П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

     №                                                                             22.10.2009 година                                гр. Бургас

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                                                             ХІ наказателен състав,   

на двадесет и втори октомври                                                                                   две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.Р.

                                                          2. Н.П.

 

СЕКРЕТАР: Зорница Александрова

ПРОКУРОР: С. Х.

като разгледа докладваното от съдията Георги Иванов, наказателно  дело ОХ № 2411 по описа за 2009 г. на БРС

                                                

 ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият  С.И.В. – роден на *** г. в гр. Б., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 07.11.2008г. в гр. Бургас, к-с „Братя Миладинови”, на ул. „Гладстон”№119 от магазин за плодове и зеленчуци, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг –Е715” на стойност 35.00 /тридесет и пет/ лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Сименс” на стойност 70,00 /седемдесет/лева и 1 бр. СИМ карта на МТЕЛ на стойност 6,00 /шест/ лева, всичко на обща стойност  - 111,00 /сто и единадесет/ лева от владението на Х.С.А., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. „А” и „Б” от НК, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. „А” и „Б” от НК и чл.55,ал.1,т.1 от НК го ОСЪЖДА на “лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.60,ал.1 вр. чл.61,т.2 от ЗИНЗС така наложеното наказание да се изтърпи от подсъдимия С.И.В. в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален “строг” режим на изтърпяване. 

ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия С.И.В. /със снета по делото самоличност/да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 100 /сто /лв., представляващи разноски по делото.

 

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред БОС.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                             2.

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №1441 от 22.10.2009г. по НОХД №2411/2009г. по описа на БРС:

 

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод  постъпил в РС-гр.Бургас обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против С.И.В., ЕГН ********** с обвинение по чл.196,ал.1,т.1 вр. с чл.194,ал.1 вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК за това, че на 07.11.2008г. в гр. Бургас, к-с „Братя Миладинови”, на ул. „Гладстон”№119 от магазин за плодове и зеленчуци, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг –Е715” на стойност 35.00 /тридесет и пет/ лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Сименс” на стойност 70,00 /седемдесет/лева и 1 бр. СИМ карта на МТЕЛ на стойност 6,00 /шест/ лева, всичко на обща стойност  - 111,00 /сто и единадесет/ лева от владението на Х.С.А., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, възведено с обвинителния акт като аргументира доказаността му както от обективна,така и от субективна страна и предвид проведеното  съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК пледира за определяне на наказание на подсъдимия В. при условията на  чл.55,ал.1,т.1 от НК като му бъде наложено наказание ”лишаване от свобода” в размер на четири месеца при първоначален “строг” режим.

Подсъдимият В. признава изцяло вината си. Изразява съжаление за извършеното и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание.

Защитата на подсъдимия В. в пледоарията си не оспорва фактическата обстановка и квалификацията на  деянието.По отношение на размера на наказанието моли същото да бъде три месеца лишаване от свобода.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373,АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият С.И.В. – роден на *** г. в гр. Б., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Към момента на извършване на деянието,описано в обвинителния акт, пострадалата св.Х.А. работела като касиер в магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Бургас, ул.'Тладстон" № 119. На 07.11.2008г. А. била първа смяна на работа. Около 11.00 часа тя излязла от магазина, за около 10 мин., като оставила двата си мобилни телефона под касовия апарат, върху компютъра, който се намирал отдолу на дървения рафт. Единият от мобилните телефони бил марка "Самсунг-Е715", използван със СИМ карта на МТЕЛ на абонаментен план. Другият мобилен телефон бил марка "Сименс'", неустановен модел, използван със СИМ карта на ГЛОБУЛ, с предплатени минути, без налична сума за разговори.В същото време подс.В. влязъл в магазина заедно със свидетеля Г. Г. се наредил на едната опашка, тъй като искал да закупи зехтин и подправки от магазина,а В. чакал заедно с него. В това време подсъдимият видял двата мобилни телефона на дървения рафт, взел ги, след което  излязъл от магазина.Г. го последвал. Подс.В. отвън показал на св.Г. двата взетите от него мобилни телефона.Св.Г. попитал В. откъде е взел телефоните и му казал, че ако ги е взел от магазина трябва да отиде и да ги върне, а ако не искал той щял да отиде да ги върне и да се извини от негово име. В. отговорил, че сам ще се оправя, след което двамата се разделили. След като се върнала в магазина А. установила, че двата й мобилни телефони ги нямало на мястото където ги оставила.

По делото е била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на инкриминираните вещи към датата на престъпното деяние е както следва - 1 бр. мобилен телефон марка "Самсунг--Е715", на стойност 35.00 лева, 1бр. мобилен телефон марка "Сименс” на стойност 70.00 лева и 1 бр. СИМ карта на "МТЕЛ" на стойност 6.00 лева, или всичко на обща стойност 111.00 лева.

Видно от изготвената на ДП техническа експертиза на диск със запис от охранителните камери в магазина за плодове и зеленчуци, се установява, че извършител на инкриминираното деяние  безспорно е подс. С.И.В..

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия В., подкрепени от показанията на свидетелите Х.А.,Г. Г.,Е. Н.,дадени на досъдебното производство, заключението на съдебно-оценъчната и техническата експертизи, справката за съдимост и от останалите събрани в хода на досъдебното производство документи. При постановяване на присъдата си съдът въз основа на самопризнанията на подсъдимия и доказателствата,събрани на досъдебното производство, прие за установени обостоятелствата изложени в обвинителния акт без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената му част.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед на така изложената обстановка, съдът намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият В. е осъществил престъпния състав по чл.196,ал.1,т.1 вр. с чл.194,ал.1 вр. с чл.29,ал.1,б. ”а” и “б” от НК. Последният на 07.11.2008г. в гр. Бургас, к-с „Братя Миладинови”, на ул. „Гладстон”№119 от магазин за плодове и зеленчуци е отнел от владението на Х.С.А., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои собствените й движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг –Е715” на стойност 35.00 /тридесет и пет/ лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Сименс” на стойност 70,00 /седемдесет/лева и 1 бр. СИМ карта на МТЕЛ на стойност 6,00 /шест/ лева, всичко на обща стойност  - 111,00 /сто и единадесет/ лева.

Видно от справката за съдимост  В. е извършил настоящото деяние след като е бил осъждан, както следва: с определение по НОХД 1109/2004г. на Районен съд гр.Бургас, е одобрено споразумение, в сила от 27.09.2004, с което е бил осъден на една година лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и с присъда по НОХД 1109/ 2008г. на Районен съд гр.Бургас, в сила от 03.05.2008г. е бил осъден на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. „А" и „Б" от НК. Тези две осъждания са за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93,т.7 от НК, изпълнението им не е отложено по чл.66,ал.1 от НК, поради което съдът приема, че деянието е извършено от подсъдимия В. при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Откъм субективна страна на престъпния състав,съдът приема наличие на вид и форма на вина-“пряк” умисъл, съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимият В. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимия е съзнавал,че ги отнема от владението на друго лице без негово съгласие.Отнемането на вещите е извършено от подс.В. с намерение те противозаконно да бъдат присвоени от него.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на наказанието на В. съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, изразеното искрено съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обктивната истина и сравнително ниската стойност на отнетите вещи. От друга страна съдът взе предвид обстоятелството,че подсъдимият е извършил престъпление против собствеността-едно от най-разпространените и с висока степен на обществена опасност престъпления в нашето общество след като многократно е осъждан за подобни посегателства. Съдът отчете като отегчаващо обстоятелство миналите осъждания на В., извън тези квалифициращи деянието по чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, сочещи на завишена степен на обществена опасност на неговата личност.  Предвид всички тези съображения и на основание чл.55,ал.1,т.1 НК съдът определи на подс.В. наказание “лишаване от свобода” в размер на четири месеца. Така определеното наказание, с оглед на всички обстоятелства по делото и личността на подсъдимия ще е достатъчно за оказване на превъзпитателно и възпиращо въздействие спрямо последния и същевременно е съответно на обществената опасност и последици от извършеното от него деяние. На основание чл.60,ал.1 вр. 61,т.2 вр с чл. ЗИНЗС съдебният състав постанови В. да изтърпи така наложеното му наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален “строг” режим.

Съдът намира,че с оглед признаването на подс. В. за виновен в извършването на описаното  в обвинителния акт престъпление, на основание чл.189,ал.3 НПК същия следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата разноските по настоящото производство, в размер на 100лв.

            Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вярно с оригинала: З.А.