№ 908
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Евгени Г.ев
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20231100501239 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от Гаранционен фонд – длъжник по изпълнителното дело, срещу
действия на ЧСИ В.М. по изпълнително дело № 20228600401926, изразяващи се в отказ да
намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и съответно
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ М. разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва,
че действието , което упълномощеният представителна взискателя е извършил е единствено
депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело , като в срока за доброволно
изпълнение длъжникът е платил и не са били необходими последващи действия от страна на
взискателя. Счита, че на взискателя се дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в
чл.10 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за
образуване на изпълнително дело. Моли да се намали определения по изпълнителното дело
адвокатски хонорар до 200лв., както и да определи размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Евентуално, в случай, че съдът прецени че на взискателят се следват разноски за водене на
изпълнителното производство, то моли да го намали до законоустановения минимум от
350лв. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство – платена държавна
такса от 25лв., авансови такси за администриране на жалбата от 48лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Взискателят З.А.Р., чрез процесуалния си представител адв.Р., оспорва жалбата.
Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е определен в
законоустановения минимум, съгласно чл.10 т.2 и т.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери адвокатски възнаграждения, и съобразен с процесуалното
представителство на неговия защитник. Счита, че длъжникът е следвало да изпълни
доброволно задължението си, и след като срещу него е предприето принудително
изпълнение, следва да понесе тежестта на разноските. Моли съда да остави жалбата без
уважение и да му присъди разноски за производството пред СГС.
1
ЧСИ В.М. е депозирала писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, в които изтъква
съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от нея възнаграждение за
адвокат на взискателя не е прекомерно. Посочва, че взискателят има право да ползва
адвокатска защита за образуване на изпълнителното дело и за процесуално
представителство, които са за сметка на длъжника.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и
мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 1926/2022г. по описа на ЧСИ М., с рег. № 860 при КЧСИ,
район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя З.А.Р. от 23.12.2022г.,
подадена чрез пълномощника адв.Г. Р. срещу длъжника Гаранционен фонд въз основа на
изпълнителен лист № 120 /23.12.2022г., издаден от АС Бургас на основание влязло в сила
съдебно решение за сумата 66 000лв. ведно със законната лихва от 5.06.2020г. до
окончателното изплащане. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез
пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да
събере сумата по изпълнителния лист, като извърши действията по чл.18 от ЗЧСИ. Поискал
е от ЧСИ да събере разноските за изпълнение и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв в размер на 4600лв., като главницата
преведе по сметката на адв.Н.Д., а адвокатското възнаграждение – по сметката на адв.Р..
Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
за образуване и водене на изпълнително дело. Представена е фактура за авансово платени на
ЧСИ такси в размер на 48лв. – 20лв. за образуване на дело, 20лв. за изготвяне и връчване на
покана за изпълнение и 8лв. ДДС.
С разпореждане от 23.12.2022г. ЧСИ е образувала изпълнително дело, разпоредила е
изпращане на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника, приела е като разноски
по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 4600лв., съобразно чл.7 ал.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения, приела е като
разноски авансовите такси по ТТРЗЧСИ в размер на 48лв. Отделно, ЧСИ е изготвила сметка
за размера на дълга – 66 000лв. главница, лихва 17 068,33лв., такси 48лв., адвокатски
хонорар 4 600лв. , пропорционална такса с ДДС – 5 672.08лв. или общо 93 388,41лв.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по електронна поща на
23.12.2022г., с подлежащи на събиране суми, така както са отразени в сметката за размера
на дълга. Запор върху сметка на длъжника не е налаган.
На 30.12.2022г. длъжникът Гаранционен фонд е изпратил на ЧСИ М. възражение за
прекомерност на размера на включения в разноски по изпълнителното дело адвокатски
хонорар от 4600лв. Длъжникът е посочил, че размерът не кореспондира с правната и
фактическата сложност на изпълнителното дело. Направено е искане адвокатския хонорар
да бъде намален на 200лв. Възражението на длъжника е входирано при ЧСИ на 03.01.2023г.,
а на 4.01.2023г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 93 637,15лв. , наредена от длъжника
по изп.дело № 1926/22г.
Със становище от 06.01.2023г. взискателят е възразил срещу молбата на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение. Изложил е съображения, че адвокатът има
право на възнаграждение за положения труд , вкл. и когато същия е оказан безплатно при
условията на чл.38 от ЗАдв. Посочил е, че адвокатското възнаграждение е определено в
минимален размер и не е прекомерно, а е съобразно с действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Липсва изрично постановление на ЧСИ М., в което да се е произнесла по искането на
длъжника за намаляване размера на дължимия от длъжника адвокатски хонорар на
взискателя. С констативен протокол от 09.01.2023г. ЧСИ М. е посочила, че от длъжника е
постъпила сумата 93 637,15лв., от която е заплатила за себе си такса по т.26 в размер на
4487,50лв. ведно с 897,50лв. за ДДС, на взискателя е платила 49 863лв. , 33 433,14лв.
/преведени са по две банкови сметки, съобразно изрично изявление на длъжника/, 48лв. по
2
сметката на адв.Р.. Сумата от 4908,01лв. за разноски е задържана по делото. Със съобщение
от 09.01.2023г. ЧСИ е уведомила длъжника, че възражението му е оставено без уважение.
Съобщението е изпратено на длъжника на 11.01.2023г.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали сумата за прието адвокатско
възнаграждение е подадена чрез ЧСИ до СГС на 16.01.2023г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е
активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително
действие – акт, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
делото. Въпреки, че съдебният изпълнител не се е произнесла с изрично постановление, в
Констативния протокол от 9.01.23г. ЧСИ е определила размера на задължението на
длъжника за разноските, като видно от същия не е уважила възражението му да ги намали.
Това документиране в протокола по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител
по отношение на разноските по изпълнението Този акт подлежи на обжалване по арг. на ТР
№3/17г. по т.д.№ 3/15г., ВКС, ОСГТК, т.2.
При извършената служебна проверка, съдът констатира , че жалбата е подадена в
срок.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.
Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря
за дължимите от взискателя авансови такси / и да не са заплатени предварително/ за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и
правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е образувано преди плащането, то извършените от
ЧСИ действия по образуване на изпълнителното дело и връчване на поканата за доброволно
изпълнение са все необходими действия. Начислените за тези действия такси по т.1 и т.5 от
ТТРЗЧСИ в размер на 48лв. се дължат от длъжника, тъй като са извършени от ЧСИ и за тях
длъжникът не възразява.
Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство,
доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В
конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е
извършил едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист, пълномощно и
доказателства за извършени предварителни разноски по изпълнението. Други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на взискателя.
Претендираният адвокатски хонорар от 4600лв. се явява прекомерен и следва да се уважи
единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело,
установен в Наредба № 1/2004 г., чл.10 т.1, който е в размер на 200 лв. Дължи се само
необходимото и съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което
следва да се признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално
представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител
на взискателя.
Искането на длъжника съдът да определи таксата по т.26 от ТТЗЧСИ следва да се
остави без уважение. ЧСИ е определил размер такса по т.26, която е в по-нисък размер от
тази, която съдът би определил по реда на т.26 б.“д“ / 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50
000 лв./. Прилагайки тази формула, таксата за събраната сума по изпълнителния лист /без
адвокатското възнаграждение/ възлиза на 5351,85лв. без ДДС. ЧСИ е начислила 4487,50лв.
Съдът не може да влоши положението на жалбоподателя и да определи по-висок размер
3
такса от тази, която е определила ЧСИ.
Искането на страните за присъждане на разноски в това производство е
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да
се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното
делото , който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не
следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните в „процеса
относно разноските” , за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще
противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл.78 от ГПК.
Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение
на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на
чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и
цитираната в него друга практики на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА отказа на ЧСИ В.М., рег. № 860, район на действие СГС по
изпълнително дело № 20228600401926 да намали приетите за събиране разноски по
изпълнението и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение, дължимо за
изпълнителното дело, като го намалява от 4600лв. на 200лв. , като ОСТАВЯ без уважение
искането за изменяване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ .
ОСТАВЯ без уважение претенциите на страните за присъждане на разноски в това
производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4