№ 95902
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на трети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Частно гражданско дело №
20231110141760 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от /ФИРМА/ срещу Й. Р. А., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 400 лв. главница
по договор за заем, сключен между длъжника и /ФИРМА/, вземанията по който се
твърди да са цедирани на заявителя, 17,30 лв. възнаградителна лихва, 162,97 лв. лихва
за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до
изплащане на задължението.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 610526,
сключен на 23.12.2021 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част,
но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 17,30 лв.,
представляваща възнаградителна лихва
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са
налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че
от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на договора за кредит.
Съдът констатира, че с чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1 от договора, е уговорено
вземане в полза на кредитодателя в размер от 118,58 лв., което е дължимо в случай че
кредитополучателят не представи едно от договорените обезпечения по чл. 5 от
договора за кредит. Въпреки че в договора вземането е означено като „неустойка“,
същото няма характер на такава. Клаузата представлява уговорено допълнително
възнаграждение, като предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне
на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и
възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява посочената сума,
платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план (чл. 11, ал. 2 от договора).
Уговорена по този начин „неустойката“ обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по
заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена посочената сума се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план.
1
Съдът приема, че така уговорената дължима сума по посочената клауза не
представлява неустойка, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), в отклонение от обезпечителната
и обезщетителната функция, която неустойката би трябвало да има, което противоречи
на принципа на добросъвестността.
Уговорена по този начин клаузата задължава потребителя да заплати
необосновано висока сума при неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, което я прави неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПП, защото
създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията.
Очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, като поставя пред
потребителя невъзможни за изпълнение условия (вж. чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора
относно изискванията към поръчителите, в това число да имат осигурителен доход в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната
за един поръчител или 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната
за двама поръчители; вж. чл. 5, ал. 1 от договора относно изискването за предоставяне
на банкова гаранция).
С оглед обстоятелството, че възнаграждението по тази клауза е включено наред
с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в годишния
процент на разходите, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед
чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. § 1 ДР ЗПК и прави целия договор за кредит вероятно
недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не е посочен
действителният годишен процент на разходите по кредита, което прави невъзможно за
потребителя да прецени икономическите му последици.
Предвид обстоятелството, че договорът се основава на неравноправни клаузи и
съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и при съобразяване с чл. 23 ЗПК, съдът намира, че
по него възнаградителна лихва не се дължи и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за тази сума не следва да бъде издавана.
Ето защо заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от /ФИРМА/ срещу
Й. Р. А., ЕГН: **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за следната сума: 17,30 лв. възнаградителна лихва.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2