РЕШЕНИЕ
№..................
28.05.2021 година, гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4607 по описа за 2012 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Ч.Е.Б. АД, ЕИК: ******* твърди, че по сключен договор при общи условия с
първоначалния ответник – ЕТ Г.С.Н. ЕИК: ******* в периода, посочен в исковата
молба 26.09.2009 година – 25.05.2011 година, му доставя електроенергия на
претендираната в ИМ стойност от общо 33118,68 лева и той не е заплатил
дължимата сума за доставена електроенергия, за което са издадени процесните
фактури. Претендира и лихва за забава в общ размер от 3415,51 лева за периода
11.11.2009 година – 08.08.2011 година.
Твърди,
че е подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК и му е издадена
заповед за изпълнение по чл. 411 ГПК по гр.д. № 12199/2011 година на СРС, 90
състав. В срока по чл. 415 ГПК предявява иск за съществуване на вземането си по
издадената му заповед и моли съда да го уважи, както и да му присъди разноски
за производството.
Ответникът-
Държавата, представлявана от министъра на финансите, конституирана като
правоприемник в процеса на основание чл. 11 ЗН- оспорва исковете. Оспорва да е
доказан фактът, че е преминало имущество на ответника в нейния патримониум, тъй
като има и други наследници по закон, а и не е приела наследството под опис.
Твърди и че не би била легитимирана да отговаря по иска и ако електроснабденият
имот е бил лична собственост на ответника. Оспорва и наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ЕТ, присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, че е доставена и консумирана ел. енергия в
имота и в количество, съответстващо на претендираната цена. Прави възражение за
давност.
Оспорва
и акцесорния иск, като твърди и нищожност на клаузата на чл. 19, ал. 8 от ОУ.
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД,
вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
носи тежест да докаже следните релевантни към предмета на исковете факти:
сключен между страните /ищеца и ЕТ/ валиден договор за продажба на ел. енергия
при ОУ; качеството потребител на ел. енергия за ответника за процесния период и
имот - собственик или ползвател на имот, който ползва електрическа енергия;
точно изпълнение на договора от ищеца, тоест, реално доставена до имота на
ответника на ел. енергия за процесния период, съответстваща по вид и обем на
претендираната цена. Уговорен срок за изпълнение на задължението за заплащане
на цената на доставената енергия, размер на обезщетението за забава. С оглед
развилото се производство и конституирания като ответник – Държавата, ищецът
носи тежест да докаже и че последната е приела наследството по опис, тъй като
тя отговаря за задълженията на починалия само до размера на приетото имущество
на основание чл. 61, ал. 2 ЗН, тоест, отговаря за дълговете само в рамките на
обема на полученото имущество. Следователно, за основателността на иска е
необходимо и установяване стойността на приетото по опис от държавата
наследствено имущество, до който размер би бил евентуално основателен искът.
При
установяване на горните факти от ищеца, ответникът носи тежест да докаже
плащане. Ответникът носи тежест да докаже обстоятелството, че първоначалният
ответник е оставил и други наследници, извън посочените в представените и
приети по делото Удостоверения за наследници, както и приемане на наследството
под опис.
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ /ред. ДВ,
бр. 74/2006 година/ и чл. 86 ЗЗД.
От
представения по делото договор и доказателства /л. 71 и сл., както и този на л.
257 и сл./ е видно, че първоначалният ответник и Електроразпределение Столично
ЕАД /чийто правоприемник е ищецът в производството, видно от вписванията по
партидата на двете дружества в Търговския регистър/ са встъпили в облигационни
правоотношение от 2003 година за доставка и продажба на ел. енергия за два
обекта, стопанисвани от ответника, с аб. № съответно ********** и № **********,
първият от които касае обекта в с. Долни Пасарел. Липсва спор относно факта, че
обектите са за упражняване на стопанска дейност – баничарница и хлебарница. Установява
се и че първоначалният ответник е бил собственик на обекта в с. Долни Пасарел,
който е и процесният електроснабден имот в исковия период и вкл. към 2018
година. Или, може да се приеме за доказано, че в процесния период имотът е бил
електрифициран и първоначалния ответник е бил потребител на ел. енергия при
сключен договор при общи условия и съобразно нормативно определените цени по
чл. 97, ал. 1, т. 10 от ЗЕ /бр. 74/2006 г./.
Възникването
на задължение за заплащане на цена на електрическа енергия предполага такава да
бъде доставена на потребителя, като количеството й бъде измерено от СТИ –
електромер, като ответникът дължи цената на реално доставената и потребена ел.
енергия на ищеца при установеното в ОУ и съответната нормативна уредба. В
случая, макар да се установява от доказателствата по делото, че процесният
обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и до него в предходен
период е доставяна ел. енергия, ищецът не доказа, че до имота на Н. е доставена
ел. енергия в претендираното от него количество и стойност в процесния период.
В тази връзка по делото са представени единствено частни свидетелстващи
документи, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, поради което и
непротивопоставими на ответника. Посочените факти не могат да се приемат за
доказани и с оглед разпоредбата на чл. 182 ГПК, тъй като редовността на
счетоводните записвания по процесните фактури не е била предмет на приетото
заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От
друга страна, извършеното частично плащане по една от фактурите не може да се
приеме и като извънсъдебно писмено признание на потребителя на ел. енергия за
това, че общо доставеното количество и стойност на ел. енергия в имота за
периода е в размер на претендираните. Други доказателства /напр.
съдебно-техническа екпертиза/ не са събрани по делото.
На
следващо място, по делото не се доказа и наличието на имущество, прието по опис
от Държавата, което би могло да послужи за погасяване на задължанията на
починалото лице.
Предвид
изложеното, главният иск се явява неоснователен, а с оглед акцесорния си
характер, неоснователен е и искът по чл. 86 ЗЗД.
Ответникът
има искане за разноски и следва да му се присъдят такива за юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч.Е.Б. АД, ЕИК: *******
срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите твърди, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ /ред. бр. 74/2006
г./ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че Държавата като универсален правоприемник на сключилия договор
при общи условия с ищеца първоначален ответник – Г.С.Н. в качеството си на ЕТ Г.С.Н.
ЕИК: ******* дължи сумата от 33 118,68 лева – стойността на доставена в
периода 26.09.2009 година – 25.05.2011 година в имота на търговеца с ИТН
210008638984 ел. енергия за стопански нужди, както сумата от общо 3415,51 лева
за периода 11.11.2009 година – 08.08.2011 година, представляваща общо дължимата
лихва за забава, както и сумата от 808,68 лева – разноски в заповедното
производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
постановена по гр.д. № 12199/2011 година на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Ч.Е.Б. АД, ЕИК: ******* да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите сумата от 100 лева – разноски в производството за
юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: