Решение по КНАХД №1725/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от И. М. З., [ЕГН], от [населено място], [улица], № 33, вх.А, ет.2, ап.1, чрез адв. С. П., срещу Решение № 739 от 27.06.2025 г., постановено по а.н.д № 20255330201515 по описа за 2025 г., на Районен съд – [област], XХІI-ри наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1030-000102 от 22.01.2025г. на Началник група в ОДМВР - [област], Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 20лв. за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 50лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че наказващият орган е квалифицирал неправилно деянието. Поддържа се, че не е извършено вмененото на оспорващия административно нарушение. Сочи се, че не е изяснено в какво се изразяват заявените от контролните органи материални щети. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР - [област], Сектор „Пътна полиция”, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 25-1030-000102 от 22.01.2025г. на Началник група в ОДМВР - [област], Сектор „Пътна полиция”. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 1134399 от 07.01.2025г., съставен от З. Г. П. – на длъжност полицейски инспектор в ОДМВР - [област], Сектор „Пътна полиция”.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 24.11.2024г. в 18:30ч. в [населено място], в района на паркинга на „Виа парк“, находящ се на [улица], № 131, И. М. З. управлявал лек автомобил, марка “АУДИ КУ 7” с немски рег.№ [Наименование], лична собственост, като извършва следните нарушения: 1) Предприема движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното му средство е свободен и няма да създаде опасност за другите участници в движението, при което удря движещия се зад него лек автомобил, [Марка] с рег.№ [рег. номер] и настъпва ПТП с материални щети между двете МПС, за което бил издаден протокол за ПТП с № 2025-1024-50126-1.; 2) Като участник в горното ПТП не изпълнява задълженията си – напуска ПТП без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. С това виновно е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.

Актът е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен срещу подпис. Възражения в акта не са отразени, такива не са постъпили и в предвидения от закона срок.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на нарушителя „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта. Разпитана е също свидетелката К. К. – водач на участвалия в ПТП автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ [рег. номер]. Същата заявява, че след удара, тя и водачът на другия автомобил - И. М. З. са слезли от колите. Свидетелката установила, че има щета в предна дясна част на собствения й автомобил. Зинелов не отрекъл вината си, но предложил да преместят автомобилите, за да попълнят двустранен протокол. След като К. преместила автомобила си установила, че Зинелов е напуснал мястото на ПТП, поради което се обърнала към органите на полицията.

По делото е представен протокол за ПТП с № 2025-1024-50126-1, подписан от Зинелов и К., според който участник № 1 – водачът на лек автомобил, марка “АУДИ КУ 7” с немски рег.[Наименование], при движение на заден ход не наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство като блъска движещия се зад него участник № 2 - автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ [рег. номер]. В резултат на което настъпват материални щети по двата автомобила, за видът и разположението на които е представен снимков материал.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушенията са установени безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Според правилото на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

В случая е безспорно, че посочения протокол не е бил попълнен от участниците в процесното ПТП, тъй като именно наказаното лице е напуснало мястото на произшествието като не е уведомил за инцидента и органите на Министерство на вътрешните работи.

При това положение не може да има съмнение, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. “а“ от ЗДвП – като не е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието. Противно на разбирането на жалбоподателя, визуалното възприемане на това дали има щети по автомобилите и вербалното изявление за вината за нанасянето им, не изпълнява поставеното от закона задължение, след като тези обстоятелства не са отразени в подписна от всички участници двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Не се повдига спор и по обстоятелството, че именно поради невнимание при движение на заден ход от страна на жалбоподателя е причинено процесното пътнотранспортното произшествие. С това деяние е реализиран и съставът по чл.40, ал.1 от ЗДвП, която норма задължава водачът, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

За извършените административни нарушения контролният орган законосъобразно и правилно е наложил предвидените от закона по вид и размер административни наказания, за които не се установяват основания за корекция.

Процесният случай не може да бъде квалифициран и като „маловажен“. Видно от данните в протокол за ПТП с № 2025-1024-50126-1 жалбоподателят не е представил данни за валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а според справката за нарушител/водач, до издаването на процесното НП е наказван с 41 влезли в сила наказателни постановления за десетки нарушения на ЗДвП. Срещу него са били издадени 19 фиша и 2 заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

От горното следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд [област], ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 739 от 27.06.2025 г., постановено по а.н.д № 20255330201515 по описа за 2025 г., на Районен съд – [област], XХІI-ри наказателен състав.

Решението е окончателно.