Решение по дело №9408/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260004
Дата: 5 януари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20203110109408
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260004/5.1.2022г.…1.2022 г.

      

                                   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

                  ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  14-ти състав  в открито  заседание  на  30.11.2021 година в състав:

 

                                                    Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

                  при участието на секретаря Кичка Иванова  разгледа докладваното от съдията   гр. дело 9408  по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

   

 

         Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за установяване на вземането на кредитора „Т.Б." ЕАД, ЕИК **** срещу длъжника М.М.С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.06.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 5301/20 г. на ВРС  за сумата в размер на 544.55 /петстотин четиридесет и четири лева и 55 ст./ лева, от които сума в размер на 218.12 лв. – ГЛАВНИЦА представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сума в размер на 326.43 лева – дължима ГЛАВНИЦА, представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2020 год., за които са издадени фактури № ****/05.08.2018 год.;  № ****/ 05.09.2018 год., за периода от 05.07.2018 год. до 04.09.2018 год. по Договор за мобилни услуги от 07.12.2017 год., Допълнително споразумение от 09.02.2018 год., Договор за лизинг от 19.0.2018 год., Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 13.07.2018 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът моли ответницата по иска да му заплати разноските за производството.

Твърденията от които ищецът черпи права са, че  07.12.2017г. между М.С.  и „Т.Б." ЕАД с ЕИК **** е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок 24 месеца по програма „Тотал 30.99“ съгласно допълнително споразумение от 19.02.2018 г. При възползване от преференциални условия на договора абонатът е сключил и договор за лизинг към мобилен № **** от същата дата 19.02.2018 г. по силата на същия на абоната е предоставено за възмездно ползване  мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black и XIAOMI Redmi 5 Plus 64GB Dual Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 7.29 лева съгласно погасителен план. Като лоялен клиент на дружеството, ответникът се е възползвал от възможността да ползва повече от една услуга и е сключил договор за мобилни услуги от 13.7.2018 г. за мобилен номер **** с избрана абонаментна програма Интернет по мярка, сключен за неопределен срок. 

  За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.07.2018 г. до 04.09.2018 г. „Т.Б." ЕАД е издал:

- Фактура № ****/05.08.2018 г. за отчетния период на потребление от 05.07.2018-04.08.2018 с дължима стойност за плащане в размер на 121.12 лв., от които:

-     За мобилен номер ****: 2.89 лв. без ДДС пропорционална месечна такса;

-     За мобилен номер ****: 44.98 лв. без ДДС пропорционална месечна такса; 9.99 лв. месечна лизингова вноска и потребеление, разходвано извън месечния абонамент, иразазващо се в: 0.64 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS); 15.00 лв. без ДДС за Услуги с добавена стойност (SMS).

-     За мобилен номер ****: 25.82 лв. без ДДС за месечна абонаментна такса; 7.29 лв. за месечна лизингова вноска и потребеление, разходвано извън месечния абонамент, иразазващо се в: 0.51 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS); 0.04 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента".

Дължимата сума е платима в срок 20.08.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.

-   Фактура № ****/05.09.2018 г. за отчетния период на потребление от 05.08.2018-04.09.2018 с дължима стойност за плащане в размер на 97.00 лв., от които:

-     За мобилен номер ****: 1.66 лв. без ДЦС месечна такса;

-     За мобилен номер ****: 25.82 лв. без ДДС месечна такса; 9.99 лв. месечна лизингова вноска; 1.24 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик и потребеление, разходвано извън месечния абонамент, иразазващо се в: 7.79 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS); 0.04 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента;

-     За мобилен номер ****: 25.82 лв. без ДДС за месечна абонаментна такса; 7.29 лв. за месечна лизингова вноска; 1.24 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик и потребеление, разходвано извън месечния абонамент, иразазващо се в: 0.57 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS).

Дължимата сума е платима в срок 20.09.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към дължимата сума е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 121.12 лв., при което общо дължимото възлиза на сума в размер на 218.12 лв.

За посочените месечни отчетни периоди потребителят не е изпълнил задължението си да заплати на „Т.Б.“ ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 218.12 лв. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 218.12 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.П от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника М.М.С. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № **** на дата 05.11.2018 г. Крайна фактура № ****.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за предсрочно изискуеми.

Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б." ЕАД / т.е. на 5-то число от месеца/.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец 11/2018 г. когато е издадена крайната фактура № ****, съгласно уговорения погасителен план, както следва:

- За устройство XIAOMI Redmi 5 Plus 64GB Dual Blue, се дължи цената в размер на 209.79 лв. (Двеста и девет лв. и 79 ст.), която представлява 20 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 199.80 лв., дължими за периода от месец 11/2018 г. до месец 06/2020 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 9.99 лв. / чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от дата 13.07.2018 г./

За устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black, се дължи цената в размер на 116.64 лв. (Сто и шестнадесет лв. и 64 ст.), която представлява 15 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 109.35 лв., дължими за периода от месец 11/2018 г. до месец 01/2020 г. и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 7.29 лв. / чл. 1, ал. 2 от Договора за лизинг от дата 19.02.2018 г. /.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б." ЕАД ответникът М.М.С. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на М.М.С.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

В чл. 20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В конкретният случай М.М.С. е подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала е процесните мобилни номера и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатила. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.

 Искането е след като съдът се убеди в основателността на претенцията му да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.М.С., ЕГН **********, с адрес *** Димитров - Майстора 11, че  съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ****и ****, в размер на 218.12 лв. (Двеста и осемнадесет лв. и 12 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 05.07.2018 г. до 04.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата и съществува вземане в размер на 326.43 лв. (Триста двадесет и шест лв. и 43 ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски, както следва:

209.79 лв. (Двеста и девет лв. и 79 ст.) по Договор за лизинг от дата 13.07.2018 г., за мобилно устройство XIAOMI Redmi 5 Plus 64GB Dual Blue.

-116.64 лв. (Сто и шестнадесет лв. и 64 ст.) по Договор за лизинг от дата 19.02.2018 г., за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black.

Моля ответникът да му заплати  разноските за исковото производство и за заповедното производство.

В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, моли същите да бъдат съобразени с  Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска М. С., чрез назначен особен представител адвокат Д.Д.П. ***, съдебен адрес:***, офис 1 с който оспорва предявените искове по основание и по размер  и моли за отхвърлянето им.

Заявява следните твърдения:

-М.С. не е и не е била в облигационни правоотношения с ищцовото дружество;

-М.С. не е ползвала услугите на „Т.Б." ЕАД и дружеството не предоставяло на ответницата услуги, чиято цена е предмет на установителния иск;

-М.С. не е сключвала с „Т.Б." ЕАД договори за лизинг и не е получавала мобилни устройства SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black и XIAOMI Redmi 5 Plus 64GB Dual Blue;

-M.С. не е сключвала с ищцовото дружество: Договор за мобилни услуги от 07.12.2017г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни/ фиксирани услуги с мобилен № **** от 19.02.2018г.; Договор за лизинг от 19.02.2018г.; Договор за мобилни услуги от 13.07.2018г. и Договор за лизинг от 13.07.2018г.

Моли за отхвърляне на предявените искове и за изплащане на възнаграждение   на процесуалния представител на ответника.

Оспорва представените от ищеца доказателства, като оспорва  истинността на Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен № **** от 19.02.2018г.; Договор за лизинг от 19.02.2018г., ведно с общи условия и декларация-сьгласие за прилагането им, и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 19.02.2018г.; Договор за мобилни услуги от 13.07.2018г. за мобилен номер ****; Договор за мобилни услуги от 13.07.2018г. за мобилен номер **** и Договор за лизинг от 13.07.2018г. ведно с общи условия и декларация-сьгласие за прилагането им, и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 13.07.2018г., като заявява, че подписът и имената на местата обозначени за потребител/абонат и лизингополучател не са положени от М.С..

Във връзка с указанията до страните и оспорванията в отговора на исковата молба, ищецът е заявил, че ще се ползва от оспорените документи и е представил оригиналите на същите.  Направил е искане за провеждане на СТЕ и ССЕ за доказване на твърденията му. Изразява становище по отношение на едностранното прекратяване на процесния договор като заявява, че в  процесния договор за услуги, страните са договорили дата на фактуриране на ползваните услуги, като в случая това е 05-то число от месеца. Съгласно Общите Условия /чл.27/ дължимите месечни суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащането на дължимата сума /чл.26 от ОУ/.

След като странита са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен сром, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр.1-во ЗЗД/. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си. В случая не става въпрос за разваляне на писмен договор, а за прекратяването на същия, съгласно условията, при които страните са договорили сключеният договор да бъде прекратен.

Процесния договор за услуги е прекратен едностранно от Оператора съгласно т.11 при условията чл.75, във вр.с чл.19б, в) от Общите Условия, а именно по вина на абоната да не заплати дължими месечни плащания.

При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан в първата издадена месечна фактура №****/05.08.2018г. при нерегистрирано плащане на дължимата сума, изходящите обаждания на абоната са ограничени, като операторът неколкокоратно праща съобщения за напомняне за налична незаплатена месечна фактура.

След изтичането на срока за плащане, указан в третата месечна фактура №****/05.09.2018г.| при нерегистрирано плащане на дължимата сума са ограничени и входящите обаждания към мобилния номер на абоната - номерът е двустранно спрян, като операторът неколкокоратно праща сме - напомняне за налична незаплатена месечна фактура.

За следващия отчетен месечен период е издадено Кредитно известие, с което са приспаднати авансово заплатени такси от абоната при сключване на договора за услуги. Даден е пореден ианс за заплащане на дължимите суми за услуги до посочения в Кредитното известие краен срок за плащане и преди да бъде издадена крайна фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на абонамента.

За самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги.

От страна на ответника не са представени доказателства за плащане. При това положение за него е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да прави  изрично изявление за това намерение.  Прекратяването на договора няма обратно действие като развалянето по чл.87 ЗЗД и затова при него не са приложими изискванията на посочената разпоредба. При прекратяването договорът престава да действа занапред с предвидените в него или в закона последици от неизпълнението.

В случая мобилният оператор е пристъпил към прекратяване на договорното отношение посредством преустановяването на предоставяната мобилна услуга. От момента на това фактическо действие настъпват правните последици от прекратяването. Прекратяването се установява да е настъпило при ограничаване входящ и изходящ трафик на обаждания към мобилния номер, тъй като видно от представените фактури, за отчетния период на Кредитното известие не се претендира цена за мобилни услуги и такива не са предоставени, а начислена само цената на услугата за ползване на мобилното устройство - дължимата се месечна лизингова вноска.

 По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

 От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 5301/2020г. на ВРС, 14-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовото дружество  в качеството на заявител срещу ответника като длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на ВРС на 28.05.2020 г. Същото е уважено изцяло и е издадена  заповед № 2179/01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжникът М.М.С., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на  Кредитора Т.Б. ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес - Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ ЖК ****, Тел****сума в общ размер на 544.55 /петстотин четиридесет и четири лева и 55 ст./ лева, от които: сума в размер на 218.12 лв. – ГЛАВНИЦА представляваща дължими и незаплатени  месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № ****/ 05.08.2018 год.;  № ****/ 05.09.2018 год., за периода от 05.07.2018 год. до 04.09.2018 год. по Договор за мобилни услуги от 07.12.2017 год., Допълнително споразумение от 09.02.2018 год., Договор за лизинг от 19.0.2018 год., Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 13.07.2018 год., сума в размер на 326.43 лв. – дължима ГЛАВНИЦА представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2020 год., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 25 /двадесет и пет/ лева внесена държавна такса  и 180 /сто и осемдесет/ лева  възнаграждение на адвокат.

        Заповедта е връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е дал указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК на кредитора да предяви иск за установяване на  вземането му, от което следва, че на осн.чл.130 ГПК предявения иск е допустим.

        Съдът  след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно  и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

        По делото са представени следните писмени доказателства в оригинал: Договор за мобилни услуги от 13.7.2018 г. по заявка № *********, Договор за мобилни услуги от 13.7.2018 г. по заявка № ****,  Договор за лизинг от 13.7.2018 г.,  Общи условия на договор за лизинг по заявка № ****, Декларация за получени Общи условия и информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП от 13.7.2018 г., Ценова листа за абонаментни планове от 13.07.2018 г.,  Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 19.02.2018 г., Договор за лизинг от 19.02.2018 г.,  Запис на заповед от 19.02.2018 г. за 167.67 лева с падеж на предявяване, предявен за плащане на издателя М.С. на 19.02.2018 г., Общи условия към договор за лизинг, Декларация за получени Общи условия и информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП от 19.2.2018 г., Ценова листа за абонаментни планове от 19.02.2018 г.

        Ответницата М.С. чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален  представител е  оспорила изцяло предявения иск както по основание, така и по размер. 

        От представените  писмени доказателства  се установява, че на 13.7.2018 г. между страните по делото е  сключен договор за мобилни услуги за предпочетен номер **** и договор за лизинг  за мобилно устройство XIOMI Redmi 5 PLUS 64GB Dual Blue на изплащане чрез  23 месечни лизингови вноски в размер съгласно погасителен план, посочен в договора – лист 15 от делото.  Представена е ценова листа на оператора за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 13.7.2018 г.  На същата дата  абонатът е получил общи условия към договора, за което е подписал декларация-съгласие. За първи път страните са сключили договор за   мобилни услуги през 2017 г., а на 19.02.2018 г. са подписали  допълнително споразумение към същия договор, както и договор за лизинг на мобилно устройство, за което абонатът е подписал запис на заповед за 167.67 лева. 

        За периода 05.7.2018 г. – 05.11.2018 г. ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издал фактури  от 05.8.2018 г. на стойност 125.14 лева, фактура от 05.09.2018 г. на стойност 222.14 лева, фактура от 05.11.2018 г. на стойност 1112.01 лева. В същите е посочено основание за задължения за продажба на устройство на лизинг, разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси, задължения от предходен период, неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги и вноска за лизинг. Последната е посочена във фактурата от 05.11.2018 г. с период на задълженията 05.10.2018 г. – 04.11.2018 г. и е на стойност 1112.01 лева. В заповедта по чл.410 ГПК задължението е на стойност 544.55 лева за  неплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по фактури от 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г., дължими по Договор за мобилни услуги от 07.12.2017 г. и допълнително споразумение от 09.02.2018 г., договор за лизинг от същата дата, договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 13.07.2018 г.  Общата сума на задължението, която е посочена като  сбор на дължими месечни лизингови вноски за процесния период в заповедта по чл.410 ГПК не е посочена като сбор на кои суми от периода е, а съдът е в невъзможност да направи този извод, тъй като в погасителния план липсва падеж на посочените общо 23 вноски. Не може да се направи извод за настъпил падеж на всяка от посочените суми.  

      По предявения  установителен  иск  с пр.осн.чл. 422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, чл.86 ЗЗД искането е   за установяване със сила на присъдено нещо в отношенията на страните, че в полза на ищеца „Т.Б.“ ЕАД  съществува вземане за доставена на абоната услуга.

      Ищецът „Т.Б.“ ЕАД носи доказателствената  тежест да  установи пълно и точно изпълнение на задълженията си на мобилен оператор по договор за мобилни услуги от 07.12.2017 г. и допълнително споразумение от 19.02.2018 г., както и договор за мобилни услуги от  13.07.2018 г.  по количество, качество и цена за посочения период. Наличието на договорно правоотношение между страните се оспорва от   ответника по иска.  По силата на представените с  исковата молба  договори  за мобилни услуги и  за лизинг,  операторът  се е задължил да предостави на абоната  услуга чрез собствената си далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа съгласно Общите условия за срок от 24 месеца, считано от датата на подписване на договора, както и  му е предал устройство във вид, годно за употреба съгласно техническите характеристики с цялата документация, включително гаранционна карта. Абонатът е поел насрещно задължение  да заплаща стойността на потребените услуги  в уговорените срокове и условия. Услугите, цените и начина на плащане са посочени в индивидуалните договори и Общите условия на мобилния оператор. 

    Във връзка с възраженията на ответника и указанията на съда по чл.146 ГПК, ищцовото дружество е направило доказателствени искания  за провеждане на СТЕ и на ССЕ с посочени задачи, които са били  допуснати  от съда. Заключения по двете съдебни експертизи не са  изготвени  от вещи лица поради невнесен депозит от страна на ищеца. Така твърденията на същия в исковата молба за наличието на договороно правоотношение с ответника, условията на договора, падеж за плащане на задълженията, предоставени мобилни услуги и мобилно устройство,   както и други съществени елементи съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗД  са останали недоказани.

    С оглед липсата на доказателства, установяващи правопораждащи  юридически факти за възникване на  субективно право  за ищеца и правно задължение за ответницата във връзка с процесните договори от  които ищцовото дружество  черпи права в производството,  съдът намира, че съгласно тежестта на доказване, която  носи ищецът, същият не е  доказал твърденията си, а именно, че ответницата М.С.  има задължения по фактури, издадени от оператора  за периода, който е посочен в заявлението – 05.7.2018 г. – 04.9.2018 г.  Това води до извод, че  към  датата на подаване на заявлението не са съществували посочените факти, обуславящи  правото на заявителя  да иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  от които същият черпи права във връзка с твърденията си, а именно:  ответникът да е  неизправна страна по договора, да е налице подлежащо на изпълнение вземане, да е настъпил падежа за плащане, вземането да е установено по основание и по размер.  Изложеното води до извод, че  ищецът не е установил вземането си по издадената заповед за изпълнение, поради което и предявеният установителен иск  е  неоснователен и следва да се отхвърли.

 

            По въпроса за разноските:

            На основание чл.78, ал.3, вр.чл.47, ал.6 ГПК съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 150 лева, което следва да се изплати на адв.Д.П. от внесения за целта депозит. 

 

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

             ОТХВЪРЛЯ предявения иск на  „Т.Б.“  ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6  срещу М.М.С. с ЕГН ********** за установяване на вземането по заповед за  изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.06.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 5301/20 г. на РС Варна за сумата в размер на 544.55 /петстотин четиридесет и четири лева и 55 ст./ лева, от които  218.12 лв.  за  дължими неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 326.43 лева  за неплатени  лизингови вноски, за периода от 05.07.2018 год. до 04.09.2018 год. по Договор за мобилни услуги от 07.12.2017 год., Допълнително споразумение от 09.02.2018 год., Договор за лизинг от 19.0.2018 год., Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 13.07.2018 год., за които са издадени фактура №****/05.08.2018 год. и фактура №****/ 05.09.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 28.5.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,  на осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

 

           ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат  Д.Д.П. от  ВАК, вписана под № 6300 в Националния регистър за правна помощ, за осъществено процесуално представителство на ответника М. М.С. в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, което да се изплати от внесения депозит, на  чл.78, ал.3, вр.чл.47, ал.6 ГПК.

 

           Решението може  да се обжалва  с въззивна жалба пред  ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               Районен съдия: