Решение по дело №1097/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл. 72, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70, ал. 1, т. 7, вр. ал. 2, т. 7 от ЗАНН. Образувано е по искане, подадено от на Д. С. П., чрез пълномощник, за възобновяване на административнонаказателно производство. С решение № 136/10.02.2023г., постановено по КАНД № 2154/2022 г. по описа на АС Бургас, неподлежащо на обжалване, е било оставено в сила решение № 996 от 28.10.2022 г., постановено по АНД № 3572 по описа за 2022 г. на Районен съд Бургас, потвърждаващо електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство или система Серия К № 6201464 от 09.07.2022 г., издаден от ОДМВР Бургас, с който на молителката за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДП и на основание чл.182, ал.4 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 800.00 лева.

В искането се излагат доводи за наличие на основание по чл.72, ал.1, т.2 вр. чл.70, ал.1, т.7 вр. ал.2, т.7 от ЗАНН. Твърди се, че съществено било нарушено правото на участие на санкционираното лице в съдебната фаза, тъй като по независещи от него причини, същото било лишено от възможността да представи своевременно становище и писмена декларация по съществото на спора пред решаващия съд. Оспорва се авторството на вмененото с ЕФ административно нарушение. Иска се от съда да приеме искането за основателно и да отмени решение № 136/10.02.2023г., постановено по КАНД № 2154/2022 г. по описа на АС Бургас, с което е потвърдено решение № 996 от 28.10.2022 г., постановено по АНД № 3572 по описа за 2022 г. на Районен съд Бургас и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на Районен съд Бургас от фазата на съдебното следствие.

В съдебно заседание молителката не изпраща представител. Искането се поддържа чрез писмено становище. Заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от ЗА.

Ответникът по искането за възобновяване не изпраща представител и не изразява становище.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на искането.

Искането за възобновяване е допустимо, подадено е в срока по чл. 71 от ЗАНН от лице с правен интерес, по отношение на което е издаден акт по чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН. По форма и съдържание искането съответства на изискванията в чл.212 и чл.213 от АПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на административнонаказателното производство се явява неоснователно по следните съображения :

Не са налице твърдените от молителката основания на чл.70, ал.1, т.7 вр. ал.2, т.7 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство. Съгласно чл.70, ал.1, т.7 от ЗАНН, на възобновяване подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. Твърдението е за нарушено право на участие в производството пред касационната инстанция, като така на молителката, тогава касатор, било отнето правото да представи доказателства, чрез които да опровергае авторството на деянието, за което  било наложено административно наказание.

Административнонаказателното производство подлежи на възобновяване на основание чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН тогава когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Смисълът на разпоредбата е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото  на защита, именно поради липсата на тази възможност.

С ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство или система Серия К № 6201464 от 09.07.2022 г., издаден от ОДМВР Бургас, на молителката за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДП и на основание чл.182, ал.4 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 800.00 лева, затова че като собственик на МПС, на 09.07.2022 г. в 15:05 часа в [населено място], ПП І-6 км.494+910 до магазин „Егло България“, в посока от [жк], с МПС Фолксваген голф, рег.№ [рег. номер], при ограничение на скоростта за населено място с пътен знак В-26 до 50км/ч и допълнителна табела Т2-1300м., извършила нарушение за скорост - при разрешена стойност на скоростта в населено място до 50км/ч се е движила със скорост 90км/ч.- превишение от 40км/ч., като нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5375701.

С решение № 996/28.10.2022г., постановено по АНД № 3572/2022 г. на РС Бургас, ЕФ бил потвърден.

Решението на Районен съд Бургас било обжалвано от настоящата молителката с касационна жалба пред Административен съд Бургас, който с решение № 136/10.02.2023 г., постановено по КАНД № 2154/2022 г., неподлежащо на обжалване, го оставил в сила.

Настоящият състав не споделя направените в искането за възобновяване твърдения, че е налице хипотезата на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН – лишаване на искащата страна от възможността да участва в административнотонаказателното производство във фазата му, развиваща се пред касационната инстанция.

При разглеждане на делото касационната инстанция не е допуснала твърдените в искането нарушения и по никакъв начин не е ограничила правото на участие на касаторката в съдебното заседание.

Делото пред АдмС Бургас било образувано на 20.12.2022г. и разпределено на ХІV тричленен състав. С разпореждане от 21.12.2022г. делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.02.2023г. от 11:00 часа. Призовката била получена лично от молителката (тогава касатор) на 29.12.2022г.

На 31.01.2023г. молителката изпратила по куриерска фирма „Спиди“ АД пратка, която да бъде доставена за срок от 24 часа, но поради спешен прием на куриера в болница, приетите пратки били обработени със закъснение. Процесната пратка била въведена в системата на 03.02.2023г. и доставена в АдмС Бургас на 06.02.2023г.

Междувременно, в съдебното заседание на 02.02.2023г. бил даден ход на делото и съдът обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Получената от касаторката Пейкова молба била регистрирана с вх. № 1214/06.02.2023г. В тази молба касаторката не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, заявява, че поддържа касационната жалба и са развити съображения по съществото на спора. Представена е декларация, подписана от С. Н. П., в която той декларира, че в периода от 08 до 11.07.2022г. ползвал и управлявал МПС, собственост на майка му Д. П. (молителката), с рег. № [рег. номер] на територията на [населено място].

На 07.02.2023г. касаторката изпратила писмо по електронната поща на АдмС Бургас, съдържащо един прикачен файл, съдържащ молба, в която касаторката обяснява, че подадената от нея молба не е била своевременно доставена по делото, като излага причините за това, идентични на тези, изложени в искането за възобновяване. Твърди, че доставянето на становището и на декларацията не е по нейна вина и прави искане за възобновяване за съдебното следствие, за да бъде приета като доказателство представената декларация. В случай че съдът не уважи молбата, поддържа искането за отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него ЕФ.

Искането било разгледано от съдебния състав и с определение № 314/09.02.2023г. било оставено без уважение, тъй като представената декларация е преценена като неотносима към спора.

Решението било постановено на 10.02.2023г.

Изложената фактология не индицира на нарушено право на участие в производството пред касационната инстанция. Вярно е, че становището с приложената към нея декларация са били получени по делото след приключване на откритото съдебно заседание. Исканията – за възобновяване на съдебното следствие и за приемане на декларацията, са били обсъдени от съдебния състав, който ги е намерил за неоснователни и ги отхвърлил. В производството по възобновяване съдът не може да подменя преценката на съда, разглеждащ касационната жалба, кои доказателства да приеме или кои не, като го замести в дейността му по събиране на доказателства и в оценъчната му дейност. В производството по възобновяване не се осъществява инстанционен контрол, а следователно и няма как да се проверява дали съдът е действал в нарушение на закона, като е приел, че представената декларация е неотносима към спора. Дали делото е било изяснено или не от фактическа страна е въпрос, който не може да бъде обсъждан или разрешаван по настоящото дело. Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че липсват данни настоящата молителка, като собственик на заснетия с АТСС лек автомобил, да е подала пред ОД на МВР Бургас декларация по чл.189, ал.5 от ЗДП с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Тъй като не се установи да са налице основанията на чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство, искането следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото, искането на молителката за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Д, ет. 5, ап. 83, за възобновяване на административнонаказателното производство по КАНД № 2154/2022 г. по описа на АдмС Бургас, по което е постановено решение № 136/10.02.2023г., неподлежащо на обжалване, с което е оставено в сила решение № 996/28.10.2022 г., постановено по АНД № 3572/2022 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш Серия К № 6201464 от 09.07.2022 г., издаден от ОДМВР Бургас, с който на Д. П. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДП и на основание чл.182, ал.4 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 800.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. С. П. за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.