МОТИВИ
по НОХД № 195/2020 година по описа на МРС:
Подсъдимите К.Н.В.
и Е.Р.Г.,*** са предадени на съд от Районна прокуратура гр. **** по обвинение
за извършени престъпления, както следва:
- по чл.195 ал.1
т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК спрямо В. за това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си, при
условията на повторност на 06.04.2020 г. в гр. **** от дом на ул. „****”
№ 1 е отнел от владението на М.В.А. *** бр. мобилен телефон „Самсунг А30” на
стойност 390 лева и сумата от 440 лева, всичко на обща стойност 830 лева,
собственост на А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като за извършване на деянието се е сговорил предварително с
непълнолетния Е.Р.Г. *** и случаят е немаловажен;
- по чл.195 ал.1
т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК спрямо Г., за това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си на
06.04.2020 г. в гр. **** от дом на ул. „****” № 1 е отнел от владението на М.В.А.
*** бр. мобилен телефон „Самсунг А30” на стойност 390 лева и сумата от 440
лева, всичко на обща стойност 830 лева, собственост на А., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на деянието се е
сговорил предварително с непълнолетния К.Н.В. ***.
Производството във
фазата на съдебното следствие е разгледано при условията на Глава ХХVІІ НПК –
чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание
подсъдимите са признали вината си, като са изразили становища, че признават
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Наред с това са дали съгласие по отношение на тези факти да не се събират
нови доказателства.
Предвид становищата на подсъдимите и
след като е анализирал събраните по делото доказателства, на основание чл.372
ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва техните
самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по
делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт,
мотивирайки се с обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните по делото
доказателства. С оглед характера на деянията и степента им на обществена
опасност, както и данните за личността на двамата подсъдими, събрани в хода на
наказателното производство, се иска да им бъде наложено наказание лишаване от
свобода, съобразено с изискванията на чл.58а ал.1 НК.
Адв. В.Ч. и адв. М.Н.,
и двете от ВрАК, защитници на подсъдимите К.В. и Е.Г., са заели становища,
еднакви с представителя на прокуратурата.
В с.з. подсъдимите са
изразили съжаление за стореното и молят съда за по-леки наказания.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и самопризнанията на подсъдимите,
и прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Около обяд на
06.04.2020 година свидетелят М.А. *** и, без да заключва, отишъл да си купи
кафе близо до кръговото кръстовище. През това време мобилният му телефон
„Самсунг А30“ останал в стаята, където спял. На шкаф до леглото в същото
помещение свидетелят бил оставил сумата от 440 лева в различни банкноти. Този
ден подсъдимите К.В. и Е.Г. се срещнали. Разхождайки се из града, двамата
минали покрай кръговото кръстовище и видели свидетелят А.. Подсъдимите го
познавали и знаели, че отглежда животни и разполага с финансови средства. За
това те решили да отидат в къщата му на улица ****“ №1 и да извършат кражба.
Когато стигнали до дома на свидетеля, В. и Г. се огледали и след като не
установили наблизо хора, които да ги забележат, влезли в имота през
незаключената порта, а след това и в къщата през незаключената врата. В стаята
на А. двамата видели мобилния телефон и парите, взели ги и бързо напуснали
къщата. На път към центъра на града подсъдимите преброили парите и ги разделили
поравно. В. задържал мобилния телефон за себе си. След като се прибрал в дома
си, свидетелят А. установил липсата на парите и мобилния телефон. На 07.04.2020
година той подал жалба в РУ ****. В резултат на извършените
оперативно-издирвателни мероприятия и проведените процесуално-следствени
действия двамата подсъдими били установени. Събрани били и доказателства,
установяващи изложеното по-горе. Подсъдимият В. доброволно предал мобилния
телефон, който впоследствие бил върнат на собственика му с приемно-предавателен
протокол. Относно парите, разследващите установили, че същите били похарчени от
подсъдимите за храна, напитки и цигари.
Според заключението
на назначената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите
пари и вещи е 830 лева, от които 390 лева – възстановени.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите М.В.А., Павлин Николаев
Цанов, Радка Спасова Георгиева, Николина Нединова Петкова, дадени на
досъдебното производство на л.38-л.39; л.40; л.42; л.41; от самопризнанията на
подсъдимите, направени в хода на съдебното производство, както и от събраните
писмени доказателства: жалба от М.В.А. /л.8/; приемно-предавателен протокол
/л.10/; протокол за доброволно предаване /л.13/; Писмо от МКБППМН при Община ****
за налаганите до момента на К.Н.В. възпитателни мерки с приложени заверени
копия на решенията на комисията /л.16-л.32/; съдебно-оценителна експертиза /л.44/;
удостоверение за раждане на Е.Р.В.,*** /л.60/; удостоверение за раждане на К.Н.В.,***/;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на К.В. /л.67/;
справка за съдимост на К.В. /л.73-л.74 от ДП, л.32 – л.33 от съдебното дело/; характеристика
на К.В. /л.75/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на Е.Г. /л.77/; справка за съдимост на Е.Г. /л.84 от ДП, л.31 от съдебното
дело/; характеристика на Е.Г. /л.86/.
При
така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимите са извършили
престъпление против собствеността – кражба. От обективна и субективна страни К.В.
е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.3 НК, а Е.Г. – състава на чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.
От събраните по
делото доказателства безспорно е установено, че Г. и В. са отнели, с намерение
да присвоят движими вещи – пари и мобилен телефон „Самсунг А30“ на обща
стойност 830 лева, собственост на свидетеля М.В.А., като са прекъснали
фактическата му власт върху тях и са установили своя трайна такава. Основание
за този извод на първо място се съдържа в самопризнанията на двамата подсъдими,
с които същите признават като достоверна описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка. На следващо място следва да се отчетат данните, съобщени
от свидетелят М.А. относно стойността на паричните средства, вида и състоянието
на мобилния телефон марка „Самсунг А30“, а така също мястото, където те са се
намирали към момента на кражбата. Освен това, свидетелят е твърде подробен в
изложението на събитията, предхождащи процесното деяние, в това число своето
собствено поведение и състоянието, в което се е намирал имота му. Към
споменатата група гласни доказателствени източници следва да се отнесат и
показанията на свидетеля Павлин Цанов, който като служител на РУ **** е
извършил проверка по жалбата, подадена от свидетеля А.. От разпита на Цанов става ясно, че подсъдимите
са се разпоредили с отнетите от пострадалия пари,
използвайки ги за набавяне на облаги, които не им се следват. В унисон с
показанията на свидетелите са и писмените доказателства по делото, които
подкрепят данните, съобщени от тях по отношение начина на разпореждане с
вещите.
Налице
е и разпоредбата на чл.195 ал.1 т.5 НК, тъй като противозаконното отнемане на
пари и мобилен телефон от имота на свидетелят А. е извършено от подсъдимите Г.
и В.. Двамата предварително са се сговорили за извършването на това деяние,
непредставляващо маловажен случай, като са били наясно с начина, по който могат
необезпокоени да проникнат в дома на пострадалия, от където впоследствие са
отнели процесните вещи и пари, след което са се разпоредили с тях.
В
обвинителния акт наблюдаващият прокурор е изложил данни, с които е обосновал
наличие на повторност по отношение на подс. К.В., а от там и квалификацията на
деянието по чл.195 ал.1 т.7 НК. Съдът споделя тези аргументи. От справката му за
съдимост, приложена по делото, е видно, че с протоколно определение от
12.03.2020 година по НОХД № 62/2020 година по описа на РС **** е одобрено
споразумение за решаване на делото, по силата на което В. се е признал за
виновен за деяние, извършено на 16.11.2019 година, за което, на основание
чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.54 НК, му е определено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което, съгласно чл.69
ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК, е отложено за изпълнение за срок от три години.
Споразумението е влязло в сила на 12.03.2020 година. Деянието, предмет на
настоящото дело, В. е извършил след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление и преди да е изтекъл предвидения в чл.30 ал.1 НК
петгодишен срок от изтърпяване на наказанието, т.е.
налице са условията на чл.28 ал.1 НК (повторност).
От субективна
страна К.В. и Е.Г. са действали при условията на пряк умисъл. Същите са съзнавали
обществено-опасните последици на деянието си и са желаели тяхното настъпване.
Като причини за
извършване на престъплението съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимите
и незачитане неприкосновеността на чуждата собственост.
Съгласно чл.373
ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при условията на чл.372 ал.4 от
същия кодекс разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се извършва, като
съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на
чл.58а НК.
Признавайки К.В. за
виновен, съдът, при определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства материалното положение и имотно състояние /лице,
непритежаващо движимо и недвижимо имущество, без постоянна работа и доходи, частично
възстановените вреди, изразеното съжаление за стореното, оказаното в хода на
досъдебното производство съдействие на органите по разследването, а като отегчаващи
такива – размерът на причинените вреди, наличие на предишни осъждания извън
тези касателно повторността, лоши характеристични данни, характерът на извършеното
деяние и степента му на обществена опасност – посегателства върху вещи, частна собственост,
и след като не намери основание за прилагане на чл.55 НК, на съгласно чл.195
ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54
ал.1 НК, му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и
след като намалява така определеното наказание с една трета, му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. На основание чл.69 ал.1
вр. чл.66 ал.1 НК, това наказание се ОТЛАГА за изпълнение за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Признавайки Е.Г. за
виновен, съдът, при определяне вида и размера на наказанието, взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства материалното положение и имотно състояние /лице,
непритежаващо движимо и недвижимо имущество, без постоянна работа и доходи/, чистото
съдебно минало към момента на извършване на деянието, частично възстановените
вреди, изразеното съжаление за стореното, оказаното в хода на досъдебното
производство съдействие на органите по разследването, а като отегчаващи такива
– размерът на причинените вреди, лоши характеристични данни, характерът на
извършеното деяние и степента му на обществена опасност – посегателства върху
вещи, частна собственост и след като не намери основание за прилагане на чл.55 НК, съгласно чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.58а ал.1
вр. чл.54 ал.1 НК, му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА и след като намалява така определеното наказание с една трета, му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.69 ал.1
вр. чл.66 ал.1 НК, това наказание се ОТЛАГА за изпълнение за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Според справката за
съдимост, приложена по делото, Е.Г. е осъждан, както следва:
С Присъда по НОХД № 145/2020 година по описа на
Районен съд гр. **** Г. е признат за виновен за деяние, извършено на 22.01.2020
г., за което, на основание чл.195 ал.1 т.4 предл. второ вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.58а ал.1 НК, му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което е ОТЛОЖЕНО
за срок от ТРИ ГОДИНИ, съобразно чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК, считано от
датата на влизане в сила на присъдата. Присъдата е влязла в законна сила от 24.06.2020
г.
Имайки предвид изложените по-горе данни за
осъжданията на Е.Г., съдът счита, че са налице условия за групиране на
наказанията, наложени на същия, като това следва да се извърши в съответствие с
принципа на най–благоприятното за осъдения съчетание на правилата за
съвкупност. При това положение следва да се определи общо най–тежко наказание
по наказанията, наложени на подсъдимия по настоящото дело и по НОХД № 145/2020
г. по описа на РС-****. Деянията по тези дела са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда или определение за одобряване на споразумение, за което и
да е от тях, и при това положение съдът приема, че са налице условията на чл.25
ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК. По тези съображения на Г. се определя общо най–тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.69
ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК, това наказание се ОТЛАГА за изпълнение за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Според
справката за съдимост, приложена по делото, К.В. е осъждан, както следва:
С протоколно
определение от 15.06.2020 г. по НОХД № 173/2020
година по описа на Районен съд гр. **** е одобрено споразумение за решаване
на делото, по силата на което В. се е признал за виновен за деяние, извършено
на 18.02.2020 г., за което на основание чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28
ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.54 НК, му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е било ОТЛОЖЕНО за срок
от ТРИ ГОДИНИ, съобразно чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК, считано от датата на
одобряване на споразумението. Споразумението е в сила от 15.06.2020 г.
С протоколно
определение от 09.07.2020 г. по НОХД № 141/2020
година по описа на Районен съд гр. **** е одобрено споразумение за решаване
на делото, по силата на което В. се е признал за виновен за деяние, извършено
на 13.11.2019 г., за което на основание чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.28 ал.1
вр.чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.54 НК, му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е било ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ,
съобразно чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК. Споразумението е в сила от 09.07.2020
г.
Имайки предвид изложените по - горе данни за
осъжданията на К.В., съдът счита, че са налице условия за групиране на
наказанията, наложени на същия, като това следва да се извърши в съответствие с
принципа на най–благоприятното за осъдения съчетание на правилата за
съвкупност. При това положение следва да се определи общо най–тежко наказание
по наказанията, наложени на подсъдимия по настоящото дело, по НОХД № 173/2020
г. и по НОХД № 141/2020 г., всички по описа на РС-****. Деянията по тези дела
са извършени преди да е имало влязла в сила присъда или определение за
одобряване на споразумение, за което и да е от тях, и при това положение съдът
приема, че са налице условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК. По тези
съображения на В. се определя общо най–тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изпълнение се ОТЛАГА, съгласно чл.69 ал.1 вр. чл.66
ал.1 НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция, подсъдимият Е.Р.Г. лично и със съгласието на
своята майка ****от град **** с ЕГН ********** следва да заплати направени по
делото разноски в размер на 36,60 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР гр. Враца, а подсъдимият К.Н.В. лично и със съгласието на своята майка ****от
град **** с ЕГН ********** следва да заплати в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР гр. Враца направени по делото разноски в размер на 36,60 лева.
По горните
съображения съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: