№ 48373
гр. София, 21.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20241110158244 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба, подадена от „Б.С.“ ООД, е направено искане по
чл. 248, ал. 1 ГПК.
Твърди се, че с решение № 16395 от 2.09.2025 г. неправилно са
определени съдебните разноски, които следва да се присъдят на ищеца по
делото.
Ответникът е взел становище по направеното искане с отговора на
въззивната жалба, като счита, че същото е неоснователно.
На основание чл. 248, ал. 1 ГПК компетентен да се произнесе по
искането за изменение на решението в частта за разноските е постановилият
решението съд, в случая - първоинстанционният съд.
Като взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:
Ищецът е направил следните разноски по делото: 1050,54 лв. за платена
държавна такса (платежни документи на л. 59, л. 60 и л. 77); 300 лв. за депозит
за възнаграждение на вещо лице (платежен документ л. 148 от делото).
Ищецът претендира и 2300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, видно
от представения по делото списък по чл. 80 ГПК (л. 207).
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъди сумата от 531,42 лв. – заплатена държавна такса по делото; сумата
от 151,75 лв. – за депозит за възнаграждение на вещото лице. Общата
дължима сума, формирана от тези две пера, съобразно уважената част от
исковете, е 683,17 лв., както е посочено в решението на съда, чието изменение
в частта за разноските се иска.
По направените разноски за възнаграждение за адвокат, съдът намира
следното:
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в общ размер от 2100
лв. (1300 лв. + 800 лв.). Не са ангажирани никакви доказателства, че това
възнаграждение е заплатено от ищеца. С решението по делото съдът е
констатирал това обстоятелство, поради което не е присъдил никаква сума,
1
дължима за направени разноски за адвокатското възнаграждение.
Действително в мотивите на акта е допусната техническа грешка, като е
отразено, че се претендира сумата от 1104,58 лв. за адвокатско
възнаграждение, но това не променя крайния извод на съда, че предвид
липсата на доказателства за заплащане на каквато и да е част от адвокатското
възнаграждение, ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща съдебни
разноски за твърдени, но недоказани от ищеца, разходи за адвокат.
Допуснатата техническа грешка в мотивите не се е отразила на диспозитива на
решението.
Доколкото доказаните разноски на ищеца се формират само от
внесената по делото държавна такса и депозита за възнаграждение на вещото
лице, и съобразно уважената част от исковете същите възлизат на сумата в
общ размер от 683,17 лв., не е налице основание съдът да измени решението
си по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по направеното с въззивната жалба искане в
този смисъл.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 56 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 ГПК,
обективирано във въззивна жалба вх. № 326966 от 8.10.2025 г., за изменение
на решение № 16395 от 2.09.2025 г. по гр.д. № 58244/2024 г. на Софийски
районен съд, 56 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по
реда на чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2