№ 708
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100900192 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „З.**“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои
изискуеми публични задължение за данъци, както и има други задължения,
които не е в състояние да изпълни, като сочи, че затрудненията му били
трайни, а имуществото – недостатъчно. Моли съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежеспособността
01.01.2024 г.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да
се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е.
такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
Според заключението на СИЕ към 16.04.2024 г. са налице непогасени
изискуеми задължения на молителя към ТД на НАП общо в размер на 189
1
481,00 лв – главница и 53 052,41 лева – лихви върху тях. Налице са
следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са
изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че
дружеството не притежава дълготрайни материални активи, движими вещи и
МПС, не разполага с парични средства по банкови сметки, а на каса – със
сумата от 41,08 лева.
Според заключението последният отчетен приход от дейност на
дружеството е за периода 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г., за който е подадена
справка-декларация по ДДС, след 31.12.2023 г. дружеството не е
осъществявало търговска дейност. На 18.12.2023 г. във връзка с извършена
проверка по ДДС на дружеството е съставен РА № П-22221923235738-003-
001.
Според заключението коефициентът за обща ликвидност, при
референтна стойност 1,00 , за изследвания период е следният: към 31.12.2020
г. – 1,2202; към 31.12.2021 г. – 0,9589; към 31.12.2022 г. – 1,5231; към
31.12.2023 г. – 0,3750. Коефициентът на дружеството за обща ликвидност към
края на 2023 г. е под референтната стойност, като към тази дата и наличните
краткотрайни активи на фирмата не са били достатъчни да покрият текущите
му задължения.
Според заключението коефициентът за финансова автономност на
дружеството за 2020, 2021 и 2023 г. е под референтите стойности.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
критерият за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска
дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да
възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
По аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че към
31.12.2023г. молителят е имал непогасени задължения към държавата, че след
31.05.2023 г. не е реализирало приходи и в края на годината е преустановило
търговската си дейност. Не се установява датата, на която е станало
2
изискуемо първото непогасено задължение, нито на последното плащане. Ето
защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да
бъде свързана с обобщаването на финансовото състояние в края на 2023 г.
Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба молителят не
излага никакви твърдения за наличието на свръхзадълженост, съдът намира,
че той формално се е позовал на това основание за несъстоятелност на
търговеца и същото е заявено като евентуално такова, въпреки използвания
съюз, поради което, предвид горните правни изводи същото не следва да бъде
разглеждано.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано.
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични
средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност,
което се установява от справката за открити банкови сметки и заключението
на вещото лице. Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в
определения за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за
покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „З.**“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „З.**“
ЕООД, ЕИК *******.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на „З.**“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„З.**“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „З.**“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 192/2024 г. по описа на СГС, ТО, 26
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
3
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
УКАЗВА на длъжника „З.**“ ЕООД, ЕИК ******* в едномесечен
срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6
ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по
делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и
удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10
КСО.
ОСЪЖДА „З.**“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4