РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Ихтиман, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20241840100757 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Д. П. Г. срещу Д. Л. С. от
гр. София обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени в
резултат на настъпило на 18.02.2024 г. пътнотранспортно произшествие неимуществени
вреди в размер на 5000 лева, както и за имуществени вреди в размер на 598,29 лева.
Ищцата твърди, че на 18.02.2024 г. около 16.00 ч. на автомагистрала „Тракия“,
управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ в посока от гр. Пазарджик
към гр. София. След тунел „Траянови врата“, около 52 км, автомобил марка „Мерцедес“
модел „Спринтер“ управляван от ответника предприел маневра изпреварване спрямо
нейния автомобил. При завършване на маневрата ответникът не преценил правилно
разстоянието между автомобилите и със своя автомобил ударил автомобила на ищцата в
предната лява част. Вследствие на удара тя загубила контрол върху автомобила си, който
напуснал пътното платно, преминал през канавката, съборил предпазната ограда (мрежа) и
се ударил челно в едно дърво, където спрял. В резултат на произшествието ищцата е
получила мозъчно сътресение и дистрозия на шията, които й причинили силни болки и
страдания. За лечението се наложило да бъде обездвижена шията й с твърда шийна яка за
период от четири седмици, както и предприела медикаментозно лечение. За извършената
диагностика и лечение ищцата извършила разходи на стойност 598,29 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Л. С. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска, а именно характера и интензитета на претърпените от ищцата болки и
страдания и размера на претендираното обезщетение. Възразява, че ищцата с поведението
си е съпричинила увреждането си.
Във връзка със сключена от страна на ответника задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е привлечено като трето лице-помагач ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и
Здраве“АД, срещу което е предявен обратен иска с правно основание чл. 435 КЗ.
1
Третото лице-помагач оспорва предявения иск по основание и по размер, като признава
валидността на сключената от страна на ответника полица за застраховка “Гражданска
отговорност”. Твърди, че виновна за настъпване на произшествието е ищцата. Алтернативно
прави възражение за съпричиняване. Оспорва настъпилите травматични увреждания, както
и наличието на причинна връзка между произшествието и вредите.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 18.02.2024 г. се установява, че на посочената дата около 16,00 часа е
възникнало произшествие между лек автомобил „Фолксваген Поло“, управляван от Д. П. Г.
и специален автомобил (кемпер) „Мерцедес Спринтер“ в района на 52 на АМ „Тракия“ с
посока за движение гр. София. Участниците в произшествието са отразили в протокола, че
то е настъпило при изпреварване и престрояване вдясно от страна на автомобила
„Мерцедес“, при което със страничната си средна и задна дясна част е ударил автомобила
„Фолксваген“, който след удара е напуснал пътното платно вдясно, преминал е през
канавката и мрежата край магистралата и се е ударил в дърво.
От показанията на св. С. М., която е пътувала в лекия автомобил „Фолксваген Поло“
се установява, че около 16,00 часа автомобилът преминал през тунел „Траянови врата“, след
което се движел в средната лента със скорост 110-120 км/ч, когато изпреварващият ги бял
автомобил навлязъл в тяхната лента, в резултат на което настъпил удар между превозните
средства и лекият автомобил изхвърчал от магистралата вдясно на платното. На мястото
пристигнала полиция и екип на спешна медицинска помощ, както и бащата на свидетелката,
който откарал нея и Д. Г. в УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София. При прегледа не били установени
наранявания както на свидетелката, така и на Г., но получили препоръки за изследване чрез
скенер. Г. имала охлузвания по гърдите от предпазния кола имала и болки по ръцете.
От своя страна св. А. Г., която е пътувала в специалния автомобил „Мерцедес“
твърди, че са изпреварвал лекия автомобил „Фолксваген“ и когато тръгнали да се прибират
от изпреварващата в средната лента на магистралата настъпил удар между дясната страна на
кемпера и лекия автомобил.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза, която е изготвена въз
основа на представения констативен протокол и показанията на свидетелите и която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че ПТП е настъпило в средната
лента за активно движение на магистралата, когато водачът на автомобила „Мерцедес
Спринтер“ е започнал маневра за навлизане от ускорителната лява лента в средна активна
лента на АМ „Тракия“, без да се е убедил, че може да завърши същата безпрепятствено и да
не настъпи удар с попътно движещия се в средна активна лента лек автомобил „Фолксваген
Поло“. Ударът е настъпил със странична средна и задна дясна част на автомобила
„Мерцедес“ в лявата зона на автомобила „Фолксваген“, който вследствие на създалия се
ударен импулс и кинетични сили е изгубил стабилната си позиция по направлението на
пътя, напуснал е пътното платно вдясно, преминал е през канавката на АМ „Тракия“,
съборил е предпазно съоръжение „мрежа“ и се е ударил челно в дърво, където е
преустановил движението си. Вещото лице е посочило, че по делото липсват данни, на база
на които би могло да се изчисли скоростта на движение на двата автомобила и оттам – да се
определи опасната зона и възможността на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ да
предотврати настъпване на произшествието, но водачът на кемпера „Мерцедес“ е имал
техническата възможност да предотврати удара, ако при извършване на маневрата за
навлизане от лявата лента в средната лента на магистралата, се е убедил, че може да я
завърши безпрепятствено.
2
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, която е изготвена
въз основа на представените от ищцата лист за преглед на пациент в Спешно отделение в
УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, амбулаторни листи от 18.02.2024 г. и образни изследвания,
се установява, че на Г. в резултат на настъпилото ПТП е причинено навяхване на шията,
което е довело временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и охлузване на
шията по предната повърхност срединно над двете ключици, което е довело болка и
страдание. Според вещото лице причинените мекотъканни увреждания са отзвучали без да
останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалата в рамките на
20-25 дни, като лечението предвижда обездвижване на шията с яка и симптоматично при
болка с обезболяващи.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице д-р В. Т. отрича от медицинската
документация несъмнено да е установено мозъчно сътресение, доколкото при първоначалния
преглед в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ пострадалата е отрекла травма на
главата и загуба на съзнание.
По делото са представени фискални бонове за закупуване на лекарства на обща
стойност 78,29 лева, както и за извършен образно изследване на глава на стойност 380,00
лева и за закупуване на шийна яка на стойност 140,00 лева.
От правна страна:
По отношение на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД
От събраните по делото доказателства се доказа, че е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане – наличие на протИ.правно поведение от страна на ответника,
вреда, изразяваща се в претърпените болки, страдания и неудобства от страна на ищцата,
причинна връзка между поведението и вредата и вина.
Несъмнено бе установено, че причинените на ищцата телесни увреждания са в
резултат от протИ.правното поведение на водача на автомобил „Мерцедес Спринтер“, който
е нарушил правилата за движението по пътищата, което е довело до настъпването на
пътнотранспортното произшествие, което от своя страна е причинило констатираните в
съдебно-медицинската експертиза телесни увреждания на ищцата. Съдът приема, че
увреждането е причинено виновно, при условията на небрежност, като ответникът,
притежаващ нужната квалификация да бъде водач на МПС е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на ПТП, но след като е предприел изпреварване не се е убедил, че
безпрепятствено може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение,
което представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което е и причинил
настъпването на уврежданията на пострадалата.
В случая няма каквито и да е данни за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата в качеството й на водач на лекия автомобил „Фолксваген Поло“,
доколкото от показанията на разпитаната свидетелка е установено, че тя се е движела със
скорост, далеч под максимално допустимата за автомагистрала и не е допуснала други
нарушения на правилата за движение по пътищата, които да са в причинна връзка с
настъпилото произшествие.
Установено е от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че
констатираните на ищцата увреждания – навяхване и охлузване на шията, са били в резултат
именно на настъпилото пътнотранспортно произшествие, т.е. е налице причинна връзка
между протИ.правното поведение на ответника и настъпилите вреди.
Затова и съдът приема, че предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е доказан по основание.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази следното:
3
Ищцата претендира заплащането на обезщетение както за имуществени, така и за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие.
Съдът приема, че предявеният иск за имуществени вреди е частично основателен. От
представените по делото фискални бонове за закупуване на лекарства не може да бъде
установено, че същите са били предназначени за лечението на уврежданията на ищцата, така
че ответникът да дължи тяхната стойност. От друга страна обаче, образното изследване на
главата на пострадалата е било необходимо за правилната диагностика на причинените
телесни увреждания, а обездвижващата яка – методът да лечение на констатираното
навяхване на шията. След като тези разходи са били пряко свързани с диагностиката и
лечението на причинените в резултат на процесното ПТП травматични увреждания, то те
представляват имуществени вреди и ответникът дължи заплащането на равностойността им.
В този смисъл искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
за сумата от 520,00 лева е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния
предявен размер от 598,29 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът съобрази, че според чл. 52 ЗЗД критерият за определяне на
размера на причинените неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е
справедлИ.стта. Обезщетението има за цел да репарира болките и страданията, и всички
нематериални последици, възникнали в резултат на непозволеното увреждане, а не да служи
за източник на доход, както да бъде допълнителна санкция за извършеното В случая ищцата
е претърпяла болки, страдания, дискомфорт и неудобства в резултат на причинените й
навяхване и охлузване на шията. Едновременно с това по делото няма данни Г. да е загубила
работоспособността си или пък да е налице ексцес на увреждането, както и да има някакви
други вредни последици за здравето й, поради което съдът намира, че справедлИ.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди би била сумата от 2500 лева, като искът
за разликата до 5000 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
Ищцата не претендира законна лихва за забава върху претендираните обезщетения,
поради което и такава не следва да й бъде присъждана.
По обратния иск с правно основание чл. 435 КЗ
Според разпоредбата на чл. 435 КЗ ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахователния договор.
За да възникне това право на застрахованото лице, е необходимо преди това да е
реализирана деликтна отговорност на застрахования спрямо трето лице поради настъпило
застрахователно събитие, да има валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” и
застрахованият за е платил обезщетение за причинените вреди на увредения. Размерът на
дължимото обезщетение от застрахователят се простира в рамките на уговорената по
сключената застраховка застрахователна сума.
По делото бе установено, че между ответника и третото лице – помагач „ЗАД Далл
Богг ЖИ.т и Здраве“АД е имало валидно сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, покриваща отговорността на ищеца по обратния иск за причинени на трети
лица вреди. Пътнотранспортното произшествие, при което е пострадала ищцата по главния
иск е настъпило в срока на сключения застрахователен договор, като вина за него има
застрахованият водач на автомобил „Мерцедес Спринтер“. Настъпилото застрахователно
събитие е в рамките на покритие рискове от застрахователя по застраховката “Гражданска
отговорност на автомобилистите”.
По делото не се установи плащане на обезщетение от страна на третото лице-помагач
4
в полза на увредения от пътнотранспортното произшествие, а се доказаха имуществени и
неимуществени вреди, за чиято обезвреда застрахованият е осъден да заплати обезщетение
След тяхното изплащане застрахователят следва да заплати на застрахования платената
сума, с която последният е удовлетворил увреденото лице, по риска, покрит от
застрахователя и които вреди са били обезпечени със сключения между страните договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на МПС.
В този смисъл съдът приема, че обратният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените разноски пропорционално на уважената част от
исковете, а именно сумата от 554,13 лева, включваща заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и заплатен депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Л. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г. ЕГН ********** сумата
от 520,00 лв. (петстотин и двадесет лева) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на настъпило на 18.02.2024 г. пътнотранспортно
произшествие, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 598,29 лева като
недоказан по размер.
ОСЪЖДА Д. Л. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г. ЕГН ********** сумата
от 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 18.02.2024 г. пътнотранспортно
произшествие, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 5000,00 лева като
недоказан по размер.
ОСЪЖДА Д. Л. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г. ЕГН ********** сумата
от 554,13 лв. (петстотин петдесет и четири лева и тринадесет стотинки) разноски в
производството
СЛЕД ИЗПЛАЩАНЕ НА ГОРНАТА СУМА ОСЪЖДА на основание чл. 435 КЗ
„ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Г.М.Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. С. ЕГН **********
сумата от 3020,00 лв. (три хиляди и двадесет лева), представляващо застрахователно
обезщетение за имуществени и имуществени вреди, заплатено от застрахования на
увредения Д. П. Г. ЕГН ********** .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5