Р
Е Ш Е
Н И Е № 260087
Град Несебър, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с участието
на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д.№ 459/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.286 от ТЗ и чл.79
от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** ********* представлявано от Д.К.К., само
заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно М.С.или с Я.Х.,
твърди, че на 27.10.2016г. с ответника В.Д.П. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** с избрана абонаментна програма НонСтоп 24.99 лева за срок от 24
месеца. На 16.05.2017г. между страните е сключен друг Договор за мобилни услуги
за мобилен номер ********** с абонаментен план Тотал 10.99 лева за срок от 24
месеца, като при възползване от преференциалните условия на оператора, абонатът
е взел на изплащане мобилно устройство марка COOLPAD модел Porto S Dark Grey чрез 23 месечни вноски, всяка от които в
размер на 9.99 лева. На 18.05.2017г. ответникът-абонат е подписал Заявление за
пренасяне на номер в мрежата на Теленор като е пренесъл мобилен номер
**********. За потребените от ответника-абонат услуги за периода от
05.06.2017г. до 04.11.2017г. ищецът е издал следните фактури: 1) фактура №
********** / 05.07.2017г. с отчетен период 05.06.2017г. – 04.07.2017г. за
сумата в размер на 77,45 лева с включен ДДС, включваща: за мобилен номер
********** – 9,16 лева без ДДС, за абонаментен план Тотал 10,99 лева, 8,99 лева
вноски лизинг, 12,50 лева без ДДС други услуги с добавена стойност, 0,99 лева
без ДДС международни разговори, 0,02 лева без ДДС разговори към “Грижа за
клиента”, и за мобилен номер ********** – 13,32 лева без ДДС, за абонаментен
план НонСтоп 24.99 лева, 0.10 лева без ДДС гласова поща, 20.54 лева без ДДС
други услуги с добавена стойност, 0.32 лева без ДДС кратки текстови съобщения (SMS), 0.10 лева без ДДС разговори към “Грижа за
клиента”; падежът на сумата по фактурата е 20.07.2017г., 2) фактура №
********** / 05.08.2017г. с отчетен период 05.07.2017г. – 04.08.2017г. за
сумата в размер на 36,87 лева с включен ДСС, включваща: за мобилен номер
********** – 9.16 лева без ДДС, за абонаментен план Тотал – 10.99 лева, 8.99
лева вноска лизинг, и за мобилен номер ********** – 13,32 лева без ДДС, за
абонаментен план НонСтоп 24.99 лева; падежът на сумата по фактурата е
20.08.2017г., 3) фактура № ********** / 05.09.2017г. с отчетен период
05.08.2017г. – 04.09.2017г. за сумата в размер на 35,97 лева с включен ДДС,
включваща: за мобилен номер ********** – 9.17 лева без ДДС, за абонаментен план
Тотал – 10.99 лева, 8.99 лева вноска лизинг; за мобилен номер ********** –
13.32 лева без ДДС, за абонаментен план НонСтоп 24.99 лева; падежът на сумата
по фактурата е 20.09.2017г. С кредитно известие № ********** / 05.10.2017г. за
извършена корекция по дълга, е сторнирана сумата в размер на 8.96 лева с включен
ДДС, която сума е върната на абоната, начислена е и дължимата лизингова вноска
в размер на 8.99 лева и е отразен неизплатения баланс в размер на 150,29 лева
за предходните два отчетни периода, по който начин задължението за плащане
възлиза на сумата в размер на 150,32 лева. В резултат на неизпълнение на
задължението за заплащане на три отчетни месеца, мобилният оператор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника и е издал крайна фактура №
********** / 05.11.2017г. с начислена сума за плащане в размер на 779,82 лева,
включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 458,69 лева, неизплатените оставащи лизингови вноски в размер на
170,81 лева, и сумата за потребените мобилни услуги от трите отчетни периода в
размер на 150,32 лева. За неизплатените лизингови вноски и за дължимите суми за
потребените мобилни услуги за трите отчетни периода, ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 59/2019г. по описа на Несебърския
районен съд, по която е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Прави искане съдът да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на отвеника, че същият дължи
на ищеца сумата в размер на 150,32 лева за незаплатените далекосъобщителни
услуги за периода от 05.06.2017г. до 04.11.2017г., и сумата в размер на 170,81
лева, представляваща неизплатени лизингови вноски за устройство марка COOLPAD модел Porto S Dark Grey, взето във връзка с мобилен номер **********
за периода след месец ноември 2017г. до месец април 2019г. по Договор за лизинг
от 16.05.2017г., за които суми е издадена заповедта за изпълнение, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлениео до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Отговор на исковата молба е
подаден от особения представител на ответника, който изразява становище за
неоснователност на иска. Посочва, че договорът, по който ответникът има
качеството на потребител е бланков с едностранно поставени клаузи от оператора,
а ответникът не е имал възможност да изрази несъгласие със съдържанието му,
както и с наличието на неравноправни клаузи, които се явяват нищожни, без обаче
да се посочва кои индивидуално уговорени клаузи в случая се явяват нищожни.
Издадените от ищеца фактури пък не са подписани от ответника, поради което и
същите не установяват нито дължимостта на претендираните суми по тях, нито
изпълнението на договорните задължения от страна на мобилния оператор по
предоставянето на уговорените услуги. Преценя действията на оператора по
едностранно предсрочно прекратяване на индивидуалния абонамент на ответника
като порочни поради настъпила, но неприложима в случая, предсрочна изискуемост
на парично задължение, за която ответникът следвало да бъде уведомен. За
неоснователна счита претенцията на ищеца за заплащане на лизинговите вноски, а
като един от доводите за това посочва, че договорът за лизинг бил
покупко-продажба под отлагателно условие. Моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
С отделно писмено становище заявява, че поддържа предявените искове, взема
отношение и по отговора на исковата молба, като отбелязва, че е без значение
обстоятелството, че ответникът не е подписал процесните фактури, защото сумите
не се претендират въз основа на тях, а въз основа на двустранния възмезден
договор, сключен между страните, който е валидно сключен и е породил действие.
В този договор са посочени падежите на месечните парични задължения, които
ответникат-потребител следва да заплати за предоставените му и ползвани от него
услуги, предмет на договорите. Именно поради неплащане в срок на дължимите от
ответника суми, ищецът е упражнил правото си на едностранно прекратяване на
договора. Счита исковете за доказани по основание и размер. С друго писмено
становище посочва, че основателността на исковете се доказва и от заключението
на вещото лице по изготвената експертиза.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от особения представител, който заявява, че поддържа
доводите, изложени от него в отговора на исковата молба, както и искането за
отхвърляне на иска като неоснователен. Представя писмени бележки, в които
поддържа позицията си, че в договорите, сключени между страните, се съдържат
неравноправни клаузи, които са нищожни, а ищецът като е прекратил едностранно и
предсрочно договорите е извършил порочни действия, позовавайки се на
неравноправните клеузи на чл.75, във връзка с чл.19в от Общите условия, поради
което е постъпил недобросъвестно, и които действия са довели до унищожаемост на
бланковите договори по смисъла на чл.33 от ЗЗД. Счита също, че ищецът е
неизправна страна по договорите, защото не е изпълнил законовите си задължения
по чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 27.10.2016г. е сключен Договор
за мобилни услуги между “Т.Б.” ЕАД и В.Д.П., по силата на който страните са
договорили предоставяне на ползване на мобилни услуги за срок от 24 месеца по
Абонаментен план: НонСтоп 24,99 с неограничени национални минути, със
стандартен месечен абонамент 24,99 лева на месец и 36,01% промо отстъпка от
месечния абонамент за целия срок на договора за телефонен номер **********.
Предвидено е фактурите да се издават на 5-о число на месеца. Страните са
уговорили в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок
по вина или инициатива на потребителя – ответника, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на този срок.
На 18.05.2017г. е сключен друг
Договор за мобилни услуги между “Т.Б.”
ЕАД и В.Д.П., с който страните да су договорили предоставяне ползване на
мобилни услуги с Абонаментен план Тотал 10.00, с предпочетен номер **********,
със стандартен месечен абонамент 10,99 лева на месец и включени в месечния
абонамент стандартни минути /SMS/MB на месец: 200 минути към национални мрежи и
изходящ роуминг в зона ЕС. Като допълнителни услуги са уговорени роуминг и 1250
МВ мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС на месец. Предвидено е
фактурите да се издават на 5-о число на месеца. Страните и по този договор са
уговорили в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина
или инициатива на потребителя, последният да дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни абоаменти за съответния абонаментен план до края на
срока на договора. Телефонен номер ********** е пренесен в мрежата на “Т.Б.”
ЕАД въз основа на заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor, подадено от В.Д.П. на 18.05.2017г., и с
което тя е изразила съгласие договорът й за мобилни услуги с фиксирани
телефонни услуги, скллючен с “М.” ЕАД (мобилна мрежа) да бъде прекратен по
отношение на този номер, чието пренасяне е заявила, и с което е упълномощила “Т.Б.”
ЕАД да прекрати от нейно име и за нейна сметка договора с “М.” ЕАД (мобилна
мрежа) като отправи заявлението й за пренасяне към “М.” ЕАД (мобилна мрежа),
като заявлението следва да се счита за писмено предизвестие за прекратяване на
двустранен договор по отношение на номерата, чиято преносимост заявява с него.
На същата дата – 18.05.2017г., е
сключен договор за лизинт, по силата на който доставчикът на услугата – “Т.Б.”
ЕАД, е предоставил на оветника посоченото в него устрйство марка “СОOLPAD, модел Porto S Dark Grey с телефонен номер **********, за ползването
на което ответникът се е задължил да изплаща ежемесечни вноски, всяка от които
в размер на 9,99 лева за период от 23 месеца – обща лизингова цена в размер на
229,77 лева с включен ДДС.
За вземането си по договорите
ищецът е издавал фактури, както следва: 1) фактура № ********** / 05.07.2017г.
за сумата в размер на 68,46 лева, включваща разговори, данни съобщения и други
таксувани услуги, месечни и еднократни такси (абнаменти, допълнителни пакети,
лизингови вноски), отстъпки и ДДС, 2) фактура № ********** / 05.08.2017г. за
сумата в размер на 27,88 лева, включваща месечни и еднократни такси
(абонаменти, допълнителни пакети, лизингови вноски), отстъпки и ДДС, 3) фактура
№ ********** / 05.09.2017г. за сумата в размер на 26,98 лева, включваща месечни
и еднократни такси абонаменти, допълнителни пакети, лизингови вноски), отстъпки
и ДДС. С фактура № ********** / 05.11.2017г. ищецът е начислил на ответника
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 458,69
лева, вноска за лизинг 170,81 лева и задължения за предходен период в размер на
150,32 лева с включен ДДС, по който начин сумата по фактурата е в общ размер на
779,82 лева с включен ДДС. С кредитно известие № ********** / 05.10.2017г. е
извършена корекция на дълга като е сторнирана сумата в размер на 8,96 лева с
включен ДДС.
От представенто заключение на
вещо лице по изготвената по делото съдебно-иконмическа експертиза се
установява, че дължимата сума за месечни абонаменти за периода на процесните
фактури от 05.06.2017г. до 04.11.2017г. е в размер на 59,95 лева без ДДС, или
71,94 лева с включен ДДС. Стойността за потребление извън включеното в
абонаментен план “Нон стоп 30,99” е начислено с фактура № ********** /
05.07.2017г., същото е в размер на 34,59 лева без ДДС, или 41,51 лева с включен
ДДС. Общо дължимата сума за мобилни услуги, предоставени на мобилен номер
********** и мобилен номер ********** за периода на процесните фактури от
05.06.2017г. до 04.11.2017г., включваща месечни абонаменти, както и стойността
за потребление, извън включеното в абонамента, е в размер на 113,45 лева с
включен ДДС. Заедно с включените лизингови вноски в трите фактури и кредитно
известие (4 х 8,99 лв. = 35,96 лева), отнасящи се за устройството към мобилен
номер **********, неплатените суми по процесните фактури възлизат на 149,41
лева. Плащания на сумите по фактурите не са извършвани. Остават общо за плащане
19 лизингови вноски, дължими за цената на устройство COOPAD модел Porto S Dark Grey, взето във връзка с абонамента за мобилен
номер **********, след месец ноември 2017г. – месеца, в който е издадена
крайната фактура № ********** / 05.11.2017г., съгласно погасителния план по
договора за лизинг от 16.05.2017г., които са в размер на 170,81 лева.
За вземането си по договорите,
които ищецът е приел, че са прекратени по вина на потребителя поради изпадането
му в забава, “Т.Б.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 59/2019г. по
описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед №
18/22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която
длъжникът В.Д.П. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД, сумата в размер на 321,13
лева, представляваща стойността на потребени за периода от 05.06.2017г. до
04.11.2017г. далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга от 27.10.2016г., за които е издадена фактура №
********** / 05.11.2017г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано
от датата на подаване на заявлението – 21.01.2019г., до окончателното изплащане
на вземането, сумата в размер на 36,89 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 21.11.2017г. до 07.01.2019г., както и сумата в размер на 205 лева,
представляваща направените по делото разноски от които 25 лева за заплатена
държавна такса, и 180 лева – за платено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ПК, а заявителят е бил уведомен за
този начин на връчване и му е указано, че има право да предяви установителен
иск за съществуване на вземането си по заповедта за изпълнение в едномесечен
срок от съобщаването. Съобщението за това е връчено на заявителя “Т.Б.” ЕАД на
03.04.2019г.
Искът по чл.422 от ГПК, въз
основа на който е образувано настоящото производство, е предявен на
03.05.2019г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита, че доказателствата
по делото – обсъдените процесните договори за мобилни услуги и договор за
лизинг, установяват съществуването на валидни облигационни отношения по двата
вида – по предоставяне на мобилни (телекомуникационни) услуги и лизинг –
временно и възмездно ползване на техническо устрйство с възможнст за
изкупуването му от ответника. Относно и двете групи са налице отделни писмени
договори, съдържащи конкретните уговорки и удостоверителни изявления на
ответника, както и че е получил вещта, за ползването ва която е следвало да
изплати на равни месечни лизингови вноски конкретни лизингови вноски, така и от
самата СИМ карта, позволяваща ползването на съответния мобилен номер, като
изявленията се намират в договора за лизинг.
Съдът намира, че от така посочените
писмени доказателства се доказва по несъмнен начин, че ответникът дължи на
ищеца неплатените, но потребени от него услуги по договорите за мобилни услуги
в размер на 114,36 лева през периода от 05.06.2017г. до 04.11.2017г., а реално
през периода 05.06.2017г. до 04.09.2017г., включени във фактура № ********** /
05.07.2017г. (68,46 лева), във фактура № ********** / 05.08.2017г. (27,88 лева)
и във фактура № ********** / 05.09.2017г. (26,98 лева), и след сторнирането на
сумата в размер на 8,96 лева с кредитното известие.
При тези доказателства изправната
страна в правоотношенията е ищецът, а ответникът не ангажира доказателства, че
е платил сумите, представляваща месечните абонаментни такси и стойността на
предоставените му услуги по договорите за мобилни услуги, при което искът се
явява основателен за сумата в размер на 114,36 лева, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 150,32 лева, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Оснвателна е претенцията на ищеца
за заплащане на сумите, представляващи лизингови вноски, или сумата в размер на
170,81 лева по лизинговия договор, въпреки неустановяване на твърдението на
ищеца за предсрочно прекратяване на действието на договора предвид, че
доказателства, съобразно Общите условия, в тази насока не се представиха.
Въпреки това няма доказателства ответникът да е преустановил ползването на
устройството за целия срок на договора, респ., че от негова страна действието
на договора за лизинг е прекратено или че се е възползвал от възможността да
придобие собствеността на устройството със заплащане на цената изцяло или на
отделни вноски. При това положение за целия исков период лизинговите вноски се
дължат, размерът им е установен и доказан, включително и от неоспореното
експертно заключение на вещото лице, при което установителният иск за тази сума
– 170,81 лева, като основателен следва да се уважи, както и този за присъждане
на законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски
(държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждение за особен представител и депозит
за вещо лице) съобразно уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
а именно сумата размер на 714,86 лева,
която ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за основателни и доказани до сумата в размер на 182,04 лева съобразно
уважената част от исковете, която сума ответникът също следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и която включва част от платената държавна такса в размер на 22,20
лева и част от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 159,84 лева,
като за разликата над уважения размер по разноските в заповедното производство
от 182,04 лева до пълния претендиран такъв от 205 лева, претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът не е направил разноски
по делото, не е поискал присъждането на такива, поради което и съдът не следва
да се произнася по присъждане на такива разноски съобразно чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Д.П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ
на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** *********
представлявано от Д.К.К., само заедно с който и да е друг от членовете на
Съвета, а именно М.С.или с Я.Х.: 1) сумата в размер на 114,36 лв. (сто и четиринадесет лева и 36 ст.) с включен ДДС,
представляваща стойността на ползвани и незаплатени далекиосъобщителни услуги
по договори за мобилни услуги от 27.10.2016г. и от 18.05.2017г., дължими за
периода от 05.06.2017г. до 04.11.2017г., и която е включена в суми по фактури
№№ ********** / 05.07.2017г., ********** / 05.08.2017г. и ********** /
05.09.2017г. и кредитно известие № ********** / 05.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от
21.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
уважения размер на главницата от 114,36 лева до пълния претендиран размер от
150,32 лв. (сто и петдесет лева и 32 ст.), ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и
недоказан; 2) сумата в размер на 170,81
лв. (сто и седемдесет лева и 81 ст.), представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 18.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, за които суми е издадена Заповед № 18/22.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по
ч.гр.д.№ 59/2019г. по описа на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** ********* представлявано от Д.К.К., само заедно с който
и да е друг от членовете на Съвета, а именно М.С.или с Я.Х., сумата в размер на
714,86 лв. (седемстотин и
четиринадесет лева и 86 ст.), представляваща част от направените по настоящото
дело разноски съобразно уважената част от исковете, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер на разноските от 805 лв. (осемстотин и
пет лева), ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ********* представлявано от Д.К.К., само
заедно с който и да е друг от членовете на Съвета, а именно М.С.или с Я.Х.,
сумата в размер на 182,04 лв. (сто осемдесет
и два лева и 04 ст.), представляваща направени в заповедното производство
разноски съобразно уважената част от исковете, като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер на разноски от 205 лв. (двеста и пет лева),
ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: