№ 13907
гр. С., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело №0241110177055 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с активно субективно съединени искове от Е. П. Я., Ц. С. Д., М. К. Д.,
В. Д. С., П. Д. С., И. В. С., Д. В. С., действащ чрез законния си представител П. Д. С., с
правно основание чл. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. за осъждане на „У. Црт.“
– дружество, регистрирано в **********действащо чрез „У. Црт. – клон България“ КЧТ да
заплати на ищците по 250 евро с левова равностойност 488,96 лева, представляващи
обезщетения за всеки от тях за закъснял полет с номер ... летище Б. /BSL/- летище С.SOF/ на
дата 02.01.2024г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.12.2024г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищците твърдят, че са сключили договори за въздушен превоз с ответника със
закупуването на самолетни билети за полет с номер ..., излитащ на 02.01.2024 г. в 13:50 ч. от
летище Б., и пристигащ на 02.01.2024 г. в 17:05 ч. на летище С.. Ищците се явили
своевременно, но полетът бил осъществен със закъснение от повече от 6 часа. Посочват, че
предявили извънсъдебни претенции към ответника за изплащане на обезщетения за сумата
от по 250 EUR (левовата и равностойност от 488, 96 лв.) за всеки един пътник във връзка с
голямото закъснение на полет номер ... от 02.01.2024 г. по дестинацията летище Б. - летище
С.. Претенциите са предявени чрез упълномощената от всеки един от пътниците адвокат Е.
Б. В. като следва: претенция за Е. П. Я. от 03.01.2024 г. под реф. № ... претенция за Ц. С. Д.
от 05.01.2024 г. под реф. № ... претенция за М. К. Д. от 06.01.2024 г. под реф. №4..; претенция
за В. Д. С. от 11.08.2024 г. под реф. № ... претенция за П. Д. С. от 11.08.2024 г. под реф. № ...
претенция за И. В. С. от 11.08.2024 г. под реф. № ... претенция за Д. В. С. от 11.08.2024г. под
реф. № ... Проведена е кореспонденция с „У. Црт.”, в която превозвачът признава наличието
на голямото закъснение на полета на горепосочените пътници, съответно качеството на
редовен пътник на всеки един от горепосочените ищци, но отказва да изплати
претендираното обезщетение. Превозвачът твърди, че голямото закъснение при полета е
свързано с „извънредни обстоятелства”, които не са могли да бъдат избегнати. Поддържат,
че имат право на обезщетение по Регламент №61/2004 г., като разстоянието между двете
точки било до 1500 км. Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях сумата от по 250 евро с левова
равностойност 488,96 лв., представляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент
№61/2004г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 27.12.2024 г. до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК. На 14.04.2025 г. е депозиран отговор, с който ответникът заявява, че е заплатил
следните суми: 755,96 лева на Е. Я., 757,98 лева на Ц. Д., 743,45 лева на М. Д. и 3005,84
1
лева. Подробно е описано и какво погасява с посочените суми. Моли за присъждане на адв.
в минимален размер, което се твърди да е заплатено и излага подробни съображение за
прекомерност на претендираното такова.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Налице са предпоставките за постановяване на решение при признание на иска при
условията на чл. 237 от ГПК.
В депозирания отговор от 14.04.2025 г. ответникът заявява, че не оспорва твърдението
за наличие на сключен договор за въздушен превоз между ищците и дружеството, като
посочва, че е заплатил дължимите суми от по 488,96 лв., предмет на предявените искови
претенции за присъждане на обезщетение, в полза на всеки от ищците, начис.та законна
лихва върху сумите, както и разноски за държавна такса от по 50 лв. и адвокатско
възнаграждение от по 200 лева на всеки от ищците. Представя платежни нареждания в
подкрепа на направените твърдения и мотивира обстойно възражение на прекомерност на
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение над изплатената сума.
С молба от 27.05.2025г. ответникът прави изрично изявление, с което признава
предявените искове, повторно заявява, че е извършил плащане в полза на ищците за
процесните суми, както и допълнително плащане на дължими суми, представляващи
законна лихва съответно от 13 лева в полза на М. Д. и от 13 лева в полза на В. С., П. С., И.
С. и Д. С..
В проведено открито съдебно заседание на 02.07.2025г. ищецът е направил искане са
постановяване на решение при признание на иска, като съдът, съобразявайки
предпоставките на чл. 237 ГПК, е прекратил съдебно дирене и е обявил, че ще се произнесе с
решение по реда на чл. 237 ГПК. Наред с това процесуалният представител на ищците не
оспорва факта на извършено плащане в хода на процеса от страна на ответното дружество,
като посочва, че постъпилите плащания включват дължима главница в пълен размер от
488,96 лева, начис. законна лихва, държавна такса от по 50 лв. върху всеки иск, заплатено
адвокатско възнаграждение от по 200 лева за всеки ищец. Оспорва като неоснователно
релевираното възражение от ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК се обуславя от извършване на
преценка от сезирания съд за следните положителни процесуални предпоставки – наличие
на извършено признание на иска от ответната страна и направено искане за постановяване
на решение при признание на иска от ищцовата страна, както и липса на следните
отрицателни процесуални предпоставки – противоречие на признатото право със закона и
добрите нрави и отсъствие на разпоредителни правомощия за ответната страна с предмет
признатото право.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 3 ГПК и исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл.
237 ГПК - чл. .. ГПК, чл. 334 ГПК и чл. 339 ГПК.
Настоящия съдебен състав приема, че погасяването на задължението от страна на
ответника е обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на
производство, което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при
постановяването на крайния съдебен акт. Погасяването на задължението на ответника към
всеки един от ищците чрез изпълнение не се оспорва от ищците и същото обуславя
неоснователност на исковите претенции. Ето защо исковата претенция на всеки един от
ищците за сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет,
следва да бъде отхвър., като платена в хода на производството.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото и искът се отхвърля поради плащане, извършено в хода на процеса, право на
разноски имат ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищците са сторили разноски за
заплащане на държавна такса в размер на по 50 лв. за всеки предявен иск и адвокатски
хонорар в размер на по 400 лв. за предоставена правна помощ по договори за правна помощ
от 19.12.2024г., представени в заверени преписи по делото. Извършеното плащане от
2
ответника в хода на производството включва и заплатените от ищците суми за държавна
такса върху всеки един от исковете, поради което на ищеца не се следват тези суми. Видно
от представените договори за правна защита ищците са уговорили с упълномощения
процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер от по 400 лева за всеки, като
представените договори служат като разписка, удостоверяваща факта на извършено плащане
в полза на адвоката.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност, оказаното съдействие в хода на
производството чрез изпълнение на дадените указания от съда и факта на явяване на
адвоката в единственото проведено открито съдебно заседание, счита възражението за
неоснователно, тъй като уговореният и заплатен адвокатски хонорар е в размер на
минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Настоящият съдебен състав възприема съдебната
практика, съгласно която националният съд, зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/22, разполага с възможност да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен
/Определение №995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 991/2024 г./. В настоящия случай,
отчитайки посочените по-горе обстоятелства, съдебният състав приема, че размерът на
уговореното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на
делото, броя на предявените искови претенции и предприетите процесуални действия в
тяхна защита от страна на адвоката, поради което прецени, че уговореното възнаграждение
от по 400 лева от всеки от ищците не се явява прекомерно.
След като отчете, че в извършеното плащане в хода на процеса от ответника се
включва и сумата от по 200 лв. за заплатено от всеки един от ицщите адвокатско
възнаграждение, настоящият съд намира, че и в полза на всеки ищец се дължат разноски за
възнаграждение за процесуално представителство в размер на по 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. П. Я., ЕГН: **********, Ц. С. Д., ЕГН: **********, М.
К. Д., ЕГН: **********, В. Д. С., ЕГН: **********, П. Д. С., ЕГН: **********, И. В. С.,
ЕГН: **********, действащ със съгласието на законния си представител майка П. Д. С. ЕГН:
**********, и Д. В. С., ЕГН: **********, действащ със съгласието на законния си
представител майка П. Д. С., ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: гр. С., ул. С. ц №,
искове по чл. 7, параграф 1 буква „а“ от Регламент ЕО 261/2004г. за осъждане на ответника
„У.“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № .....4, чрез „У.“ Црт. – клон България
КЧТ, ЕИК .., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф. за осъждане на „У.“ Црт,
вписано в регистъра на дружествата под № .. чрез „У.“ Црт. – клон България КЧТ, ЕИК .., със
адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф., да заплати сумата от по 488,96 лева, претендирана от
всеки ищец поотделно, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от
Регламент ЕО 261/2004г. за голямо закъснение на полет номер W64324 от 02.01.2024г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.12.2024г. до
окончателното плащане, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „У.“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № .....4, чрез „У.“ Црт. –
клон България КЧТ, ЕИК .., със адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф. да заплати на Е. П. Я.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. С. ц № на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 200 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „У.“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № .....4, чрез „У.“ Црт. –
клон България КЧТ, ЕИК .., със адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф. да заплати на Ц. С. Д.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. С., ул. С. ц № на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 200 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „У.“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № .....4, чрез „У.“ Црт. –
клон България КЧТ, ЕИК .., със адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф. да заплати на М. К. Д.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. С., ул. С. ц № на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 200 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „У.“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № .....4, чрез „У.“ Црт. –
клон България КЧТ, ЕИК .., със адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф. да заплати на В. Д. С.,
3
ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. С., ул. С. ц № на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 200 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „У.“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № .....4, чрез „У.“ Црт. –
клон България КЧТ, ЕИК .., със адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф. да заплати на П. Д. С.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. С., ул. С. ц № на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 200 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „У.“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № .....4, чрез „У.“ Црт. –
клон България КЧТ, ЕИК .., със адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф. да заплати на И. В. С.,
ЕГН: **********, действащ със съгласието на законния си представител майка П. Д. С.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 200 лева – разноски в
производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „У.“ Црт, вписано в регистъра на дружествата под № .....4, чрез „У.“ Црт. –
клон България КЧТ, ЕИК .., със адрес: гр. С., ул. „Л. А.“ №, ет, оф. да заплати на Д. В. С.,
ЕГН: **********, действащ със съгласието на законния си представител майка П. Д. С. ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 200 лева – разноски в
производството пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4