РЕШЕНИЕ
№ 1313
гр. Варна, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100502044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от З. Ю. Ю., ЕГН **********
против Решение № 1627 от 11.05.2025г., постановено по гражданско дело №
4254/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният
от З. Ю. Ю. срещу Община Варна иск да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумите, както следва: сумата от 5 000 лева, частичен иск от целия в
размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и
социална дистанция от контузия на десен крак в зоната на глезена, в резултат
на настъпил на 22.09.2023г. инцидент - попадане в канална шахта,
разположена в подлеза на Образцов дом до магазин „Била“ в гр. Варна, ведно
със законната лихва считано от датата на деликта - 22.09.2023г., до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 1 520 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата
на извършени разходи за закупуване на медицинско изделие - фабуларна плака
за фибула, на основание чл. 49 ЗЗД. Изложени са съображения за
неправилност на атакувания акт. Твърди се, че ищецът – жалбоподател не е
успял да докаже всички елементи от фактическия състав, тъй като съдът не му
е дал възможност да ползва допуснатите доказателства, поради което не е
могъл да докаже твърденията си. Сочи се, че допуснатите доказателства не са
1
били ангажирани своевременно поради обективни причини. Искането към
въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът по жалбата Община Варна заявява становище за
неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Твърди се,
че съдът е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства и
правилно е достигнал до извода за липса на всички кумулативни предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника. Поддържа се, че на ищеца са
указани последиците от неводенето на свидетел за следващо съдебно
заседание. Сочи се, че ищцовата страна неоснователно е бездействала по
отношение на събирането на доказателства. Искането е за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 49 ЗЗД, предявени от З. Ю. Ю. срещу Община
Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 5 000 лева - частичен иск, целият в размер от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания и социална дистанция от контузия на десен
крак в зоната на глезена, в резултат на настъпил на 22.09.2023г. инцидент -
попадане в канална шахта, разположена в подлеза на Образцов дом до
магазин „Била“ в гр. Варна, ведно със законната лихва считано от датата на
деликта - 22.09.2023г. до окончателното погасяване на задължението, както и
сумата от 1 520 лева, представляваща обезщетение за претърпени
2
имуществени вреди под формата на извършени разходи за закупуване на
медицинско изделие - фабуларна плака за фибула. Ищецът твърди, че на
22.09.2023г. около 21,30часа на път към дома си, находящ се в гр. Варна, на
ул.“Ген Р.Д.“, преминал през подлеза на Образцов дом, до магазин Била. Тъй
като подлезът не бил осветен, попаднал в необозначена и необезопасена
канална шахта без капак, като вследствие на падането си на едната си страна,
получил счупване на крака в зоната на глезена. Изпитал силна болка в глезена
на десния си крак. Изправил се и седнал на земята, като усетил деформация на
десния си глезен. След преглед и извършени изследвания, на 28.09.2023г. му
била направена операция на крака, като му бил поставен болт в коста и
крайника му бил гипсиран. За поставяне на болта заплатил сумата от
1520лева. След 9-дневен престой в болницата бил изписан за домашно
лечение с гипсиран крайник за 6 седмици. На 30.11.2023г. личният му лекар
издал направление за оперативно премахване на болта от крака му. На
29.12.2023г. му били премахнати част от ортопедичните импланти в областта
на дясна подбедрица и бил изписан на 31.12.2023г. Следвало да бъде
извършена още една операция за отстраняване на целия имплант, след което
да започне рехабилитация.
Ответникът Община Варна оспорва исковете, като счита същите за
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Твърди, че не следва да бъде
ангажирана отговорността му, тъй като от представените доказателства не се
установява увреждането да е настъпило от падане вследствие на неравен
участък или стъпване на криво. Постъпването в болница след три дни
свидетелствало за леко увреждане. Оспорва травмата да е причинена по
начина, описан в исковата молба, както и интензитета на болките и
страданията и възстановителния период. В евентуалност се сочи претенцията
да е завишена в своя размер.
С постановеното по спора Решение № Решение № 1627 от 11.05.2025г.
по гражданско дело № 4254/2024г. по описа на Районен съд – Варна,
първостепенният съд е отхвърлил исковете като неоснователен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
По делото са приети като писмени доказателства ангажираните от
ищеца медицински документи относно състоянието му след инцидента, от
3
които се установява, че на 26.09.2023г. той е бил приет в отделение по
Ортопедия, травматология и гръбначна хирургия при УМБАЛ „Медика" - гр.
Русе и изписан на 05.10.2023г. с окончателна диагноза: фрактура - луксацио
малеолис латералис крурис декстра аперта. RSOSM кум плаце ет клави. Като
придружаващи заболявания в епикриза № 20212 КП № 217.1 са описани:
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Други уточнени
болести на черния дроб. Снетата анамнезата от пациента е: страдание е от 5
дена, когато при травма получава открита комплицирана фр-ра на десен глезен
и постъпва за оперативно лечение. Взето е решение за оперативно лечение на
фрактурата чрез извършване на метална остеосинтеза. Оперативната
интервенция: 79.36 открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула. Край на операцията: 28.09.2023, 12.00ч.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение
по допусната СМЕ. От него се установява, че ищецът е получил следните
увреждания: открито, косо разместено счупване на крайна част на
малкопищялната кост на десен крак с изкълчване на дясна глезенна става.
Механизмът на тяхното причиняване е по т.н. индиректен начин - при
усукване на фиксиран десен крак. Според експертът това увреждане е
възможно да се получи по начин, както е посочен в исковата молба, но
доколкото няма никаква мед. документация, издадена в деня на инцидента, то
вещото лице не може да отговори с категоричност на въпроса дали е налице
причинно – следствена връзка между злополуката от 22.09.2023г. и
констатираните увреждания. Травмата е наложила провеждане на оперативно
лечение - наместване на счупената малкопищялна кост и фиксиране с
остеосинтезен материал, както и последващо отстраняване на един брой
инплантиран винт. Към настоящия момент е налице възстановяване на
движението на десния крак на ищеца.
При така установената фактическа обстановка ВОС намира
следното:
За да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от
ЗЗД, трябва да са налице следните предпоставки: 1) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД по отношение на изпълнителя (деяние, противоправност,
вина, вреда и причинна връзка); 2) правоотношение по възлагане на работа на
делинквента от лицето, което ще отговаря за причинените вреди и 3) вредите
4
да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на работата.
Според чл. 11, ал. 1 ЗОС, имоти, които са общинска собственост и
какъвто е теренът, в който попада процесната шахта, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин. В чл. 31 от Закон за пътищата, е предвидено задължение на
общината да осъществява изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища.
По аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП, основен елемент на пътищата
(пътната инфраструктура) са пътните съоръжения, чиято легална дефиниция е
дадена в § 1, т. 3 от ДР на ЗП, включвайки в понятийния обхват на пътните
съоръжения подлезите, както и водоотвеждащите устройства. По делото не е
спорно, че шахтата в подлеза, в който ищецът твърди да е настъпило
вредоносното деяние, е част от отводнителна система и се явява пътно
съоръжение в изяснения вече смисъл, която се стопанисва и поддържа от
ответната община. Следователно, именно ответникът носи отговорност за
вреди, настъпили вследствие на необезопасяване на съоръжения, които са
нейна собственост.
В конкретния случай З.Ю. поддържа, че описаният от него инцидент,
вследствие на който е получил счупване на крака в зоната на глезена, е
осъществен на 22.09.2023г., около 21:30 ч. По делото обаче не са ангажирани
доказателства, подкрепящи тези твърдения. От медицинската документация,
приета по делото, се установява, че е потърсена лекарска помощ на дата
26.09.2023г., когато ищецът е бил приет в отделение по Ортопедия,
травматология и гръбначна хирургия при УМБАЛ „Медика" - гр. Русе и
изписан на 05.10.2023г. Вещото лице в открито съдебно заседание е
разяснило, че и медицински, и житейски при констатираното счупване –
когато костният отломък е разкъсал и кожата, не е обичайно човек да не
потърси спешна медицинска помощ. Съдът споделя изложеното от вещото
лице, че е нелогично при стърчаща кост от крака да се потърси медицинска
помощ след три дни и то след изминаване на 200 км. (до друг град). Посочено
е още от експерта, че дори и при алкохолно опиянение болката би могла да
бъде притъпена максимум за 12-18 часа след инцидента. Ето защо настоящата
инстанция се солидаризира с извода на районния съд за недоказаност, че на
посочената от ищеца дата и място в гр. Варна, при движение в подлеза на
5
Образцов дом, до магазин „Била“, той е пропаднал в необезопасена шахта без
капак, което е предизвикало настъпване на твърдения вредоносен резултат.
Видно от СМЕ, не се установява и причинно-следствена връзка между
твърдяната злополука и констатираните травматични увреждания, тъй като
липсва медицинска документация от деня на травмата или последващия ден.
С оглед гореизложеното, исковата претенция остава недоказана по
основание и размер, поради което първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в размер от 200 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК и чл. 25, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА 1627 от 11.05.2025г., постановено по гражданско
дело № 4254/2024г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА З. Ю. Ю., ЕГН ********** да заплати на Община Варна,
ЕИК ********* сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6