№ 3928
гр. Варна, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502553 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана лично от Н. АНГ. Н., ЕГН: **********
срещу определение № 6286 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д. № 10089/2021 г. по описа
на Районен съд- Варна, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определението, поради
противоречието му с материалния закон. Сочи, че неизпълнението на указанията за
нередовност е свързано с липсата на издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със
становището на КЗЛД. Моли за отмяна на определението, евентуално за спиране на
производството и издаване на исканото съдебно удостоверение.
Предвид етапа на производството, не е осъществявана размяна на книжа.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 10089/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е
образувано по искова молба на Н. АНГ. Н.. Същата е била оставена без движение с
Разпореждане № 9961 от 12.07.2021 г., като на ищеца са дадени указания в едноседмичен
срок да отстрани следните нередовности: 1/. да заяви дали предявява иск за заплащане на
претърпени от него неимуществнеи вреди, 2/. в случай, че предявява такъв иск да посочи
надлежен ответник чрез индивидуализиращите го белези, 3/. да посочи цена на иска, 4/. да
изложи фактически твърдения във връзка с исковата претенция, в случай, че се предявява
такава за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, 5/. да формулира петитум,
1
както и да 6/. да заплати по сметка на ВРС, дължимата държавна такса. Разпореждането е
надлежно връчено на страната на 14.07.2021 г., като са дадени и указания по чл. 129, ал. 3
ГПК, за последиците от неизпълнение на нередовностите.
С разпореждане № 10835 от 20.07.2021 г. е уважена молбата на страната, депозирана
на 20.07.2021 г., като е продължен срокът за отстраняване на нередовностите с още две
седмици, считано от изтичането на предходния – 21.07.2021 г. /т. е. до 4.08.2021 г./. Със
същото разпореждане са дадени допълнителни указания на ищеца в едноседмичен срок да
уточни дали предявява иск, по който следва да бъдат отстранени констатираните
нередовности или заявява само искане за издаване на съдебни удостоверения, като наведе
твърдения за правния си интерес от такова искане. Разпореждането е връчено на страната на
27.08.2021 г., като срокът за изпълнение на допълнителни указания, изтича на 3.09.2021 г.
По повод депозираната втора молба за продължаване на срока е постановено
разпореждане № 11775 от 27.07.2021 г. Със същото е продължен срокът за изпълнение на
указанията, дадени с разпореждането от 12.07.2021 г. и с разпореждането № 20.07.2021 г. с
три седмици, считано от изтичането на предходния, респ. до 25.08.2021 г. и до 24.09.2021 г.
С молба вх. № 31976 от 21.09.2021 г., ищецът е уточнил, че предявява иска си срещу
неизвестен ответник, който заявил пред КЗЛД, че ищецът го бил заплашвал с побой в
магазин на „Карина 2007“ ООД на неясна дата - 2.08.2020 г., 3.08.2020 г. или 4.08.2020 г. От
деянието бил претърпял неимуществени вреди от 2 000 лева.
С обжалваното определение от 13.10.2021 г., производството по делото е било
прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради липсата на своевременно отстраняване
на констатираните нередовности.
Настоящият съдебен състав, формира следните правни изводи по същество на
спора:
Действително депозираната молба с вх. № 18762 от 8.07.2021 г. от Н.Н. е била
нередовна. Правилно същата е била оставена без движение за уточняване дали касае искане
за издаване на съдебни удостоверения или касае иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. В случай, че е депозирана искова претенция, то същата
не отговаря на изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК, както и на чл. 128, ал. 2
ГПК, доколкото не е посочен ответник, който следва да се индивидуализира по посочения в
закона ред, цена на иска, изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, петитум,
както и доказателства за заплащането на държавна такса.
С първоначално дадените указания с разпореждането от 12.07.2021 г., както и с
допълнителните такива с разпореждането от 20.07.2021 г., ищецът е бил уведомен за
последиците от неизпълнение на дадените указания в цялост и в определения срок. Предвид
двете продължавания на срока, същият е изтекъл на 25.08.2021 г. за отстраняване на
първоначалните указания и на 24.09.2021 г. – за допълнително дадените такива.
Едва с молба от 21.09.2021 г. е уточнено, че цената на иска за заплащане на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 2 000 лева.
2
Дори, да се приеме, че същата е депозирана в срока и с нея са изпълнени част от дадените
указания, то останалите указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба са
останали неизпълнени. Този извод следва от обстоятелството, че в молбата не е посочен
конкретен надлежен ответник, който да е индивидуализиран по реда на чл. 127, ал. 1, т. 2
ГПК, не са изложени конкретни фактически обстоятелства, свързани с твърдяното
увреждане, както и не е формулиран петитум на иска. Ето защо, съдът намира, че исковата
молба е останала нередовна, предвид неизпълнението в цялост и в срок на дадените
указания, поради което същата следва да бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Вън от горното, не следва да се кредитират доводите на жалбоподателя, че
единствено по силата на исканото съдебно удостоверение би могъл да се снабди с данни за
надлежния ответник, спрямо когото да насочи иска си. Ищецът е имал възможност по друг
ред да се снабди с исканата информация, свързана със становището на „Карина-2007“ ООД,
във връзка с постановеното решение № 02-622 от 7.10.2020 г. по описа на КЗЛД. Също така,
съдебното удостоверение не е било издадено от първоинстанционния съд, поради липсата на
процесуална активност от страна на ищеца за излагане на обстоятелства, свързани с
наличието на правен интерес за снабдяването с удостоверението, въпреки надлежното му
уведомяване с указания в тази насока.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че не е налице и твърдяното
основание за спиране на настоящото производство до издаването на исканото съдебно
удостоверение. Основанията за спиране на производството са изрично регламентирани в
разпоредбата на чл. 229 ГПК, като соченото такова не попада в предметния обхват на
същата, поради което искането не следва да бъде кредитирано.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6286 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д. №
10089/2021 г. по описа на Районен съд- Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4