09.2023г . ответницата заедно с детето напуснала дома им
в гр . София и се преместила да живее в своето жилище.
Посочва се, че между родителите било налице разбирателство, като
възниквалите конфликти били разрешавани чрез взаимните им усилия,
поради което за ищеца била неясна причината за раздялата. Твърди се, че от
18.09.2023 г. детето не е посещавало детска градина и от тази дата ответникът
и детето са се установили в с. Ново Левски, в близост до гр. Гоце Делчев,
където живеят при майката на ответника. Ищецът нямал възможност да
вижда детето в значителен период от време след тази дата, тъй като не бил
уведомен за местонахождението му, а след като установил къде се намира
ответницата, контактите му с детето се осъществявали по предварителна
уговорка и единствено в присъствието на майка му.
Поддържа се, че ищецът е силно привързан към детето, както и че по
време на съвместното съжителство с ответницата е прекарвал ежедневието си
вкъщи заедно с детето, грижил се е за нуждите му и е поемал финансови
разходи по издръжката му, включително е заплащал такси за посещаваната от
детето детска градина. Твърди се, че между страните не е постигнато съгласие
относно въпросите, свързани с родителските права по отношение на детето,
местоживеенето и режима на лични отношения на бащата с него. По
изложените съображения се отправя искане родителските права да бъдат
предоставени на ищеца, при когото да бъде определено местоживеенето на
детето, като бъде определена издръжка в законоустановения минимален
размер, която да заплаща неотглеждащия родител, а при евентуалност спрямо
заявеното искане- в случай, че родителските права бъдат предоставени на
майката, съдът да определи съответен разшИ. режим на лични отношения на
ищеца с детето, съобразно предложения такъв в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва твърденията в исковата молба с доводи за
липса на родителски капацитет на ищеца по първоначалния иск сам да
отглежда детето на страните E Г.а Г.а. Твърди се, че са налице конфликтни
отношения между страните, както и че поведението на ищеца е в ущърб и на
детето. Сочи се, че още преди раждането на детето отношението на ищеца
към ответницата било агресивно и лишено от грижа и подкрепа, а по време на
2
бременността й ищецът изисквал от нея да извършва тежки физически
усилия, които не били съобразени със състоянието й. След раждането на
детето той не отделял необходимото внимание на дъщеря си, не общувал
пълноценно с нея и не познава навиците й, а към ответника бил избухлив и
отправял обиди, като това му поведение бито вредно и за детето. Твърди се,
че грижи за детето са полагани изключително от ответника, а понастоящем
ответникът получава помощ от своята майка. Ищецът търсел контакт с детето
инцидентно и по настояване на ответника общувал с дъщеря си единствено в
нейно присъствие. Сочи се за случай, при който ищецът пресрещнал с
автомобила си ответника, която била с детето, и поискал да го вземе въпреки
несъгласието й, вследствие на което ответникът се изплашила и избягала с
детето. Заявява се, че след раздялата между страните детето е по - спокойно и
предвид възрастта и пола на детето е неподходящо същото да бъде
отглеждано от бащата, тъй като се нуждае от непрекъсната майчина грижа и
внимание.
В отговора на исковата молба от името на ответника по първоначалната
искова молба се заявява, че същата поддържа исканията си и фактически
твърдения, изложени в предявената от нея искова молба с вх. №
276152/05.10.2023г., по която е образувано гр.д. № 547072/023г. В исковата
молба от М. Ж. В. се твърди, че от раждането на детето E Г.а Г.а грижите по
отглеждането и възпитанието на детето изцяло са поети от нея, както и че
притежава собствено жилище и е в състояние да осигури необходимите
условия за правилното отглеждане и възпитанието му.
С исковата молба с вх. № 276152/05.10.2023г., по която е образувано
гр.д. № 54707/2023 г. на СРС, съдът е сезиран предявен от М. Ж. В. иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК- за предоставяне на родителските права по
отношение на детето E Г.а Г.а на майката, за определяне местоживеенето на
детето и съответен режим на лични отношения с ответника по иска - Г. Ф. Г.,
и присъждане на издръжка в размер на 500 лева, както и иск с правно
основание чл. 149 СК за осъждането на ответника да заплати месечна
издръжка в претендирания размер за минал период- от 16.09.2023г. до
05.10.2023г. в размер от 333.40 лв.
Ответникът Г. Г. по иска, депозиран от М. В., с депозирал отговор на
насрещната искова молба, с който оспорва твърденията в искова молба с вх.
3
№ 276152/05.10.2023г. Поддържа заявените в сезиращата съда първоначална
искова молба искания, като при евентуалност - в случай че съдът не уважи
същите и родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на
майката, заявява искане за определяне на режим на лични контакти с детето,
който е близък съобразно определения от съда като привременни мерки.
С Определение № 36727/16.10.2023 г. на по гр.д. № 54704/2023 г. на
СРС на основание чл.213 ГПК поради идентитет на страните и връзка между
делата двете производства са съединени, като гр.д. № 54707/ 2023г. на СРС е
присъединено към настоящото гр.д.№ 54704/ 2023г. на СРС, като по този
начин е осъществено последващо съединяване на искове.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Двамата родители предявяват искове с правно основание чл. 127, ал. 2
СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не
постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при
4
определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено
задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а)
желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Страните Г. Г. и М. В. са родители на детето E Г.а Г.а, родена на
10.06.2021г. Това не е спорно и се доказва от удостоверението за раждане.
Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1
СК, не живеят заедно.
Не са оспорени твърденията им, че от 16.09.2023 г. са във фактическа
раздяла. От тази дата ответницата и ищца М. В, заедно с детето напуснала
семейното жилище, находящо се в гр. София, ... и се преместила да живее в
собственото си жилище, находящо се в гр. София, .... Тези изводи намират
подкрепа в приетите по делото социални доклади, неоспорени в тази част,
изслушванията на двамата родители и показанията на свид. В..
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да
предостави упражняването на родителските права на единия от родителите,
като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането
на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично
ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите
на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
5
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес,
както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29
СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на
III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство
не поражда последици, които засягат (отричат или признават)
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на
упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена
именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни
права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко
свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е
засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен
обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от
тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и
събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство
преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят
изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по
смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и
6
издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези
правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права
и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези
въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от
тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение №
4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).
Доказва се, че и двамата родители притежават висок родителски
капацитет.
Майката е с висок родителски капацитет, доколкото от раждането на
детето тя полага непрекъснати грижи за него. След напускане на семейното
жилище продължава да полага всички необходими грижи и да задоволява
битовите му потребности. От социалните доклади, изготвени от ДСП-Люлин,
се установява, че го обгрижва, то е с правилното физическо и психическо
развитие, задоволява неговите битови, интелектуални и емоционални
потребности. Създала му е уюта и комфорта на една добра среда за живеене.
Констатациите от социалното проучване намират подкрепа в показанията на
свид. В., преценени с оглед възможната й заинтересованост, но и в
показанията на свид. Лякова-Иванова, която също излага, че е виждала
майката да полага системни грижи за детето.
Бащата също е с висок родителки капацитет. От социалните доклади на
ДСП-„Младост“ и показанията на свид. Лякова-Иванова, може да се направи
извод, че той е заинтересован от развитието на детето, търси контакт с него
след раздялата с майката, полага грижи, като се отнасял с отговорност и
внимание към детето.
Показанията на свид. В. относно незаинтересоваността на бащата от
развитието на детето не следва да се кредитират поради заинтересоваността й
от изхода на делото. Както и доколкото са опровергани от посочените в
предходния абзац доказателствени източници, а и от цялостното поведение на
ответника в хода на процеса, с което демонстрира заинтересованост и реално
желание да общува системно с дъщеря си. Безспорно се установява и от
изслушванията на двамата родители, че след постановяване на
привременните мерки е търсил и осъществявал контакт с дъщеря си. Това не е
възможно, ако е назаинтересован от нея.
Не е спорно също и от социалните доклади се установява, че и двамата
7
разполагат с добри битови условия в домовете си, подходящи за отглеждане
на дете. Съдът няма да се спира подробно на възраженията, направени от
ищеца по първоначалния иск Г. Ф., за по-голямата пригодност на жилището
му за отглеждане на дете, тъй като разполага с една стая повече. Наличието на
подобно помещение в никакъв случай не може да бъде решаващо при взимане
на решение за предоставяне на родителски права. Пребиваването на свид. В. в
дома на майката не може да се разглежда като константа, а е обусловено от
чести боледувания на детето и нуждата от помощ при полагане на грижи,
която ответницата и ищца В. изпитва. Това от своя страна не може да се
разглежда като негатив, защото апартаментът на последната, разполага със
спалня и ход, следователно има достатъчно пространство временно да
пребивават три лица, едно от които малолетно. Същевременно е показателно,
че майката има реална подкрепа от близкия семеен кръг в отглеждането,
Близостта на жилището на бащата до мястото, където е личният лекар на
детето, също не може да бъде сериозен фактор при взимане на решението, тъй
като и двамата родители живеят на територията на гр. София, т.е.
местоположението им позволява еднакво добър достъп по образование и
здравеопазване.
Като отчете, че детето е в много ниска възраст (приблизително 3
години), в която се нуждае от грижите на своята майка (т. II, б. „ж“ от
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС).
Отглеждано е от раждането си от нея и практически не са имали дълги
периоди на раздяла. Имат силно изградена връзка и предвид пола на детето
настоящият състав приема, че родителските права следва да бъдат
предоставени на майката, при която също да бъде определено
местоживеенето на детето. Не е в интерес на детето родителските права да
бъдат предоставени на бащата поради липсата на основание за подобна
шокова за последното промяна. Тя крие сериозен риск от травмиране, като
поради много ниската му възраст, то следва да бъде отглеждано от майката.
При нея на адрес гр. София, ... следва да бъде определено
местоживеенето на детето. Майката следва да може да променя адреса на
детето на територията на гр. София само след надлежно уведомяване на Г. Ф.
Г., а извън гр. София при предварително постигнато писмено съгласие с него.
На бащата следва да бъде определен разшИ. режим на лични отношения
8
с детето. Това е обусловено от нуждата от регулярен контакт между двамата
чрез който да се поддържа изградената емоционална връзка и бащата да има
възможност пълноценно да участва в отглеждането и възпитанието на дъщеря
си. Режимът е нужно да бъде следният:
Общ режим:
• всяка четна седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на петъчния ден
до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа събота и
неделя е тази, в която петък, събота и неделята са от същия месец;
• всяка сряда в четна седмица за времето от 16.00 до 19.30 часа;
Празничен и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• 3 март - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 6 май - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 24 май - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 6 септември - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 22 септември - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• На рождения ден на детето бащата може да присъства, както и на
всички важни събития от живота на детето, като тържества в детската
градина, училище, спортни, артистични прояви и други;
• 30 календарни дни през лятото /в периода от 21 юни до 23 септември/,
разделени на три периода от по 10 последователни календарни дни, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с рождения й ден,
за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 20,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
9
31 май на всяка календарна година кога в периода 21 юни до 23 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01-ви юли
до 20,00 часа на 10 юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви август до 20,00
часа на 10 август и от 01 септември до 10 септември;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през зимата /в периода от
03 януари до 19 март/, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до
20,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на
бащата писмено в срок до 15 декември на всяка календарна година кога в
периода 03 януари до 19 март ще ползва платения си годишен отпуск, а в
случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно,
то бащата има право да осъществи режима на лични отношения за времето от
19 до 23 февруари;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през пролетта /19 март до
20 юни/ за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 20,00 часа на
последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено
в срок до 15 февруари на всяка календарна година кога в периода 19 март до
20 юни ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право
да осъществи режима на лични отношения за времето от 10 до 14 април.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
Бащата взема и връща детето от и до адреса му на местоживеене, а в ден
сряда при общия режим на лични отношения може да вземе детето от
детската градина/ясла/детско заведение, което посещава.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
За пълнота следва да се посочи, че не следва да се обсъждат
множеството твърдения за причините за фактическата раздяла на двамата
родители, тъй като процесът не е бракоразводен. Нужно е да се отбележи
10
още. че в голямата си част, твърденията в исковите молби и отговорите за
поведение и действия на родителите, които дават основание да се счита, че са
с по-нисък родителски капацитет, поради незаинтересованост от детето,
липса на възпитателски качества, негативен личен пример, опити за
отвличане, са недоказани.
Не се доказват твърденията на бащата за ограничително поведение от
страна на майката и проява на свръх протекция, при която не му разрешава да
вижда детето, защото самият той при изслушването и в рамките на
социалното проучване признава, че след постановяване на привременните
мерки има възможност за регулярен контакт с детето в рамките на
определеното.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл.
59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
Съставът приема, че на детето E Г.а следва да бъде определена месечна
издръжка в размер на 600 лв. От така определената сума бащата следва да
11
заплаща 400 лв. Съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, откликване на ежедневните му потребности, ще се
осъществяват от майката. Взе предвид възрастта на детето, липсата на
специфични нужди и данните за доходите на родителите. Ето защо искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния
претендиран размер от 500 лв., тъй като нужда в подобен размер е
недоказана.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143 СК.
Искът е от предявен от E Г.а Г.а, ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М. Ж. В, ЕГН ********** на основание
чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК Г. Ф. Г., ЕГН: ********** да бъде осъден да
заплати дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете издръжка в
минималния размер от 333.40лв периода от една 16.09.2023г. до 05.10.2023г.
Съдът приема, че нуждите на детето за исковия период от 20 дни се
равняват на 700лв., (включващ обичайните потребности на дете на тази
възраст и 2/3 от размера на дължимата месечна такса от 890 лв. за частна
детска ясла), като ответникът не е престирал издръжка в този период, което
изрично признава в съдебно заседание.
С оглед на това може да се приеме, че нуждите й са били задоволени
без негово участие и искът е основателен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По разноските:
Страните не са инвокирали искане за присъждане на разноски. Като в
принципен план настоящия състав споделя разбирането, че по иска с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК такива не следва да се присъждат поради
естеството на първоинстанционното производство на спорна съдебна
администрация, което не предполага присъждане на разноски (вж. в този
смисъл Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015
г., I г. о., ГК).
12
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка за бъдещо и минало време в размер на 626 лв. (576 лв.
по иска за издръжка за бъдеще време и 50 лв. по иска за издръжка за минало
време).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето E
Г.а Г.а, ЕГН ********** на майката М. Ж. В, ЕГН ********** на основание
чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
детето E Г.А Г.А, ЕГН ********** при майката М. Ж. В, ЕГН ********** на
адрес гр. София, ..., като майката може да променя адреса на детето на
територията на гр. София само след надлежно уведомяване на Г. Ф. Г., ЕГН
**********, а извън гр. София при предварително постигнато писмено
съгласие с него.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим между детето E Г.А
Г.А, ЕГН ********** и бащата Г. Ф. Г. , ЕГН **********, при който бащата
ще има право да упражнява лични отношения с детето:
Общ режим:
• всяка четна седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на петъчния ден
до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа събота и
неделя е тази, в която петък, събота и неделята са от същия месец;
• всяка сряда в четна седмица за времето от 16.00 до 19.30 часа;
Празничен и ваканционен режим:
• за коледните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
13
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• за великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• 3 март - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 6 май - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 24 май - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 6 септември - всяка четна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• 22 септември - всяка нечетна година за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
• На рождения ден на детето бащата може да присъства, както и на
всички важни събития от живота на детето, като тържества в детската
градина, училище, спортни, артистични прояви и други;
• 30 календарни дни през лятото /в периода от 21 юни до 23 септември/,
разделени на три периода от по 10 последователни календарни дни, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с рождения й ден,
за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 20,00 часа на последния
ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до
31 май на всяка календарна година кога в периода 21 юни до 23 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01-ви юли
до 20,00 часа на 10 юли, и за времето от 10,00 часа на 01-ви август до 20,00
часа на 10 август и от 01 септември до 10 септември;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през зимата /в периода от
03 януари до 19 март/, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до
20,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на
бащата писмено в срок до 15 декември на всяка календарна година кога в
периода 03 януари до 19 март ще ползва платения си годишен отпуск, а в
случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно,
то бащата има право да осъществи режима на лични отношения за времето от
19 до 23 февруари;
• 4 /четири/ последователни календарни дни през пролетта /19 март до
14
20 юни/ за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 20,00 часа на
последния ден от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено
в срок до 15 февруари на всяка календарна година кога в периода 19 март до
20 юни ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право
да осъществи режима на лични отношения за времето от 10 до 14 април.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
Бащата взема и връща детето от и до адреса му на местоживеене, а в ден
сряда при общия режим на лични отношения може да вземе детето от
детската градина/ясла/детско заведение, което посещава.
При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143 СК Г. Ф. Г., ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си E Г.А Г.А , ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител М. Ж. В, ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 400 лв., считано от 05.10.2023г. до навършване на
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния претендиран размер от 500 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф. Г. , ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си E
Г.А Г.А, ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М. Ж.
В, ЕГН ********** издръжка за минало време за периода от 16.09.2023г. до
05.10.2023г. в размер на 333.40 лв. на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА Г. Ф. Г. , ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 626
лв. – разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
15
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16