№ 358
гр. Костинброд, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100900 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК.
Ищцата К. С. Б., ЕГН ********** от гр. С., със съдебен адрес : гр. С. е
предявила против А. Й. В., ЕГН ********** от гр. С. / уточнен адрес с
допълнителна молба вх. № 5470 / 15.11.2023 г. - л. 23 / иск с правно основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК.
В исковата молба е изложено, че по силата на постигната съдебна
спогодба в Протокол от 26.11.1980 г. постановена по гр. д. № 346 / 1980 г. по
описа на КРС ищцата е призната за собственичка на ПРАЗНО ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в землището на гр. Г., съставляващо имот пл. № 1060 от
кв. 51, с площ от 943 кв. м., при съседи : АПК, И. К., Г. Т. и К. Н..
Ищцата сочи още, че след като се опитала да извади скица на имота в О. Г.
се установило, че имотът се водел на друго лице и с оглед изясняване на
проблема същата е подала заявление вх. № 94 – К – 74 / 13.07.2023 г. за
отразяване на имота в кадастралните планове.
С писмо изх. № 08 – 00 – 1285 / 02.10.2023 г.подписано от ВрИД кмет на гр.
Г. й било отговорено, че кметът приема, че е налице спор за материално право
1
относно собствения й имот, след като ответницата е подала възражение.
С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищцата е
собственик на ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на гр. Г.,
съставляващо имот пл. № 1060 от кв. 51, с площ от 943 кв. м., при съседи :
АПК, И. К., Г. Т. и К. Н.. Претендират се направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва така
предявения иск, същата сочи, че процесният имот попада в УПИ XXIV – 1719
по действащия и регулационния план на гр. Г., който имот е собственост на
ответницата, останал по наследство от нейния баща Й. Р. В.. Същата подробно
излага доводите си, като сочи още, че по силата на Договор за доброволна
делба / Акт № 87, том III, рег. № 4004 от 14.11.2013 г. / новосъздадените
урегулирани поземлени имоти / ПИ / са поделени между наследниците на Й. Р.
В., като УПИ XXIV – 1719 попада в дял на ответницата, която владее имотът
от 1993 г. и е заплащала данъци.
Ищцата редовно призована за съдебно заседание явява се лично и се
представлява от упълномощеният си защитник адв. В. Т. – П. – САК, която
поддържа така предявеният иск, като излага подробно доводите си в съдебно
заседание и в представените писмени бележки.
Ответницата редовно призована не се явява, вместо нея се явява адв. Б. Д. –
САК, който оспорва така предявения иск, като излага подробно доводите си.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите изложени от ищците и
съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна :
От приложения по делото заверен препис от нотариален акт № 186, том
I, дело № 107 / 1980 г. се установява, че А. С. Д., К. С. Б. и В. С. В. са признати
за собственици по давностно владение и наследство върху следния недвижим
имот : празно място с площ от 943.00 кв. м., съставляващо имот пл. № 1060 в
кв. 51 по плана на гр. Г., при съседи : АПК, И. К., Г. Т. и К. Н..
От приложеният като доказателство към делото заверен препис от
спогодба постигната с Протокол от 26.11.1980 г. постановена по гр. д. № 346 /
2
1980 г. по описа на КРС е видно, че ищцата е призната за собственичка на
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в землището на гр. Г., съставляващо
имот пл. № 1060 от кв. 51, с площ от 943 кв. м., при съседи : АПК, И. К., Г. Т. и
К. Н..
От представеното писмо изх. № 0800 – 1288 / 02.10.2023 г. издадено от
О. Г. е видно, че с оглед постъпило възражение от страна на ответницата с вх.
№ 94 – А – 182 / 20.09.2023 г. ищцата е уведомена, че преписката за
изменение на кадастралния план на гр. Г. в кв. 105, засягащо ПИ с пл. № 1719
и нов ПИ с пл. № 2064 по заявление на ищцата с вх. № 94 – К – 74 / 13.07.2023
г. се прекратява, поради наличие на спор за материално право.
От представената по делото декларация вх. № 148 / 1998 г. / л. 140 – 147 /
от страна на ищцата е видно, че същата не е индивидуализирала имота,
посочила е само земя в гр. Г.. А по – късно е приложен заверен препис от
декларация вх. № ********** / 14.11.2023 г. / л. 148 и сл. /, която е подадена
вече при висящо производство.
От представената по делото комбинирана скица за пълна или частична
идентичност, съгласно чл. 16 ал. 3 ЗКИР / л. 209 / е видно, че площта на имот
1060, кв. 51 по архивен план е 2 280 кв. м.,като част от имота 1060, кв. 51
попадаща в УПИ XXIV – 1719, кв. 105 е с площ 943 кв. м.
От представените по делото доказателства от страна на ответницата се
установи, че съгласно Решение № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г., същата е
възстановила правото на собственост на н – ците на Й. Р. В. в съществуващи /
възстановими / стари реални граници на следните имоти / подробно посочени
/ между които и : нива с площ 2 410 дка, пета категория, находящ се в
строителните граници на гр. Г. в местността / квартал / „Шлямино“, имот №
1719.
От приложеното удостоверение за наследници с изх. № РОБ23 – УГ51 –
5946 / 20.12.2023 г. издадено от Столична О., район „Оборище“ е видно, че Й.
Р. В. е починал на 05.03.1982 г., Акт за смърт № 0343 / 05.03.1982 г. и е
оставил следните наследници : М. К. В.а – съпруга, починала, А. Й. В. –
дъщеря и К. Й. О. – дъщеря, починала.
От приложения като доказателство заверен препис от Договор за доброволна
делба / Акт № 87, том III, рег. № 4004 от 14.11.2013 г. / новосъздадените
урегулирани поземлени имоти / ПИ / са поделени между наследниците на Й. Р.
3
В., като УПИ XXIV – 1719 попада в дял на ответницата, която владее имотът
от 1993 г. и е заплащала данъци.
От приложеното Удостоверение № 08 .00 – 159 / 02.02.2024 г. / л. 134 – 135 /
издадено от О. Г. се установява, че от името на ответницата и К. Й. О. е
подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № ********** / 28.02.2013 г , в
която собственият им имот с пл. № 1719 от кв. 105, с площ 2 410 кв. м. е ясно
индивидуализиран в съответствие с Решението № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК
– гр. Г. и Заповедта за попълване на кадастралния план от 1995 г., а след
извършване на делбата по представения по делото договор за доброволна
делба, ответницата е декларирала / декларация Вх. № ********** / 06.12.2013
г. / полученият от нея в индивидуална собственост недвижим имот,
съставляващ Дял I от Договора за делба, а именно : УПИ XXIV – 1719.
По делото е приложен Проект за изменение на плана за регулация за
образуване на нови УПИ XXIV – 1719 и УПИ XXV – 1719 от кв. 105 в имот
отреждане и създаване на задънена улица от О.Т.650а до О.Т. 650б по плана на
гр. Г. / към който са приложени обяснителна записка, скица – проект на
регулационния план, документи за собственост и удостоверения за
проектанска правоспособност /.
В представената от ищцата реституционна преписка с № 2012 / 1992 г.
на ОПК – гр. Г. е приложен констативен протокол от 09.08.1993 г. / л. 191 /
съставен от К. Вл. М., специалист ТСУ при О. Г., за установяване по искане на
ответницата и собственик на съседен имот / пл. № 1718 / на непълноти и
грешки в одобрен кадастрален план, с който протокол се удостоверява
заснемането на съществуващи на място граници на имоти с пл. № 1227, 1718 и
1719, означени в скица – графична част на протокола / стр. 2 /. От
приложената скица е видно, че новозаснетият имот с пл. № 1719, реституиран
с Решение № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г., е бил част от много по –
големия имот с пл. № 1227 по кадастралния план от 1984 г. В този бивш имот
с пл. № 1227 попада и процесната спорна част от настоящия УПИ XXIV –
1719.
Съдът не кредитира показанията на свид. Т. Д. С., тъй като в
показанията си свидетелката нито описа процесният имот, нито посочи
неговите граници по ясен и категоричен начин. Също така в показанията се
установява противоречия, отначало свидетелката посочи, че мястото е
4
оградено отдавна, а впоследствие посочи, че е посещавала мястото преди една
– две години и тогава не е било оградено.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел П. Л. Б., който е
категоричен при неговите посещения на имота никога не е имало следа от
отработване на земята. Според показанията му мястото е обрасло с храсти и
никога не е било поддържано и косено.
При гореописаната фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищцата по делото е предявила иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение.
По категоричен начин от приложеното копие от разписен лист от 1993 г. /
л. 196 – гърба / е видно, че целия имот пл. № 1227 е записан на ОбНС. Това
обстоятелство поставя под сериозно съмнение твърдението на ищцата, че
поне от 1984 г. , когато влиза в сила заповедта за одобряване на нов
кадастрален и регулационен план за гр. Г., тя е собственик именно на имот с
пл. № 1060 от кв. 51 по кадастралния план на града от 1958 г. Такъв имот с
приемането на новите планове през 1984 г. не съществува.
Съдът намира, че правото на собственост на А. Й. В. върху УПИ XXIV –
1719, в който най вероятно попада процесния имот с пл. № 1060 от кв. 51 по
плана на гр. Г.“ е доказано по делото съгласно приложените доказателства, а
именно : Решение № 22523 / 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г. и останалите
доказателства, приложени по реституционната преписка / Удостоверение №
550 / 1945 г. / л. 190 / на Г.ко селско общинско управление, констативен
протокол от 09.08.1993 г. съставен от К. Вл. М., специалист ТСУ при О. Г. и
скица към него /, удостоверение за н – ци на Й. В., скица № 309 / 05.08.1995 г.
на ОНС – Г. с удостоверяване на ОПК – Г. за идентичност на имота по скицата
с реституирания имот, Удостоверение изх. № АБ – 235 / 18.10.2013 г. на О. Г. и
скица № 302 / 05.08.2013 г. и с договор за делба / Акт № 87, том III, рег. №
4004 от 14.11.2013 г. /.
Съдът споделя доводите на ответницата, че Решение № 22523 /
13.09.1993 г. на ПК – гр. Г. има конститутивно действие и с влизането си в
сила е породило предвидените в закона правни последици, а именно
наследниците на Й. Р. В. са станали собственици на посочените в него
5
недвижими имоти – в случая на нанесения в кадастралния план от 1984 г имот
с пл. № 1719.
Съдът намира за процесуално недопустимо оспорването от страна на ищцата
по реда на чл. 193 от ГПК на представеното от ответницата Решение № 22523
/ 13.09.1993 г. на ПК – гр. Г., тъй като по този ред се оспорват удостоверителни
документи, а от друга страна не бяха предприети действия за установяване на
неистинността на документа. Също така ищцата оспори и други официални
удостоверителни документи, изходящи от О. Г., но в същото време самата
ищца представи част от тези документи, като част от реституционната
преписка и преписката по допълване на кадастралния план / представени в
съдебно заседание на 14.05.2024 г. /.
Съдът намира, за неоснователни възраженията на ищцата за
нередовност на проведените процедури по нанасяне на реституирания имот в
кадастралния план през 1993 г. и изменението на регулационния план на гр. Г.
през 2013 г., тъй като не й било надлежно съобщено за исканите изменения.
От събраните доказателства по делото е видно, че през 1993 г. е била
проведена процедура по нанасяне на кадастралния план на гр. Г. на
реституирания имот. Лично длъжностното лице К. Вл. М., специалист ТСУ
при О. Г. в констативния протокол от 08.08.1993 г. е отразил на място
границите на имота и ги е нанесъл в графичната част на акта, т. е. при
извършеното на място заснемане на границите на новообразувания имот
длъжностното лице фактически не е установило това същото място да има
ясни белези за граници на друг имот. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че още през 1984 г. при създаването на новия кадастрален
план, процесната част от територията е била включена в общ имот пл. № 1227,
целият предвиден за залесителен пояс и който в разписния лист е записан на
ОбНС, т. е. като държавен с оглед действащото към съответния момент
обективно право.
Кадастралният план от 1984 г., а така също нанасянето на непълноти и
грешки в плана през 1993 г. са изработени и приети при действието на Закона
за единния кадастър и неговия правилник за приложение. Съгласно
разпоредбата на чл. 39 от Правилника / действащ към момента / -
Уведомяването на заинтересованите лица за приетите кадастрални планове се
съобщават от ОбНС с обявление, обнародвано в държавен вестник / ДВ /,
6
когато кадастралните планове, както и писмената документация се отнасят за
цели землища и населени места или за значителни части от тях, обявлението
се поставя на видни места в населеното място и се разгласява чрез средствата
за масова информация.
Следователно щом през 1984 г. претендираният от ищцата имот е бил
включен в териториалния обхват на имот пл. № 1227, то той не е бил с
означени граници по това време. Също така по делото не се събраха
доказателства, че ищцата е възразявала срещу одобрения кадастрален план,
както и да е заявявала права върху процесния имот.
При извършеното през 1993 г. отстраняване на непълноти и грешки в
кадастралния план по отношение на имот пл. № 1227, който е бил записан
като собственост на ОбНС, О.та не е имала основание да счита, че за тази
територия са налице претенции на други лица за собственост върху части от
земята, включително и от ищцата. Още повече, че е видно от констативния
протокол от 09.08.1993 г. на К. М., че границите на процесния имот и през
1993 г. не са били означени на място с трайни знаци.
Аналогично и при изменението през 2013 г. на кадастралния план и на
ПУП по искане на реституираните собственици О.та не е имала задължение
по ЗУТ да уведомява ищцата за началото на процедурата и за приемането на
одобреното изменение, тъй като не е имала данни за евентуалните претенции
на ищцата, които са заявени едва през 2023 г., т. е. проведените процедури са
законосъобразни и са приключили с влезли в сила административни актове.
Също така ищцата в настоящото производство не успя да докаже
обстоятелството, че същата е стопанисвала процесният имот през целия
период от 1980 г. до настоящия момент. Съдът намира, че ако това твърдение е
вярно, то при създаването на кадастралния план през 1984 г. земята, която
същата сочи за своя въз основа на делбен протокол и нотариален акт за
собственост по давност и наследство № 186, том I, дело № 107 / 1980 г., щеше
да е нанесена като отделен имот в новия кадастрален план от 1984 г., при
попълването на кадастралния план през 1993 г. и през 2013 г. това място щеше
да е означено с поне някакви граници.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че ответницата през
тридесетгодишен период от време / 1993 – 2023 г. / е упражнявала публично и
несмущаващо от никого, включително и от ищцата правата си на собственост.
7
С оглед на изложеното, съдът счита така предявеният установителен иск с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК от ищцата К. С. Б., ЕГН ********** от
гр. С. за неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се
присъдят направените от ответника разноски в размер на 1005.00 / хиляда и
пет / лева, от които : 1000.00 / хиляда / лева – адвокатско възнаграждение и
5.00 / пет / лева – ДТ за издаване на удостоверение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата К. С. Б., ЕГН ********** от гр. С.
против А. Й. В., ЕГН ********** от гр. С. / уточнен адрес с допълнителна
молба вх. № 5470 / 15.11.2023 г. - л. 23 / иск с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищцата К. С. Б., ЕГН
********** от гр. С. да заплати на ответницата А. Й. В., ЕГН ********** от
гр. С. / уточнен адрес с допълнителна молба вх. № 5470 / 15.11.2023 г. - л. 23 /
направените по делото разноски, а именно сумата от 1005.00 / хиляда и пет /
лева, от които : 1000.00 / хиляда / лева – адвокатско възнаграждение и 5.00 /
пет / лева – ДТ за издаване на удостоверение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9