№ 162
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Д.
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100601863 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 14.11.2023 г., постановена по НОХД №2807/2019г., СРС,
НО, 19-ти състав, е признал подсъдимия И. С. И. за ВИНОВЕН в това, че на
26.09.2017 г. около 10:00 часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Гоце
Делчев“ и бул. „България“ се заканил с убийство на К.Д.П., като държейки в
ръката си нож му казал „Ще ви убия. Ще ви изкормя.“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание три месеца лишаване от свобода.
С присъдата съдът е признал подсъдимия И. С. И. за ВИНОВЕН в това,
че на 26.09.2017 г. около 10:00 часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Гоце
Делчев“ и бул. „България“ се заканил с убийство на В.И.Н., като държейки в
ръката си нож му казал „Ще ви убия. Ще ви изкормя.“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание три месеца лишаване от свобода.
1
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко
наказание измежду наложените на подсъдимия И. С. Илиев, а именно
наказанието три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложил за изпитателен срок от три години.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия И. С. И.
да заплати сторените по делото разноски на досъдебното производство в общ
размер на 397,92 (триста деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки)
лв. в полза на СДВР, както и тези, касаещи обвиненията, за които е признат за
виновен в размер на 340, 00 (триста и четиридесет лева) лв. в полза на
бюджета на съда по сметка на СРС.
Съдът на основание чл.190, ал.2 от НПК е осъдил подсъдимия И. С. И.
да заплати по 5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на всеки
един изпълнителен лист.
Срещу тази присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от
защитника на подсъдимия И. И. – адв. Т., в които се излагат подробни
съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като се
поддържа липсата на събрани категорични доказателства относно извършване
на процесното деяние и в този смисъл недоказаност на обвинението от
обективна страна, като единствените доказателства в подкрепа на
обвинителната теза се явявали тези на св. П., които не се подкрепяли от
останалите източници на доказателства. Оспорва се доказателствената
стойност на СППЕ и протоколите за разпознаване на лице. Освен
недоказаност на обективната страна се оспорва субективната страна на
процесното деяние.Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.
Въззивният съд в разпоредително заседание е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
на свидетели, както и ангажирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощения
защитник на подс. И. И.- адв. Т. поддържа жалбата и допълнението по
изложените в тях аргументи.Прави искане да се отмени първоинстанционната
присъда и да се постанови нова, с която подзащитният й да бъде оправдан.
Представителят на държавното обвинение намира осъдителната
присъда на районния съд за законосъобразна и като така прави искане да бъде
2
потвърдена, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Подсъдимият И. И., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната
инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да
бъде оправдан.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна или изменение, поради което намира, че
постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени в мотивите към присъдата. При преценката на
същите доказателства, въззивния съд не намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият И. С. И. е роден на **** г. в гр. Монтана, български
гражданин, средно образование, безработен, реабилитиран, с адрес гр. София
ж.к. „Стрелбище“, бл. ****, ЕГН **********.
Подсъдимият през м. септември 2017 г. работел като шофьор на такси.
Жената, с която живеел на съпружески начала свидетелката М.З., също
упражнявала по занятие дейност шофьор на такси.
Свидетелите К.Д.П. и В.И.Н. към м. септември 2017 г. работели като
електромонтьори към „ЧЕЗ разпределение България“ АД. Те били изпратени
на 26.09.2017 г. преди 10:00 часа за отстраняване на авария на адрес гр. София,
бул. „Гоце Делчев“№103 със служебен автомобил марка „Тойота“, модел
„Хайлукс“, с ДК № С **** ХР, който бил управляван от свидетеля Н.. Двамата
били облечени във фирмени дрехи на „ЧЕЗ“. Трябвало да извършат ремонт на
маслонапълнена кабелна електропроводна линия. До адреса, на който
следвало да отработят аварията, имало стоянка за таксита, обозначена по
съответен ред с табела, която се намирала в гр. София, бул. „Гоце Делчев“
преди кръстовището с бул. „България“. На 26.09.2017 г. около 10:00 часа на
стоянката на такситата, която таксиметровите шофьори наричали
„Капачките“, се намирал подсъдимият И. С. И., с лек таксиметров автомобил
3
марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № СВ **** КМ, който бил паркиран.
Към този момент подсъдимият работил към таксиметрова компания „О кей
експрес“. Освен подсъдимия на таксиметровата стоянка имало и други спрели
таксита. Тъй като две от таксиметровите коли на стоянката тръгнали
свидетелят М., който бил четвърта кола се придвижил напред зад автомобила
на подсъдимия, но между тях останало разстояние от около четири метра.
Свидетелят Н. предприел маневра за спиране на служебния автомобил,
който бил обозначен с логото на „ЧЕЗ“ на таксиметровата стоянка. Спрял пред
автомобила, който бил паркирал подсъдимия в непосредствена близост до
същия, но без да има физическо съприкосновение с автомобила. Подразнен от
случващото се подсъдимият натиснал клаксона на автомобила си и излязъл от
него. Чувайки клаксона на автомобила свидетелката З., която се намирала от
другата страна на булеварда, помислила, че звукът е насочен към нея, като си
помислили, че е забравила нещо и се обърнала. Имала видимост към такси-
стоянката, но не чувала разговорите, а жестикулираме с ръце от страна на
подсъдимия и други две лица с облекло на „ЧЕЗ“. Решила да се върне на
място, но трябвало да пресече булеварда, което й отнело две-три минути.
Чувайки звукът на клаксон и свидетелката И., която била на таксиметровата
стоянка излязла от автомобила си. Чула размяна на цинизми. Направила знак
на подсъдимия, който й отвърнал със знак към телефона си да се чуят после и
тръгнала по курс да кара клиент, напускайки таксиметровата стоянка.
Свидетелят В.Г., който бил също на таксиметровата стоянка и ядял палачинка
също чул клаксона на подсъдимия, както и видял пикапа на „ЧЕЗ“, който бил
застанал отстрани на колоната с таксиметрови автомобили. Свидетелят М.
също бил на такси стоянката и видял, че пикапа на „ЧЕЗ“ е паркиран пред
автомобила на подсъдимия, заради което станала разправия между
подсъдимия и водача на служебното МПС на „ЧЕЗ“.
Подсъдимият се отправил към служебния автомобил на „ЧЕЗ“. През
отворената предна шофьорска врата, откъм страната на свидетеля Н.
подсъдимия отправил предупреждение, че нямат работа там, тъй като е
стоянка за таксита и да се махат. На горното свидетеля Н. отговорил, че имат
работа за кратко и ще тръгват след това. Свидетелят Н. тръгнал към задната
част на служебния автомобил, последван от свидетеля П. и подсъдимия.
Продължили пререкания между тримата, разменили си псувни. Подсъдимият
казал на свидетеля П., че ще извади бухалка и ще му смаже главата, на което
4
П. отговорил: „Добре, давай!“ При което подсъдимият се отправил към
таксиметровия си автомобил и от към предната пътническа страна извадил
предмет. Подсъдимият се насочил към свидетеля П. със същия. До
подсъдимият имало и друг таксиметров водач, който бил излязъл от
таксиметровия автомобил спрял зад този на подсъдимия и се опитвал да го
възпира. Когато подсъдимият се насочил към свидетеля П., който бил в
близост до свидетеля Н., П. чул звук от щракване, загледал се и видял, че
подсъдимия държи нож и извършва движения, все едно наръгва, обръщайки се
към П. и Н. с думите: „Ще те убия! Ще те изкормя!“ Другият таксиметров
шофьор държал подсъдимият за ръката и го възпирал. Свидетелят П. се
обърнал и казал, че се обажда в полицията. В това време подсъдимият
продължил да се разправя със свидетеля Н. с разгънатия нож в ръка.
Свидетелят П. се почувствал заплашен, изпитал страх за живота и здравето си,
разтреперил се. Видял, че подсъдимият е доста нервен и не знаел какво ще се
случи.
Свидетелят П. минал към предната част на служебния автомобил и
позвънил от телефона си на телефон 112. Той казал на оператора, че „Един
таксиметров шофьор СВ **** вади нож, иска да ме заплашва да ме трепе...С
нож ме заплашва. Извади един нож. Вика щи ****, вика ще заколям тука бе.“
Операторът от тел.112 казал на свидетеля П. да изчакат с колегата си, тъй като
на място ще дойде полиция, която е насочена. Докато свидетелят П.
разговарял с оператор на тел.112 подсъдимият разбрал за този разговор, качил
се в таксиметровия си автомобил. В това време свидетелката З., успяла да
пресече булеварда и да пристигне на място. Качила се в автомобила на
подсъдимия. Подсъдимият направил обратен завой с автомобила си, посока
към Южен парк и избягал от мястото, като в автомобила с него била и
свидетелката З..
Свидетелят Н. се чул със съпругата си свидетелката Н.а по телефона и
й разказал за случилото се, както и че трябва да отиде до 04 РУ-СДВР, за да
даде обяснения. Същата вечер споделил отново с нея за случилото се. Той бил
напрегнат и притеснен, споделил е за вербални закани, както и че на място се е
намесил друг таксиметров шофьор, който се е опитал да успокои подсъдимия.
На място дошли изпратените от дежурната част служители на 04 РУ-
СДВР екип в наряд като АП 62, състоящ се от мл. експ. Т.Г.М., мл. експ.
5
А.К.А. и мл. инсп. К.А.Г.. Приложена е книга, отразяваща подадения сигнал,
както и ежедневната ведомост на личния състав от 02 взвод при 04 РУ-СДВР.
Не е изготвена докладна записка или друг документ, от който да се установи в
колко часа полицейския екип е посетил адреса и кога е напуснал същия.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологични експертиза (КСППЕ), изготвена от вещите лица д-р Т. К. и
психолог Г.Г., относно свидетеля К.Д.П., се установява, че не са налице
качествени разстройства в психичния му живот, възприетите от него закани за
убийство са възбудили у него преживяване на основателен страх от
евентуалното им осъществяване, при него е налице психична годност за вярно
възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства от съществено за
делото значение, като психичното му състояние към момента на изследването
не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното
производство и да дава, ако желае достоверни отговори на въпросите на
разследването.
От заключението на КСППЕ, изготвена от вещите лица д-р Т. К. и
психолог Г.Г., относно свидетеля В.И.Н., се установява, че не се установяват
отклонения в психичното му функциониране, възприетите от него закани за
убийство са възбудили у него преживяване на основателен страх от
евентуалното им осъществяване, при него е налице психична свидетелска
годност, като психичното му състояние към момента на изследването не се
явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното
производство и да дава, ако желае достоверни отговори на въпросите на
разследването.
Видно от извършено процесуално-следствено действие по
разпознаване свидетелите П. и Н. са разпознали подсъдимия като лицето,
което е отправило към тях заплаха, „Ще те убия! Ще те разпоря“, идвайки с
нож в дясната ръка към тях.
При извършено процесуално-следствено действие по претърсване и
изземване от автомобил „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № СВ **** КМ не
са намерени и иззети предмети от значение за делото.
От заключението по изготвената техническа експертиза, обективирана
в протокол №274-Ф/2018 г., изготвена от вещите лица П.В. и С.З., се
установява че при прегледа на съдържанието на предоставения оптичен
6
носител на информация, че съдържа два броя цветни цифрови изображения на
таблица със служебна информация и един брой фонетичен файл, като
фонетичната информация е изведена дословно, както е чута и възприета в
протокола, не са установени признаци на извършени интервенции,
манипулации или монтаж на аудиозаписа.
По делото е установено от препис-извлечение на акт за смърт, че
В.И.Н. е починал на 28,10.2018 г. и съгласно удостоверението за наследници е
оставил преживяла съпруга Вера М.а Н.а и дъщеря М.В.Н., родена на **** г.
Изложената фактическа обстановка въззивният съдът прие за
установена въз основа на събраните от първия съд и въззивната инстанция
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите:
К.П.В. Н., Н.а, М.З., И., В.Г., Т.М., А.А. и К.Г.; от способи за събиране и
проверка на доказателства- заключенията на КСППЕ, свидетелство за
съдимост на подсъдимия, както и всички приобщени на основание чл.283
НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно
основните фактите са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си,
въз основа на които е дал вяра на едни части от тях и не е кредитирал други.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да приеме съществени
различни фактически констатации от направените в първоинстанционния
съдебен акт, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото
доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.Описаните по-горе факти по отношение на събитията се извеждат
еднозначно и категорично от събраните по делото доказателствени материали,
като въззивната инстанция не намира никакви основания да ги променя.
В този смисъл трайно установената съдебна практика е категорична –
Решение №17 от 07.04.2016г. по Н.Д. № 1186/2015г. Н.К., III Н.О. на ВКС, че
„Когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз
основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно
всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната
7
присъда. На касационна проверка подлежат само спазването на правилата при
извършване оценка на доказателствения материал от решаващия съд, а не и
резултатът от тази дейност“.
На първо място, въззивният съд счита, че не могат да бъдат споделени
доводите на защитата за превратен анализ на споделеното от свидетелите П. и
съпругата на пострадалия Н. св. Н.а и за недостоверност на техните
показания. В действителност св. П. е пострадал от престъплението, но това
обстоятелство не може априори да обуславя липса на обективност и
тенденциозност в показанията му, на която основа същите да бъдат изключени
от доказателствената съвкупност.
Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на св.
П., имайки предвид освен логичния и последователен разказ, но и факта че
неговите показания са еднопосочни с тези на св. Н.а/съпруга на починалия Н./.
Последната макар и да не е очевидец на инкриминираното деяние и да не е
възприела пряко ситуацията, то тя е човека на когото съпруга й се е обадил
непосредствено след възникналия инцидент, като същата излага, че е бил
видимо притеснен по гласа му, както отправените спрямо него и св. П. изрази,
така и емоционалното състояние на подс. И..В тази връзка се явява
неоснователно възражението на защитата, че никой от свидетелите по делото
не е видял подс. И. да държи нож, нито пък да е отправял закани с убийство.
Действително при събирането на доказателства не е намерено оръжието,
послужило за отправяне на заплахи, но следва да се съобрази, че подсъдимият
е бил идентифициран на по-късен етап, а за това време, той не е бил лишен от
възможност да прикрие ножа. Още повече, че лицето извършило
престъплението се установява с категоричност и от процесуално-следственото
действие по разпознаване на лица от св. П. и Н..Като в тази връзка се явява и
неоснователно възражението на защитата относно неспазването на
процедурата по отношение на разпознаването. Следва да се обърне внимание,
че преди извършване на съответното процесуално-следственото действие по
разпознаване на лица свидетелите П. и Н. са били разпитани относно
отличителните белези на лицето, видно от доказателствата по досъдебното
производство, което предстоят да разпознаят. Поради отказ за осъществяване
на живо на това действие от страна на подсъдимия разпознаването е по
фотоснимки. Тези действия са били осъществени в присъствието на поемни
лица. Лицето за разпознаване е представено заедно с още три лица със сходна
8
външност. Ето защо въззивният съд се солидаризира напълно с преценката на
първия съд, който е кредитирал изцяло съставения по надлежния процесуален
ред протокол за извършено действие по разследването - разпознаване на лице.
Това писмено доказателствено средство отговаря на всички изисквания на
процесуалния закон от външна страна, съгласно изискванията на чл. 129 НПК,
като удостоверява изпълнението на изричните изисквания на закона - чл. 170 и
чл. 171 от НПК, необходими за процесуална изрядност на проведеното
действие по разследването.
Следва да бъде пояснено в отговор на защитата, че приетата за
установена от първостепенния съд закана за убийство на К. П. и В. Н. с
думите „Ще ви убия! Ще ви изкормя!“ следва да бъде обективно и
всестранно изследвана, чрез предвидените в процесуалния кодекс способи за
събиране и проверка на доказателствата, и чрез визираните гласни и писмени
доказателствени средства. В принципен план няма проблем всички факти от
предмета на доказване да бъдат доказвани с всякакви доказателства и
доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, доколкото съгласно
изискванията на процесуалния закон доказателствата и доказателствените
средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи
за установяване на данните по делото са равностойни по доказателствената им
сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от
значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно
доказателствено средство или с веществено доказателство, ако те са валидно
събрани и проверени. В настоящия случай, за да формира извод за
съпричастността на подсъдимия с инкриминираното събитие, въззивният съд
подобно на контролирания, се довери на свидетелските показания на св. П.,
като по отношение на използваната агресивна реторика от подсъдимия намира
доказателствена опора и в показанията на св. Н.а.Още повече,че думите, които
същият е чул от подсъдимия са възпроизведени от него и към оператора на
тел. 112 при подадения на мястото на случилото се сигнал от този свидетел. С
проявен юридически усет и при съобразяване с обстоятелството, че св. П. е
пострадал от инкриминираното деяние, Районният съд е интерпретирал
твърденията му, които с необходимата степен на доказателствен интензитет
обезпечават повдигнатото срещу подсъдимия И. обвинение Логично СРС е
отчел вътрешната устойчивост и последователност в разказа на пострадалия
досежно възприетите и пресъздадени правнозначими за неправомерното
9
поведение на подсъдимия обстоятелства. Съпоставянето на установеното чрез
него с останалите доказателства по делото очертава логичност и житейска
правдивост на гласното доказателствено средство и предпоставя
кредитирането му. Св. П. в детайли и с изискуемата се хронология описва
словесния конфликт между него и подсъдимия и отправената му заплаха за
живота му, както и последвалото си поведение и емоционално състояние. В
унисон с неговите показания са й показанията на св. Н.а, относно състоянието
на съпруга й и неговата емоционална напрегнатост и притеснение за себе си
след проведения телефонен разговор между тях.При положение, че
показанията на св. П. не са уклончиви, непоследователни или нелогични и се
отнасят до факти, които той лично е възприел, а съгласно заключението на
КСППЕ няма данни за дефицит или интелектуална редукция по отношение на
двамата пострадали, които да са пречка за правилна фактическа ориентация и
адекватно на тях отреагиране, психично здрави са, няма процесуална пречка
именно неговите показания да бъдат поставяни в основата на осъдителната
присъда.Това принципно положение е било съобразено от контролираната
инстанция при анализа на заявеното от св. П. относно естеството на заплахата,
съдържанието на отправените фрази и поведението на подсъдимия. За да се
довери на свидетеля, съдът съпостави и изложеното от показанията на св. М. ,
че е направил опит да потуши ситуацията заставайки между подсъдимия и
свидетелите - служители на „ЧЕЗ“, както и показанията на свидетелите И., М.
и Г. ,че са присъствали на мястото на деянията, както и относно началото на
конфликта и причината за същия, кой кога го е възприел .
Съдът в този му състав, подобно на предходния, кредитира като
обосновани и обективни изготвените по делото експертизи , като изготвени от
лица със съответната и нужна компетенция. Заключенията на вещите лица са
обосновани, пълни и обективни, изготвени са въз основа на научен подход,
отговарящи в пълнота на поставените им задачи.
Останалите писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, включително приобщени по реда на чл.283 от НПК, настоящата
инстанция кредитира като допълващи и изясняващи цялостната фактическа
обстановка по случая.
Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, съдът е
извел правните си изводи, че с деянието си подс. И. И. е осъществил от
10
обективна и субективна страна състава на престъпления по чл.144, ал.3, вр. с
ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 НК от НК.
От обективна страна подсъдимият на 26.09.2017 г. около 10:00 часа в
гр. София, на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“ се
заканил с убийство на К.Д.П., като държейки в ръката си нож му казал „Ще ви
убия. Ще ви изкормя.“ и на 26.09.2017 г. около 10:00 часа в гр. София, на
кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ бул. „България“ се заканил с убийство на
В.И.Н. като държейки в ръката си нож му казал „Ще ви убия. Ще ви изкормя.“
и това заканване би могло да възбуди у тях основателен страх за
осъществяването му.
От обективна страна, за осъществяването на това престъпление е
необходимо подсъдимият да е отправил закана за убийство спрямо св. П. и Н.,
която закана да е била възприета от същите и да е от естество да възбуди
основателен страх от осъществяването й. Видно е от доказателствата по
делото, че заплахата е обективирана от подс. И. с действия и с думи, като
кокретно е отправил закана към живота на пострадалия Н. и такава към
пострадалия П.. Същият освен, че е извършвал действия с държания от него в
дясната ръка нож е отправял и заплашителни думи към двамата пострадали, а
именно: „Ще ви убия. Ще ви изкормя.“. Така отправената закана е
предизвикала у пострадалия Н. и у пострадалия П., видно от показанията на
свидетеля П. и свидетелката Н.а, както и от двете КСППЕ основателен страх
за осъществяването им.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че поведението му съдържа
закана за отнемане на живота на св. П. и св. Н., като е заявил това свое
намерение с думите „ Ще ви убия !Ще ви изкормя!“. Отправените от
подсъдимия И. реплики са натоварени със застрашителен потенциал за
летален изход от ситуацията, подсилен от поведението на дееца. Същият е
съзнавал, че заканата може да бъде възприета от адресатите като действителна
заплаха, което е искал и това реално се е случило.
Твърденият от защита извод, че двете деяния не са осъществени при
форма на вина пряк умисъл от подсъдимия са неоснователни тъй като всички
11
събрани по делото доказателства водят именно до този извод, че действията на
подсъдимият са били съзнателни, като същият е предвиждал и искал
настъпването на съответните за всяко от деянията общественоопасни
последици.
По вида и размера на наказанието:
Съдът извърши самостоятелна преценка по отношение на наказанието,
като не намери основание за изменение на присъдата в тази й част.
За престъплението по чл.144, ал.3 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до 6 години.
Разпоредбата на чл.54 НК задължава съда да определи наказанието в
рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи
наличието на многобройни или изключителни такива, като в този случай
следва да не се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Първата инстанция е извършила подробна преценка на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е определила
наказанието по реда на чл.54 от НК, като е констатирала, че всяко едно от
деянията не се отличава със степен на опасност по-голяма от обичайната за
този вид престъпления, а освен това подсъдимият не е със завишена
обществена опасност, правилно е отчетено изрядното процесуално поведение
на подсъдимия, както и изминалия значителен период от време от датата на
деянието до постановяването на съдебния акт.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че са налице
предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, а именно деянията са извършени от
подсъдимия преди да има влязла в законна сила присъда, за което й да е от тях,
т.е. при условията на съвкупност от престъпления е определено едно общо
най-тежко в размер на три месеца „лишаване от свобода“ в минималния
размер на пределите, допустими съобразно нормата на чл. 39, ал. 1 НК се
явява законосъобразно.
Законосъобразен, предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1
НК, а и аргументиран е изводът на районния съд, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 36 НК, не е необходимо подсъдимия И. да изтърпи
така определеното му наказание ефективно. Правилно районния съд е оценил
обстоятелството, че от осъществяване на престъплението до настоящия
12
момент е изтекъл значителен период от време, през който период липсват
доказателства за осъществени от И. други обществено опасни деяния, като
сочещо на това, че провежданото срещу него наказателно производство е
постигнало такъв поправителен и възпитателен ефект, който може да бъде
надграден и с прилагане института на "условното" осъждане.
С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил разноските в тежест
на подсъдимия.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.11.2023 г., постановена по НОХД №
2807/2019 г., по описа на СРС, НО,19-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13