Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
28.02.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2228 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.П.И., депозирана против наказателно постановление №
19-3393-000418 от 08.10.2019г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Русе, Второ
РУ, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98,
ал. 1, т. 6 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че жалбоподателят не е паркирал, а само е спрял
и е изчаквал в автомобила. Моли се да бъде отменено оспореното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната от него жалба.
Административнонаказващият
орган е депозирал становище, в което моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. В подкрепа на това се релевират доводи, за доказаност на
нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН бланков № 118077 от
27.09.2019г. срещу жалбоподателя, за това че на 27.09.2019г., около 10,40 часа,
в село Николово, ул. „Липник“ е паркирал в зона на кръстовище на улиците
„Липник“ и „Хан Кубрат“ товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег. № Р 42 18 РМ,
собственост на фирма „Вални 1“ ЕООД, които факти са субсумирани от
актосъставителя като нарушение с правна квалификация по чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание на нарушението, че на 27.09.2019г., около
10,40 часа, в село Николово на кръстовището на ул. „Липник“ и ул. „Хан Кубрат“,
жалбоподателят като водач на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Р 42 18 РМ,
спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него и
правна квалификация на нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
АУАН и
наказателното постановление, са издадени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т . 5 и т. 6 ЗАНН.
Видно
от съдържанието на АУАН, със същият е прието, че жалбоподателят е паркирал в
зона на кръстовище, като тези факти са субсумирани като нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, която правна норма забранява престоя и паркирането до
престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението. Тази
нередовност на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е
налице съществено противоречие между приетите за осъществили се факти и
подвеждането на същите под правната норма, осъществяваща състав на
административно нарушение. Това от своя страна е нарушило правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото не е в състояние да разбере, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, съобразно приетите за
осъществили се от актосъставителя факти и състава на нарушението, което е
прието че е осъществено и под което са субсумирани, така приетите за
осъществили се факти.
При
издаване на оспореното НП също е допуснато съществено процесуално нарушение, като
при описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното
постановление нарушението е описано като “спира за престой и паркиране на по-малко
от 5 метра от кръстовище или на него”. Този текст единствено преповтаря
сочената като нарушена норма на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, без да съдържа
описание на конкретните фактическите обстоятелства, касаещи извършването на конкретното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. От така
описаното нарушение не става ясно дали нарушителят е спрял МПС за престой или
за паркиране. Съгласно нормата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП
административното нарушение може да бъде осъществено с две изпълнителни деяния
– неправилен престой и неправилно паркиране. В този смисъл не е описано точно
изпълнителното деяние в наказателното постановление и налице неяснота в
обвинението за извършено административно нарушение, което препятства нарушителя
да разбере в какво точно е обвинен – неправилно паркиране или неправилен
престой.
В този
смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 27.03.2012 г. на АдмС - Русе по к.
а. н. д. № 60/2012 г.
Извън
това, за първи в път в наказателното постановление е привнесен факт, касаещ
изпълнителното деяние, който не е бил установен с АУАН, а именно „неправилен
престой“. Такива фактически констатации липсват в АУАН, в който е посочено само
и единствено именно втората форма на изпълнителното деяние – неправилно
паркиране. Това от своя страна е довело до санкционирането на жалбоподателя за
нарушение, което не му е било предявено с АУАН и е прието за осъществено за
първи път с наказателното постановление. Именно АУАН е този, който установява
нарушението и е извън правомощията на административнонаказващия орган за първи
път в наказателното постановление, да приема за осъществили се нови факти,
различни от тези съдържащи се в АУАН и осъществяващи различен състав на
административно нарушение, чрез въвеждане на ново изпълнително деяние.
При
описанието на нарушението, следва да има идентитет между фактите и правната
квалификация, съдържащи се акта за установяване на административно нарушение,
който поставя началото на административнонаказателното производство и с който
се привлича към административнонаказателна отговорност нарушителят и наказателното
постановление, с което същият се санкционира именно за установеното с акта
нарушение.
Неспазването
на императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН
се явява съществен порок на наказателното постановление, налагащ неговата
отмяна, тъй като води до нарушение на правото на защита на санкционираното лице
да бъде запознато с всички приети от страна на административнонаказващия орган,
за осъществили се факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да
сочат на осъществен състава на административното нарушение, за което е
ангажирана и отговорността на нарушителя. Наред с това е недопустимо, за първи
път с НП да се привнасят нови фактически положения, които не са били приети за
осъществили се с АУАН.
Посочените
нарушения само по себе си представлява основание за отмяна на НП, тъй като
разпоредбите на ЗАНН са императивни и тяхното неспазване опорочава цялото
административно-наказателно производство.
В този
смисъл е Решение от 9.10.2017 г. на АдмС – Русе, постановено по к. а. н. д. №
191/2017 г.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и следва да
бъде отменено на процесуално основание, без да бъде разглеждан спорът по
същество.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган доводи, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
представляващи основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
Следва
да бъде посочено, че релевираните с жалбата доводи, че не е осъществен състав
на нарушение, тъй като мястото, където е била извършена проверката от страна на
полицейските служители не представлява кръстовище и доводите, че и други лица
са били паркирали в същото, както и твърденията, че е налице диференциация
между кръстовищата в градовете и селата не намират опора в закона и
доказателствата по делото. В случая е налице извършено нарушение от страна на
санкционираното лице, но наказателното постановление следва да бъде отменено
само и единствено поради допуснати процесуални нарушения в хода на протеклото
административнонаказателно производство, а не поради това, че е налице провомерно
поведение на жалбоподателя. Няма спор от доказателствата по делото, че
жалбоподателят с управлявания от него товарен автомобил е престоявал в зоната
на посоченото кръстовище, което е забранено и което негово деяние, осъществява
състав на административно нарушение, но не за това нарушение е ангажирана
неговата отговорност с АУАН и впоследствие с НП.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-3393-000418 от 08.10.2019г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Русе, Второ
РУ, с което на Д.П.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: