№ 387
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501616 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК.
С решение № 60173 от 22.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 3659/2020 г. на ВКС - IІІ
ГО - е отменено решение № 260422 от 21.08.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 1002 по описа
за 2020 г. на ВОС - IV състав -, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от
извършване на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на „Енерго-про
продажби“ АД срещу решение № 919 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 19501 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което е прието за установено, че Д. Н. Г. не дължи
на „Енерго-про продажби“ АД сумата от 8 486,39 лева, служебно начислена сума за
електрическа енергия за периода от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г. по фактура № **********
от 20.11.2019 г. за клиентски номер **********, на основание член 124, алинея 1 от ГПК и
въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1 147 лева,
на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано като постановено в разрез със събраните по делото доказателства и се
претендира неговата отмяна. Счита, че за въззивното дружество е налице правно основание
за възникване на вземането, както и, че процесната сума представлява цена на потребеното в
обекта на ищеца количество електроенергия и същата се дължи на основание член 50 от
ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира
1
потвърждаване на обжалваното решение.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба, са в следния смисъл:
ищцата е клиент на „Енерго-про продажби“ АД и ползва доставената от дружеството
електроенергия в обект на потребление, находящ се в град Варна – ул. „Йордан Йовков“ бл.7
вх.Б ет.1 ап.4; ползваната електроенергия се заплаща по партида с клиентски номер
********** и абонатен номер **********; ищцата установила, че има начислена сума в
размер на 8 486,39 лева; ответното дружество обяснило, че е извършена корекция и сумата е
начислена за периода от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г.; сочи се, че в процесния имот не е
потребявана електроенергия в посоченото количество, за което е издадена фактурата, като се
има предвид, че тя плаща ежемесечно; на проверката на СТИ ищецът не е присъствал.
Оспорва дължимостта на сумата с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове
вземане на дружеството в исковия размер. Оспорва в тази връзка констатациите от
извършената проверка, обективирани в констативен протокол /КП/.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че исковата сума е цена на реално
доставено и потребено количество електроенергия, дължима на основание сключен между
страните договор за доставка на електроенергия при общи условия, по който ищецът е
потребител, а дружеството – доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ,
обективирана в съставен КП, са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е
установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със
съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.3., който не е визуализиран на
дисплея. Съставено е становище за начисление на електроенергия и издадена фактура за
исковата сума. Касае се за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на
електроенергия.
На 23.02.2015 г. в обекта на ищцата е извършена подмяна на СТИ, като е монтиран
електромер № 1115 0315 0072 4022 с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, без
данни за показания във върхова тарифа, видно от представения по делото пред първата
инстанция КП № 1101038 от 23.02.2015 г.
От съдържанието на КП от 22.02.2019 г. се установява, че при контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищцата обект, в
присъствие на двама свидетели, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран
нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и свидетелите.
Съставен е КП от метрологична експертиза на средство за измерване № 2663 от
12.11.2019 г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена
2
намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.
Въз основа на последния е съставено становище за начисление на електрическа
енергия от 19.11.2019 г. в размер на 43 836 кWh за периода 23.02.2018 г. – 22.02.2019 г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Издадена е фактура от 20.11.2019 г. в размер на исковата сума.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. В конкретния случай е налице вмешателство в
параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало количество
електроенергия отчетено в невизуализиран регистър 1.8.3., което не е отчетено във
визуализиран регистър. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализирания
регистър е доставено до обекта и съответно потребено.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена комплексна
СТЕ с участието на вещи лице електроинженер и софтуерен специалист, в заключението на
която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на
потребление е извършена от завода-производител; въздействието върху СТИ е осъществено
чрез използване на външно устройство в периода на използване на процесното СТИ /от
момента на монтажа му до датата на проверката, респективно демонтажа/; не може да се
установи със сигурност кога е извършена софтуерната манипулация на СТИ; отчетена
електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото
количество, тоест може да се достави, съответно потреби, през процесния период;
установеното от БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване
на електроенергия, означава, че измервателният уред измерва цялата преминала
електроенергия през СТИ точно, в това число и потребената, но неотчетена, натрупана в
невизуализирания регистър 1.8.3.; при положение, че електромерът е монтиран нов в обекта,
то следва, че той е с нулеви показания по всички тарифи, тъй като производителят не
допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал задължителна
техническа и метрологична проверка.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е
начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е
реално доставено на ищцата.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното
предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия са договорни - за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се
прилагат общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание
член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно
поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа
енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от
потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за
доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното
количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
3
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в
обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и
доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява
според предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE.
Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия, присъединен
към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е клиент и дължи
заплащане на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в
обекта. Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното
правоотношение за ищеца е възникнало задължението за плащане на процесната сума,
формирана като разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за
периода 23.02.2018 г.–22.02.2019 г. В тежест на ответника според разпределението на
доказателствената тежест е да докаже възникналото вземане от разликата в стойността на
доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От писмените доказателства по делото,
както и от заключението на комплексната СТЕ, прието пред ВОС, което съдът кредитира
като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, е установено, че в
конкретния случай на 23.02.2015 г. в обекта на потребление на ищцата е монтиран
електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи. При положение, че електромерът
е монтиран нов в обекта, то следва, че той е бил с нулеви показания по всички тарифи към
този момент. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред измерва
цялата преминала електроенергия през СТИ точно, включително потребената и неотчетена,
натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е
могло да бъде извършено във времето от монтирането на СТИ на обекта до датата на
демонтажа му, като това въздействие е в резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е
довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на
„Енерго-про продажби“ АД. Количеството електроенергия, представляващо разлика между
доставеното и отчетено количество за процесния период може да се достави, съответно
потреби, в този период.
При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно
въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена
електроенергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на
дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й
следва да се ангажира по реда на член 183 от ЗЗД. Когато е установено точното количество
на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде
отречено по формални съображения. В случая електромерът, който е отчитал доставената в
обекта на ищеца енергия е монтиран на 23.02.2015 г. с нулеви тарифи, като са били
визуализирани две от тези тарифи. В резултат на софтуерна намеса част от потребената
енергия не е отчетена по визуализираните тарифи, а по друга тарифа, по която не би
трябвало да има отчет. Вещите лица установяват категорично, че отчетената по тази тарифа
енергия е реално доставена в обекта, тоест преминала е през СТИ. От изложеното може да
се направи извод, че софтуерното вмешателство е извършено преди началния момент на
едногодишния период, за който ответното дружество е начислило по процесната фактура
цената на доставената, но неотчетена електрическа енергия. Видно от изложеното в
отговора на исковата молба от ответното дружество, установеното количество неотчетена
енергия е начислено при съобразяване на правилото на член 50 от ПИКЕЕ /отменени/ -
корекция на количеството енергия за период не по-дълъг от една година. В конкретния
случай периодът, за който се претендира заплащане на неотчетената енергия в размер на 43
836 кWh е 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г., и съгласно заключенията по СТЕ това количество
енергия е възможно да е преминало за този период. Ищцата отговаря за задължението за
4
заплащане стойността на доставената енергия, тоест задължението й за процесния
едногодишен период е в размер на 8 486,39 лева. В този смисъл е и практиката на ВКС –
решение № 60191 от 22.12.2021 г., постановено по к.гр.д.№ 3651/2020 г., ІV ГО; решение №
60190 от 17.12.2021 г., постановено по к.гр.д.№ 3433/2020 г., ІV ГО; решение № 50 от
17.03.2021 г., постановено по к.гр.д.№ 1845/2020 г., ІІІ ГО.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск като
недоказан по основание следва да се отхвърли, а решението на първоинстанционния
съд, с което искът е уважен - да бъде отменено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК въззивникът има
право на сторените от него разноски. Действително реализирани и доказани от дружеството
разноски за платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 1 800 лева с ДДС за
всяка инстанция. Действителната правна и фактическа сложност на делото, определена като
типична с оглед предмета на делото, и релевираното от другата страна възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, мотивират извод за присъждане на
адвокатско възнаграждение около минималния размер, предвиден в член 7, алинея 2, точка
3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който съобразно интереса възлиза на 905,04 лева с ДДС за една инстанция.
Наред с тези разноски на дружеството следва да се присъдят и разноските, сторени за
платени държавни такси и депозити за вещи лица за всяка инстанция, които са общо в
размер на 1 069,43 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 919 от 25.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 19501 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Н. Г. ЕГН ********** от град Варна – ж.к. „Трошево“,
ул. „Йордан Йовков“ бл.7 вх.Б ет.1 ап.4 иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на „Енерго-про
продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс, сумата от 8 486,39 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 23.02.2018 г. до 22.02.2019 г. за обект, находящ се в град Варна
– ж.к. „Трошево“, ул. „Йордан Йовков“ бл.7 вх.Б ет.1 ап.4, с клиентски № ********** и
абонатен номер **********, за която сума е издадена фактура от № ********** от
20.11.2019 г.
ОСЪЖДА Д. Н. Г. ЕГН ********** от град Варна – ж.к. „Трошево“, ул. „Йордан
Йовков“ бл.7 вх.Б ет.1 ап.4 да заплати на „Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
тауърс, сумата от 4 689,59 /четири хиляди шестстотин осемдесет и девет 0,59/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание член 78 от
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6