Р Е Ш Е Н И Е
№
29.06.2016г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря *** и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1725/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от “*** гр. ***, против
***., с която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 474/2016г., по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че
ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***,
***, с аб.№ 21072. Твърди се, че същият
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и е ползвал ТЕ, за периода
01.12.2012-02.02.2016г. Твърди се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са
публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият
адрес, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“***, гр. ***. Твърди се, че сумите за процесния период, са начислявани въз
основа на отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че дължи сумата от общо 918,82лв., от които сумата от 780,45лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012г.-02.02.2016г.
и сумата от 138,37лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-25.01.2016г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
Моли съдът да конституира като
трето лице- помагач на страната на ищеца, посоченото дружество “***, гр. ***.
Ответникът ***.,
в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Твърди се, че има извършени плащания на суми, през м. 05.2016г. в размер
на 300лв., което не се посочва от ищеца. Съдът констатира, че ответникът е
направил, с възражението си по чл.414 от ГПК, и възражение за изтекла погасителна давност, което е прието
за съвместно разглеждане по делото, с определението, с което е изтовен проекто-
доклад по делото .
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение № 1757/10.05.2016г., като трето лице-помагач на страната на ищеца е
конституирано “***,
гр. ***. В указаният в съда срок, същото представя по делото изисканите писмени
доказателства.
Безспорно
по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №308/28.01.2016г., по ч. гр.д.№ 474/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в
срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
Безспорно по делото се установява
също, видно от представеният нотариален акт за покупко- продажба № 54/09.11.2009г,
н.д.№ 282/2009г на Нотариус ***, че отв. *** е собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес гр.***, *** По делото е представено заявление от отв. ***,
до ТЕЦ-***, за откриване на партида, от дата 22.12.2009год.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е изслушана и ССЕ, от
заключението по която се установява следното: ответникът с аб.№ 21072, за
процесният период 01.12.2012г.-02.02.2016г., е ползвал доставената от ищеца ТЕ,
като за консумирана енергия, всеки месец са издавани данъчни фактури. Сумите за
ТЕ за процесният период, са начислявани от ищеца, на база изготвени отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ за сградата, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, и при ползване на топла вода- на база
показанията на водомерите. Сумите са дадени в табличен вид. ВЛ е установило, че
по данни, в имота има 1бр. уреди и щранг- лира в банята. Отопляемият обем на жилището е 125,90 куб.м. Вещото
лице е посочило, че главницата за ползвана ТЕ, за периода е в размер на 780,45лв.,
от които сума за отопление-сумата от 393,91лв., ТЕ, отдадена от сградата – инсталация-
сумата от 351,47лв.; дялово разпределение- 30,16лв. Вещото лице е изчислило и лихвата
за забава върху главницата, за периода 01.12.2012-31.12.2015г., е в размер на 138,37лв.
ВЛ е установило, че отв. Б. е извършвала плащания на суми, както следва: на
04.05.2016г- сумата от 300лв- касово и на 01.06.2016г сумата от 480,45лв—или общо
сумата от 780,45лв. , която сума съвпада с размера на претендираната главница.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140,
ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в
страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по наредба
по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ,
са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца, до имота на ответника. Безспорно по делото се установи, че
отв. Б., има качеството на ползвате на ТЕ, доставяна от ищеца.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че следва да бъде разгледано приетото възражение за изтекла погасителна
давност. В случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност, по
смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, с оглед на периодичността на плащането.
Съобразно ТР №3/2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, понятието “периодични плащания”, по
смисъла на цитираната норма.- чл.111, б”в” от ЗЗД, се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на пари, или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът
намира, че задължението за заплащане на потребената ТЕ,, притежава в съвкупност посочените белези, поради което
същото следва да бъде окачествено като “периодично”, и спрямо него е приложима
кратката тригодишна давност. В случая, меродавна е датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 27.01.2016г.,
поради което, към дата 27.01.2013г, задължението се явява погасено по давност. ВЛ е заключението си е
изчислило задължението на ответника, в
рамките на давността, както следва: главница, за периода 27.01.2013-31.12.2015г-
в размер на 702,16лв. и лихва за забава, за периода
02.03.2013-25.01.2016-114,72лв.
С оглед на извършените в хода на
настоящето производство плащания, в размер на 780,45лв., съдът намира, че следва да бъде приложено правилото на чл.76,
ал.2 от ЗЗД, сочещо поредността на погасяване на задължението. В случая с платеното от
ответника, е погасено изцяло лихвата за забава и главницата, до размера на
сумата от 36,43лв., която остава
дължима.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че предявеният иск е основателен до размер на сумата от 36,43лв.-
главница, за периода 27.01.2013-31.12.2012г., като за разликата до пълният
предявен размер на главницата и за лихвата за забава, същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен- поради погасяването му по давност и поради
плащане.
С оглед
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 21,21лв.-направени разноски по делото, съобразно
представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК и съобразно уважената част
от иска, както и сумата от 88,18лв.. -разноски по ч. гр.д.№ 474/2016г. по описа
на ПлРС, съобразно възражението за давност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че ***., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
НА “***, гр. ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ул.”***”, ЕИК ***, сумата от 36,43лв.-главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-27.01.2016г., за периода
27.01.2013-31.12.2015г., за която сума има издадена заповед за изпълнение №308/28.01.2016г.,
по ч. гр.д.№ 474/2016. по описа на ПлРС, като за РАЗЛИКАТА до пълният
предявен размер от 780,45лв., за периода
01.12.2012-31.12.2015г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „***, гр. ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”, ЕИК ***, иск с правно
основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ***.,
ЕГН **********,***, дължи сумата от 138,37лв- лихва за забава, за периода
04.02.2013-25.01.2016г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “***, гр. ***, представлявано от ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”, ЕИК ***, сумата
от 21,21лв., съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА “***, гр. ***, представлявано от ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***”, ЕИК ***, сумата
от 88,18лв.- разноски по ч. гр.д.№ 474/2016г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на трето лице- помагач.
Решението
може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: