ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502173 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана частна
жалба от адв.Тодор Митев- процесуален представител на А. И. И.., съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.‘Сливница“ № 57, партер, против определение №
264272/22.11.2021г., постановено по гр. дело № 230/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на ответника
/въззивник/ А. И. И.. за освобождаване от заплащане на държавна такса за
въззивно обжалване на решение по гр. дело № 230/2021г. по описа на Районен
съд – Бургас.
В жалбата се посочва, че постановеното определение е неправилно, тъй
като съдът не е изисквал от молителя да представи доказателства за
здравословното си състояние, но въпреки това е приел, че липсват такива.
Посочва, че към датата на произнасяне на съда, са налице предпоставките на
чл.83, ал.2 ГПК, тъй като молителят не е в състояние да заплати държавната
такса в размер на 239,30 лв, защото е безработен, няма доходи и имущество и
болен е от хронично заболяване.
Иска от съда обжалваното определение да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което А.И. да бъде освободен от заплащането на
държавна такса за въззивно обжалване.
Към депозираната частна жалба са представени писмени доказателства
1
– медицински документи.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 261075 от 13.08.2021г., БРС е приел за установено по
отношение на А. И. И.., че същият дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от
21 689,91 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит,
сумата от 1916,10 лв., представляваща законна лихва за периода от
30.04.2019г. до 12.03.2020г., за които сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Исковата претенция
е отхвърлена над уважения размер до претендирания такъв – 21987,80 лв.,
както и за лихвата над уважения размер до пълния претендиран такъв от
1942,26 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сторените
разноски съобразно уважената част на претенциите.
А.И., чрез адв.Тодор Митев, е депозирал въззивна жалба против
постановеното решение. Администриращият съд е указал на въззивника да
заплати държавна такса в размер на 239,30 лв. за въззивното производство.
А.И. е депозирал молба с искане да бъде освободен от дължимата за
производството държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като не
разполага със средства, за да я заплати. Същият е посочил, че страда от
вродено заболяване, което е пречка да работи. С молбата е представена и
декларация за материално положение и гражданско състояние, в която се
посочва, че лицето не получава доходи от заплата, пенсия или наем, че не в
граждански брак, че не притежава банкови влогове, или дялове и акции в
търговски дружества, както и че страда от заболяване, изискващо ежемесечни
разходи за лечение.
С Разпореждане № 270276 от 04.11.2021г., постановено по гр. дело №
230/2021г. по описа на Районен съд – Бургас производството по делото е
оставено без движение, като е задължен молителят в едноседмичен срок от
съобщението да представи доказателства в подкрепа на искането си, а
именно: справка от ТР и регистър Булстат, справка от ТД НАП Бургас,
справка от ТД на НОИ – Бургас, справка от Дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас, справка от Агенция по вписванията - извлечение от
2
имотния регистър по партида на А.И..
С молба от 18.11.2021г., А.И. е представил исканите справки, с
изключение на справка от Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, като е
поискал от съда, на основание чл.63, ал.1 от ГПК, срокът да бъде удължен с
една седмица. Съдът с разпореждане е уважил искането по чл.63 ГПК.
Молителят е представил удостоверение от Дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас, според което лицето не получава социални помощи.
С определение № 2642725/22.11.2021г., постановено по гр. дело №
230/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е оставил без уважение
искането по чл.83, ал.2 от ГПК, тъй като от една страна А.И. не е ангажирал
доказателства за декларираните от него заболявания, а от друга молителят
бил реализирал доходи от търговска дейност в един продължителен момент.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването от заплащане на
държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия,
предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес,
които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не
разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти
дължимите за водене на делото държавни такси и разноски.Както е изяснено
в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, в мотивите към т. 12, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се
преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна
такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с
достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните
разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери,
че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява
предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от
заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК. Преценката се прави въз основа на
данните относно имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението
за внасяне на държавни такси и заплащане на съдебни разноски. При тази
преценка съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на
3
страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата се държавна такса,
за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането
й.
С молбата за освобождаване от държавна такса, частният жалбоподател
е представил писмени доказателства и декларация за материално и
гражданско състояние, от които става ясно, че жалбоподателят не разполага с
доходи, респ. с финансови средства да заплати държавната такса за
въззивното обжалване. От представеното удостоверение от ДСП –Бургас, от
справката от персоналния регистър на НОИ и справката за актуалното
състояние на всички трудови договори на А.И. се установява, че същият не
работи по трудово правоотношение, както и че не получава социални
помощи. Физическото лице А.И. е заличен от управителните органи на
търговските дружества, посочени в справката от Търговския регистър,което
се установи и след извършена от съда служебна справка. Същият не
притежава недвижими имоти, видно от справката от Агенция по вписванията,
декларирал е ,че не притежава МПС , няма влогове и не получава наеми. От
представените към частната жалба медицински документи се установява, че
лицето А.И. страда от **** които ** заболявания водят до задух и затруднени
движения, като същевременно изискват постоянна поддържаща
терапия.Макар размерът на дължимата такса да не е особено голям, данните
за имущественото и здравословното състояние на жалбоподателя водят до
извод за липса на възможност да бъде заплатена.
Обжалването определение на първоинстанционният съд е неправилно,
тъй като съдът е изследвал имущественото състояние на молителя, но е
постановил крайния си извод въз основа на факти и обстоятелства, които са
се осъществили в предходен момент, като е предположил, че щом е
реализирал в миналото доходи от търговска дейност, довели до множество
разполагаеми средства и множество банкови кредити, то молителят разполага
със средства за заплащането на държавната такса към момента на искането по
чл.83, ал.2 ГПК.Преценката за липса на възможности за внасяне на
дължимата такса се прави на база имущественото и здравословно състояние
към момента на направеното искане за освобождаване от държавна такса.
Районният съд е приел, че молителят е в трудоспособна възраст, и тъй като не
е ангажирал доказателства за декларираното от него заболяване, то същият
4
може да реализира трудови доходи. Настоящата инстанция намира, че в
разпореждането от 04.11.2021г., постановено по гр. дело № 230/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е оставено
без движение и на молителя са дадени указания да представи подробно и
конкретно изброени справки, с които да докаже посочените от него
обстоятелства, е следвало да му бъде указано да ангажира доказателства и за
наличието на твърдените заболявания.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че искането
за освобождаване от дължимата в размер на 239, 30 лв. такса за въззивно
обжалване е основателно и следва да бъде уважено, като бъде освободен
молителят от заплащането й. Съдът намира, че депозираната частна жалба е
основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното
определение 2642725/22.11.2021г., постановено по гр. дело № 230/2021г. по
описа на Районен съд – Бургас и вместо него следва да бъде постановено ново
определение, с което да бъде освободена А.И. от заплащане на държавна
такса в размер на 239,30 лв. по сметка на Окръжен съд Бургас.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 264272 /22.11.2021г., постановено по гр. дело №
230/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставено без уважение
искането на А. И. И.. за освобождаване от заплащане на дължимата от него
държавна такса във връзка с обжалване пред ОС –Бургас на постановеното
решение по същото дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА А. И. И.., с адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“ № *, вх.*, ет.*,
ап.* от заплащане на държавна такса в размер на 239,30 лв. по сметка на
Окръжен съд Бургас, по подадената от него въззивна жалба против решение
№ 261075 от 13.08.2021г. по гр.д.№230/21г на БРС .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия във връзка с администрирането на
подадената въззивна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6