ПРОТОКОЛ
№ 19203
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Г. Г.
при участието на секретаря П. Н. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от П. Г. Г. Гражданско дело №
20211110162751 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
На именното повикване, на първо четене в 16.05 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. З. Д., редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. М., надлежно упълномощенa.
ИЩЕЦЪТ Н. Е. З., редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. М., надлежно упълномощенa.
ОТВЕТНИКЪТ „С. 13“ ООД, редовно уведомен, представлява се от адв.
С., надлежно упълномощена.
ВЕЩО ЛИЦЕ С. Б. К., редовно призована, не се явява.
Страните /поотделно/:Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след като намери, че не са налице пречки за даване ход на
делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА молба от 19.09.2022 г., с която във връзка с указанията на
съда е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
91/23.12.2020 г.
ДОКЛАДВА молба на ответника от 24.10.2022 г., с която се прави
възражение за придобивна давност на процесните 83 кв.м., както и се
представя удостоверение за въвеждане в експлоатация и строеж №
70/28.12.2004 г.
ДОКЛАДВА молба от 16.11.2022 г. от ответника, в която е взето
становище по представения нотариален акт, сочи, че поддържат възраженията
по представените предходни нотариални актове. Прави се искане, ищецът И.
Д. да посочи квотите, които претендира.
Адв. М.: По повод представената от ответника молба, възражението за
придобивна давност е направено с отговора на исковата молба. По отношение
на представеното удостоверение № 70/28.12.2004 г., оспорвам същото като
твърдя, че същото не е в цялост, една част от него не се чете в десния му край.
В тази връзка, твърдя, че то не се отнася за процесните 83 кв.м., част от
поземлен имот с идентификатор с последни цифри 4039, а се отнася за друг
имот съседен на имот. В тази връзка, моля да ми се издаде Съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдя от Столична община, район
„С. град“ със заверено копие на Удостоверение № 70/28.12.2004г., както и с
документацията към него, а именно: Заснемане за узаконяване, акт за
узаконяване от 1998 г., и заповед от 2002 г. Моля след снабдяване с тези
доказателства при необходимост да се допусна СТЕ, която да установи дали
магазина се намира в процесния имот и къде попада изобщо.
Адв. С.: Считам, че искането е неотносимо с оглед предмета на спора.
Ищеца претендира обезщетение, като твърди, че е собственик на определена
площ. Представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация, касае
ресторант и магазин за риба и рибни продукти. Основния спорен момент е,
дали определена реална част е собственост на ищеца. В предходно съдебно
заседание, ищеца поиска допускане на експертиза, която да индивидуализира
конкретната площ. Считам, че допуснатата експертиза ще изчисти неговата
индивидуализация.
Адв. М.: Направеното в днешното съдебно заседание доказателствено
2
искане е във връзка с оспорването на представеното писмено доказателство,
което е представено с цел да се установи, че процесната част от имота,
собственост на доверителите ми е законно построена и придобита по давност
от ответника. Във връзка с това оспорване са тези доказателствени искания.
Адв. С.: Направеното възражение е за придобивна давност върху земя, а
не върху сграда, поради което считам, че исканията са неотносими.
Настоящия състав, намира, че представените писмени доказателства
към молбата на ищеца от 19.11.2022 г., както и на ответника към молба от
24.10.2022 г., следва да бъдат приети по делото, като същите ще бъдат ценен с
крайния акт по съществото на спора.
Отделно от горното, Съдът намира, че искането на ищците за издаване
на Съдебно удостоверение с оглед направените оспорвания, се явява
основателно, като същите следва да бъдат снабдени с така посоченото Съдено
удостоверение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИМЕА като писмени доказателства по делото нотариален акт №
941/23.12.2020 г., както и удостоверение № 70/ 28.12.2004 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищците след заплащане на държавна такса,
посоченото по-горе Съдебно удостоверение.
Страните /поотделно/: Водим допуснатите ни свидетели.
В залата се въведоха свидетелите.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетелите, както следва:
Г. С. Б., 62 г .- неосъждана, без родство и дела със страните,
притежаващ лична карта № *********, издадена на 04.02.2020от МВР гр.
София.
М. А. Д., 58 г. неосъждан, без родство и дела със страните, притежаващ
3
лична карта № ********* издадена на 23.07.2020 г. от МВР гр. София.
К. Я. Д., 60 г. - неосъждан, без родство и дела със страните,
притежаващ лична карта № *********, издадена на 12.08.2020 г. от МВР гр.
София.
Л. И. И., 66 г., неосъждан, без родство и дела със страните, притежаващ
лична карта № *********, издадена на 14.09.2021 г.от МВР гр. София.
Е. И. Д., 58 г. - неосъждана, без родство и дела със страните,
притежаващ лична карта № *********, издадена на 19.10.2016 г. от МВР гр.
София.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290,
ал.1 НК. Свидетелите обещаха да каже истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Г. Б., като другите свидетели
бяха изведени от залата.
На въпроси на страните, свидетелката Г. Б.: Знам имота на И. Д. къде
се намира и какво представлява, защото И. го купи чрез моята агенция за
недвижими имоти. Имотът се намира на ъгъл с ул. „П.“ и ул. „И. С.“ в С. град.
Сделката беше през 2007 г. Имотът представлява поземлен имот с неправилна
форма. Имотът е празен, като в северната част имаше едно ресторантче „Д.“.
През 2014-2015 г. „Д.то“ си бяха направили навес, и в последствие си
присвоиха имота, като направиха фоайе на ресторанта и оградиха една част,
която служеше за място за изхвърляне на боклуци и го направиха градина. В
северната част имаше боклуци, която част е част от имота на И. Д..
Ресторантът си направи градина с ограда от камъни. Навесът е в имота на И.
Д.. Ресторантът е 57 кв.м. и този навес в последствие стана фоайе на
въпросния ресторант. Този навес беше изграден през 2014-2015 г. и имаше
маси и чадъри. В последствие навеса си стана постоянна сграда, т.е. фоайе на
ресторанта. Това преустройство най-вероятно го е направил собственикът на
ресторанта „Д.то“, който е в съседния имот на този на И. Д.. Понеже имотът
не е в регулация и процедурите за покупка бяха доста сложни и в последствие
се видя, че имотът е заграбен и усвоен. Познавам района на „С. град“.
Ресторант „Д.то“ е от 2000 г. Преди това беше трафопост. Ресторантът
граничи с трафопоста, който трафопост и земята под него са собственост на
4
мои клиенти. Трафопостът си е бил винаги трафопост. През 2007 г. нито
имота на И. Д., нито на ресторант „Д.то“ бяха оградени, като ресторантът
представляваше самостоятелна сграда. Имаше магазин за риба, но не мога да
кажа кога. През 2007 г не е имало навес, защото имотът беше заснет от
геодезисти и нямаше навес.
Адв. М.: Моля да се предяви на свидетелката скица от поземлен имот.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката скица на поземлен имот, находяща се на
лист 4 от делото.
Свидетелката Г. Б.: Имот № 4039 е имотът на И. Д., а въпросното „Д.“
е № 27 на скицата. Въпросният навес е това, което е като клинче в северната
част на имота.
Страните /поотделно/: Нямам други въпроси към свидетелката.
След разпита на свидетелка, СЪДЪТ освободи същата от залата.
В залата се въведе свидетелят Д..
На въпроси на страните, свидетелят Д.: Знам имота на И. Д. и Н. З.,
тъй като бях съсобственик с тях. Имотът е напълно празен. Аз бях собственик
от м.04.2015 г. като за този имот знам доста по-рано преди това, тъй като И.
ме е ползвал като консултант за развитие на този имот. Имотът се намира в
„С. град“ срещу магазин „Кауфланд“ в съседство до един трафопост, който
беше заведение, което се казваше „Рибката“. Когато И. купи мястото се
констатира, че част от мястото е завзето от ползващия заведението „Рибката“.
Когато аз купих имота, потърсихме контакт със С. П., който беше
съсобственик с някакво дружество на част от трафопоста, или поне такава
информация представяше, както и че е купил 100 кв.м. от Столична община.
Когато купихме имота, пратихме геодезисти, които констатираха, че частично
имотът е завзет от човек, който не е собственик. Първоначално тази част беше
открита тераса, след това се превърна в стабилна закрита тераса, но всичко
това беше част от имота на И. Д.. Ние имахме желание да се кооперираме със
съседите и имахме желание да направим общо градоустройство, което да е
5
полезно за всички и поради тази причина търпяхме това. Няколко пъти
искахме среща с П. за общо градоустройство. Предлагали сме му няколко
варианта за застрояване, но той ги отхвърля, като неприемливи и че не го
интересува. Първите ни стъпки за общи действия започнаха през 2016 г.
Водеха се разговори с всички съседи за общо градоустройство, включително
и със съседа на юг от нас. Аз бях съсобственик в този имот до 2020 г. Закупих
част от имота през 2015 г, като през 2015 г. терасата я имаше. Човекът беше
превърнал несиловата част на трафопоста в заведение, и отпред имаше
подход и тераса, която е за външно ползване. Тази тераса и подхода навлизаха
в моя собствен имот. Имаше част на общинска алея, която алея забиваше във
входа на ресторанта. Практически цялата земя на изток от тази алея е
собственост на И. Д.. Когато геодезистите замериха се оказа, че тази част от
имота не може да се ползва, тъй като е част от терасата на заведението.
Винаги трафопостовете са разделени на силова и несилова част. Със всяка
година постройката на терасата ставаше все по стабилна. Терасата се загради
и стана част от ресторанта. Когато ходихме на среща в ресторанта тази тераса
вече беше зала.
Адв. М.: Моля да се предяви на свидетеля скица от поземлен имот.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката скица на поземлен имот, находяща се на
лист 4 от делото.
Свидетелят Д.: Имот № 4039 на скицата е моят имот, в който бях
съсобственик. А № 27 в скицата е общинската алея и на изток беше имота на
И.. Това фоайе е в рамките на алеята, практически е входа на заведението.
Усвоената част от имота на И. беше на изток от тази алея. Тази част заемаше
горе-долу средната част на имот №
4030.
След разпита на свидетеля СЪДЪТ освободи същият.
В залата се въведе свидетелят Я..
На въпроси на страните, свидетелят Я.: Познавам В. Т. и С. П.. Те са
6
собственици на дружество, но не мога да посоча името на дружеството.
Притежават собственост в „С. град“, ресторант „Д.то“. Този имот се
притежава от В. от 1992 г. Тогава В. го взе под наем от общината и направи
магазин за риба. След това направи ресторант. Ресторантът представлява
масивна сграда от трафопост, която е основната зала за посетители, бар,
кухня, 2 тоалетни, магазинче за рибни продукти и камера за съхранение на
продуктите. На изток е изградена метална конструкция с навес с
топлоизолация, хидроизолация, дограма и два входа, които са от юг и от
север. Входа на вътрешната зала е от изток. През 1993 г.-1994 г, мястото вече
беше ресторант. Когато закупиха мястото през 1998 г., направиха доста голям
ремонт. В началото имаше градина с пластмасови маси и столове, след това
сложиха дървени пейки и маси. След това изградиха масивна ограда около 1
м. висока, преустроиха навеса. И по-късно, мисля че преди 10-15 г., това
пространство беше остъклено цялото и стана зала само за посетители.
Оградата представляваше стоманобетонни елементи, кухи, иззидани на около
1м. височина. Оградата никога не е местена. В последствие където беше
оградата беше изградена металната конструкция. Ресторантът има вход от юг,
където е металната конструкция и от север. На изток е бл. 55, на запад е ул.
„Петков“, а на север има голямо хале, а от южната страна е градинка, празно
място. Не ми е известно някой да е имал претенции към имота и ресторанта.
След 1995 г. посещавах мястото минимум по 2-3 пъти в месеца, а след 2010 г.
пак доста често, защото тогава дъщеря ми вече беше студентка и започнахме
да живеем в гр. София. За последно посетих този имота 2019 г. От изток на
имотът е витрина. На самата сграда входа и е от изток. През 1992 г. обектът
си беше по този начин.
Адв. М.: Моля да се предяви на свидетеля скица от поземлен имот.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свидетелката скица на поземлен имот, находяща се на
лист 4 от делото.
Свидетелят Я.: Ресторанта на скицата е под № 2 в имот № 2107, а под
номер 1 е трафопоста. Разстоянието от изток до имот № 104 е около 2 метра.
Първоначално оградата беше там и беше дървена. Оградата беше от страната
7
на блока.
След разпита на свидетеля СЪДЪТ освободи същият.
В залата се въведе свидетелят И.ов.
На въпроси на страните, свидетелят И.ов: Познавам ресторант „Д.то“,
намира се в „С. град“. Аз съм художник и направих логото на ресторанта и
част от вътрешния дизайн. Обектът се намира в „С. град“ между бл. 55 и една
улица, паркинг и отпред имаше празно пространство. Моята художествена
част започна 1992 г. След това 1998 г. имотът се закупи от В. и тогава се
направиха промени в имота. Дървената ограда стана каменна ограда. Направи
се навес от желязо с покрив. Вътре също се преустрои. Оградата си беше на
същото място, просо я смениха с по-стабилна. Оградата не е местена, просто
направиха стабилни подобрения, сложи се дограма, направи се изолация.
Отвътре има интересен гипсов таван. Стана си помещение за целогодишно
ползване. Мисля, че ресторанта от 1992 г. винаги се е ползвал целогодишно.
Имаше и магазин за риба и помещение, в което да се съхраняват рибните
продукти. Мисля, че стана само ресторант през 1998 г. В последствие
ресторанта беше отдаден под наем, може би през 2004 г. Доколкото си
спомням беше даван под наем до 2021 г. Тъй като се познавам много добре
със С. П. и В. знам добре тези неща. Събирали сме се семейно по празници.
Водил съм приятели в ресторанта и т.н. Аз не знам да е имало проблеми във
връзка с имота. Каменната ограда се намира от към паркинга, минава по
линията на бл. 55 и завършва под формата на буквата „П“ към празно
пространство. Ограденото място беше около 60-70 кв.м. Върху новата
каменна ограда бяха издигнати тези алуминиеви конструкции през 1998 г.
През 1998 г. това пространство стана част от сградата.
След разпита на свидетеля СЪДЪТ освободи същият.
В залата се въведе свидетелят Д..
На въпроси на страните, свидетелят Д.: Познавам С. и В. от много
години. Притежават ресторант „Д.то“ в „С. град“ и В. Т. беше наемател. Аз
съм счетоводител и водех счетоводството и на В. и на С.. Първоначално
живеех в блок на научните работници. Бях посетител на ресторанта редовно
след 1992 г., от където познавам С. и В.. Първо го ползваха под наем, след
това го закупиха. Имотът представлява сграда с градина с дървена ограда.
Част от сградата беше трафопост. След това се направи преустройство след
8
1998 г. Оградата се смени с каменна такава. След това беше поставена
дограма и покрив и стана част от заведението. До колкото знам не съм видял
изместване на оградата. Първата фирма на наематели беше на г-н К. Г., ако не
се лъжа и продължи да бъде наемател до миналата година-2021 г. Наемател е
имало от 2008 г. до 2021 г. Знам, че имаше съседи на имота, които искаха да
строят на калкан, но не знам да е имало проблеми с имота. Оградата я
направиха след като придобиха имота. Към 2004 г. оградата вече
съществуваше. Заградената площ беше около 40-45 кв.м. по мои представи.
Сградата беше от страната на бл. 55.
След разпита на свидетеля СЪДЪТ освободи същият.
Адв. М.: Моля да във връзка със свидетелските показания дадени в
днешното съдебно заседание се допусне допълнителен въпрос към СТЕ, като
моля вещото лице да се запознае със удостоверение № 70, след представянето
му, и да посочи дали заснемането към 2004 г. засяга процесния имот и в каква
степен го засяга.
Адв. С.: Предоставям на съда.
Настоящия състав по отношение на доказателственото искане на
ищцовата страна, намира, че доколкото е направено с мотив проверка на
изслушаните в днешното съдебно заседание свидетелски показания, намира
същото за допустимо и относимо, поради което така поставения
допълнителен въпрос към СТЕ следва да бъде допуснат, доколкото за
страните не съществува пречка да извършват проверка на свидетелски
показания с всички доказателствени средства.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРДЕЛЕИ:
ДОПУСКА допълнителен въпрос към СТЕ, поставен в днешното
съдено заседание от процесуалния представител на ищците.
ОПРЕДЕЛЯ допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице
в размер на 100 лв., вносими от ищците в 1-седмичен срок от днес по сметка
на СРС, в който срок следва да се представят доказателства за внасянето му.
9
Страните /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счита, че
делото не изяснено от фактическа страна, поради което следва да бъде
отложено за друга дата, за която да бъдат събрани допуснатите доказателства,
СЪДЪТ предлага на страните първа възможна дата за следващо
съдебно заседание на 30.01.2023 г. от 13.30 ч.
Адв. С.: На така посочената дата имам дело за делба, поради което моля
да бъде дадена друга датата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 06.02.2023 г. от 13.30 ч., за която
дата и час - страните - уведомени от днес.
Да се уведоми вещото лице за датата и поставената допълнителна
задача.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17.10
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10