№ 41
гр. Ловеч , 29.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500026 по описа за 2021 година
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 262031/17.12.2020 година (п.кл. 16.12.2020г.) от
"***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район
,,***", бул. ****, представлявано от управителя И. Ш., чрез юрисконсулт Вероника
Маркова , против разпореждане № 260525/ 01.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. №
973/ 2020 г. по описа на Районен съд Троян, с което е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното
вземане за административни разноски в размер на 68.81 лева и възнаграждение по
договор за поръчителство в размер на 266.57 лева.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита за неправилен извода, че претендираните административни
разноски целят заобикаляне на забраната по чл. 33 от ЗПК. Излага подробни
съображения, че сумата от 68.81 лева е разход за събиране на вземането и не попада в
обхвата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, тъй като не е такса за действия, свързани с управление
на кредита.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство, изтъква, че
неправилно съдът е приел, че е нищожно поради противоречие с добрите нрави.
Излага доводи, че се касае за възнаграждение по договор за поръчка по смисъла на чл.
280 от ЗЗД и няма връзка със забава на длъжника, поради което хипотезата на чл. 33 от
ЗПК е неприложима. Посочва, че изводът е произволен. Изтъква, че длъжникът сам е
избрал при кандидатстването си за кредит от „***" АД да обезпечи изпълнението на
задълженията си по сключения между него и кредитора договор, като осигури
поръчителство от трето одобрено от „***" АД юридическо лице /имал е възможност и
да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция/. Счита, че
възнаграждението в размер на 266.57 лева намира основание в договора за
предоставяне на поръчителство, който е сключен между „***” и съответния клиент на
1
„***" АД - в случая Младенка Минкова , която е избрала да осигури обезпечение
(поръчителство) за задълженията си по договор за потребителски кредит, сключен с
„***" АД.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „***” ЕООД заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Е. М. за
парично вземане в размер общо на сумата 2 842.27 лева, от които 2 141.23 лв. –
главница, 68.81 лева административни разноски; 266.57 лева възнаграждение по
договор за предоставено поръчителство; 312.70 лв. договорна лихва от 11.11.2019 г. до
10.10.2020 г.; 27.46 лева законна лихва за забава от 11.12.2019 г. до 09.10.2020 г., 25.50
лева – дължима законна лихва за забава по договор да предоставяне на поръчителство,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 56.85 лева държавна такса и 100.00
лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за
кредит № 2084430 от 02.09.2019 год. за сумата от 2300 лв., сключен между „***”АД
(заемодател) и М. Е. М. (кредитополучател или длъжник). Същият е обезпечен чрез
сключен на 02.09.2019 г. договор за предоставяне на поръчителство между „***”ЕООД
(поръчител) и Минкова (потребител), по силата на който поръчителят се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения
по договора за кредит, за което на Поръчителя се дължи възнаграждение. Длъжникът
от своя страна се задължил да върне предоставената му сума, заедно с уговорената
договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит, както и
дължимото възнаграждение на поръчителя, което не е изпълнено. Посочва, че
вземането на заемодателя е станало изискуемо, тъй като длъжникът не е изпълнил
шест погасителни вноски и на 13.10.2013 година по електронната поща на длъжника са
обявили кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че на 13.10.2020 г. заемодателят е
изпратил искане за плащане до „***”ЕООД в качеството му на поръчител, който
отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят е изпратил
уведомление до длъжника за всички дължими суми. Сочи още, че в указания срок -
2
19.10.2020 г. дружеството-поръчител изпълнило задълженията си и изплатило на
заемодателя всички дължими от длъжника суми. Изтъква още, че на същата дата по
електронната поща уведомили длъжника за извършеното плащане и встъпване в
правата на кредитор на „***”ЕООД, в т.ч. и за дължимото възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство в размер на 266.57 лв. и обезщетение за забава в
размер на 25.50 лева по договора за поръчителство.
Първоинстанционият съд е отхвърлил частично заявлението по чл.410 от ГПК за
претендираните административни разноски в размер на 68.81 лела и 266.57 лева
възнаграждение по договор за предоставено поръчителствопо съображения, че
противоречи на закона, като заобикаля ограничението в чл. 33 от ЗПК поради което
клаузите, с които са уговорени тези вземания са нищожни.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК – клаузите на договора за кредит, респ. ОУ и акцесорния договор за
поръчителство, относно уговорените „административни разноски“ и възнаграждение за
поръчителство са нищожни поради заобикаляне на закона. Видно от данните по делото
наред с главница и договорна лихва, претенцията в заявлението, включва и начислено
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 266.57 лева
и 55.91 лева, наречени административни разноски за извънсъдебно събиране на
задължението. Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския
кредит, приложим в настоящия случай, при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая макар и
наречени административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението,
начислените разноски са в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4 от Закона за
потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит, респ. Общите условия. Освен това
въпреки, че е наречена разноски, е обвързана с неизпълнение на задължение по
договора, което по същество противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето
същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. В този
смисъл настоящата инстанция счита, че е налице противоречие със закона и добрите
3
нрави, за което съдът следи служебно, поради което не са налице предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Троян е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260525/ 01.12.2020 година, постановено по
гр.д. № 973/ 2020 година по описа на Районен съд Троян, с което е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от "***"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район ,,***",
бул. ****, против М. Е. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град
Троян, Ловешка област, ул. „***, по Договор за кредит № 2084430/ 02.09.2019 година,
в частта относно претендираното вземане за административни разноски в размер на
68.81 лева и възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 266.57 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4