Решение по дело №1700/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1668
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20195220101700
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр.Пазарджик, 17.12.2019г.

 

В      И  М  Е  Т  О                Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1700/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск по чл.108 ЗС за собственост и предаване на владението върху реална част от помещение за офиси, представляваща офис №7 с площ 15 кв.м., обособена в самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.759.1.8, разположен в сграда №1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.503.759 по КККР на гр.Пазарджик, с административен адрес: гр.Пазарджик, ул. „Ц.Ш.“ №2, ет.4, с площ на самостоятелния обект 100кв.м., на едно ниво, предназначение  - за делова и административна дейност, при съседи на самостоятелния обект - на същия етаж: 55155.503.759.1.6., под обекта: 55155.503.759.1.3, над обекта: 55155.503.759.1.5.

Ищецът „З.“ ООД твърди да е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.759.1.8, разположен в сграда №1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.503.759 по КККР на гр.Пазарджик, с административен адрес: гр.Пазарджик, ул. „Ц.Ш.“ №2, ет.4, площ на самостоятелния обект 100кв.м., по силата на договор за продажба чрез търг на недвижим имот, сключен с продавача „Х.– в ликвидация“ ЕООД на 12.11.1999г. Твърди, че в самостоятелния обекта са обособени офиса за проектантски услуги, един от които под №7 с площ 15 кв.м. е предоставен на ответника А.С.Б. по безсрочно наемно правоотношение. Ищецът поддържа, че в началото на 2019г. едностранно е прекратил договора за наем и е предоставил срок на ответника за опразване на помещението. Последният отказал да предаде владението и оспорил собствеността на ищеца като придобита в нарушение на закона. 

При тези фактически твърдения ищецът е формулирала искане до съда да установи по отношение на ответника правото му на собственост върху обособената част от самостоятелния обект и да го осъди да предаде владението върху нея. Претендира разноски.

Ответникът А.С.Б. оспорва иска при твърдение, че ищецът не е собственик на имота, тъй като го е закупил при незаконосъобразно проведено ликвидационно производство. При условията на евентуалност твърди, че го ползва по силата на наемно правоотношение с ищеца, което не е прекратено.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Допустим е иск по чл.108 ЗС за собственост и предаване на владението върху реална част от сграда, реална част от жилище, от ателие, гараж, магазин или на друг обект, както и на реална част от дворно място, когато ищецът твърди, че е собственик на цялата сграда, на цялото жилище, ателие, гараж, магазин или поземлен имот, а ответникът ползва неоснователно само тази реална част от него. Невладеещият собственик винаги има интерес от предявяването на този иск, а правният му интерес се изразява в това, че чрез него той ще защити своето нарушено право на владение, което е елемент от правото на собственост. В този случай предмет на защита е правото на собственост върху целия имот, но се иска предаване на владението само върху засегната реална част от него.

         За основателността на иска по чл.108 ЗС ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е осъществен правопораждащият фактически състав на претендираното вещно право, вкл. по отношение на целия самостоятелен обект, в който е обособена процесната реална част, както и че тази част се владее от ответника. С оглед възражението на ответника, че владее по силата на валидно наемно правоотношение, ищецът следва да установи настъпването на обстоятелствата, довели до неговото прекратяване.

         Ответникът носи тежестта да докаже наличието на основание да владее имота.

         При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

         Видно от представения от ищеца договор за продажба чрез търг на недвижим имот от 12.11.1999г., сключен на основание чл.268, ал.1 ТЗ, същият е закупил от продавача „Х.– в ликвидация“ ЕООД 4-ти етаж от административна сграда с площ 355кв.м., находяща се в гр.Пазарджик, ул. „Ц.Ш.“ №2, построена в имот с пл. №2817 по отменения план на града. Според заключението на приетата СТЕ в една част от този имот /етаж/ попада процесният самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.759.1.8, с площ 100кв.м., разположен в сграда №1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.503.759 по действащата КККР на гр.Пазарджик. Пак според заключението на вещото лице, в самостоятелния обект са обособени чрез преграждане отделни помещения за офиси, едно от което е това под №7 с площ 15,45кв.м.

         Въз основа на тези доказателства може да се направи извод, че ищецът е собственик на самостоятелния обект с площ 100кв.м., в една част от който е обособено помещение за офис с площ 15.45кв.м.

         Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недействителност на договора за продажба, легитимиращ ищеца като собственик на имота, поради престъпно поведение на участниците в производството по ликвидация на дружеството-продавач „Х.– в ликвидация“ ЕООД, довело до продажбата на имота по цени, многократно по-ниски от пазарните. Такова престъпление, дори да е извършено, не влияе върху действителността на договора. Неговите гражданскоправни последици се свеждат евентуално до възникването на имуществена отговорност за виновните лица, чиито действия са ощетили дружеството-продавач.

         Ответникът не оспорва факта, че владее обособената част от имота, представляваща офис №7 с площ 15,45кв.м., което се установява и от показанията на свидетеля В.П.С..

         Страните не спорят, че са сключили безсрочен неформален договор за наем на процесната обособена част. Спорът е относно неговото прекратяване. Съгласно чл.238 ЗЗД, когато договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него с едномесечно предизвестие. Ищецът е представил с исковата молба писмена покана за освобождаване на наетото помещение, която е връчена на ответника от нотариус при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Препис от тази покана е връчена на ответника и от съда ведно с исковата молба. Затова съдът приема, че до ответника е достигнало изявлението на наемодателя за прекратяване на договора. Макар поканата да не съдържа изричното изявление на ищеца, че се отказва от договора за наем, това се подразбира недвусмислено от искането да се опразни помещението и предупреждението до ответника, че ако не стори това ще се пристъпи към принудително отстраняване от имота. Доколкото към момента на устните състезания е изтекъл едномесечния срок по чл.238 ЗЗД считано от връчването на поканата на ответника по реда на чл.131 ГПК, то договорът за наем следва да се счита за прекратен. С неговото прекратяване е отпаднало и правното основание на ответника да ползва помещението, поради което следва да го предаде на ищеца като негов собственик. Това означава, че искът е основателен и следва да се уважи.

         С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати съдебните разноски на ищеца в размер на 191,35лв.

По изложените съображения съд

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

  ПО ИСКА на „З.“ ООД, ЕИК *****, гр.Пазарджик против арх. А.С.Б. *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на реална част от помещение за офиси, представляваща офис №7 с площ 15,45кв.м., обособена в самостоятелен обект с идентификатор 55155.503.759.1.8, разположен в сграда №1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.503.759 по КККР на гр.Пазарджик, с административен адрес: гр.Пазарджик, ул. „Ц.Ш.“ №2, ет.4, с площ на самостоятелния обект 100кв.м., на едно ниво, предназначение  - за делова и административна дейност, при съседи на самостоятелния обект - на същия етаж: 55155.503.759.1.6., под обекта: 55155.503.759.1.3, над обекта: 55155.503.759.1.5, съгласно оцветеното с тъмно сив цвят в схемата към заключението на в.л. Б.Г. с вх. №27299 от 20.11.2019г., която приподписана от съда представлява неразделна част от решението.

ОСЪЖДА ответника арх. А.С.Б. *** да предаде на ищеца „З.“ ООД, ЕИК *****, гр.Пазарджик владението върху гореописаната реална част от самостоятелния обект, представляваща офис №7 с площ 15,45кв.м.

ОСЪЖДА ответника арх. А.С.Б. *** да заплати на ищеца „З.“ ООД, ЕИК *****, гр.Пазарджик съдебни разноски в размер на 191,35лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: