ПРОТОКОЛ

 

2019 година                                                           град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН  СЪД                                        трети наказателен състав

На деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

секретар: ЗАХАРИНКА ПЕТРАКИЕВА

прокурор: ВЛАДИМИР РАДОЕВ

сложи за разглеждане докладваното от  съдията ДАРИЯ МИТЕВА

ЧНД № 1516 по описа за 2019 год.

На именното повикване в 14.07 часа се явиха:

 

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.П.Г. - принудително доведен, явява се лично.

          Явява се определения служебен защитник на лицето, чието освидетелстване се иска В.Г., адв. М.Б.от ПАК.

          СТРАНА Р.П.– П.– редовно призована, се представлява от прокурор Владимир Радоев.

          СВИДЕТЕЛИТЕ:

Р.Г.Р. – уведомен по телефона, явява се лично.

М.П.С. – уведомен по телефона, не се явява.

В.Г.В. – уведомен по телефона, явява се лично.

Е.М.П. – уведомен по телефона, явява се лично.

З.В.Д. – уведомен по телефона, явява се лично.

В.Л.Д. – уведомен по телефона, явява се лично.

          ВЕЩОТО ЛИЦЕ  д-р Н.Ф.Л. - редовно призована,  се явява лично.

          ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. - Съгласен съм да ме защитава адв. М.Б..

АДВ. Б. – Запознат съм с материалите по делото, поемам защитата на ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.П.Г..

Съдът,

                                      О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адв. М.Б.за служебен защитник на ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.П.Г. при условията на чл. 94, ал.3, вр. ал. 1 т. 2 от НПК.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ – Моля, да се даде ход на делото.

АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Да се даде ход на делото.

След като взе предвид становището на страните, съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

          Снема самоличността на ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска:

В.П.Г. - роден на *** ***, „***“, ***, *** гражданин, със средно-специално образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН – **********.

          ПОЛУЧИХ препис от предложението на РП-Плевен. Не възразявам относно срокът на връчване.

Снема самоличност на свидетелите:

Р.Г.Р. – на 55г., неосъждан, без родство;

В.Г.В. – на 51г., неосъждан, без родство;

Е.М.П. – на 35г., реабилитиран, без родство.

З.В.Д. – на 63 г., неосъждан, без родство;

В.Л.Д. – на 40г., неосъждан, без родство;

Съдът разяснява на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от съдебната зала.

          Снема самоличността на вещото лице:

           Н.Ф.Л. - на 53 г., неосъждана, без родство.

Съдът разяснява на вещото лице наказателната отговорност по  чл. 291 от НК и същото обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

          Съдът разяснява на страните процесуалните им права по чл. 274 и чл.275 от НПК.

          ПРОКУРОРЪТ - Отводи и възражения не правя. Нямам нови искания. Нови доказателства няма да соча.

          АДВ. Б. - Отводи и възражения не правя. Нямам нови искания. Нови доказателства няма да соча.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. –  Не правя отвод на съдебния състав.

          Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за откриване на съдебното следствие, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

          ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ с докладване искането на РП-Плевен.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.П.Г. – Абсолютно никога не съм страдал и не съм се лекувал от психично заболяване. Не съм вземал успокоителни лекарства, не съм изпадал в депресия. От миналата есен, когато започна водния цикъл в с. Буковлък, имам там работилница. Съпругата ми има фирма, накрая на селото, по пътя за Върбица, няма адрес, бившия Стопански двор. Там имаме работилница, където аз работя като стругар. Започна водния цикъл и според моите представи това не беше Европейски проект, както и продължава да не е, това са моите представи. Защото съм живял 11 години в Испания, имам работилница същата. Синът ми остана и работи там, аз си направих работилница в България. И ходих до фирмата, която строи. Значи тези хора тримата, които са свидетели са от водния цикъл, без ***, са работници от водния цикъл. Ходих при тях. В., мисля че някой В. се казва от тях. Конкретно към него, защото разбрах, че той е ръководител на обекта. И му казвам – Човек, не се справяте! Дайте тука да чистите малко, пепел има толкова прах, сега в момента е същото. Вчера съм се обаждал, може би е за това, Четири тъпи съм се обаждал на 112 да спре този прах, да мине водоноска, да чистят, нещо невъобразимо е. И в момента се случва, може да отидете да видите. Четири пъти съм звънял на 112, онзи ден също, никакви мерки, абсолютно никакви, там не се живее. Къщите които се живее покрай пътя е невъобразимо да се живее. И заради това, че искам да живея нормално, накрая може би пролетта вече дойде, мина зимата. Всичките пак подвиквания – Хайде оправете пътя, замръзнало, дупки. Говоря за цяла година, от есента до сега. Аз ходя постоянно при тях и постоянно им изисквам от тях да си вършат работата.

СЪДЪТ: Кои са тези хора?

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Хората които работят. Конкретно този човек В., В. там. Преди месец или два, пак започна някакъв, нали стана топло времето, невъобразим прах, вече не може да се диша. Аз пътувам, клиенти имам, по 10 коли минават на ден. Там не може да се диша, не може да се живее, там да се работим. Отивам към него, там се бяха събрали 7-8 човека вътре в двора. Аз имам с моята сутринта рано.  Попитах ги, нали конкретно към него, защото го знам кой е ръководителя на обекта и докато му кажа „Добър ден!” и той – „Кажи бе, какво?” Аз викам - „Абе вземете го оправете”. Сега ще пусна машината, там ще го оправим. Викам – „Хора, не може да се работи, не може да се живее.” Той вика - „Заминавай си, ще го оправим”. Това са им точните думи. Аз продължих - „Недей те така пренебрежително да ми махате с ръка. Вие сте в моя дом, това е моето село. Това е моят дом и аз искам  да се държите като строители в моя дом”. Викам - Не може да ми казвате махай се от тук. И един друг, не го знам дали е тука, знам го по физиономия, тръгна срещу мен – „Разкарай тази кола от тук. Нямаш право да влизаш тука.” Викам – „Добре, ще я махна колата”. И тръгна срещу мен едва ли като бодигард да се саморазправя. Те са 7-8 човека, а аз съм сам. Викам – „Човек с теб не говоря. Говорих с В.”. Той ми обясни - ще тръгне колата. Дайте ми телефона на надзора, нали имате Строителен надзор. Разбрах,  до колкото имам информация Строителния надзор може към тях да се обърна за тези неща, а не към бригадира. „Нямаме такива телефони. Махай се от тука”. Строителния надзор фургонът е зад мен, аз просто не съм знаел. Първо е фургона на фирмата и след това на Строителния надзор. Те са били вътре и само слушат скандала и нищо повече. И си тръгнах. Те вече тръгнаха да се бият. Викам – Аз имам ли право да идвам тука повече при Вас. Строителния надзор разбрах, че това фургона. „Имаш право, можеш, но ще спираш колата там навън. Излязох навън. И от там на татък аз не съм ги оставял един ден. В смисъл не един ден, когато видя, че не се живее постоянно. Казвам Ви, че вчера на 112 четири пъти съм се обаждал.

СЪДЪТ: Нападате ли ги безпричинно, агресивно, удряли ли сте ги, държали ли сте се неадекватно, заплашвали ли сте ги тези хора?

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Изключено. Никой не съм нападал, не съм ги удрял, не съм обиждал никой, не съм се държал неадекватно. Мина малко време. През същото време, те ми сгазиха една моя нива, там направиха алтернативен път, през една моя нива 5 декара. Минаха през нея. Кой Ви праща тук? Виждам багера през нея. „Какво правите тук? Бягайте от тук” „Р. каза. Разправяй се с него”. *** решава от къде ще мине алтернативния път. Казвам - „Дайте ми проект, да видя къде има проект. Има ли път през нивата”.

ПРОКУРОРЪТ – Разкажете ни по-конкретно за случая, ходи ли сте в кметството, какво се е случило?

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Във връзка с цикъла, само че на ул. ***, където живеят родителите ми, прокопаха там. Дойде бурята и вкара два камиона с камъни вътре. Отивам при ***, защото така ми казаха ръководителя на проекта Петър П. се казва, обадих му се до София - „Отиди да *** и подай жалба, информация ли, жалба ли. Аз влязох. Отивам в кметството, защото през деня няма как да ги намерим, той идва след пет часа вечер в кметството. Влезнах в кметството, беше 17.30 -17.40 часа сигурно в петък вечер, дата знам я със сигурност, но сега не мога да Ви я кажа. Защото съм подал жалба в понеделник до прокурора. Влизам при него и му казвам – така и така. Той казва: „А, да, добре. Напиши жалба. Ще ти я подпиша тука и ще ти я придвижим там до Плевен”. Викам – Човек, дай малко на тези хора да работят както трябва. Европейски проект. Тази водоноска нашата на кооперацията, спри я, не я давай. Аз имам един лев в нея, но имам. Да си докарат камиони, техни водоноски. Да се изпълнява това като Европейски проект, не да живеем в тази мизерия. Той в този момент ми казва така – „Като станеш кмет, тогава ще кажеш какво ще става в това село”. От там той вече почва да избухва. Аз викам - Не искам да ставам кмет. Казвам ти, че не е редно това което се случва. Той казва – „Всички в това село сте глупаци и олигофрени”, това са точните му думи. При тези думи, аз му казвам – Виж сега, не е редно си мисля така, да обиждаш не само мене, ами и всичките хора. „Кои бе тези където стоите там на кафе сутрин и си ги разправяте тези работи. Всичките сте глупаци и олигофрени в това село”.

ПРОКУРОРЪТ – Скандал между Вас е нямало, имало ли е обиди от негова страна към Вас?

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Как няма? Сега ще Ви кажа какво последва. Аз си позволих да му кажа така: Съмняваме, че ти дават пари, за да защитаващ тази фирми. Аз по друг начин не си го обяснявам, защо не защитаваш съселяните ми, а тях. И той в това този момент скочи, побелял целия, тръгна срещу мене, аз станах прав - „Вън, марш, вън”. При което аз запазих самообладание и казах – аз мога да стоя тук, колкото си искам. Не можеш да ме гониш така. Викам - Тази нива преди два месеца съм дал 1800 лева данък на държавата и 800 лева ДДС. При което той към мене и вика -  „Марш вън. Марш, вън”. Аз излизам в коридора вече и той тича и затваря на кметството коридорната врата, за да не чуе някой какво се случва там. Тръгва срещу мен и само казва така – „Аз тебе ще те размажа.- Тебе ще те размажа”, поне 10 пъти го каза това нещо. Аз си излязох вече и това приключи. ***ми е *** и попитах – Кажи ми какво да направя? Аз никога в съд не съм ходил. И тя ми казва – „Отиди и пусни жалба в понеделник на прокурора”. Пуснах жалба срещу него и всичките тези думи са в жалбата ми.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси

          АДВ. Б. – Нямам въпроси.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Р.Г.Р. – Тук съм във връзка с неустойчивото психическо състояние на господина В.. Господинът /посочва лицето предложено за освидетелстване В.Г./ си дойде преди няколко години от Испания. Най-вероятно някаква фобия има, че България трябва да стане като Испания. Мъча се да му обясня, че няма как да се случи. В момент, в който се опитвам да му обясня тези неща, че проблемите които възникват в самото село, той изпада в едни такива състояния неадекватни. Просто сякаш е вманиачен в нещо. Той първо имам чувството, че е вманиачен в мен, първо като кмет, защото викаше - „Ти няма да си кмет. Аз ще бъда кмет”. Викам – Добре, бе човек. Прави каквото искаш, само че нали трябва да се случат нещата. Такива неадекватни неща. Защо са ми техниките на селото? Защо да давам дърва на хората?

СЪДЪТ: Вие знаете ли, какво значи човек да страда от психично заболяване?

 СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Да, знам. Имам образование психология. Има доктори и заради това е това дело.

СЪДЪТ: Вие преценихте, че той страда от психично заболяване от кръга на тези, които постановяват принудително медицинско лечение и подадохте сигнал до прокуратурата за това?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Не преценявам, то е ваша компетенция. Да се уточни това нещо. Да се уточни дали има такова нещо, дали има някакво неустойчиво психическо състояние, не че е психично болен.  

ПРОКУРОРЪТ – Бил ли е агресивен към Вас?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Ами агресивен не е както да се кара, да се бие. Но просто изпада в такова състояние нервно, той не може да обясни какво точно се случва. „Това трябва да стане на всяка цена.”

СЪДЪТ: По повод на какво?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – По повод на някакво каквото си въобразява. Примерно - Защо съм преотстъпил водоноската, която е собственост на кооперацията я преотстъпил на мен, на фирмата която извършва ремонтни дейности да пръска по улиците една пепел. Защо съм я дал? В един момент вика - Защо не пръскате? После, защо пръскате?” Такива неща неадекватни. И почва да ми държи сметка, защо това така, защо това така, за неща които не са адекватни. Това става в нервно положение той почва да се поти, почва да се нерви, просто не можеш да му обясниш.

ПРОКУРОРЪТ – Това често ли Ви се случва?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Колкото пъти съм разговарял с него поне 50%.

ПРОКУРОРЪТ – Колко пъти?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Поне 4-5 пъти.

ПРОКУРОРЪТ – В месеца един път или въобще?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Няколко пъти в продължение на няколко години. Той живее в селото.

ПРОКУРОРЪТ – В продължение на няколко години или на сега, съседи, хора чували ли сте да се оплакват от него, от неговото поведение?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Не, то селото е такова, че всеки говори, но никой не казва. Сега например  имаше един жител М.С., но той не е дошъл, защото е от село. Приказват си помежду си, както и той приказва така.

ПРОКУРОРЪТ – Да, ама той оплакал ли се е, че се е държал агресивно, че ги е обиждал, че е бил неадекватен с действията си?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Масово хората коментират, че този човек не е с главата си, откакто си е дошъл от Испания. Само, че не става гласно.

ВЕЩО ЛИЦЕ д-р Л. – Можете ли да разберете, какво влагате, че в това, че „не е добре в главата си”?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. - Казвам какво казват хората, аз не го казвам. Те са свидетели отвън четири човека. Те не живеят свидетелите в с. Буковлък, но работят там и той точно се държи агресивно с тях, защото не са от село. Конкретно той се е вманиачил в тези неща за тези ремонти. Ходи тука къде ли не в общината, че пътя трябва да се прави. Хората го правят, но колко да го правят, то един ремонт, колко да се направи един път. Постоянно се прави. Ходи  къде ли, накрая, много сигнали той писа, ходи до ***, постоянно се оплаква на някой за различни неща, които не са толкова адекватни. Както и на шефа на полицията.

СЪДЪТ: Кой преценява дали са адекватни или не?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Аз Ви казвам, да, че нещата не са адекватни. Той иска четирима полицаи на територията на селото да бъдат денонощно. И това нещо е неадекватно, не може да се случи. Сега например - заваля пороя на Великден. И всички камъни от ремонта, всички камъни от улицата се струпаха в долната част на селото, които бяха станали на височина това нещо,  като височина на вашето бюро. Включително и там и при майка му имаше проблем, където живее майка му. Веднага реагирахме от кметството, там имаме машини да ги чистим. „Защо сме чистили ние?” Веднага неадекватно. „Защо чистя аз улиците в неделя вечерта”? Кой да ги чисти? „Фирмата да дойде да ги чисти”. Той се е вманиачил в тази фирма и край мача приключи. „Те трябва да чистят, те трябва да правят това.” Спри се малко. „Не, не”. Такива неща, такива работи. Той не слуша какво му се говори, да му обясниш нещо, не. Той те прекъсва. Не говоря за послушни селяни, за неадекватни говоря.

АДВ. Б. – Някой други хора  от селото да се е оплаквали от него?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – В селото не са се оплаквали, защото те не се оплакват, хората коментират помежду си.

АДВ. Б. – Те не смеят?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Да.

АДВ. Б. – Защо?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Там половината са роднини и т.н.

АДВ. Б. – Вие правите ли разлика между някакво гражданско поведение и изискване?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. – Не, не гражданско поведение е едно, друго е неадекватно поведение. Това не е гражданска позиция. Да ми държи сметка, защо хората пръскат улицата, за да няма пепел. Това гражданска позиция ли е? Това гражданска позиция ли е, пепел да има и да не се пръскат.

АДВ. Б. – Има други разбирания?

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р. –  Ами те значи не са адекватни със общо социалните.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси

          АДВ. Б. – Нямам въпроси.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Нямам въпроси.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В.Г.В. – Господинът /посочва лицето предложено за освидетелстване В.Г./ преди 3-4 месец влетя в базата с джипа и почна да ни заплашва. Базата, която сме изградили в Буковлък нашата на строителите. Той почна да ни заплашва. Били сме неграмотници, некадърници, боклуци, да ни псува. Питайте го него защо. И аз останах с впечатление, че той е неуравновесен човек, че ще ни бие и така нататък.

ПРОКУРОРЪТ – Това първия ви контакт ли е с него или сте имали и други контакти?

СВИДЕТЕЛЯТ В.В. – Контакти ... Говорили сме и друг път с него.

ПРОКУРОРЪТ – Друг път по същият ли начин се е държал или?

СВИДЕТЕЛЯТ В.В. - По принцип винаги се говореше с един арогантен тон и все ни заплашваше. Заплашване, че той ще пише жалби, ще такова, а ние си вършим работата, нашата както си ни е по проект.

ВЕЩО ЛИЦЕ д-р Л. - Освен тази словесна агресия, той опускал ли си е нервите да прояви някаква физическа агресия, да удари някакъв предмет, или да посегне на някой от работниците на обекта?

СВИДЕТЕЛЯТ В.В. - Той там само ни заплашваше на висок глас. Иначе не е, не се... То и ние бяхме повече.

ПРОКУРОРЪТ – Като луд ли се държи или като ядосан?

СВИДЕТЕЛЯТ В.В. - Държи се там ... Когато си изпуска нервите той си става като луд човек, аз така го разбирам.

СЪДЪТ: Вие когато си изпуснете нервите, като луд ли сте?

СВИДЕТЕЛЯТ В.В. – Е ми, аз ... Това е нелогичен въпрос.

СЪДЪТ: Той като викаше и като се караше с Вас, Вие какво правехте?

СВИДЕТЕЛЯТ В.В. - Аз съм ръководител на обекта. Ние се опитвахме да се защитаваме и да кажем, че ако имаме някаква грешка, ние ще си я оправим. Аз спокойно му отговарях и му казах, че ще си оправим грешката, ако имаме такава.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси

          АДВ. Б. – Нямам въпроси.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Нямам въпроси.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Е.М.П. – Преди няколко месеца този господин /посочва лицето предложено за освидетелстване В.Г./ влезна в нашата база с висока скорост. Слезна. Почна да ни обижда, че сме негодници, олигофрени. Проектовият ръководител излезе да му обясни, да види какво става и същото държание. Личеше си, че психически не беше много наред.

ПРОКУРОРЪТ – „Психически не беше много наред”. Беше ядосан или беше като луд човек?

СВИДЕТЕЛЯТ Е.П. - И двете. Като влиза и със самото слизане „Ще Ви еба майката. Вие сте негодници, олигофрени”.

ПРОКУРОРЪТ – Може ли да приемем, че се е ядосал от някаква ремонтна  дейност?

СВИДЕТЕЛЯТ Е.П. – Не мога да ви кажа, не мога да преценя.

ПРОКУРОРЪТ - Някаква друга агресия физическа спрямо Вас, спрямо предмети около Вас?

СВИДЕТЕЛЯТ Е.П. – Не, нямаше. Не съм разговарял друг път с господина. От този случай, даже разбрах, че в Буковлък му викат „Г..”. Не съм запознат със скандали с *** и него.

СЪДЪТ: За пръв и последен път видяхте човека с тази ситуация?

СВИДЕТЕЛЯТ Е.П. – Не, виждал съм го като се разминаваме  на проверки. Аз съм от водния цикъл към фирмата изпълнител, нашата фирма е консултант там.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси

          АДВ. Б. – Нямам въпроси.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Нямам въпроси.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ З.В.Д. – Въпросният г-н Г.. го познавам. Пристигна и започна да ни псува. Влиза в двора и псува, снима ме. Не му е работата да влиза, аз в тях не съм влизал.

СЪДЪТ: В кой двор, във вашият личния двор?

СВИДЕТЕЛЯТ З.Д. - Не в личния, в служебния където работя, там където сме се заградили. Били сме негодници. Счупил си колите. Псува ни. Търси майките ни псува. Държи се неадекватно.

СЪДЪТ: Какво значи неадекватно?

СВИДЕТЕЛЯТ З.Д. – Идва. Влиза с джипа вътре, вади телефона, започва да снима, казва че сме боклуци. Счупил си е колите. Негодници. Това е, за мен това е неадекватно поведение.

СЪДЪТ: Защо си е счупил колата, поради каква причина?

СВИДЕТЕЛЯТ З.Д. - Защото пътя не му е харесвал. В момента се прави ремонт, воден цикъл, не може да е идеален пътя. Тази улица където той се движи постоянно, тя е главна улица, тя ще бъде последна асфалтирана, няма да бъде първа, както той иска. Това е причината.

СЪДЪТ: Не е просто безпричинно, ей така той да влезе да почне да вика, да се кара?

СВИДЕТЕЛЯТ З.Д. - Направо влиза вътре, има си портал. Влиза, вади телефона, започва да псува, да вика че сме боклуци, негодници, че си е почупил колите. Аз също имам кола и аз я карам по същия път. За мен този човек в това състояние да се държи нормален човек няма да постъпи така.

ПРОКУРОРЪТ – Може ли да е нормален човек, а пък да е ядосан и да се държи по този начин?

СВИДЕТЕЛЯТ З.Д. - Те и други хора са идвали нали ядосани, обаче като им обясним те разбират. Не са ни обиждали другите. Обижда ни и направо вади телефона. Другите не са ни обиждали. Обясняваме им, че положението е такова, работи се. Други контакти и срещи не съм имал с него.

ПРОКУРОРЪТ – По време на срещата Ви тогава да е удрял предмети, да е блъскал нещо друго, освен само да ви обижда?

СВИДЕТЕЛЯТ З.Д. - Обижда, идва, вади си телефона, влиза вътре. Аз не съм влизал в неговия двор, да идвам без да попитам. Да си остави автомобила, да дойде. Не съм налитал да го бия. Какво да го бия? Никой не е налитал. Ние не сме отишли да се бием, ние не сме разбойници. Обясняваме му, но той си държи на неговото.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси

          АДВ. Б. – Нямам въпроси.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Нямам въпроси.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В.Л.Д. – Бях на работа и сутринта не помня точно колко часа беше и той влезе с един син джип /посочва лицето предложено за освидетелстване В.Г./. Влезе с джипа, слезе от него и започна да псува – „Ще Ви еба мамата и нещастници, и негодници. Почупих си колата заради Вас. Разсипахте пътя, селото”. Шефът му обяснява, че нали селото е в ремонт, работят още. Той се държеше неадекватно, извади телефона, започна да снима там. Псуваше всички наред. В смисъл не е някой конкретно, наред псуваше.

ПРОКУРОРЪТ - Може ли да приемем, че се е бил ядосал или е психично болен?

СВИДЕТЕЛЯТ В.Д. - Аз не го познавам какъв е. Но беше неадекватен. Сутрин рано, толкова рано беше неадекватен, викаше, псуваше. Не го познавам, за да знам какъв е. В селото съм го виждал от една година работя там.

ПРОКУРОРЪТ – Беше ядосан според Вас или беше психично болен, който влиза и не знае защо  е влязъл там?

СВИДЕТЕЛЯТ В.Д. - Аз не мога да определя дали е болен. Държеше се много буйно, викаше, крещеше, псуваше, но дали е болен няма идея.

ПРОКУРОРЪТ – Вие, ако сте ядосан викате ли, крещите ли?

СВИДЕТЕЛЯТ В.Д. – Ами да, даже и чупя.

СЪДЪТ: Колко човека Вие бяхте, когато той влезе там?

СВИДЕТЕЛЯТ В.Д. – Ние бяхме със сигурност. Имаше и други хора работници.

СЪДЪТ: Така като Ви псуваше, обиждаше, Вие какво правехте, седяхте мирно и тихо не му отговорихте по никакъв начин?

СВИДЕТЕЛЯТ В.Д. – Не, всички го укротявахме да спре. Шефът му обяснява, че се направи селото. Улиците между другото се правят по 2-3 пъти в седмицата. Не сме тръгвали да го обиждаме, да го нападаме.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси

          АДВ. Б. – Нямам въпроси.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Нямам въпроси.

СТАНОВИЩЕ на психиатъра д-р Н.Ф.Л. – Това което е факт, че след направените предварително медицински справки в информационните масиви на УМБАЛ „Д-р Г. Странски” Плевен и по-специално в диспансерната служба, липсва информация да е лекуван някъде в психиатрично заведение или да е завеждан някога на диспансерно наблюдение, това е факт. Другото за което се добиха впечатления в днешното съдебно заседание, че съществуват конфликтни взаимоотношения и с хората, които свидетелстват, с хората които свидетелстват по делото. Тази информация е, че липсва информация за психични разстройства при лицето, е защото той никога и по никакъв повод не е имал контакти с психиатрични служби, което не може да се приеме обаче на 100%, говоря в сферата на хипотезата естествено, че не съществуват психиатрични проблеми. За съжаление личностовото разстройство, тежкото личностово разстройство визирано в разпоредбата на чл.146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, искам да кажа само една формулировка, че едно поведение се преценява като приемливо или не приемливо в социалния контекст в сравнение с това, как мислят, чувстват и се отнасят към останалите повечето от хората. Сега действително при конфликтни взаимоотношения се пораждат агресивни импулси и много по-лесно губят самообладание участниците в спора, когато не могат да постигнат компромисно разрешаване на противоречията си. Но все пак личността оказа въздействие върху това как ще протече един  конфликт, дали при този конфликт ще се намерят все пак някакви допирни точки и ще се направи някакъв компромис или обратно, характера на личността може да катализира персистирането на един конфликт.

На мен ми е най-лесно да кажа, че  външното ми впечатление е за един уравновесеност и нормален човек. Но като психиатър аз не мога да го гарантирам на 100% без лицето да бъде изследвано. Смятам, че по-удачния вариант е, за да отхвърлим всякакво съмнение за неуравновесеност и за психично разстройство, което изисква задължително лечение. Смятам по-удачно все пак е лицето да бъде освидетелствано в амбулаторни условия, като в една евентуална експертиза задължително да участва и психолог, който да си проведе съответните психологични изследвания, да си се прецени личността каква е здрава, акцентуирана или паталогична, да се прецени какви са агресивните му нагласи и  тенденции. И тогава вече действително, който застане тук да бъде категоричен, че това лице е здраво или че има психиатрични проблеми. Първото ми виждане това е визуално и че няма проблеми и впечатление което е придобито в рамките на половин час. Аз пак казвам, това е моето впечатление за поведението му в днешното съдебно заседание. Обаче една личност, която се отклонява от това. Значи конфликтните взаимоотношения не са условия, нито пък заболяване в миналото, не са условия за настаняване на задължително лечение. Аз, това подчертах, тъй като в случая се създава макар и от една стара която е емоционално ангажиран и е участник в конфликта, се създава впечатление за едно недостатъчно колебливо поведение. Защото ние всички негодуваме срещу нещата които не ни харесват и смятаме, че биха могли като гражданско общество нали да ги коригираме. Но все пак всеки трябва да изхожда и от собствената си социална роля, и да не поема правомощия които нали са му вменени като задължение и като отговорности. И в този смисъл аз казвам, че от моя страна като психиатър, би било безотговорно да кажа – да, това е една напълно нормална, здрава личност. Предлагам да бъде направена експертиза с участие на психолог. Тежкото личностово разстройство е визирано в чл.146 от ЗЗ. Психологът ще изследва има ли някакво личностово разстройство.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. Б. – Нямам въпроси към вещото лице.

ЛИЦЕТО, чието освидетелстване се иска В.Г. – Нямам въпроси.

Съдът,

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р Н.Ф.Л. за явяване в съдебно заседание да се изплати възнаграждение в размер на 30.00 лева от бюджета на съда.

ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

АДВ. Б. - За нас е въобще недопустимо да бъде подлаган на каквито и да било изследване. Тъй като считам, че това са междуличностиви някакви конфликти и той е изразил гражданската си позиция по-малко по-бурен начин, с оглед неговия характер. Така, че самото подлагане на тези изследвания, това е унижаване на достойнството му. За него е унижение.

ПРОКУРОРЪТ - Уважаема г-жо Съдия, процедурата в която сме по Закона за здравето, а именно настаняване на лице което страда от някакво психиатрично заболяване. Вие, както и колегата нямаме тази компетенция и наистина в чл.146 от ЗЗ лица и психични разстройства, нуждаещи се със специални грижи. Вещото лице пред Вас и пред мен, заяви че личностовото разстройство спада към тази група, а и виждайки от моя страна, и мое впечатление, закона казва две неща: същият трябва да страда от някакво заболяване визирано в чл.155 от ЗЗ, което поради него да извърши, да е опасен за околните, за близките и за обществото, както и да застрашава сериозно здравето си. Да, може би, може би лицето може да страда от някакво личностово разстройство. Но от свидетелските показания никъде не се каза - той блъскаше, удряше, нападаше, а само обиждаше. За това аз ще кажа само едно, трябва да са предвидени кумулативно и двете предпоставки - лицето да страда от някакво психическо заболяване което спада към чл. 146 от ЗЗ и същият да е опасен към близки, към околни, към себе си. От свидетелите които разпитахме в днешното съдебно заседание, не се установи, че той е опасен. Установи се, че е бил агресивен, но не и опасен. Обиждал, но не ги е нападнал физически. Установи се също, че има противоречия между г-н Р.Р. и лицето В.Г., относно управлението на селото. Но това не спада към чл.155 от ЗЗ.

Аз ще Ви моля, въпреки че аз съм изготвил искането за задължително лечение, същото да бъде прекратено и да не назначавате съдебно психиатрична-психолого експертиза.

АДВ. Б. – Г-жо Съдия, следва като изслушахме събраните доказателства по делото, считам че следва да прекратите производството на основание чл.147, ал.2 от ЗЗ, подробно описано е основанието в ал. 2. Считам, че сме изправени пред такъв казус. Моля в този смисъл да постановите вашето решение.

ПРОКУРОРЪТ – Отказвам се от разпита на свидетеля М.П.С..

АДВ. Б. – Не възразявам.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване свидетеля М.П.С..

На основание чл.159, ал.4 от ЗЗ, с оглед на това, че прокурорът оттегля своето предложение за принудително настаняване и лечение по отношение на В.П.Г. и с оглед на това, че в хода на съдебното следствие не се установи наличие на психично разстройство на лицето и заболявания визирани в чл.155 от ЗЗ, които изискват задължително настаняване на лицето Г. за лечение, съдът счита че настоящото производство по НЧД №1516/2019г. по описа на ПлРС, следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

                                                О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.159, ал.4 от ЗЗ производство по НЧД №1516/2019г. по описа на РС-Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира с частна жалба и протест в 3 дневен срок от днес пред ПОС.

 

          Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15.07 часа.

 

 

          СЕКРЕТАР:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: