РЕШЕНИЕ
№ 737
гр.В.., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ., VIII гр.В.ДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов гр.В.данско дело №
20251420101845 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба вх. №8336/ 09.06.2025 г. от М. С.
Д. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.“Д.“ бл.,чрез адв.Д. Г. от АК Ловеч гр.В.
ул.“З.С.“ ет. ,против “Вива Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.В. бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър център ет.2
офис 73Г.
В исковата молба се твърди,че на 06.02.2025 г. между страните бил
сключен договор за паричен заем №,по силата на който ответникът бил
предоставил на ищцата сумата в размер на 2 600 лв.,при следните условия:
фиксиран лихвен процент 40.32%,годишен процент на разходите 61.94%,срок
на погасяване 15 м.,обща сума за връщане 3 517.95 лв. и размер на
погасителната вноска 234.53 лв..
При сключването на договора за заем,на ищцата били продадени без да
има право на избор допълнителни услуги,а именно такси за изготвяне на
индивидуална оферта и за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
заем,за което й били начислени задължения/действителна погасителна вноска
330.60 лв./.За използването на заема, ищцата следвало да заплати всъщност 4
959 лв..
1
Адвокатът на ищцата намира,че двете услуги били по същество
действия по управление и усвояване на кредита и таксуването на суми за тях
било в противоречие с разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК.Разделени на равни
вноски и дължими заедно с погасителните вноски,имали всички белези на
скрита възнагр.В.ителна лихва,именувана като услуга,само за да не бъде
включена в ГПР.По този начин се заобикаляла нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК –
отделно основание за нищожност на клаузата,на основание чл.19 ал.5 от ЗПК.
Нямало значение дали с включването ГПР ще надвиши
законоустановения максимум/в случая надвишавал значително/.
На следващо място,размерът на таксите бил повече от половината от
размера на получения заем,което представлявало нарушение на добрите
нрави,които предполагали известна еквивалентност на насрещните
престацииоще едно основание за нищожност/на уговорките/.
На следващо място,клаузите за допълнителните услуги не били
индивидуално уговорени-били изготвени предварително и потребителят
нямал възможност да влияе върху съдържанието им.В този смисъл били
нищожни и като неравноправни.
Липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГПР-кои
компоненти били включени в него и как се формирал същият.По този
начин,потребителят се подвеждал с представяне на невярна информация и не
можел да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Иска се постановяване на решение,с което да бъде установена
недействителността на договора за потребителски кредит,поради неточно
посочен в него ГПР – нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,с
който отговор се оспорва иска.Ответникът признава,че между страните е
сключен договор за потребителски кредит.Твърди,че по договора ищцата не е
платила нито една вноска.Оспорва вкл. твърденията на ищцата,че договорът
за кредит нарушавал изискванията на ЗПК и бил нищожен.Всички
задължителни елементи на договора били спазени.ГПР се изчислявал преди
сключването на договора и включвал известните на кредитора общи
разходи,какъвто възнагр.В.дение за услуга не бил.
2
Предявява и насрещен иск,като иска ищцата да бъде осъдена да му
заплати дължимите по договора 2 600 лв..
Ищцата е дала отговор на насрещния иск,като признава иска,при
условие,че бъде уважен нейният.
При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото
доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът
приема от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за паричен заем
№,ответникът е заел на ищцата сумата от 2 600 лв.,с размер на погасителната
вноска 234.53 лв.,със срок 15 месеца и брой вноски 15.
Страните са уговорили още ГЛП 40.32%,лихвен процент на ден 0.11% и
ГПР 61.94%.Общ размер на всички плащания - 3 517.95 лв..
Видно от представеното извлечение от профила на ищцата в
платформата на ответника,на ищцата са били начислени и такси за изготвяне
на индивидуална оферта и такса за експресно разглеждане на заявка,което е
увеличило месечната й вноска на 330.60 лв.,респ. общ размер на всички
плащания - 4 959 лв..
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Ищцата е навела основания за нищожност на сключения между страните
договор за заем/за потребителски кредит/. По делото,ищцата е следвало да
докаже твърденията си,в условията на пълно и главно доказване.
При така установената фактическа обстановка,съставът на ВРС
приема,че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит,спрямо който
договор са приложими разпоредбите на ЗПК.
Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на
потребителската закрила,уредена в ЗПК – аргумент от чл.24 от ЗПК във
връзка с чл.чл.143-148 от ЗЗП.
Съдържанието на сключения между страните договор формално
отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.т.1-9,11 и 12 от ЗПК -
сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и място на
сключването,вид на предоставения кредит,индивидуализация на
страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването
му,размер на лихвен процент,информация относно размера,
броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр..
3
Съдът приема,че при сключването на договора е допуснато нарушение
на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.По силата на
посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към
момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит
е необходимо,защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора.Поради това,посочването на ГПР е условие за
действителността на самия договор за потребителски кредит,а неспазването
му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 от
ЗПК.Според съдържащото се в §1 т.2 от ДР на ЗПК законово определение на
понятието “обща сума,дължима от потребителя“,същата представлява сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя,които пък представляват всички разходи по кредита,включително
лихви,комисиони,такси, възнагр.В.дение за кредитни посредници и всички
други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски
кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора
за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор,кредиторът е посочил единствено абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита/кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.Посочената
годишна фиксирана лихва не е ясно как точно участва в него.По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.Целта на чл.11 т.10 от
ЗПК е потребителят да получи пълна,точна и максимално ясна информация за
разходите,които следва да стори във връзка с кредита,за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
4
На следващо място,в случая ако към посочения ГПР се прибави и
процентното съотношение на дължимите такси,ГПР ще надхвърли
максимално допустимия размер съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК.
Съдът приема,че в случая потребителят е поставен в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно е оскъпяването му по кредита.За да е спазена и разпоредбата на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В
конкретния случай,това е особено съществено предвид обстоятелството, че в
чл.3 от договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена
сумата от 3 517.95 лв..
В случая,договорът за кредит не отразява действителния размер
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК. Посочването в договора на стойност на ГПР,която
не отговаря на действителната,а е по-ниска,представлява и невярна
информация,което следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г ал.4 от ЗЗП във връзка
с чл.68д ал.1 от ЗЗП,тъй като подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и не
му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
Това се явява и в директно противоречие с чл.3 §1 и чл.4 от Директива
93/13/ ЕИО.Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти,от които се формира,както и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК.От посоченото следва,че за да е спазена и
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
Поради това,следва се приеме,че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора,тъй като е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
5
включените в него компоненти, което води до недействителност не само на
тази клауза,но и до недействителност на целия договор на основание чл.22 от
ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
По горните съображения,Съдът приема,че предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен, както е бил предявен.
По насрещния иск на ответника за заплащане на сумата от 2 600 лв.
главница,Съдът приема следното:
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не
дължи лихва или други разходи по кредита.В конкретния случай чистата
стойност е именно 2 600 лв..Доколкото ищцата не е заплатила нищо,същата
дължи 2 600 лв. главница.В този смисъл,предявеният насрещен иск следва да
бъде уважен изцяло.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и законната лихву върху
сумата от 2 600 лв.,считано от предявяването на насрещния иск/23.07.2025 г./
до окончателното изплащане на сумата.
Касателно разноските по делото:
При този изход на делото,ответникът следва да заплати на
представлявалия безплатно ищцата адвокат сумата от 795.90 лв./при
съобразяване Наредбата за възнагр.В.дения за адвокатска работа и цена на
иска 4 959 лв.,съответно интерес 4 959 лв./,а по сметка на ВРС 198.36 лв.
държавна такса.
Ответницата следва да понесе разноските по уважения насрещен
иск,съразмерно уважената част от иска.Ответникът е претендирал 104 лв.
държавна такса и 400 лв. юрисконсултско възнагр.В.дение само по насрещния
иск,като следва да му бъдат присъдени съответно 104 лв. и 200 лв., като
включително бъде съобразено,че разноските за юрисконсулт/чиято активност
се изчерпва в подаване на становище по делото/ са и във връзка със защитата
против първоначално предявения иск/Съдът приема 50:50/.
Ищцата следва да понесе разноските,доколкото не се касае за случай на
частично уважен или изцяло отхвърлен иск от потребител,в случая
потребителят се явява ответник по уважен иск и съответно дължи разноски.
Водим от горното,Съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Вива
Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър център ет.2 офис 73Г,че
сключеният с М. С. Д. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.“Д.“ бл. договор за
паричен заем №е нищожен.
ОСЪЖДА “Вива Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър център ет.2
офис 73Г,,да заплати на адв.Д. Г. от АК Ловеч гр.Т. ул.“Захари Стоянов“ ет.4
офис 30 сумата от 795.90 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Вива Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър център ет.2
офис 73Г,,да заплати по сметка на Врачанския районен съд 198.36 лв.
държавна такса.
ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.“До.“ бл.о да заплати
на “Вива Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър център ет.2 офис
73Г,следните суми : 2 600 лв. неплатена главница по сключения между
страните договор за паричен заем №законната лихва върху
главницата,считано от 23.07.2025 г. до окончателното изплащане на
главницата;304 лв. деловодни разноски.
Банкова сметка на “Вива Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър
център ет.2 офис 73Г,както следва : IBAN: BG46 UNCR 7000 1520 6844 41;
BIC: UNCRBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – .: _______________________
8