Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........
гр. Велико Търново, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 10.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1937/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.И.Д. *** против Наказателно постановление № 19-1275-001986 от 10.10.2019
г. на Началника на група в СПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от с.з.
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. Претендира
се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя пълномощник поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не взема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 46877 от 18.09.2019 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, извършено според тях от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата - 18.09.2019 г., в 15:10 часа, в община Велико Търново, на път трети клас №
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен на място, в
присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без
възражения. Такива не са последвали и в законоустановения тридневен срок.
Въз
основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200.00 лева.
Към преписката са
приложени доказателства за компетентността на контролния и административно
наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От приложената по делото
справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Велико Търново, е видно, че
жалбоподателят многократно е наказван за нарушения по ЗДвП.
От показанията на
полицейските служители се установява, че те не са преки очевидци на случилото
се. Двамата са посетил ПТП – то, като причините за него определили като
движение с несъобразена скорост с релефа на местността. Преди тях
жалбоподателят споделил, че е допуснал ПТП, тъй като друг автомобил го бил
засякъл.
Съставен е протокол за
ПТП, от който не се установяват някакви особености
на релефа на местността в процесния участък.
Горната фактическа
обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени
доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено при непълно изясняване на обстоятелствата предмет на настоящото производството. Не е установено както от актосъставителя, така и от наказващия орган, каква е била скоростта на движение на автомобила управляван от жалбоподателя, за да се приеме, че същата е несъобразена с релефа на местността, за който не се разкриват някакви специфични особености - дясна крива с надлъжен наклон. В случая не е обсъден въпроса относно субективния елемент на нарушението, доколкото в наказателното постановление липсват мотиви в тази насока, а именно – могъл ли е водачът да предвиди и предотврати настъпването на ПТП. Съответно налице ли е от субективна страна нарушение или случайно деяние по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 15 от НК.
Въпреки
това нарушение, следва да се засегне и един
принципно важен въпрос по същество. Според съда неправилно е възприетото
от наказващия орган становище, че щом се е стигнало до ПТП, то скоростта винаги
е несъобразена. В конкретният случай е възможно жалбоподателят да се е движел със
съобразена скорост, като самият той твърди, но действително да е бил засечен от
друг автомобил и предприетата от него спасителна маневра да е допринесла за
настъпването на ПТП. Недопустимо е да се приема, че при настъпило ПТП, водачът
винаги се е движел с несъобразена скорост. Във всички случаи обаче следва да се съберат
доказателства, сочещи за величината на скоростта – свидетелски показания,
спирачен път и други възможни. Не изясняването на тези обстоятелства, които
съставляват съществен елемент от състава на нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП, води до необоснованост на АУАН и НП, и е основание за тяхната
отмяна.
Като окончателен се налага изводът, че НП е необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-001986 от 10.10.2019 г. на Началника на група в СПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя П.И.Д., с ЕГН **********,***, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: