№ 7103
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110158687 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Симона Николова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 58687 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. А. С., с ЕГН **********, от гр.
*********************, против П. К. К., с ЕГН **********, от гр.
**********************, за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му
дължи сумата от 300 лв. – главница, по изпълнителен лист от 17.07.2017 г., издаден по
търг.д. № 5035/2016 г. по описа на САС, както и сумата от 286 лв. – такси и разноски по
изп.д. № 2022***0401271 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № ***, действаща в района на СГС,
поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че по молба на ответника и приложени към
нея изпълнителен лист от 17.07.2017 г., издаден по търг.д. № 5035/2016 г. по описа на САС,
било образувано изп.д. № 2022***0401271 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № ***, действаща в
района на СГС. Навежда подробни съображения за погасяване на вземането на ответника по
давност, позовава се на съдебна практика. Твърди, че изпълнителното дело било образувано
след изтичане на предвидения в закона давностен срок. Излага подробни съображения.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск по съображенията, изложени в исковата
молба, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника П. К. К., с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.
Оспорва наведените от ищцата твърдения за погасяване на вземането по давност, като
твърди, че осъдителното решение е влязло в сила на 11.05.2017 г. Позовава се на чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП, съгласно която разпоредба периодът на течене на давностния срок бил
продължен до 14.07.2022 г. Излага подробни съображения, свързани със сроковете,
установени в ЗМДВИП и ПРЗ на ЗИД на ЗЗ, като твърди, че изпълнителното дело е
образувано преди изтичане на предвидената в закона давност. Сочи, че при образуване на
изпълнителното производство взискателят е посочил и способ за принудително събиране на
вземането. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора, претендира направените по делото
разноски.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
От представения от ищцата заверен препис от изпълнителен лист от 17.07.2017 г.,
издаден по т.д. № 5035/2016 г. по описа на САС, се установява, че М. А. С. е осъдена да
заплати на адвокат П. К. К. сумата от 300 лв. – адвокатски хонорар.
От представения заверен препис от Решение № 1502 от 19.08.2016 г. по т.д. №
5791/2015 г. по описа на СГС, се установява, че съдът е отхвърлил предявения иск от М. А.
С. за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците в „С.Ф., обективирано в
протокол от 31.08.2015 г., с което е потвърдено извършено с договор от 15.04.2015 г.
прехвърляне на обособена част от предприятието на дружеството, а от представения заверен
препис от Решение № 529 от 07.03.2017 г. по т.д.№ 5035/2017 г. по описа на САС, се
установява, че решението на СГС е било потвърдено, като М. А. С. е била осъдена да
заплати на адв. К. сумата от 300 лв. – адвокатски хонорар. Решението на СГС е влязло в
сила на 11.05.2017 г. и върху него е бил поставен печат за издаден изпълнителен лист в
полза на П. К. К. за сумата от 300 лв., изпълнителният лист получен на 23.10.2017 г.
От представения заверен препис от Молба с вх. № 16254 от 29.07.2022 г. до ЧСИ с
приложен към нея изпълнителен лист по т.д. № 5035/2016 г. по описа на САС, се установява,
че е било образувано изп.д. № 2022***0401271 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № ***,
действаща в района на СГС. От приетите като доказателства заверени преписи от запорно
съобщение и призовка за принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело се
установява, че същите са били изпратени от ЧСИ на 20.09.2024 г.
Като доказателство по делото е прието и удостоверение от 06.02.2025 г., издадено от
ЧСИ за образувано изпълнително дело, спрямо към момента.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че на 17.07.2017 г. е бил издаден изпълнителен
лист по т.д. № 5035/2016 г. по описа на САС, а въз основа на изпълнителния лист е било
образувано изп.д. № 2022***0401271 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № ***, действаща в
района на СГС.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила
съдебно решение представлява действие, което прекъсва давностния срок по смисъла на чл.
3
116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело изпълнителен лист, същият
е издаден на основание именно влязло в сила съдебно решение. С уважаването на искането
за издаване на изпълнителен лист започва да тече нова давност. Следва да се отбележи, че
всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение, прекъсва
давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б.
”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.
Видно от преставения препис от молба за образуване на изпълнително производство
от П. К. К. до съдебния изпълнител, същата е била подадена заедно с оригинала на
изпълнителния лист. Считано от издаване на изпълнителния лист на 17.07.2017 г. към
момента на подаване на молбата до частния съдебен изпълнител на 29.07.2022 г. не е
изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок. Това е така, защото съгласно с
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
засрока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. За периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностните срокове са
спрели да текат, поради което и към момента на подаване на молба до ЧСИ за образуване на
изпълнително производство давностният срок не е изтекъл. Ето защо и с оглед на
гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на ответника срещу ищцата не е
погасено па давност. За пълнота следва да се посочи, че след образуване на изпълнителното
дело са били предприети действия по принудително изпълнение, поради което и към
предявяване на исковата претенция – 04.10.2024 г. вземането не е погасено па давност. По
изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищцата не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на направеното от ответника искане за присъждане на направените по
делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като основателно следва да бъде
уважено и в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в размер
на 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. По повод на направеното от
процесуалния представител на ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намалява
размера на адвокатското възнаграждение на ответника от 850 лв. на 400 лв., при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
4
ОТХВЪРЛЯ предявания иск от М. А. С., с ЕГН **********, от гр.
*********************, против П. К. К., с ЕГН **********, от гр.
**********************, за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му
дължи сумата от 300 лв. /триста лева/ – главница, по изпълнителен лист от 17.07.2017 г.,
издаден по търг.д. № 5035/2016 г. по описа на САС, както и сумата от 286 лв. – такси и
разноски по изп.д. № 2022***0401271 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № ***, действаща в
района на СГС, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА М. А. С., с ЕГН **********, от гр. *********************, ДА
ЗАПЛАТИ на П. К. К., с ЕГН **********, от гр. **********************, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5