Р Е Ш Е Н И Е

 

№  119                                                                11.12.2017 г.                                  гр.Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ямболският окръжен съд                                       І-ви наказателен състав

На  11 октомври                                                                           2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

                               ЧЛЕНОВЕ:       Р.Стоева

                                                        Г.Вълчанова

Секретар М.К.

Прокурор Ж.Илиев

Като разгледа докладваното  от съд.Фарфарова

ВНОХД №233 по описа на  ЯОС за 2017 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

   С Присъда №33/06.06.2017 г. постановена по НОХД №362/2016 г. ЕРС е признал подсъдимия Г.Д.И.  за виновен в това, че  на *****г. за времето от 18.00 до 19.30 часа през ГКПП Лесово превел през границата на страната от Република Т.в Република България група от две лица - М.Ф.А.А.Т.и Ф.Ф.А.А.Т., без разрешение на надлежните органи на властта, като за извършване на деянието е използвано  моторно превозно средство - лек автомобил марка  "*****" с рег. №***** и приведените лица  не са български граждани, поради което и на осн. чл.280 ал.2 т.3 и т.4 пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.2 ал.1 от НК и чл.54 от НК  го е осъдил на  една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от  четири години  е глоба в размер на 1000 лева.

Със  същата присъда съда е отнел в полза на държавата 1/2 идеална част от МПС - лек автомобил  марка "*****" с рег.№***** собственост на подсъдимия /при режим на СИО/, веществено доказателство по делото, намиращ се на съхранение в ГПУ - Елхово.

Недоволен от така постановената присъда  е останал подс. И. и  я  е обжалвал в установения за това срок, чрез редовно упълномощения си адвокат защитник, като незаконосъобразна, необоснована и  неправилна. В жалбата и допълнението към същата се излагат съображения, че вината на въззивника не е доказана по безспорен начин  с оглед на събраните в хода на производството доказателства, като се прави анализ на същите. В допълнението към въззивната жалба се навеждат доводи и за постановяване на присъдата при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се визират такива на чл.303 ал.1, чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК. Прави се искане за отмяна на постановената присъда, признаване на въззивника за невиновен и оправдаването му.

В съдебно заседание въззивника  И. участва лично и с редовно упълномощен защитник. Поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направените искания.

Участващия по делото прокурор изразява становище за  неоснователност на жалбата. Сочи се, че съда е установил правилна фактическа обстановка на базата на анализ на събраните по делото доказателства, като същата се установява от всички събрани по делото доказателства с изключение на обясненията на въззивника и отчасти на показанията на неговата съпруга - свидетел по делото. Излагат се и съображения, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство и досъдебното такова. Що се касае до разпита на визираните от защитата свидетели - и.граждани, без за това да е уведомен и присъствал въззивника, то същите са   извършени преди по делото  да е бил привлечен в качеството на обвиняем въззивника, а закона е категоричен, че това следва да се прави в случаи когато е налице обвиняем, какъвто той не е бил към него момент, както и, че за привличането в качеството на обвиняем следва да се съберат  доказателства. Прави се искане  за потвърждаване на присъдата и оставяне на жалбата  без уважение.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие  с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок  и от лице имащо право, а и интерес от това. Разгледана по същество се явява  неоснователна  по следните съображения:

Въззивния съд счита,че ЕРС е постановил присъдата си  след попълване на делото с необходимите доказателства,като е обсъдил същите поотделно  и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от  въззивника  подсъдим Г.И. на престъпния състав на  чл.280 ал.2 т.3 и т.4 пр.1 вр.с ал.1 вр. с чл.2 ал.1 вр. с чл.54  от НК, като му е наложил и справедливо наказание.

Както правилно е приел за установено решаващия съд   въззивника Г.И. работи в системата на МВР от ******година, като след ****г. до ****г. е заемал длъжността с.п.- водач на служебно куче на ГКПП Лесово към ГПУ Е.при РДГП Е.и считано от ****.****г. му е присвоено специфично название на длъжността - м.и.. Предвид заеманата от него длъжност при напускане на страната въззивника И. е следвало да подава предварително писмено уведомление за това. От приложена по делото справка от ГПУ Е.се установява, че въззивника за последен път е подал уведомление за напускане на страната регистрирано с №********.****г. в което е заявил, че ще посети Република Т.на ****.****г.

На *****г. въззивника И. не бил на работа и решил да посети Република Т.- гр.О., заедно със съпругата си - свид.М.И., без да е подал писмено уведомление за това до  прекия си ръководител. В изпълнение на решението си въззивника И. заедно със свид.И.отпътували от гр.Е.с лек автомобил  "*****" с рег.№ ***** / придобит в режим на СИО/ в посока ГКПП Лесово. Около 13.00 часа въззивника Г.И. и свид.М.И. преминали на територията на Република Т.през ГКПП Лесово и ГКПП Х.и посетили гр.О. от където извършили покупки на  различни стоки, между които пакет тоалетна  хартия и пакет изолационни материали - стиропор, които поставили в  багажното отделение на автомобила. Около 18.00 часа  предприели  пътуване обратно към Република България преминавайки през ГКПП Х.за напускане на Република Т.. В района на ГКПП Х.слизайки от автомобила въззивника И. и свид.И.от магазин за безмитна търговия  закупили цигари. След извършения им гранично пропусквателен контрол на ГКПП Х., преди навлизането на територията на ГКПП Лесово, Република България въззивника И. спрял управлявания от него автомобил, тъй като съгласно показанията на свид.И.бил загрял, излязъл от него и вдигнал предния капак за да види какъв е проблема. При това до автомобила управляван от въззивника И. спрял друг лек автомобил от който излезли свид.М.Ф.А.А.Т./род. на *** г. в Република И., притежаващ паспорт №*******, издаден от Република И./ и Ф.Ф.А.А.Т. /род. на *** г. в гр.Б., Република И., притежаваща паспорт №*******издаден от Република И./- двамата граждани на Република И., преминали преди това гранично пропусквателен контрол на ГКПП Х., Подпомогнати от въззивника И. двамата и.граждани влезли в задната част на управлявания от него автомобил, сядайки на задните седалки. Въззивника И. сложил около тях от изолационните материали, като най-отгоре поставил пакета с тоалетна хартия. След отстраняване на възникналия технически проблем с МПС въззивника И. предприел с управлявания от него автомобил, с укритите в него по посочения начин двама и.граждани, навлизане на територията на ГКПП Лесово, Република България. С цел да избегне необходимия паспортно визов и митнически контрол на ГКПП Лесово, възползвайки се от създадените добри колегиални взаимоотношения  създадени между служителите на ГКПП Лесово към ГПУ Е.при РДГП Елхово, въззивника И. не преминал според установените правила по трасето използвано от автомобилите навлизащи в Република България от Република Т., като навлязъл в района на ГКПП Лесово през платното, определено за напускащи територията на Република България автомобили. Това обстоятелство било констатирано от свид.Ж.П.- г.п.към ГПУ Елхово, който към този момент бил  на работа, на принципа на ротация на  10 АРМ - изход леки автомобили от Република България към Република Т.. Пристигайки до мястото където работел свид.Ж.П.въззивника И. спрял автомобила и при проведен между тях разговор, без  въззивника И. да излиза от автомобила, обяснил на свид.П., че е преминал оттам защото имало много засилен трафик и за да избегне престоя. При това свид.П. казал на въззивника И., че трябва да отнесе своя паспорт и този на съпругата си, тъй като не видял дали има други хора в автомобила, както и документите на автомобила за проверка и регистрация. След проведения между двамата през прозореца на автомобила разговор въззивника И. подал на  свид.П. кутия със сладки и продължил, като спрял на пункта за митническа проверка. Без да изпълни указанията на свид.П. да отнесе паспортите и документите на автомобила за регистрация, след вдигането на бариерата въззивника И. продължил с управлявания от него автомобил като напуснал територията на ГКПП Лесово в посока гр.Елхово.

На същия ден - *****г. била организирана и проведена  полицейска  операция от служители на Дирекция "Вътрешна сигурност" към МВР във връзка с подаден сигнал /преди м.април/ за извършена от въззивника И. престъпна дейност по смисъла на чл.280 от НК - за това, че превозва чужденци - мигранти от Република Т.. Операцията била организирана след придобита при извършени допълнителни оперативно издирвателни мероприятия информация за предстояща евентуална престъпна дейност от страна на въззивника И. - служител на МВР, която ще се осъществи през ГКПП Лесово на *****г., като бил изготвен и предварителен план за провеждането и  с рег.№ ***********.****г. от който се установяват времето и мястото на провеждането и, групите от служители на МВР участващи в нея, МПС и техническо оборудване, планировка на действията и техническата им последователност.

В съответствие с плана за провеждане на  полицейската проверка свид.Г. П., свид.М.И. - Н.сектор 01, отдел 03 на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР с месторабота гр.Б.и свид.Х.Н.- служител в Дирекция "Вътрешна сигурност" на *****г. около обяд тръгвайки от гр.Б.се придвижили до гр.Елхово, разположили се  на пътя между гр.Е.и ГКПП Лесово за да изчакат автомобила управляван от въззивника И. за извършване на проверка. Свид.П. и М.И. продължили съвместно  извършването на действия съобразно плана за проверката, а свид.Н.преминал в друг автомобил заедно с негов колега от сектора в гр.С.З.. Около и след 19.00 часа движейки се  по главния път между гр.Е.и ГКПП Лесово свид.П. и М.И. забелязали автомобила  на въззивника И. - лек автомобил "*****" с рег. № ***** движещ се  от ГКПП Лесово по посока гр.Е.и предприели движение след него  на известно разстояние. Около 5-6 км. преди гр.Е.въззивника И., тъй като съпругата му искала да ползва тоалетна, с управлявания от него автомобил навлязъл в отбивка на главен път 1-7 за хижа "С.м.", завил наляво и движейки се  по стар път, успореден на главния след известно разстояние спрял автомобила. От автомобила излезли въззивника И. и свид.И., като свид.М.Ф.А.А.Т.и Ф.Ф.А.А.Т. останали в автомобила, на задната седалка. Същевременно свид.П. и М.И. пристигнали на мястото, представили се  на въззивника И. като служители на Дирекция "Вътрешна сигурност" към МВР и виждайки на задната седалка на автомобила управляван от въззивника И. двамата свидетели - и.граждани, които държали в ръцете си листи стиропор попитали въззивника И. какви са тези лица в автомобила му. На зададения му въпрос въззивника И. отговорил, че ги е взел от Т.за да ги превози в България, като преди това е имал уговорка с някого, не ги е срещнал случайно, че това са граждани на трета страна и ги е взел, като предварително се е уговорил за 3000 евро. Свид.М.И. ***, след което въззивника И., свид.И.и двамата и.граждани били задържани на място до  пристигане на оперативно следствена група и следовател, след което били извършени  процесуално следствени действия.

Свид.И.С.- зам. н.на ГПУ Е.и свид.Х.С.- н.на ГПУ Е.били уведомени, че след извършена операция от Дирекция "Вътрешна сигурност" на *****г.  е задържан въззивника И., като на същия ден около 19.20 часа директора на РД "Гранична полиция" разпоредил на свид.С.да отиде на място и окаже съдействие на служителите от Дирекция "Вътрешна сигурност". При пристигането си на мястото свид.С.видял въззивника И. и съпругата му свид.И., автомобила на въззивника И. и мъж и жена - мигранти, които седели в автомобила.

На *****г., видно от показанията на свид.С., е било разпоредено  извършването на преглед на видеонаблюдението на ГКПП Лесово, при което е било установено обстоятелството на напускане на територията на Република България от въззивника И. на същата дата не през установеното място, като не е преминал през работещо трасе изход от страната, а през трасе 12 - изход на което към този момент не е работил служител и не са обработени  неговите и на съпругата му документи при напускане на страната. Констатирано било и, че на същия ден при влизане в страната вместо на трасе за вход въззивника И. се е явил  на място за изход от страната.

От направените видеозаписи от камерите за видеонаблюдение на *****г. на ГКПП Х.и ГКПП Лесово не се установява наличие на заснемане  влизане на двамата и.граждани в автомобила на въззивника И., респективно къде точно е станало това.

Със заповед на директора на ГД "Гранична полиция" е извършено дисциплинарно производство във връзка с установяване на получени данни  за извършено дисциплинарно нарушение от въззивника И. и със Заповед ********.****г. на Директора на ГД"Гранична полиция" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 вр. с чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР и за нарушение на т.13, 15, 19, 20 и 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на въззивника И. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в ГД"Гранична полиция", считано от датата на връчване на заповедта - ****.****г., като по делото не са налице данни за обжалване на същата.

От приложена справка с изх.№*********г. на ДАБ при МС и приложените към нея решения №№*******- двете от ****.****г. се установява обстоятелството, че на свид.М.Ф.А.А.Т. и свид.Ф.Ф.А.А.Т. с подадени на ****.****г. молби за закрила по реда на ЗУБ с визираните заповеди на  Зам.председател на  ДАБ при МС е предоставен статут на бежанци, след което са напуснали страната - свид.М.Ф.А.А.Т.на ******г. и Ф.Ф.А.А.Т. на ****.****г., като не са налице данни за завръщането им в страната.

Настоящия състав на въззивния съд след извършен самостоятелен анализ на доказателствата по делото намира, както и решаващия такъв, че така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от  събраните  в хода на съдебното производство гласни доказателства - показанията на свид.Г. П., М.И., Ж.П., И.С., Х.С., А.А.и Х.Н., тези на свид.И.дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК, показанията на свид.М.Ф.А.А.Т.и Ф.Ф.А.А.Т. дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, а и приложените по делото писмени доказателства, подробно посочени от решаващия съд. От детайлния анализ на гласните доказателства - показанията на всеки един от визираните свидетели извършен от решаващия съд, а и от самостоятелната проверка на същите извършена от настоящия състав на въззивния съд, вътрешно, а и съотносимо едни спрямо други и с писмените доказателства по делото, съда намира, че същите са както вътрешно, така и съотносимо едни спрямо други и с писмените доказателства по делото непротиворечиви по отношение на съставомерните факти. При проверката на гласните доказателства по делото решаващия съд правилно и законосъобразно е преценил и обстоятелството, че свид.Г. П., М.И., Ж.П., И.С., Х.С., А.А.и  Х.Н.депозират такива касателно извършвана от тях дейност свързана със заеманите от същите длъжности - по извършвана проверка от тези служители на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР разпоредени им по съответния установен за това ред, в условията на планирана проверка, а по отношение на служителите на ГПУ Е.относно  възприети от същите обстоятелства свързани с извършвана от тях работа на процесната дата, при изпълнение на служебни задължения на ГКПП Лесово и разпоредени им такива при установяване на  действията на въззивника И.. Касае се за незаинтересовани  свидетели, всеки от тях установяващ обстоятелства по съставомерните факти, без каквото и да било отношение към въззивника И., които ценени съотносимо с тези  установени от останалите свидетели по делото са съответни едни на други и непротиворечиви. Правилно за да кредитира показанията на тези свидетели решаващия съд е отчел и обстоятелството  на съответствието им с приложените по делото писмени доказателства. Правилно и законосъобразно съда е кредитирал и показанията на свид.Й.Т.и П.М.по същество сочещи на  отношенияга на въззивника И. с работещите  на ГКПП Лесово служители от МВР, както и на  действията му свързани с изпълнение на служебните му задължения, а и по уведомяване за установени от него лица с профил на  мигранти. Изпълнявайки задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК, при анализа на показанията на свид.И.дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 от НПК и тези дадени от свидетелката в хода на съдебното производство пред решаващия съд правилно, обосновано и законосъобразно, отчитайки съответствието им с останалите доказателства по делото съда е кредитирал показанията на тази свидетелка дадени в хода на досъдебното производство, като е изложил подробни съображения за това, изцяло споделени и от въззивния съд.

Правилно , законосъобразно и обосновано  анализирайки  така установените  фактически обстоятелства  решаващият съд е  квалифицирал  осъщественото от въззивника Г.И. деяние като такова съставомерно по чл.280 ал.2 т.3 и т.4 пр.1 вр. с ал.1 от НК.  Както правилно е посочил и решаващия съд от обективна страна съставомерното по визирания текст престъпно деяние се осъществява с факта на привеждане през границата на страната на лица без разрешение от съответните органи или на неустановени за това  места, с престъпен резултат преминаване на тези лица през границата. В случая е налице привеждане на две лица - чужди граждани - такива на Република И., а именно свид. М.А.А.Т.и  Ф.А.А.Т.от въззивника И. през държавната граница, през района на ГКПП Лесово, на установено за това място, без разрешението на  компетентните държавни органи за това, като привеждането е извършено чрез използване на МПС. Правилен е и извода на съда, че деянието е осъществено от въззивника И. и от субективна страна, при пряк умисъл. Като служител на МВР, работещ на визирания  граничен пункт на  въззивника И. му е бил известен реда за преминаване на държавната граница, привел е през границата на страната чужди граждани при нарушение на тези правила - без разрешение на  съответните за това органи, като е съзнавал  общественоопасния характер  на извършените от него действия, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. По изложените съображения и въззивника И.  правилно, обосновано и законосъобразно  е признат за виновен  в осъществяване на съставомерно  по смисъла на  чл.280 ал.2 т.3 и т.4 вр. с ал.1 от НК деяние с обжалваната присъда.

Настоящия състав на въззивния съд намира и , че наложеното на въззивника И. наказание  при условията на чл.54 от НК, по вид лишаване от свобода, по размер такова от една година и  глоба в размер на 1000 лева, както и при отлагане на изтърпяването на наложеното по размер наказание лишаване от свобода  на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години за  справедливо. Същото е  съобразено  със степента на обществена опасност на осъщественото деяние, съобразно начина на осъществяване на деянието от една страна и с  ниската степен на обществена опасност на личността му предвид  обстоятелството на  чисто съдебно минало и добри характеризиращи личността му данни. За това и определеното на минимума  на предвиденото в текста и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК за предвиден в същата срок, при смекчаващи отговорността обстоятелства наказание се явява справедливо  и съответно на целите визирани в чл.36 от НК.

Настоящия състав на въззивния съд намира възражението на въззивника за постановяване на  обжалваната присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - такива на разпоредбите на чл.303 ал.1, чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК за  неоснователно. Решаващият съд е извършил пълен анализ на всички събрани по делото доказателства, достатъчни и необходими за изясняване на съставомерните обстоятелства. По същество възраженията на въззивника касаят мястото и начина на привеждането на двамата и.граждани през границата на страната, като се оспорва факта, че същото е осъществено от въззивника. За установяване на този факт съда е анализирал подробно  показанията на разпитаните свидетели - служители на ГКПП Лесово, тези на извършващите планираната операция на  Дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР, показанията на приведените през границата и.граждани, а и кредитираните показания на свид.И.- съпруга на въззивника И., пътуваща заедно с него в автомобила с който е премината държавната граница, както и приложените по делото писмени доказателства и такива от видеонаблюдение на ГКПП Лесово и ГКПП Х.. При това съда е отразил обстоятелството, че от предоставените записи от видеонаблюдение на двата гранични пункта - ГКПП Х.и ГКПП Лесово не се наблюдава момента на влизане на двамата и.граждани в управлявания от въззивника И. автомобил. Същевременно от показанията на свид.А.А.и Ж.П.се установява, че от мястото на което е бил позициониран свид.П. няма видимост към кабинките на  т.територия, тъй като трасетата са разположени така, че има завой и ограда. Такава видимост съществува от първа кабинка на българска територия, където към момента не е имало служител на гранична полиция. Свид.И.сочи на обстоятелството, че двамата и.граждани са се качили в автомобила им отзад, подпомогнати от съпруга и - въззивника И., като това е станало в момент в който същия е спрял автомобила за проверка на същия, предвид съмнения за настъпила авария в автомобила, като като място за това същата сочи ГКПП Лесово. Свид. М.Ф.А.А.Т.и  Ф.Ф.А.А.Т. сочан на обстоятелството, че след преминаването на  проверката на  ГКПП Х.и преминаване на кратко разстояние от няколко метра с автомобила  на лицето  с което са пътували до този момент автомобила е спрял до друг такъв - автомобил марка А.комби тъмен на цвят, паспортите им били дадени от водача на първия автомобил, качили са се с помощта на втория автомобил отзад, където са били  скрити, чрез поставени около тях стериопорни плоскости и поставена върху тях пакет тоалетна хартия, като им е било посочено, че трябва да стоят ниско долу, като с този автомобил са продължили пътуването си към Република България. Двамата свидетели не владеят български език, като при последващо спиране на автомобила са  възприели разговор на водача на автомобила с трето лице като такъв за паспортна проверка, като следващото това спиране на автомобила след пътуване което същите отбелязват като такова около час са били задържани на българска територия. В показанията си свид.П. сочи на обстоятелството на навлизане на територията на Република България на автомобила управляван от въззивника И. не през установеното за това място, а през трасе изход от Република България за Република Т.и проведен разговор между двамата в позиция свален прозорец на  предната врата на водача и отстояние на свид.П.   на около метър от автомобила. От протокола за оглед на веществени доказателства  извършен на ****.****г. се установява обстоятелството, че на  управлявания от въззивника И. автомобил стъклата на задните врати, багажното отделение и заден капак са тонирани  в тъмен цвят. Това обстоятелство обяснява и визираното в показанията на свид.П., че не е видял какво има в задната част на автомобила управляван от въззивника И.. Този свидетел по категоричен начин сочи, че не е указал на въззивника И. да премине с автомобила си на установените за това места тъй като е имало предпоставки за ПТП поради засиления трафик, както и, че му е указал, че трябва да спре автомобила и отнесе документите на съпругата му и своите, както и тези  на автомобила за съответната проверка. Тези указания въззивника И. не е изпълнил, като е напуснал територията на ГКПП Лесово, без да премине през задължителната за това  гранична проверка. Извода  на решаващия съд, че  въззивника И. е привел  двамата и.граждани  през границата на страната от Република Т.в Република България, през ГКПП Лесово, без разрешение на надлежните органи на властта се обосновава както от визираните обстоятелства, така и от  показанията на свид.П. и М.И. на които  въззивника И. след пристигането им на мястото на спирането му с автомобила и констатиране на  свидетелите и.граждани в управлявания от същия автомобил на зададен му въпрос е отговорил, че ги е взел от Т., след предварителна уговорка за това. Следва да се има предвид и, че планираната операция на  Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР в реализирането на която същите са участвали, планирана на ****.****г., съобразно приложен по делото план за това е планирана и  осъществена предвид информация за осъществявана такава дейност от въззивника И. и предстояща такава на *******г., в какъвто смисъл са и показанията на визираните свидетели. Решаващия съд е взел всички необходими мерки за разкриване на обективната истина, като тези му действия са осъществени в рамките и със средствата визирани в НПК. Възприетите установени от съда фактически обстоятелства  на осъществяване на деянието се обосновават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че не могат да се споделят доводите на въззивника и за нарушаване на разпоредбата на ал.2 на чл.223 от НПК, предвид неосигуряване на въззивника и неговия защитник да участват в разпита на свидетелите М.Ф.А.А.Т.и Ф.Ф.А.Т.. Въззивника И. е привлечен в качеството на обвиняем в 17.15 часа на ****.****г., а визираните свидетели са разпитани в това им качество  на ****.****г. от 11.30 до 14.30 часа. Т.е. към момента на провеждането на разпитите на  свидетелите въззивника не е имал качеството на обвиняемо лице. Привличането на въззивника в качеството на обвиняем е осъществено от  разследващите органи  при изпълнение на задълженията им по чл.219 ал.1 от НПК, след събиране на достатъчно доказателства за виновността му, в изключително кратки срокове  след осъществяване на деянието. Към същия момент въззивника не е бил защитаван от адвокат, при уведомяване за това му право от разследващия орган, съобразно отразеното в протокола. Що се касае до възраженията на въззивника касателно кратките срокове в които е даден статут на бежанци на двамата свидетели, то спазването на процедурата за това, включваща и спазването на сроковете за произнасяне на органа, съобразно закона.

При цялостната служебна  проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира    пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му.

По изложените съображения и в съответствие с чл.338  от НПК ЯОС

 

                                                       Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №33/06.06.2017 г.  постановена  по НОХД № 362/2016 г. по описа на ЕРС .

Решението не  подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.