р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 22.07.2020 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен
СЪД, гражданско отделение,
в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря дафинка борисова
при прокурора анна
баракова
като разгледа докладваното от съдията Димитрова
гражданско дело № 328 по
описа на съда за 2020 г., на основание
данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.
Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС
за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила
е искова молба от Окръжна Прокуратура – Плевен против Г. Я.А., с която се иска
поставяне на ответницата под пълно запрещение.
В молбата
се твърди, че в ОП – Плевен е постъпил сигнал от М.М.Я.
***, в която са представени данни за здравословното състояние на нейната дъщеря
– Г. Я.А.. Твърди се, че ответницата е с диагноза „олигофрения“ (тежка
олигофрения) съгласно Експертно решение на ТЕЛК, гр. Ловеч № 1059/07.10.1986 г,
както и е определена инвалидност първа група с чужда помощ, пожизнено. Твърди
се, че според мотивите на ТЕЛК ответницата е с тежка степен на умствено
недоразвитие, непозволяващо усвояване на елементарни трудови навици, дори за
самообслужване и се нуждае от постоянна чужда помощ. Твърди се, че ответницата
е неспособна да чете и пише, да разбира и възприема правилно обективната
действителност, като за нея единствено се е грижила нейната майка, която не е в
състояние да продължи да полага необходимите грижи за своята дъщеря. Твърди се,
че ответницата е в положение на лице, за което никой не поема отговорност, като
същевременно при нея е налице сериозна и трайно ограничена способност да
обмисля и ръководи действията, разбира правилно случващото се, да се грижи за
своите работи и адекватно да защитава интересите си. Твърди се, че не са
събрани данни за желание и обективна възможност за полагане на грижи за
ответницата от страна на нейни близки. Според молителя в интерес на ответницата
е да бъде поставена под пълно запрещение, за се охранят нейните интереси.
В
срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата по
молбата Г. Я.А..
В с.з. ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН чрез процесуалния си
представител поддържа подадената молба.
Ответницата
Г. Я.А. се явява лично в с.з. и не изразява становище по молбата.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната
съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно – лицето следва да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да
се грижи за своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл. 336
ал. 1 ГПК поставяне на едно лице под
пълно или ограничено запрещение може да бъде
поискано с искова молба от съпруга,
от близки роднини, от прокурора
и от всеки, който има правен
интерес от това.
Молбата за поставяне на
ответницата под пълно запрещение, като подадена от прокурор е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Установява
се от представените по направените
справки по делото и от представените лични карти на ответницата и на М.М.Я., че Г. Я.А., ЕГН ********** е с постоянен и настоящ
адрес ***, както и че нейната майка е М.М.Я. със
същия адрес.
Установява
се, че със сигнал от 19.02.2020 г. М.М.Я. *** от
необходимостта същата да бъде поставена под запрещение за да се охранят
интересите й, както и за невъзможността на молителката да заведе дело пред съда
за поставяне на ответницата под запрещение.
Установява
се от представеното по делото писмено доказателство – ЕР на ТЕЛК Ловеч № 1059
от 07.10.1986 г., че на ответницата е определена инвалидност първа група с
чужда помощ пожизнено с дата на инвалидизирането й съвпадаща с датата на
раждането й с диагноза „друга уточнена олигофрения /тежка олигофрения/,
олигофрения – тежка степен, имбецилност.
На
изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяването си ответницата
разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в
защита на своите и на близките си интереси.
При процедурата по разпит по реда на чл. 337 от ГПК
ответницата показа, че чува въпросите на съда като реагира издавайки
нечленоразделни звуци.
Установи
се от разпита на свидетелката М.М.Я., че същата е
майка на ответницата и се грижи сама за нея от раждането й до момента.
Свидетелката установява, че ответницата не може да се облича и храни сама и е
изцяло зависима от грижите й, като понякога в тези грижи й помагат и други
членове на семейството. Установява, че ответницата не разбира какво й се
говори, не може да говори, реагира единствено на името си, никога не е излизала
от двора на дома си и не би могла да се ориентира извън него. Установява, че
ответницата седи по цял ден на леглото си и гледа телевизия въпреки, че според
нея не разбира случващото се там. Установява, че ответницата не може да изрази
волята си за храна или вода и ако не и се предоставят не би могла сама да се погрижи
за това.
Установява
се от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като безпристрастно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че ответницата страда от умствена
недоразвитост на ниво тежка умствена изостаналост, като при нея липсва
разсъдък. Вещото лице заключава, че дефектът на познавателните способности при
ответницата е толкова изразен, че не й позволява свобода на съжденията и избор
на действията, като същата не може да се ориентира и в обикновена обстановка, в
задоволяването на основните потребности и от раждането си до момента се нуждае
от постоянни грижи от околните, а разбирането на сложните човешки взаимоотношения
с произтичащите от тях последствия й е недостъпно поради недоразвити разсъдъчни
способности. Според вещото лице описаните дефекти в познавателните процеси при
ответницата са с траен характер предвид възрастта й и това, че е отглеждана в
семейна среда с грижи за развитието й, като при такава степен на умствено
недоразвитие е възможно в работата на лицето с увреждания да се постигне
единствено структурирано прекарване на времето и да се стимулират умения за
изграждане на емоционална близост, както и да се работи върху контрола на
физиологичните нужди, но езиковото развие си остава увредено. Вещото лице
посочва, че не се очаква в перспектива развитие на навици, умения и разсъдък,
които да й осигурят автономност при социалното функциониране. Вещото лице
заключава, че поради слабоумие ответницата не е в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си, да се грижи за своите работи, да
разбира своите и на близките си интереси и да ги защити.
Съдът, като
съобрази представените по делото доказателства, които кореспондират помежду си,
приема за установено, че ответницата Г. Я.А. страда от слабоумие, в резултат на
което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи
за своите работи и интереси, както и за тези на своите близки.
Съдът
съобрази противоречието на института на запрещението с европейското
законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р
България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г.. Следва да се посочи
също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е
ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни
правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите
правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с
увреждания. Съгласно чл. 1 от Конвенцията хора с увреждания са „лица с трайна
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”.
Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни
субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно
право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда
намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само
до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се
осигурява лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания.
Считано от 07.09.1992 г. в сила за Р
България е и Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи
от 1963 г., ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В
редица свои решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във
връзка с установени нарушения на конкретни права на поставените под запрещение
лица. С Препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в
т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за
запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването
на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита
на интересите на лицето.
Институтът
на запрещението по българското право е в безспорно противоречие с принципите на
европейското право, въведени с цитираните по – горе Конвенции и Препоръки,
както е безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в
българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при
отхвърляне на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде
изобщо защита на правата на такова лице.
Поставянето на ответницата под ограничено запрещение в действителност би охранило интересите
й в случай,
че се касае
за разпоредителни сделки с имущество, тъй като назначеният
попечител би могъл да окаже
защита на нейните интереси и да потвърди
волята й
или да откаже
да направи това. В ситуацията обаче, в която ответницата изобщо
не може да
изрази воля в защита на интересите си, няма правен механизъм същата да бъде
задължена да изрази адекватна
такава, а евентуално назначен попечител не би могъл
да замести нейното волеизявление и липсва правна възможност съдебна или друга
институция да осигури защита на правата й. Съдът, като
съобрази, че с оглед слабоумието, от която страда, състоянието
на ответницата е такова,
че изобщо не разбира свойството
и значението на постъпките си, а като цяло същата не може
да се грижи
за своите работи, приема, че са налице
основанията на чл. 5 ал.
1 ЗЛС и ответницата следва
да бъде поставена под пълно запрещение, за да се охранят
в пълна степен нейните интереси.
Водим от горното,
Съдът
Р е ш и:
поставя на основание чл. 5
ал. 1 ЗЛС Г.Я.А., ЕГН **********,*** под пълно запрещение по молба на окръжна прокуратура – плевен.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и
попечителство при Община Левски по постоянното местожителство на ответницата
във връзка с отразяване на настойничеството по чл. 173 ал. 2 СК в съответния
регистър по чл. 174 от СК или при липса на настойник по право за назначаване на
настойнически съвет и вписването му в посочения регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: