О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ІІІ -586 28.03.2019 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на двадесет и осми март
две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
ч.гр.дело номер 437
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „Централна
кооперативна банка“ АД /ЦКБ/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София 1086, р-н Слатина, бул.“Цариградско шосе“ № 87, чрез процесуален
представител адв.Хайк срещу определение № 933/18.12.2018 год. по ч.гр.д. № 168/2017 год. по описа на Айтоския районен
съд / погрешно посочено като ч.гр.д.№ 168/2018
год. /, с което е обезсилена издадената
в полза на „Централна кооперативна банка“ АД /ЦКБ/, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София 1086, р-н Слатина, бул. “Цариградско шосе“ №
87 със законни представители Георги Димитров Костадинов и Сава Маринов Стойнов,
представлявани от пълномощник адв. Верджиния Хайк Караджиян , със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Възраждане“№28, ет.2, заповед
№ 84/28.02.2017 год. за изпълнение по чл.417 от ГПК, против малолетната К.Р.С.
ЕГН ********** наследник на Р.Д.С. ЕГН ********** , с адрес гр.А., общ.А.,
обл.Б., ул.“А.“ № ***, със законен представител П.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.А., общ.А., обл.Б., ул.“А.“ № ***, за сумата 9178,33 лв. включващи
1929,42 лв.- просрочена главница по договор № СС794-********* за издаване и
използване на международна кредитна карта:
MasterCard/VIZA
от 20.05.2008 год. с общи условия към него и 7248,91 лв. - предсрочно изискуема
главница, 2766,58 лв. – договорна лихва за периода от 30.09.2014 год. до
23.07.2016 год., 592,81 лв. – наказателна лихва за забава за периода от
21.09.2014 год. до 30.01.2017 год., законна лихва върху главницата от 9178,33
лв., считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2017 год. до
изплащане на вземането, 450 лв. – просрочени такси, както и сумата в размер на
259,75 лв. заплатена държавна такса. Обезсилен
е издаденият въз основа на заповед №
84/28.02.2017 год. за изпълнение по чл.417 от ГПК, изпълнителен лист № 150/01.03.2017 год., в полза на „Централна
кооперативна банка“ АД /ЦКБ/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София 1086, р-н Слатина, бул.“Цариградско шосе“ № 87 против К.Р.С. ЕГН **********
и е прекратено производството по ч.гр.д. № 168 по описа на Районен съд -Айтос
за 2017 година.
В
частната жалба е посочено, че в указания от съда срок заявителят е предявил
пред РС - Бургас иск за установяване на вземанията по заповедта, доказателства
за предявяване на иска са представени с писмена молба от 18.12.2018 год.
изпратена по пощата и получена в РС-Айтос на 31.12.2018 год. Частният
жалбоподател счита, че с извършените от него действия в качеството му на
заявител е изпълнил изискванията на закона и дадените от районния съд указания,
поради което обжалваното определение е незаконосъобразно. Твърди се, че ГПК не
съдържа норма, която да задължава заявителя да представи на заповедния съд
доказателства за предявения иск. Твърди се, че дадените от съда указания към
заявителя са непълни, тъй като не е посочено в какъв срок следва да бъдат
представени доказателства за предявения иск и не е указана неблагоприятната
последица, изразяваща се в обезсилване на издадения изпълнителен лист при
неизпълнение на указанията. Твърди се, че възражението срещу заповедта не е
подадено в срок. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за
присъждане в полза на частния жалбоподател на направените в настоящото
производство съдебни разноски. Представени са доказателства за твърдените
обстоятелства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .
Разгледана
по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
искане на заявителя „Централна кооперативна банка“ АД /ЦКБ/, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София 1086, р-н Слатина, бул.“Цариградско
шосе“ № 87, чрез процесуален представител адв.Хайк, Айтоският районен съд е
издал заповед № 84/28.02.2017 год. за
изпълнение по чл.417 от ГПК, против малолетната К.Р.С. ЕГН **********
наследник на Р.Д.С. ЕГН ********** , с адрес гр.А., общ.А., обл.Б., ул.“А.“ № ***,
със законен представител П.Д.Г., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр.А.,
общ.А., обл.Б., ул.“А.“ № ***, за сумата 9178,33 лв. включващи 1929,42 лв.-
просрочена главница по договор № СС794-********* за издаване и използване на
международна кредитна карта: MasterCard/VIZA от 20.05.2008 год. с общи условия към него и
7248,91 лв.- предсрочно изискуема главница, 2766,58 лв. – договорна лихва за
периода от 30.09.2014 год. до 23.07.2016 год., 592,81 лв. – наказателна лихва
за забава за периода от 21.09.2014 год. до 30.01.2017 год., законна лихва върху
главницата от 9178,33 лв., считано от датата на подаване на заявлението –
31.01.2017 год. до изплащане на вземането, 450 лв. – просрочени такси, както и
сумата в размер на 259,75 лв. заплатена държавна такса, допуснал е незабавно
изпълнение на заповедта и е издал изпълнителен
лист № 150/01.03.2017 год., в полза на „Централна кооперативна банка“ АД
/ЦКБ/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1086, р-н
Слатина, бул.“Цариградско шосе“ № 87 против К.Р.С. ЕГН **********.
Заповедта
е получена от длъжника на 18.09.2018 год., като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
е подадено небланково, саморъчно написано възражение срещу нея, вх.№
5397/27.09.2018 год. по описа на АРС.
На
заявителя е предоставена възможност да вземе становище по възражението, след
което на длъжника е предоставена възможност да представи възражението в
изискуемата бланка.
В
дадения срок е депозирано бланково възражение вх.№6032/29.10.2018 год. по описа
на АРС.
Съдът
е постановил определение от 08.11.2018 год., с което е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на препис
от определението следва да предяви
иск относно вземането си, предмет на
заявлението, като довнесе държавна такса. Указано е на заявителя, че в случай,
че не представи доказателства за предявения иск за установяване на вземането
издадената заповед ще бъде обезсилена.
Със
съобщение получено от заявителя на 13.11.2018 год. му е връчен препис от
горното определение.
До
момента на постановяване на обжалваното определение на 18.12.2018 год.
заявителят не е представил пред заповедния съд доказателства относно
предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта в дадения едномесечен
срок - т.е. липсват данни към този
момент да са били изпълнени указанията на съда.
Доказателства
за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта в дадения
едномесечен срок са представени едва с частната жалба пред настоящия съд- представено
е известие за доставяне съгласно което доказателства за предявения иск са били
получени в РС-Айтос на 31.12.2018 год., което обаче не санира пропуска на
заявителя да представи пред заповедния съд доказателства, че е предявил иска в
дадения срок.
Съгласно
разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК / след изменението ДВ , бр.86 от 2017 год./,
когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения
срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение. Тъй като в дадения срок
заявителят не е представил пред заповедния съд доказателства, че е предявил
иска в посочения срок, правилно районният съд е приел, че е налице хипотезата
на чл.415 , ал.5 от ГПК и е обезсилил издадената заповед. Обезсилването на
изпълнителния лист е последица от обезсилване на заповедта за изпълнение.
Както
е посочено в постановеното при аналогичен случай определение
№ 645 от 4.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3179/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Любка Илиева, по поставените процесуално-правни въпроси за срока и начина, по който следва да
се представят доказателства за предявяването на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК
съществува изобилна и непротиворечива съдебна практика, включително и
задължителна такава по разрешените с нея процесуално-правни въпроси, формирана
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. №
166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. №
736/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. №
20/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. №
41/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010 г. по ч. т. дело №
254/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 494/2.07.2010 г. по ч. т. дело №
403/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. Съгласно нея доказването на факта на
предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За
доказването на факта на предявяване на иска от заявителя, не е достатъчно само
постъпването на исковата молба в регистратурата на съда, но и уведомяването в
указания едномесечен срок на съда по заповедното производство, че искът е
предявен. Съдът издал заповедта за изпълнение не е длъжен служебно да извършва
проверка дали исковата молба с предмет, съвпадащ с претенцията на заявлението
по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на
депозирането й. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично
заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на
депозирането й в регистратурата на съда, но и със съдебно удостоверение на
съда, пред който е образувано делото по иска на заявителя с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Неоснователни
са възраженията изложени в частната жалба. Противно на твърденията на жалбоподателя
ГПК съдържа норма – чл.415, ал.5 от ГПК, която задължава заявителя да представи
в едномесечния срок доказателства за предявяване на иска, а указанията дадени
от съда с определението от 08.11.2018 год. в този смисъл са достатъчно ясни.
Възраженията за нередовност на подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение
от длъжника срещу заповедта не се споделят от настоящия съд, тъй като законът в
разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК изрично сочи, че обосноваване на
възражението в този случай не се изисква. Несъществени и без значение за
задълженията на заявителя по чл.415, ал.5 от ГПК се явяват действията на районния съд по предоставен нов
срок на длъжника за депозиране на бланково възражение. Доколкото настоящият съд
кредитира като редовно първото небланково възражение, за което не се спори, че
е подадено в срок, дадените от районния съд указания на заявителя свързани с
възможността за предявяване на иск за установяване на вземането са съобразени с
изискванията на закона- чл.415, ал.1 , т.1 от ГПК.
От
изложеното по-горе става ясно, че с обжалваното определение районният съд е
извършил процесуални действия в съответствие с
разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК и трайно установената съдебна практика. Ето защо обжалваното определение,
като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено от настоящия съд .
Мотивиран
от горното , Бургаският окръжен съд ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
933/18.12.2018 год. по ч.гр.д. № 168/2017
год. по описа на Айтоския районен съд / погрешно отразено на ред осми от
определението като ч.гр.д.№ 167 от 2018 год./.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.