Присъда по дело №1292/2022 на Районен съд - Перник
| Номер на акта: | 40 |
| Дата: | 27 септември 2022 г. |
| Съдия: | Светослава Иванова Алексиева |
| Дело: | 20221720201292 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 август 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник е повдигнато
обвинение на И.А.Е. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. „а“ от Наказателния кодекс за това, че на 01.05.2022 г. в
17,58 часа, в гр.Перник, на ул. **** №*, в **** „****“, намираща се в магазин
„****, находящ се в гр.Перник, на ул. **** №*, отнел чужди движими вещи –
1 бр. дамски портфейл от еко кожа, с размери 8/25 см., на стойност 32,00 лв.,
съдържащ пари- сумата от 3005,00 /три хиляди и пет/ британски
лири,съответстващи на 7004,41 лв. към 01.05.2022 г. и пари- сума от 1700,00
лв. /хиляда и седемстотин лева/, всичко на обща стойност 8736,41 лв. от
владението на собственика – С.Т.Г., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно на „лишаване от
свобода“ за срок от 10 години, увеличено на основание чл.24 от НК с една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК - с
протоколно определение №3839/11.12.2013г. по ЧНД №5180/2013г. по описа
на СГС, влязло в сила на 30.12.2013г. за деянията по НОХД №4216/2012 г. на
СГС и НОХД №4234/2012 г. на СГС.
Делото е разгледано по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по-горе, като му бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок три години, което да бъде редуцирано с 1/3, предвид реда, по
който се разглежда делото. Предлага да се определи първоначален строг
режим на изтърпяване. Предлага вещественото доказателство - оптичен
носител да се остави към делото, а направените в наказателното производство
разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият И. Е., при условията на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В правото си
на последна дума изказва съжаление за извършеното.
Защитникът - адв. К.М. пледира след признаване на подсъдимия за
виновен по обвинението, да му бъде наложено наказание в минимален
размер, което да бъде намалено съгласно чл. 58а, ал.1 от НК, като изтъква
налични смекчаващи вината обстоятелства.
Пернишкият районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК,
позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимите и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги
подкрепят, водим от принципа по чл.14 от НПК, приема за установено
следното:
Подсъдимият И.А.Е. е роден на **** в гр.Перник и живее в същия град.
С **** образование е. Не е женен е. Работи във **** на длъжност „****“.
Задържан е в затвора – Бобов дол с мярка за неотклонение задържане под
стража, взета по настоящото производство. Осъждан е.
От приетата справка за съдимост се установява, че към датата на
1
процесното престъпление е осъждан многократно, преимуществено за тежки
умишлени престъпления против личността и собствеността, за които са му
налагани наказания лишаване от свобода, изтърпени ефективно.
С протоколно определение №3839/11.12.2013г. по ч.н.д. №05180/2013г.
по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 30.12.2013г., наказанията
по последните две осъждания на Е. – по нохд №4216/2012г. и нохд
№4234/2012г., двете по описа на СГС, са кумулирани, като на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено и наложено едно общо най-
тежко наказание за деянията, установени с двата съдебни акта, а именно
лишаване от свобода за срок 10 /десет/ години, което е увеличено на
основание чл.24 от НК с 1 /една/ година лишаване от свобода. Определен е
първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание.
Видно от доказателствата по делото за правното положение на
подсъдимия, общото наказание, увеличено на основание чл.24 НК, е
изтърпяно на 12.02.2020г. С определение от 04.02.2020 г. по чнд №52/2020г.
по опис на ОС – Кюстендил подсъдимият е освободен условно предсрочно
от изтърпяване на останала неизтърпяна част от наказанието 11 години
лишаване от свобода, определено му по чнд № 5180/2013г. по описа на СГС,
а именно 7 месеца и 14 дни /към 04.02.2020г/, като е определен изпитателен
срок в размер неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ към
момента на влизане на съдебния акт в сила – 12.02.2020г.
Тези данни сочат, че престъплението, предмет на настоящото
обвинение, е извършено в условията на опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1,
б.а от НК и в рамките на петгодишния срок, установен в разпоредбата на
чл.30, ал.1 от НК.
От фактическа страна, съдът намира за установено по делото следното:
Свидетелката С.Т.Г. живее със съпруга си свид. А.А. и децата си в ****.
На ****** сe върнали в България и отишли в жилището си, намиращо се в гр.
*****, ул. ****, №**, където отсядали при връщанията си в страната.
На 01.05.2022г. свид. С.Г. и съпругът и А.А. с лекия си автомобил се
придвижили до магазин ****, намиращ се в гр. Перник, ул. **** №*, за да
пазаруват. В 17.51 часа свид. **** останал на касата в магазина, за да заплати
покупките, а свид. Г. влязла в **** „****“, намираща се в магазина ****, за
да закупи лекарства. Същата била облечена в черно на цвят яке с бяла кожа
на качулката и тъмен панталон. През рамо носела черна на цвят дамска чанта,
в която държала портфейла си - дамски, от еко кожа, с метална златиста на
цвят емблема върху него, с размери 8/25см., с три отделения. В портфейла си
свидетелката носела следните вещи: пари - 3005 британски лири и 1 700
български лева, лична карта на нейно име, лична карта на името на дъщеря и
М. ****, СУМПС с контролен талон, дебитна английска карта и английска
здравна карта, издадени на нейно име. Г. взела от стелаж в ****та мехлем за
мазане в бяла на цвят кутийка и отишла до касата, за да го плати. Извадила от
чантата портфейла си, извадила от него една банкнота, а от джоба на
панталона си взела монети, с цел да улесни **** при връщане на ресто в
банкнота. В същия момент оставила портфейла си на рафта пред касата. След
като заплатила мехлема, го взела заедно с рестото си и в 17.56 часа излязла
от обекта.
2
Непосредствено след нея, в 17.56 часа на 01.05.2022г. в ****та влязъл
подсъдимият И. Е., който се разминал с Г... Същият бил облечен с черен
панталон, кафяво разкопчано кожено яке и тъмен пуловер, а в ръка носел
торбичка пълна със стоки от магазин ****. Доближавайки касата същият
видял забравеният портфейл на рафта, обърнал се по посока на
отдалечаващата се жена, а след това започнал разговор с **** като показал и
снимка на телефона си. Малко след това прибрал телефона си във вътрешен
джоб на якето, взел портфейла от рафта, понечил да го сложи в торбата с
покупки, но тъй като била пълна, променил решението си и го пъхнал под
своя пуловер. В 17.58ч. Е. излязъл от ****та.
В същото време свидетелката Г. се намирала до автомобила си, в който
вече я чакал съпругът и. Оставила чантата и закупеният мехлем на предната
седалка в колата и преди да се качи потърсила портфейла си, за да остави
рестото, което държала в ръка. След като не го намерила в чантата си,
веднага се върнала в ****та, спомняйки си, че го е оставила на рафта пред
касата, но не го установила там. Тогава позвънила на свид. ****, уведомила
го, че портфейлът го няма, а впоследствие подала сигнал в Първо РУ –
Перник.
Във връзка с получения сигнал свидетелят М.Д.К. и С.А. - служители
на 01 РУ Перник, отишли в **** „****“, намираща се в магазин ****, гр.
Перник. С протокол за доброволно предаване от 05.05.2022г. свид. П.Б.Б.
предал диск DVD R с ръкописен надпис с черен маркер „**** ****“,
съдържащ записи от видеоохранителната система в търговския обект за
датата 01.05.2022г. При преглед на записите свидетелят К. и С.А. разпознали
подсъдимия и на 11.05.2022г. посетили адреса му. След проведен разговор за
изясняване на случая Е. предал на свид. К. портфейла, личните карти,
издадени на свид. Г. и на нейната дъщеря М. ****, както и останалите
документи - банкова карта, здрава карта, СУМПС и талон към него.
Паричните суми не върнал.
От извършената по делото съдебна оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на вещите - предмет на престъпно
посегателство, към периода на извършването му е 8 736.41 лв., които се
равняват на 12,30 пъти MPЗ към инкриминираната дата. Поотделно вещите са
оценени както следва: 1бр. дамски портфейл от еко кожа - 32,00лв.; пари -
британски лири - 3005,00 х 2.33092 лв. /курс за една лира към 01.05.2022г. на
БНБ/ - 7004,41лв.; пари - български лева - 1700.00лв.
Приобщеният към доказателствения материал по делото оптичен
носител, съдържащ презаписани видеофайлове от видео-охранителните
камери, разположена в **** „****“, намираща се в магазин ****, гр. Перник,
бил предоставен за експертно изследване.
От заключението на извършената видеотехническа експертиза е видно,
че върху записаната на диска информация не са установени следи от
манипулация/намеса. В извлечените снимкови кадри е проследено
движението в ****та и действията на две лица /условно означени като лице 1
и лице 2/ в часовия интервал от 17:51:50 часа до 17:58:30 часа на 01.05.2022г.
При сравнение на извлечените фотокопия на лице №2, наблюдавано на
записите, с предоставените сравнителни образци /снимков материал за
подсъдимия/, са установени съвпадения в множество общи и частни
3
признаци, въз основа на които експертизата категорично приема, че на
изследваните изображения на лице 2, извлечени от предоставените
видеозаписи, е заснето лицето И.А.Е..
В хода на разследването е направен следствен експеримент с цел
проверка на данните, получени от пострадалата относно съдържащите се в
портфейла й големи парични суми. При следствения експеримент била
установена възможност банкнотите и документите, посочени от свид. Г. да
бъдат побрани в портфейла. Действието по разследването е извършено по
предвидения в чл.166-чл.168 от НПК процесуален ред и е удостоверено в
протокол от 07.06.2022г.
На 02.08.2022г. предадените от подсъдимия вещи били върнати на
пострадалата срещу разписка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия,
направено при предварителното изслушване по реда на чл. 371, т.2 НПК,
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят –
показанията на пострадалата С.Т. Г., показанията на свидетелите А.М. **** и
М.Д.К., писмените доказателства, подробно изброени в описа към досъдебно
производство №257/2022 по описа на 01 РУ - ОД на МВР – Перник -
протоколи за доброволно предаване, протокол за следствен експеримент и
албум към него, протокол за вземане на образци за сравнително изследване,
протокол за връщане на веществени доказателства, справка за съдимост с
приложени бюлетини за съдимост и протоколни определения; извършените
съдебни експертизи – оценителна и видеотехническа, както и вещественото
доказателство - DVD.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви
помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като изясняват всестранно и
пълно всички релевантни по делото обстоятелства. Същите са достатъчни за
установяване по несъмнен начин на фактическите положения по
обвинителния акт, признати от подсъдимия и обвързващи съда.
Самопризнанието на подсъдимия съдебният състав цени като достоверно, тъй
като се подкрепя от приобщените доказателства, направено е доброволно в
съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондира на
изразеното от подсъдимия отношение към обвинението в хода на съдебните
прения и при упражняване правото му на последна дума. Наличните
доказателства обосновават изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактически твърдения на прокурора /които подсъдимият
изцяло признава/, и в съвкупност със самопризнанието му удовлетворяват
изискването в чл. 303 НПК.
Фактическата обстановка, приета за установена въз основа признатите
от подсъдимия факти, мотивира правен извод за това, че деянието на
подсъдимия е съставомерно, съобразно повдигнатото обвинение.
В конкретния казус се касае за забравени вещи на обществено място.
Свид. Г. се е намирала в търговски обект, където е пазарувала, като при
напускането му е забравила портфейла си, който оставила за момент на плота
пред касата. Отнемането на забравена в превозно средство, обществено
заведение, чакалня и други подобни места вещ, с намерение за присвояване е
4
кражба, тъй като притежателят й не е прекъснал владението си върху нея,
доколкото не е лишен от възможността да упражни фактическата си власт
върху нея. Типични за тази хипотеза са установените действия на
пострадалата в случая, която веднага след като е установила липсата на вещта
се е върнала обратно в ****та, за да я потърси. В горния смисъл е налице
богата и последователна съдебна практика, включително задължителната за
правоприлагането такава - ППВС №6/1971, р. II, т.1; Решение
№646/17.12.2008 г. на ВКС, I н.о.; Решение №380/25.10.2011 г. на ВКС, II н.о.;
Решение №406/14.10.2013г. на ВКС, I н.о. и много други..
Установените чрез доказателствената съвкупност факти налагат от
правна страна извод, че с деянието си подсъдимият И. Е. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а от Наказателния кодекс, тъй като на
01.05.2022 г. в 17,58 часа, в гр.Перник, на ул. **** №*, в **** „****“,
намираща се в магазин „****, находящ се в гр.Перник, на ул. **** №*, отнел
чужди движими вещи – 1 бр. дамски портфейл от еко кожа, с размери 8/25
см., на стойност 32,00 лв., съдържащ пари- сумата от 3005,00 /три хиляди и
пет/ британски лири,съответстващи на 7004,41 лв. към 01.05.2022 г. и пари-
сума от 1700,00 лв. /хиляда и седемстотин лева/, всичко на обща стойност
8736,41 лв. от владението на собственика – С.Т.Г., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно
на „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, увеличено на основание чл.24
от НК с една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от
НК - с протоколно определение №3839/11.12.2013г. по ЧНД №5180/2013г. по
описа на СГС, влязло в сила на 30.12.2013г. за деянията по НОХД
№4216/2012 г. на СГС и НОХД №4234/2012 г. на СГС..
От обективна страна престъплението е извършено чрез действие –
отнемане на чужди движими вещи от владението на С.Т.Г., без нейно
съгласие.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е целял настъпването им /възнамерявал е да присвои отнетото, разпореждайки
се с него като със свое, което намерение явно е проявено в действията му,
изложени по-горе/.
Причина за извършване на престъплението е намерение за
противозаконно облагодетелстване.
Съдът прие като отегчаващи вината обстоятелства множеството
предходни осъждания на Е. преимуществено за тежки умишлени
престъпления против личността и собствеността /извън осъжданията взети
предвид от закона при определяне на конкретното престъпление като
осъществено в условията на опасен рецидив/, за които е изтърпявал
ефективно наказания лишаване от свобода. В същия аспект взе предвид
високият размер на причинените от престъплението имуществени вреди,
останали невъзстановени почти изцяло.
5
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът цени трудовата и
семейна ангажираност на подсъдимия.
Съдът, след като призна подсъдимия И.А.Е. за виновен в извършване на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а от
Наказателния кодекс и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, като
съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК, на основание императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от
НК - определи наказание 3 /три/ години лишаване от свобода, намали същото
с една трета, и ОСЪДИ подсъдимия на 2 /две/ години лишаване от свобода.
Съдът намери, че обстоятелства на казуса обосновават налагане на
наказание над минималния размер, както и че конкретно определеното е
съответно на тежестта на престъплението и на личността на дееца. Е. е
многократно осъждан за престъпления против личността и собствеността,
като настоящото престъпление е извършил в относително кратък период
след ефективно изтърпяване на определено на основание чл.25, вр. чл.23 от
НК общо наказание лишаване от свода за срок 11 8единадесет/ години, за
което е бил условно предсрочно освободен. Тази съдебна характеристика сочи
за висока степен на обществена опасност на дееца, за последователност и
упоритост в престъпните му действия, което изисква по-висока строгост при
наказването. Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо,
съответно е на високата степен на обществената опасност на престъплението,
на личността и степента на обществена опасност на извършителя, отговаря на
целите по чл.36 от НК и е необходимо за успешното им постигане.
Основания за определяне на наказанието в хипотезата на чл.58а, ал.4,
във вр. с чл.55 от НК съдът не установява. В случая не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи вината
обстоятелства.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, съдът определи първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като се касае
за умишлено престъпление и не са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на предходно ефективно наказание лишаване от свобода.
Установената личностна и съдебна характеристика на подсъдимия,
определящи степента му на обществена опасност, категорично не обуславят
приложимост на чл.57, ал.3 от с.з.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК от срока на наказанието
2 /две/ години лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което
подсъдимият И. Е. е бил задържан, както следва: от 09.08.2022г. до
11.08.2022г. - по реда на чл.64, ал.2 от НПК, и от 11.08.2022 г. – с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, при зачитане на един ден задържане
за един ден лишаване от свобода.
По веществените доказателства и разноските:
На основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови вещественото
доказателство - 1 бр. CD диск с надпис **** „****“, приложен в плик на л.97
от досъдебното производство, да се остави по делото до изтичане срока на
съхранението му, след което да се унищожи с него.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
6
осъди подсъдимия И.А.Е. – със снета самоличност, да заплати в полза на
бюджета, по сметка на ОДМВР – Перник, сумата от 444,90 лв.,
представляваща направени разноски в досъдебното производство /за
възнаграждения на вещи лица/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата
си.
7