Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/20.09.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА в.гр.д. номер 7177 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 36685 от 10.02.2020
г., постановено по гр.д. № 23497/2019 г. на СРС, 156
състав, е признато за установено, че „М.В.“ ЕООД дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - В.“ ЕООД, на основание чл. 422, ал. 1 ЕПК, във вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ЕПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС, сумата от 4797,42 лева, представляващи стойността на доставени
ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни и канализационни
води по договор при общи условия за периода 04.07.2017 г. до 11.09.2017 г„
ведно със законната лихва от 18.11.2018 г. (датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 748/2019 г. по описа на CPC, IIГ. О., 156-ти състав,
като е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество „М.В.“ ЕООД, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - В.“ ЕООД, сумата от 1042,65 лева разноски за първоинстанционното
и заповедното производство.
Решението е обжалвано от ответника „М.В.“
ЕООД с искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Излага се оплакване, че решението е необосновано, защото
първоинстанционния съд не е обсъдил довода на ответника и събраните
доказателства, сочещи, че за предходни месеци дружеството е консумирало за
магазина си 1-015 кум. вода, а през общия водомер е преминало количество от по
30-50 куб.м. месечно и няма как да е консумирана за 2 месеца общо 2161 куб.м.
вода - т.е. да са работели едновремено и денонощно всички водоконсуматори в обекта,
което било невъзможно при присъствие в магазина на около 5-8 души на работа,
които биха забелязали това, също и че не е възприел правилно установеното от приетата
СТЕ, също и от обяненията на инкасатора при отчета, че се чувало „бучене“ при
водомерите. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ищец „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - В.“ ЕООД, не е подала отговор на жалбата в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК. С писмено становище след този спор, оспорва жалбата като
неоснователна, претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните своевременно с въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При
преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд намира
следното:
Ищецът твърди, че страните се
намирали в облигационни правоотношения по договор за ВиК услуги - за
пречистване, доставка и отвеждане на вода за питейно-битови и промишлени нужди,
като договорът бил при общи условия, като ответника е титуляр на партида №
151230 за обект - хранителен магазин находящ се в гр. В., ул. „*****. Твърди,
че бил изпълнил задълженията си по договора и доставил на ответника количество
вода 2161 куб.м., измерени със средство за търговско измерване/СТИ/ , което
били на стойност от 4826,27 лева по фактура № **********/19.09.2017 г., но
ответника не бил заплатил сумата, дори и след покана, с възражение, че не била
дължима, тъй като имало грешка при отчитането, като на 02.10.2017 г. служители
на ищеца били свалили и отремонтирали водомера, като го били монтирали отново.
Поддържа, че друг служител на дружеството бил констатирал голямо количество
потребена вода на обекта, като количества се установявали и при отчет на
главния водомер. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираната сума, ведно с разноските
по делото.
Ответникът оспорва иска с
отговора на исковата молба, като възразява, че в предходни периоди били
изразходвани много по-малки количества вода, като твърдяното от ищеца били
невъзможно, че въпреки, че служители на дружеството демонтирали и отремонтирали
водомера, ищецът продължавал да твърди, че последният бил отчитал правилно.
Развива аргументи, че от представените доказателства не можело да се установи,
че претенцията е основателна, въпреки, че страните се намирали в облигационно
правоотношение. Моли да се отхвърли иска, претендира присъждане на сторените
деловодни разноски.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, след преценка на събраните по делото
доказателства, въз основа на които е приел иска за установяване дължимост на
исковата сума от 4797,42 лева, представляващи стойността на доставени ВиК
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни и канализационни води
по договор при общи условия за периода 04.07.2017 г. до 11.09.2017 г. за
потребено количество вода в размер на отчетеното 2161 куб.м., като е възприел
приетата СТЕ, сочеща, че за период от 2
месеца е възможно през водомера на обекта на ответника да премине количество
2592 кум.б., т.е. повече от исковото количество 2161 куб.м., като и водочерпещите
прибори в обекта на ответника/ 3 мивки и 1 тоалетно казанче/ могат да проведат
2161 куб. м. вода, като обекта е бил осигурен с питейна вода и отвеждането на
отпадни води, като не е зачел възражението на ответника за изразходвано
значително по-малко количество месечно за обекта в предходни месеци. Така е
уважил иска изцяло, с обусловената от
това отговорност на ответника за разноски, вкл. и тези в заповедното
производство съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013
г., които изводи въззивният съд споделя изцяло и на основание чл.272 от ГПК
препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
Не са допуснати от
първоинстанционния съд нарушенията, сочени във въззивната жалба.Събраните по
делото писмени доказателства сочат, че при редовно отчитане на 11.09.2017
г. показанията на водомерите в сградата, в която се намира магазина на
ответника- тази на ул.Вела Пеева № 29 гр.В., е отчетено преминало количество
вода през водомера на обекта на ответника/ магазин/ 2161 куб.м. за периода 03.07.2017 г.-11.09.2017 г., като
за същия период през общия водомер на сградата е преминало количество вода 2183
куб.м. Установено е още, че общия водомер
на сградата изправен и е годен да отчита правилно преминалото през него
количество вода, а този за обекта на ответника- че отчита с грешка – 7 %,
установено при проверка на двата водомера 02.10.2017 г., при което този на сградата е
монтиран отново, а този на магазина- подменен в нов технически изправен
водомер.Установява се още, че в предходни месеци консумацията на вода, отчетена
за магазина, преди и след м.09.2017 г., не надвишава 20 куб.м. месено / само
м.02.2016 г. отчетено 46 куб.м. Приетата СТЕ установява, че водочерпещите
прибори в магазина могат да проведат през себе си за 1 месец количество вода
дори в по-голям обем от този, за който е направен отчета за спорния период,
също и че такова голямо количество вода може да премине и пред двата водомера-
общия на сградата и на обекта на ответника. Така следва логичния извод, че е
възможно за обекта на ответника да е консумирано соченото от ищеца количество
вода за спорния период 02.0-7.-11.09.2017 г., като това количество вода съдът
приема да е преминало както пред общия водомер- за който е установено, че е бил
технически изправен, така и през водомера за магазина на ответника. Макар за
последния да е установено от проверката, че отчита с грешка -7%, това не води до извод, че твърдяното от
ищеца количество вода не е преминало през него, защото така установената грешка
води до отчитане на по-малко количество вода, а не на по-голямо количество
вода.
Възражението на ответника, че
мивките и тоалетното казанче не били пропускали непрекъснато вода в спорния
период, не е доказано по делото- това обратно доказване е в тежест на ответника,
след като е установено по делото от СТЕ, че те могат да пропуснат такова
количество вода, нито е доказано от ответника, че така отразеното като „бучене“
при водомерите се дължи на друга причина, различна от изтичането на вода през
3-те мивки и тоалетното казанче на обекта на ответника. Ето защо ответникът не
е успял да обори в процеса установеното от събраните писмени доказателства от
СТЕ / които не са оспорени/, че в обекта на ответника-магазин, за спорния
период е потребено количество вода 2161 куб.м. , което количество е възможно да
премине както през водомерите, така и пред водочепещите прибори в магазина.
Следва да се има предвид и факта, че отчетеното количество вода от общия
водомер и от водомера в магазина на ответника / този, който е сменен след
проверката на 2.10.2017 г./ е сходно-общия водомер е отчел малко повече
количество вода / 22 куб.м. повече/, което е логично, като се има предвид
грешката от -7 % с която е отчитал индивидуалния водомер за магазина на
ответника. отчел количество вода, което е изтичане да е станало преди водомера
за обекта на ответника. Не може да се направил различен извод и при преценка на
данните, че за предходни месеци за магазина на ответника е отчитано количество
месечно до 20 куб.м., защото такава консумация на вода не опровергава
възможността за около 2 месеца да преминат както пред водомерите, така и през
3-те мивки и тоал. казанче в магазина общо 2161 куб.м., и доколкото не се
установи по делото такова изтичане на вода да не е било осъществено реално или
то да е станало преди водомера за магазина на ответника, нито се установи
отчитането на такова количество вода от водомерите да се дължи на друга
причина, различна от реалното преминаване на вода от 2161 куб.м.
С въззивната жалба не
са изложени други оплаквания относно фактите, при което въззивният съд,
съгласно ограниченията за проверка по правилността на решението съгласно чл.269
от ГПК, приема, че ответникът дължи на ищеца посочената в исковата молба сума,
като ищецът се легитимира като лице-кредитор на тези вземания. При извършената
служебна проверка не се установи нарушение на императивни материално правни
норми, приложими към спора.
Поради съвпадане на
крайния извод на двете инстанции решението подлежи на потвърждаване изцяло,
вкл. и относно разноските, определени според изхода на спора.
По разноските пред
въззивния съд: Жалбоподателя- ответник няма право на разноски според изхода на
спора. искане за разноски. Ищецът-въззиваема страна би имал право на разноски
пред въззивната инстанция, ако беше осъществена по делото защита съобразно
характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в
полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за адвокат, т.к. единственото извършено от последния процесуално
действие се изчерпва с подаване на писмено становище по жалбата, след срока за отговор по въззивната жалба, с
която се иска жалбата да се отхвърли и възлагане на разноски, което не може да
се счита осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от
противната страна, като се има предвид факта, че такова становище не е и
изискуемо по ГПК като процесуално действие. Искането за разноски на ответника
не може да се уважи за въззивната инстанция.
Искът е за вземане, произтичащо от търговска сделка, с
цена на иска под 20 000лв., при което решението няма да подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36685
от 10.02.2020 г., постановено по гр.д. № 23497/2019 г. на СРС, 156 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.