Решение по дело №623/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 септември 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20197260700623
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №648

04.09.2019г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                                    в публичното заседание                                                                

на тридесети август                                                две хиляди и деветнадесета  година в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА Г.  

                                                           

Секретар Мария Койнова

Прокурор Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№623 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалeн кодекс във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба от Р.М.Н. *** - чрез адв.З.Г.,***, и е с правно основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 от АПК.

Твърди се, че обжалвал Наказателно постановление №892/08.01.2018г., издадено от Началник РУ Димитровград при ОД МВР Хасково, и с Решение №88 от 19.03.2018г., постановено по нахд №55/2018г. по описа на Районен съд Димитровград, влязло в законна сила, НП било отменено като незаконосъобразно. В производството пред РС - Димитровград, ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил 300 лева. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. С писмено становище от 24.06.2019г. уточнява претенцията в частта на законната лихва за забава, като сочи, че същата била дължима от заплащането – 19.02.2018г. до завеждане на исковата молба – 20.05.2019г. и била в размер от 38 лева. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОД МВР Хасково да заплати обезщетение за имуществени вреди от 300,00 лева, ведно със законна лихва за забава в размер на 38,00 лева, считано за периода от 19.02.2018г. до 20.05.2019г., ведно и със законна лихва, считано от завеждането на иска да окончателно изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът Областна дирекция на МВР Хасково не депозира отговор и не взема становище по предявения иск.

Окръжна прокуратура Хасково дава становище, че предявеният иск е основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №88 от 19.03.2018г., постановено по нахд №55/2018г. по описа на Районен съд Димитровград, влязло в сила на 01.05.2018г., е отменено Наказателно постановление №892/08.01.2018г., издадено от Началник РУ Димитровград при ОД МВР Хасково, с което за извършено нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на Р.М.Н. е наложено административно наказание Глоба в размер на 400,00 лева. Видно от приложеното административнонаказателно дело в съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно – л.21-22 от делото. За процесуалното представителство по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 300,00 лева, която сума е получена от адвоката в брой на 19.02.2018г., видно от отразеното в представения договор, съставен на същата дата.

При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, поради което съдът приема, че искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод, че за основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

В конкретния случай претенцията на ищеца се основава на отменено НП като незаконосъобразно и претърпени имуществени вреди от отмененото НП, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че отмененият административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление №892/08.01.2018г., издадено от Началник РУ Д. при ОД МВР Х., е отменен като незаконосъобразен, като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, съгласно сключен договор на 19.02.2018г., както и процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00 лева, заплатено в брой на 19.02.2018г. при подписване на договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на издадено НП е необходима предпоставка за отмяната на НП и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. По изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.

По предявения иск за законна лихва за забава върху размера на обезщетението съдът намира, че е дължима по силата на чл.84 от Закон за задълженията и договорите от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт и се дължи до завеждането на иска за обезщетение. Искът е предявен за периода от 19.02.2018г. – деня на заплащане на сумата, до 20.05.2019г. – деня на предявяване на иска, но се установява, че решението по нахд №55/2018г. е влязло в законна сила на 01.05.2018г., поради което следва да бъде уважен за периода от 01.05.2018г. до 19.05.2019г., а размерът на лихвата следва да бъде съобразен с присъдения размер на обезщетението. Размерът на претендираната лихва за забава съдът изчисли с общо достъпна програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, като установи, че за периода от 01.05.2018г. до 19.05.2019г. лихвата за забава върху обезщетението в размер на 300,00 лева възлиза на сума в размер на 31,99 лева. Така искът за лихва за забава следва да бъде уважен до този размер, а над него до пълния предявен размер от 38,00 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

С оглед крайния извод за основателност на предявените искове, то ответникът следва да заплати съразмерно на уважената част разноските /350 лева – адв.възнаграждение и 10 лева – д.т./, търсени от ищеца, а именно: 353,60 лева.

Мотивиран така и на основание чл.204, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,  съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.Б. №.., да заплати на Р.М.Н., ЕГН **********,***, сумата от 300,00 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление №892/08.01.2018г., издадено от Началник РУ Димитровград при ОД МВР Хасково, отменено с Решение №88 от 19.03.2018г., постановено по нахд №55/2018г. по описа на Районен съд Димитровград, ведно с лихва за забава от 31,99 лева, считано за периода от 01.05.2018г. до 19.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 20.05.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава над сумата от 31,99 лева до пълния предявен размер от 38,00 лева и за периода от 19.02.2018г. до 30.04.2018г. като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.Б. №.., да заплати на Р.М.Н., ЕГН **********,***, направените разноски в настоящото производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 353,60 лева

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: