Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 16487 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240,
ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „Б.К.Г.“
ЕООД (наименована „жалба“) за отмяна на
неприсъствено решение № 44881 от 19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 26149/2018
г. на СРС, ГО, 90 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 74713 от 25.03.2019 г., постановено по гр.д. № 26149/2018 г. на СРС, ГО, 90
състав/, с което е признато за установено по отношение на „Б.К.Г.“ ЕООД, че в
полза на „Б.“ ЕООД съществуват вземанията, предмет на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 11.08.2017 г по ч.гр.д. № 50721/2017 г. на СРС, в размер на
4 725, 01 лв. с ДДС, от които: 485 лв. без ДДС – задължение за заплащане
на услугите превоз на бетон и циментов разтвор, 1 470 лв. без ДДС –
предоставяне под наем на агрегат и 1 982, 51 лв. без ДДС – цена на
продадени бетон и циментов разтвор, във връзка с които е издаден фактура №
**********/30.10.2015 г., по която ответникът не е осъществил плащане, ведно
със законната лихва от 26.07.2017 г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва в размер на 826, 03 лв. за периода 31.10.2015 г. – 26.07.2017 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 511, 02 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 1 027, 98
лв. разноски за исковото производство.
В
молбата се поддържат доводи, че е налице основанието за отмяна по чл. 240,
ал. 1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките
за съдебно заседание, което е лишило ответника от право на участие в процеса,
като липсата на редовно връчване на препис от исковата молба има за последица
неизпълнение на задължението за указване на последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и явяване в съдебно заседание. Поддържа се, че
ненамирането на търговеца на обявения в Търговския регистър адрес на управление
не е удостоверено по безспорен начин, както и че ненамирането на представител
или служител на търговеца на адреса на управление в един конкретен момент не
означава, че той е напуснал адреса. Навежда се оплакване за липса на
индивидуализация на лицето, от което връчителят е удостоверил да е събрал
сведения, както и за нарушение на чл.47, ал.1 ГПК относно начина на
удостоверяване на обстоятелството, че ответникът не пребивава на адреса. Отправя
се искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд неприсъствено
решение. Претендират се разноски.
От
страна на „Б.“ ЕООД е депозиран отговор на молбата, в който се поддържат доводи
за нейната неоснователност. Отправя се искане същата да бъде оставен без
уважение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молбата на ответника по чл. 240 ГПК е
подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството по чл. 240, ал.
1 ГПК за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, е
извъинстанционно, тъй като съдът не действа като инстанция по същество - не
проверява правилността на оспореното решение, а само се произнася по наведените
доводи за нарушаване на основния процесуален принцип - правото на защита на
страните по делото вследствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на съдебни книжа,
призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса. Съгласно чл.
238, ал. 1 ГПК, когато ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или да оттегли иска.
Защитимото според закона право
по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на страната от възможност да
участва в делото. Основанията, на които страната е лишена да участва, са изброени
в нормата на чл. 240, ал. 1 ГПК, съгласно която, в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено,
може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от
възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае
своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3. невъзможност
да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее.
В случая са релевирани доводи за
наличието на първото основание за отмяна на неприсъствено решение, а именно – ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба и призовката за съдебното заседание.
Ответникът „Б.К.Г.“ ЕООД е търговец-юридическо
лице, вписан в Търговския регистър, поради което и на основание чл. 50,
ал. 1 ГПК, адресираните до него съдебни книжа следва да бъдат връчвани на
последния посочен в регистъра адрес.
С разпореждане № 449076 от
12.07.2018 г. на СРС, ГО, 90 състав съдът е разпоредил да се връчи препис от
исковата молба ведно с приложенията й на ответника „Б.К.Г.“ ЕООД. В
разпореждането е указано, че ако ответникът не представи в срок писмен отговор
на исковата молба и не се яви в първото съдебно заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови
неприсъствено решение по чл.239 ГПК. Препис от исковата молба с приложенията към
нея и от разпореждането на съда са изпратени на вписания в Търговския регистър
адрес на управление на дружеството: гр. София, ж.к. „*******. Изпратеното на
19.07.2018 г. съобщение се е върнало в цялост с отбелязване, че адресът е бил
посетен на 01.08, 18.08 и 04.09.2018 г.; че няма индикации на фирмата, офис,
канцелария, служители, управителят не пребивава на адреса по сведение на
пълнолетна от него, както и че на адресa се намира частен дом.
Връчителят е залепил уведомление,
като видно от разписката от 17.10.2018 г., е удостоверил, че адресът е бил
посетен на 14.09, 29.09 и 17.10.2018 г.; че няма индикация на фирма, офис,
канцелария и служители; че на посочения адрес е частен дом по сведения на
пълнолетна от адреса и съседи от входа; че няма лице, съгласно да получи
съобщението; че на 17.10.2018 г. е залепил уведомление на входната врата на ап.
32. Видно от отбелязване на уведомлението, съдът е приел, че е налице редовно
връчване, на основание чл.50, ал.4 ГПК, считано от 31.10.2018 г.
Съдът е изпълнил задължението си да
призове ответника по начина, указан в чл. 50, ал. 1 ГПК – от адреса
на управление, вписан в Търговския регистър. Удостоверените от връчителя
обстоятелства обаче – че на адреса липсват фирмени обозначения, канцелария, не
се намират служители и е частен дом по сведение на пълнолетно лице от адреса и
няма кой да получи съдебните книжа, обуславят приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК, която
предвижда, че ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени, а не на чл. 50, ал. 4 ГПК, според която когато връчителят не намери достъп до канцеларията или
не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва
уведомление по чл. 47, ал. 1. Призоваването чрез залепване на уведомление
по чл. 47, ал. 1 ГПК, предвидено в чл. 50, ал. 4 ГПК, е възможно само в хипотезите, когато връчителят не намери
достъп до канцеларията на страната - търговец или лице, съгласно да получи
съобщението, респ. призовката. Призоваването чрез залепване на съобщение се
извършва само ако търговецът или
юридическото лице се намира на адреса на своето управление, на който е
изпратена призовката или съобщението, защото само в тази хипотеза би могло да
се очаква, че съществува канцелария със служители, и съответно при невъзможност
да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да
приемат призовката - би имало смисъл от залепване на уведомление. При условие,
че търговецът изобщо
не се намира на адреса на управление, индиция за което е липсата на обозначение
за поддържането на канцелария, очевидно залепването на уведомление е
безпредметно, тъй като е невъзможно да бъде постигната целта му - до търговеца да достигне
информацията за изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза
приложима е нормата на чл. 50,
ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата.
С оглед изложеното и при наличието на
официално удостоверени данни, че ответното дружество не се намира и няма
канцелария на вписания в Tърговския
регистър адрес на управление, първостепенният съд не е бил обвързан със
задължение да пристъпи към залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал.
4 ГПК, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. Залепването на уведомление предоставя по-широка
гаранция за правото на търговеца за участие в процеса, тъй като създава
възможност в двуседмичен срок да се осведоми, получавайки предназначените за
него книжа от канцеларията на съда, за воденото срещу него дело. Фактът, че
съдът е извършил и залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК, не
опорочава процедурата по призоваването, тъй като последицата от напускането на
регистрирания от търговеца адрес без вписване на неговия нов фактически адрес в
регистъра е определена в самия закон /чл. 50, ал. 2 ГПК/ -
прилагане на всички съобщения по делото, които се смятат за редовно връчени.
Редовността на призоваването се определя от приложимата процесуална норма,
съобразно удостоверените от връчителя релевантни за призоваването
обстоятелства, а не от разпореждането на съда. Молителят е бил надлежно
призован по делото при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради
което не се доказва той да е лишен от възможност да участва в него. С оглед
горните съображения, безпредметно е обсъждането на редовността на залепването
на уведомлението по чл. 50, ал. 4 ГПК, чието
приложение е изключено в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК /решение № 128/25.11.2014 г. по дело №
1722/2014 г. на ВКС, ТК/.
Следователно, като е приложил процесуалния
ред на чл. 50, ал. 4 ГПК при връчване препис от исковата молба, вместо фикцията
за редовно връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд не е допуснал
процесуално нарушение, обуславящо ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба.
С определение № 558084 от 10.12.2018
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.02.2019 г. от 15:00 часа, като на ответника е изпратена призовка на вписания
в Търговския регистър адрес на управление:***. Същата се е върнала в цялост с
отбелязване, че адресът е бил посетен на 18.12, 29.12.2018 г. и 18.01.2019 г.;
че няма индикация на фирма, офис и администрация; че управителят също не
пребивава на адреса, по сведение на пълнолетна от адреса; че не е намерено
упълномощено лице да получи книжата.
Връчителят е залепил уведомление,
като видно от разписката от 23.01.2019 г., е удостоверил, че адресът е бил
посетен на 23.01; че няма индикация на фирмата, офис, канцелария и служители; управителят
не пребивава на адреса; на него се намира частен дом по сведение на пълнолетен
от адреса, за когото е удостоверено, че не се представя, и на съседи от входа;
че не е намерен упълномощен да получи призовката. Видно от отбелязване на
уведомлението и от протокола от проведеното на 13.02.2019 г. открито съдебно
заседание пред СРС, съдът е приел, че е налице редовно връчване, на основание
чл. 50, ал. 2 ГПК.
Правилно от страна на първоинстанционния
съд е прието, че приложение следва да намери именно нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК с оглед удостоверените от връчителя обстоятелства – че на адреса липсват
фирмени обозначения, канцелария, не се намират служители и е частен дом по
сведение на пълнолетно лице от адреса и няма кой да получи призовката.
Връчителят е описал действията си
във връзка с връчването, включително е посочил как е събрал сведенията, че
фирмата не се намира на адреса и е удостоверил изявленията си с подписа си.
Неоснователно е оплакването на молителя за липса на индивидуализация на лицето,
от което връчителят е удостоверил да е получил сведения. Индивидуализацията на
другото лице, различно от страната, което се е съгласило да приеме съобщението
по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК, не може да се приложи за лицето, дало
сведение в призоваването. За него процесуалният закон не изисква отбелязване на
тези данни, поради което непосочването им не се отразява на правилността на
призоваването /решение № 151 от 04.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г.
на ВКС , I ТО/. Касае се за официални документи, чиято неистинност не
е установена и поради това съдът е длъжен да счете удостовереното от
длъжностното лице за вярно.
Следователно, по делото не се
установява да е реализирано основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, което да е лишило молителя от възможност да участва в производството и да
защити правата си, поради което молбата за отмяна на постановеното
неприсъствено решение се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед неоснователността на
молбата, на молителя не се дължат разноски.
Ответникът по молбата не е заявил
претенция за разноски, нито е ангажирал доказателства да е сторил такива,
поради което разноски не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5118596/10.07.2019 г. и дата на
пощенското клеймо – 05.07.2019 г. на „Б.К.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, за отмяна на неприсъствено решение № 44881 от
19.02.2019 г., постановено по гр.д. № 26149/2018 г. на СРС, ГО, 90 състав, с
отстранена очевидна фактическа грешка с решение №74713 от 25.03.2019 г., постановено
по гр.д. № 26149/2018 г. на СРС, ГО, 90 състав, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.