М О Т И В И
към Присъда по НОХД БП №
907/2016г. по описа на ПРС, II н.с.
Подсъдимият А.Й.С.
***, ЕГН ********** е предаден на съд по реда на бързото производство по
обвинение в това, че в периода от 01.02.2016г. до 09.02.2016г., в гр. Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, при условието на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на “Лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК и
извършил е престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
“Лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужди движими вещи от владението на А.А.Р., от гр.
Пловдив, както следва: - на 01.02.2016г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими
вещи – 2 бр. градински пластмасови стола, на стойност 16, 00 лв. / при цена от
8, 00 лева за 1 бр. стол/; - на 02.02.2016г., в гр. Пловдив е отнел чужди
движими вещи – 2 бр. градински пластмасови стола, на стойност 16, 00 лв. / при
цена от 8, 00 лева за 1 бр. стол/; - на 03.02.2016г., в гр. Пловдив е отнел
чужди движими вещи – 1 бр. градинска пластмасови маса, на стойност 38, 00 лв.;
- на 05.02.2016г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 2 бр. градински
пластмасови стола, на стойност 16, 00 лв. / при цена от 8, 00 лева за 1 бр.
стол/; - на 08.02.2016г., в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
градинска пластмасови маса, на стойност 38, 00 лв.; - на 09.02.2016г., в гр. Пловдив, е направил
опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. градинска пластмасова маса, на
стойност 38, 00 лв., или всичко на обща стойност 162,00 лева /сто шестдесет и
два лева/, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянието. По отношение
на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия А.С. да бъде наложено наказание три години
лишаване от свобода, което да бъде намалено със законно определена част с оглед
проведеното производство по реда чл.371, т.2
на Глава ХХVІІ
от НПК, което наказание да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. О представителят на
прокуратурата се поиска да бъде приспаднато времето през което подсъдимия С. е
бил задържан, както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
С оглед проведеното бързо досъдебно производство и на основание чл.359, ал.2 и ал.3
от НПК в настоящето наказателно пострадалото лице не се конституира като
граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият А.Й.С. в съдебно заседание преди
даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти, като лично и чрез своя служебен
защитник адв.М.М. направи искане делото да се гледа
по реда на глава ХХVІІ от НПК а именно по правилата
на чл.371, т.2 от НКП.
Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от
12.02.2016г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
му без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че
разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото
в обвинителния акт деяние, заяви че е наясно с последиците от проведеното
съкратено следствие и е съгласен с тях, че съжалява за постъпката си, като при
последната си дума поиска да му бъде наложено по – леко наказание. Защитника адв.М. в пледоарията
си поиска от съда спрямо подзащитния му да се наложи наказание ориентирано към
минимума след което да бъде редуцирано при условията на чл.58а от НК.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното:
Подсъдимият А.Й.С.
е роден на *** ***, б., български гражданин, неженен, без образование, осъждан.
ЕГН **********
От приетата по делото справка
съдимост на подсъдимия се установи, че е осъждан общо 12 пъти с влезли в сила
съдебни актове, като при два от случаите същия е бил непълнолетен. Деянието
предмет на разглеждане е извършено от подсъдимия А.С.
при условията на опасен рецидив, в хипотезата на чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК поради следните осъждания:
С протоколно определение № 286/14.09.2006г., постановено
по НОХД № 1273/2006г. по описа на ПРС, V н.с. е одобрено споразумение и признат за виновен за извършено на
14.09.2006г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 букви "а" и "б" от НК,
за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на
14.09.2006г.
С Присъда № 409/22.11.2006 г., постановена по
НОХД № 1659/2006 г. по описа на ПРС, ХІІІ н. с. е признат за виновен за извършено на 03.01.2005г. престъпление по чл.215,
ал.2, т.4 пр.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 08.12.2006 г.
С протоколно
определение от 19.01.2007г., постановено
по ЧНД № 3/2007г. по описа на ПРС, ХІІІ н. с. са групирани наложените на А.С. наказания по НОХД № 1273/2006г. и НОХД № 1659/2006г.
по описа на ПРС, като му е наложено едно общо най – тежко наказание две години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Определението е влязло в сила на 06.02.2007г.
С протоколно
определение № 155/07.11.2008г.,
постановено по БП НОХД № 1672/2008г. по описа на ПРС, ХХІІІ н.с. е одобрено споразумение и признат за виновен за
извършено на 04.11.2008г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1
букви "а" и "б" вр. чл.26, ал.1
от НК, за което му е наложено една година и шест месеца лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Определението е влязло в
сила на 07.11.2008г.
С Присъда № 142/13.03.2009г., постановена по
НОХД № 188/2009г. по описа на ПРС, ХІ н. с. е признат за виновен за извършено в
периода от 01.11.2008г. до 03.11.2008г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 пр.2 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 букви "а" и
"6" вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 31.03.2009г.
С Присъда № 228/27.04.2009г., постановена по
НОХД № 893/2009г. по описа на ПРС, ХІV н. с. е
признат за виновен за извършено в периода от началото на м. август 2008г. до 07.08.2008г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1 букви "а" и
"б" вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание една година и седем месеца лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на
13.05.2009г.
С Определение № 779/06.07.2009г., постановено
по ЧНД № 3041/2009г. по описа на ПРС, ХІV н.с. са групирани наложените на А.С. наказания по НОХД
№ 1672/2008г., НОХД № 188/2009г. и НОХД № 893/2009г. по описа на ПРС, като му е
наложено едно общо най – тежко наказание една година и седем месеца лишаване от
свобода, което е увеличено с четири месеца. Така наложеното общо най – тежко и
увеличено наказание в размер на една година и единадесет месеца лишаване от
свобода е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. Определението е влязло в сила на 22.07.2009г.
С протоколно
определение № 229/11.03.2011г., постановено по НОХД № 1581/2011г. по описа на ПРС, ХV н.с. е одобрено
споразумение и признат за виновен за извършено на 07.03.2011г. престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1
букви "а" и "б" вр. чл.18, ал.1
от НК, за което му е наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Определението е влязло в сила на 11.03.2011г.
С Присъда № 46/06.02.2013г., постановена
по НОХД № 8784/2012г. по описа на ПРС, ХІ н.с. е признат за виновен за
извършено в периода от 16.02.2012г. до 17/18.03.2012г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3,
т.4 пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.29, ал.1 букви "а" и "б" вр.
чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 22.05.2013 г.
Свидетелят А.А.Р. е *****на
„Столово Хранене ХаджиР.“
ЕООД, гр. Пловдив, с основна дейност – столово
хранене. За целта наел помещение, намиращо се в гр.Пловдив,
бул.„Цариградско шосе“ № 53. Към обекта има монтиран дървен навес, ограден с
найлон, където били поставени маси и столове, предназначение за клиентите.
Инвентара от маси и столове са лична собственост на свидетел Р., понеже не бил
заприходен към имуществото на управляваното и притежавано от него дружество. За
периода от 01.02.2016г. до 09.02.2016г., неколкократно от стопанисваното от
свидетел Р. заведение били откраднати част от градинските маси и столове,
намиращи се в обсега на монтирания дървен навес, ограден с найлон.
На 01.02.2016г., следобед, около 14:00ч., свидетел Р.
бил на работа в горепосочения обект. По същото това време, подсъдимият А.С. се намирал около заведението за столово
хранене, в гр.Пловдив, на бул.„Цариградско шосе“ № 53
и решил да отнеме два броя градински пластмасови стола, собственост на свидетел
Р. и да се разпореди с тях в своя полза. В изпълнение на това си решение,
подсъдимият взел 2 броя градински пластмасови стола, на обща стойност 16,00
лева / шестнадесет лева / и установил трайна фактическа власт върху тях. Докато
свидетел Р. изпълнявал задълженията си, през прозореца забелязал лице от мъжки
пол да изнася два от столовете извън обхвата на заведението и се отдалечило с
тях. Но понеже по това време бил сам в стопанисвания от него обект, нямало кого
да остави да пази и наблюдава, затова не тръгнал да гони лицето / подсъдимия С.
/, съответно не сигнализирал и органите на полицията.
На следващия ден, 02.02.2016г., около обед, подсъдимият
С. отново решил да отнеме 2 броя
градински пластмасови стола от владението на свидетел Р. и да се разпореди с
тях в своя полза. Именно това и сторил. Отишъл до обекта, ограден с дървен
навес и найлон, взел 2 броя градински
пластмасови стола, на обща стойност 16,00 лева / шестнадесет лева / и установил
трайна фактическа власт върху тях. Тези действия на подсъдимия С. отново били забелязани от свидетел
Р.. По това време в заведение била и свидетелката М.Ф.,
която работила като **** в заведението за бързо хранене „ Столово
хранене“, собственост на свидетел Р., находящо се в гр. Пловдив, на бул.„Цариградско
шосе“ № 53. Тя от своя страна на 02.02.2016г. също станала свидетел и възприела
действията на подсъдимият. Видяла как лице от мъжки пол, от *****, да взема два
градински стола от обекта и да се отдалечава с тях. За целта свидетелката Ф.
веднага уведомила управителя – свидетел Р..
На 03.02.2016г. подсъдимият А.С.
отново бил около заведението на свидетел Р., в гр.Пловдив,
на бул.„Цариградско шосе“ № 53 и решил този път да отнеме една маса. Именно това и сторил. Отишъл до обекта,
ограден с дървен навес и найлон, взел 1 брой градинска пластмасова маса, на
стойност 38,00 лева / тридесет и осем лева / и установил трайна фактическа
власт върху предмета. Тези действия на подсъдимия С. отново били забелязани от свидетел Р.,
който от своя страна видял подсъдимия да се отдалечава с масата. Излезнал навън, викнал, но подсъдимият вече бил изчезнал за
ъгъла и установил трайна фактическа власт върху отнетата маса.
На 05.02.2016г.,
около обяд, подсъдимият А.С. отново бил около заведението на свидетел Р., в гр.Пловдив, на бул.„Цариградско шосе“ № 53 и решил този път
да отнеме отново 2 стола. В изпълнение
на решението си, отишъл до обекта, ограден
с дървен навес и найлон, взел 2 броя градински пластмасови стола, на обща
стойност 16,00 лева / шестнадесет лева / и установил трайна фактическа власт
върху тях. Тези действия на подсъдимия С. отново били забелязани от свидетел Р.,
който от своя страна видял подсъдимия да се отдалечава със столовете.
На 08.02.2016г., подсъдимият А.С.
отново бил около заведението на свидетел Р., в гр. Пловдив, на бул.„Цариградско
шосе“ № 53 и решил този път да отнеме отново една маса. Именно това и сторил. Отишъл до обекта,
ограден с дървен навес и найлон, взел 1 брой градинска пластмасова маса, на
стойност 38,00 лева / тридесет и осем лева / и установил трайна фактическа
власт върху предмета. Тези действия на подсъдимия С. отново били забелязани от
свидетел Р., който този път се опитал да настигне и залови подсъдимия, но не
успял.
Въз основа на тези последователни действия на подсъдимия
С., на следващия ден – 09.02.2016г. свидетел Р. отново очаквал подсъдимия да
отнеме имущество от стопанисваното от него заведение. Затова на този ден бил подготвен и решил да
го залови. Така, около 11:00ч. на 09.02.2016г., подсъдимия С. отново влезнал в
обекта – заведение за столово хранене през вратата.
Отново бил решил да отнеме една градинска пластмасова маса. Подсъдимият се
насочил към една от масите, която била най – близко до вратата, взел масата и
тръгнал да излиза с нея. По това време в заведението, в гр. Пловдив, на
бул.„Цариградско шосе“ № 53, били още свидетелката Ф. и свидетел Т.В., като последният бил случаен клиент на заведението.
Тримата свидетели възприели действията на подсъдимия С.. В момента, в който подсъдимият
С. направил опит да отнеме поредната градинска маса, свидетелите Р. и В. го
заловили на място. Свидетел Р.
сигнализирал органите на реда. Докато чакали намесата на полицията, подсъдимият
С. си признал пред свидетелите Р. и В., че и предходните кражби на маси и
столове били извършени от него. Обяснил също така, че ги бил продал на свои съседи и щял да ги върне.
Въз основа на
подадения сигнал, на местопроизшествието пристигнали полицаи от 06 РУ„ Полиция“
– гр.Пловдив – свидетел Н.Я.
и колегата му – А.И.. Двамата, на 09.02.2009г.
изпълнявали служебните си задължения – били наряд за времето от 08:00ч. до
20:00ч. и патрулирали на територията на 06 РУ„Полиция“ – гр.Пловдив.
Свидетел Янков на място заварил свидетелите
В. и Р., заедно с подсъдимия С.. Полицейските служители отвели С. в сградата
на 06 РУ„ Полиция“ – гр.Пловдив, където установили
самоличността му. Подсъдимият С. бил задържан за 24 часа, със Заповед, на
основание ЗМВР. По случая било образувано бързо производство № 82/2016г., по
описа на 06 – то РУ„Полиция“ – гр.Пловдив.
В хода на наказателното производство била назначена и
извършена стоково – оценъчна експертиза, от вещо лице - експерт, съгласно
заключението, на която общата пазарна стойност на отнетите от С. чужди движими вещи възлиза на 162, 00 лева
/сто шестдесет и два лева/.
Привлечен като обвиняем А.С. не се признал за виновен и не е дал обяснения по
предявеното му обвинение.
Фактическата обстановка, такава каквато е
възприета от съда се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се
оспорва от страните. С оглед на
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позова на
направените самопризнания от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани
в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Изложената по – горе фактическа обстановка съдът намира като доказаната и от изготвената съдебна експертиза.
Съдът намира че събраните писмени и гласни
доказателства обсъдени заедно и поотделно са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във
вътрешното убеждение на съда и
обосноваващ решението му в следния смисъл:
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият С. С.
е осъществил обективните и субективни
признаци от състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК
– кражба, тъй като в периода от01.02.2016г. до 09.02.2016г., в гр. Пловдив е
отнел чужди движими вещи както следва: на 01.02.2016г. – 2 бр. градински пластмасови
стола, на стойност 16,00 лв. / при цена от 8,00 лева за 1 бр. стол/; на 02.02.2016г. – 2 бр. градински пластмасови
стола, на стойност 16,00 лв. / при цена от 8,00 лева за 1 бр. стол/; на 03.02.2016г. – 1 бр. градинска пластмасови
маса, на стойност 38,00 лв.; на 05.02.2016г. – 2 бр. градински пластмасови
стола, на стойност 16,00 лв. / при цена от 8,00 лева за 1 бр. стол/; на 08.02.2016г.
– 1 бр. градинска пластмасови маса, на стойност 38,00 лв.; на 09.02.2016г., е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – 1 бр. градинска пластмасова маса, на стойност 38,00 лв., като
деянието не е довършено по независещи от дееца причини. Всички посочени вещи са
на обща стойност 162,00 лева /сто шестдесет и два лева /, без съгласието на
техния собственик свидетел А.Р., с намерение
противозаконно да ги присвои. С оглед
броя на отнетите вещи както и тяхната стойност, както и че деянието е извършено
при условията на опасен рецидив съдът намира че деянието извършено от
подсъдимия представлява немаловажен случай. Установявайки трайно владение върху
отнетите вещи подсъдимият се е разпоредил с тях продавайки ги на свои съседи.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, като деецът е съзнавал обществено опасния характер на стореното от него, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.
С
оглед на посочената
и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието
предвид целите му по чл.36 от НК, както и обстоятелствата по чл.58а от НК, съгласно императива на чл.373, ал.2 от НПК, съдът намира следното:
Налице са смекчаващи отговорността
обстоятелства като факта, че подсъдимият
признава вината си в съдебно заседание, неговата млада възраст, но според настоящата инстанция те не се
явяват многобройни или изключителни по смисъла на
чл.55, ал.1 от НК. Предишните осъждания на подсъдимия с оглед на това,
че също така са елемент от състава на престъплението с оглед разпоредбата на
чл.56 от НК също така съдът не взема предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство. Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират дееца като лице
с висока степен на обществена опасност
и с оглед на тях, съпоставени
по относителната си тежест и имащи
значение за отговорността на подсъдимия, като се отчита, че
престъпленията против личната
собственост са с висока степен на обществена
опасност, то Съдът е на мнение, че
предвиденото в закона наказание лишаване от
свобода следва да се определи при условията на
чл.54 от НК, под средния размер на посоченото в нормата на чл.196, ал.1 от НК а именно
в размер на една три години. Това наказание съответства на обществената опасност на виновния
и на извършеното от него деяние, на семейното
и имотното му състояние.
Предвид реда на съдебното
следствие и императива на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4 от НПК
така определеното наказание
на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено
с една трета, а именно на две години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.60, ал.1 вр.
чл.61, т.2 от ЗИНЗС следва да изтърпи в Затвор или затворническо общежитие от
закрит тип при първоначален строг режим.
При образуване на бързото производство подсъдимият А.С.
е бил задържан съгласно правилата на ЗМВР и чл.64 от НПК поради което на основание
чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК се приспадна това време
считано от 09.02.2016г. до 12.02.2016г. включително
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР гр.Пловдив направените разноски на досъдебното
производство в размер на 38,64 лева /тридесет и осем лева и шестдесет и четири
стотинки/, както сумата от 20 лв. /двадесет лева/ по сметка на Районен съд гр.Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт, представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.