№ 299
гр. гр. Димитровград, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря В. Ив. Г.а
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610100391 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът Р. Д. Р. твърди, че на 17.10.2024 г. придобил с нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 17.01.2024 г. № 190, том III, рег. № 11894, дело
№ 551/2024 г. по описа на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС -
Димитровград /вписан в СВ № 68, том II, рег. № 3146, дело № 1567/17.10.2024
г. по описа на Служба по вписванията при РС – Димитровград/ от Ц.Г.М.
ГАРАЖ находящ се в гр. Димитровград, община Димитровград, обл. Хасково,
с адрес: ***************** /двадесет и две/, съставляващ съгласно
кадастрална карта и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени
със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., с последно изменение на КККР,
засягащо имота от 02.05.2022 г. и съгласно скица на сграда № 15-735820-
18.07.2024 г. на АГКК, ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР №
21052.1017.32.5/двадесет и една хиляди -и петдесет и две, точка; хиляда и
седемнадесет, точка, триста двадесет и три, точка, пет/, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.323 /двадесет и
една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й седемнадесет, точка, триста
двадесет и три/ с предназначение: гараж, със. застроена площ от 19 кв.м.
/деветнадесет/ квадратни метра.
Излага твърдения, че гаражът бил във владение на Т. В. Т. и Г. В. Г.,
1
които не желаели да премахнат катинар и да освободят имота, като от ищеца
били предприетите действия за влизане във владение на процесния имот, като
запознал съответните длъжностни лица.
Искането до съда е да постанови съдебно решение, с което да се приеме
за установено, че Р. Д. Р. е собственик на ГАРАЖ находящ се в гр.
Димитровград, община Димитровград, обл. Хасково, с адрес:
***************** /двадесет и две/, съставляващ съгласно кадастрална карта
и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-
18-38/05.07.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо имота от
02.05.2022 г. и съгласно скица на сграда № 15-735820-18.07.2024 г. на АГКК,
ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР № 21052.1017.32.5/двадесет и една хиляди -и
петдесет и две, точка; хиляда и седемнадесет, точка, триста двадесет и три,
точка, пет/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №
21052.1017.323 /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й
седемнадесет, точка, триста двадесет и три/ с предназначение: гараж, със.
застроена площ от 19 кв.м. /деветнадесет/ квадратни метра, като бъдат
осъдени Т. В. Т. и Г. В. Г. да предадат владението на собственият на ищеца
недвижим имот, а именно: ГАРАЖ находящ се в гр. Димитровград, община
Димитровград, обл. Хасково, с адрес: ***************** /двадесет и две/,
съставляващ съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на град
Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., с последно
изменение на КККР, засягащо имота от 02.05.2022 г. и съгласно скица на
сграда № 15-735820-18.07.2024 г. на АГКК, ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР №
21052.1017.32.5/двадесет и една хиляди -и петдесет и две, точка; хиляда и
седемнадесет, точка, триста двадесет и три, точка, пет/, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.323 /двадесет и
една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й седемнадесет, точка, триста
двадесет и три/ с предназначение: гараж, със. застроена площ от 19 кв.м.
/деветнадесет/ квадратни метра.
Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответниците Т. В. Т. и Г. В. Г., с който оспорват иска.
Оспорва твърдението, че ищецът е собственик на имота, както и че
сградата представлява гараж.
2
Oспорват, че ищецът е станал собственик на посочената в нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 190, том III, рег. № 11894, дело №
551/2024 г. по описа на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС -
Димитровград /вписан в СВ № 68, том II, рег. № 3146, дело № 1561/17.10.2024
г. по описа на Служба по вписванията при РС – Димитровград сграда, както и
че праводателката на ищеца е била собственик въз основа на договор за
доброволна делба от 11.04.2004 год. и нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 20.06.2024 г. № 124, том II, рег. № 6766, дело № 302/2024 г. по описа
на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС - Димитровград
Тези първични актове за собственост обаче установявали собственост на
сграда с идентификатор 21052.1017.323.4, но не и на процесната сграда с
идентификатор 21052.1017.323.5, ведно от приложените към отговора на
исковата молба писмени документи. В тази връзка изрично посочва, че
ищецът не е станал собственик на тази сграда.
Отделно от това, видно от приложената към отговора скица 715 от
17.07.1986 год. тази сграда била обозначена с МС -масивна сграда, а не с
гараж, както е означен гаражът на ищеца с идентификатор 21052.1017.323.4.
Алтернативно, даже да се приемело, че ищецът е станал собственик на годно
правно основание, то преди това -нито към момента на придобиване от ищеца
през 2024 год., нито когато и да било тази сграда не е представлявала, нито е
използвана за гараж, винаги е била навес, който преди повече от 10 години
бащата на ответниците покрил с дървен покрив, изгР.л вътре барбекю, но
самата сграда никога е нямала четири стени, нито била ползвана за гараж.
Всички ремонти, всички дейности по построяването на това барбекю там и
покриването с покрив били правени преди повече от 10 години от бащата на
отетниците, поР. семейство го било придобило по давност. В тази връзка
праводателят на ищеца от много години живеел в чужбина, със сигурност
повече от 10 години и също не го била ползвала и владяла, нито пък е
оспорвала правата им на собственост като единствено тази сграда била
владяна от родителите на ответниците и впоследствие от тях като
присъединяват и тяхното владение.
Ответниците сочат, че те и родителите им винаги са се считали за
собственици на тази сграда, като го демонтирали открито и никой никога не
бил оспорвал правото на собственост върху нея.
3
Ето защо, изрично посочват, че са придобили сграда с идентификатор
21052.1017.323.5 по давност, която била изтекла преди още ищецът да получи
като дарение навеса, поР. което той не бил собственик на имота.
През периода от 2009 год. до смъртта на майка им през 2020 год.
процесната сграда с идентификатор 21052.1017.323.5 била владяна от нашите
родители им, а след смъртта на майка им продължавала да се владее от
ответниците и баща им, което владение продължавало от 2020 год. до
настоящия момент .
Давността е оригинерно придобивно основание, а не деривативно, поР.
което нямало как да се приеме, че ищецът бил собственик.
Тъй като ищецът следвало да докаже, че е собственик на имота, за да
бъде налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от 3С, то
липсвала тази кумулативна предпоставка и искът следвало да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Отделно от това изрично оспорват, че тази сграда е гараж. Това бил
навес и никога не е бил заключен ,още по-малко с катинар, тъй като нямало
четвърта стена -врата, която да се заключи. Никога на ищецът не бил отказван
достъп, но тази сграда винаги се е ползвала от ответниците и винаги са се
считали за нейни собственици, като били демонстрирали владението си и
никога никой не го бил оспорвал. Ищецът никога не бил искал достъп,
вероятно, защото знаел, че не е собственик.
Отделно от това даже да се приемело, че ищецът бил собственик,
липсата на отказ за достъп било достатъчно основание за отхвърляне на иска.
В тази връзка изрично посочват, че липсвала и втората кумулативно
изискуема предпоставка за уважаване на предявения иск.
Молят съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК,
намира за установено следното:
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 17.01.2024 г. № 190, том III, рег. № 11894, дело № 551/2024 г. по описа
на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС Димитровград /вписан в
СВ № 68, том XI, рег. № 3146, дело № 1567/17.10.2024 г. по описа на Служба
4
по вписванията при РС Димитровград/ се установява, че Ц.Г.М. е дарила на Р.
Д. Р. недвижим имот: ГАРАЖ находящ се в гр. Димитровград, община
Димитровград, обл. Хасково, с адрес: ***************** /двадесет и две/,
съставляващ съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на град
Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., с последно
изменение на КККР, засягащо имота от 02.05.2022 г. и съгласно скица на
сграда № 15-735820-18.07.2024 г. на АГКК, ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР №
21052.1017.32.5/двадесет и една хиляди -и петдесет и две, точка; хиляда и
седемнадесет, точка, триста двадесет и три, точка, пет/, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.323 /двадесет и
една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й седемнадесет, точка, триста
двадесет и три/ с предназначение: гараж, със. застроена площ от 19 кв.м.
/деветнадесет/ квадратни метра.
От договор за доброволна делба от 01.03.2004 год. с нотариална заверка
на нотариус Р.В. с рег. № 398 на НК, с район на действие РС – Димитровград
се установява, че Ц.Г.М. е придобила собственост върху етаж II-ри и
пристроено стълбище към него откъм западната половина на жилищна сграда,
построена в дворно место цялото от 570 кв.м. /петстотин и седемдесет
квадратни метра/, а по скица-575.271 кв.м. /петстотин седемдесет и пет цяло и
двеста седемдесет и една хилядни квадратни метри/,за който имот е отреден
пл. № 615 кварта 32 парцел ХХIII, а по нот.акт-пл.№ 1548 квартал 32 парцел
XXIII пpи граници за цялото: според нотариалния акт: Т. Г.ев, Г. КаР.нов, А.Р.
и улица,а по скицата: парцел ХI,парцел ХХII, парцел XXIV и улица, построена
на капкан със съсобственика на местото и съучредител на суперфицията- Д. Д.
Р., и гараж, построени на основание нотариален акт за учредяване право на
строеж № 90 том I дело № 201/16.04.1982 год. на РСД, надлежно вписан в
службата по вписванията при РСД с вх.рег.№ 164/1982год., рег. №
32/24.02.2004 год.
По делото не е спорно, че процесният имот е във фактическа власт на
ответниците и понастоящем.
Представени са по делото удостоверение за данъчна оценка и схема от
СГКК –Димитровград на гаража.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с упражняваната
фактическа власт върху процесния обект и извършените ремонти на същия са
5
разпитани четирима свидетеля Д. Р. М., З.С.А., Б. Д.в Б.ов и Т.К.П., чиито
показания съдът ще изложи подробно по – долу, с оглед извършване на
преценка на достоверността им и кредитирането им.
От показанията на свидетеля Д. Р. М. /баща на ищеца/ се установява, че е
участвал в подготовка на покупко-продажбата и оглед на имота, документи в
банката, като многократно е ходил в имота, но ответниците не са отключвали
имота. Ищецът освен процесния гараж, е закупил още един гараж и етаж от
недвижимия имот в поземления имот, но седмица не е имал достъп, тъй като
вратата била заключена. След среща със съседите от първи етаж, те
предоставили ключ за достъп до имота. Ищецът и свидетелят разговаряли с
ответниците и баща им, но те предоставили само достъп до гараж 4, а за гараж
5 посочили, че е техен.
Посочва, че сградата има три стени, едната залешене дп гара 4, като
четвъртата представяла платнище, което се отваря, без катинар, без ключ.
Ответниците съхранявали там пералня, маса, хладилник и представлявало
лятна кухня. Вътре барбекю имало дясната страна, това не е в гаража. По
време на огледа е бил в това състояние.
Този гараж имал една стена залепена за гараж № 4, имал задна стена, а
нямал странична дясна стена и вход. Имало едно покривало като вход, каквито
са по заведенията – пластмасовите. Отстрани в дясно, където трябвало да има
стена, нямало нищо. Стената била изнесена много по-надясно. Нямало друга
стена. Стената в страни била разбита и направена лятна кухня.
Не знае преди това там дали е имало стена. На огледа гаражът бил в това
състояние.
Твърди, че е разговарял с ответниците и баща им да предадат имота, но
те казали да си търси правата по съдебен ред и повече не е имало нужда от
конфликти.
От показанията на свидетелката З.С.А. /майка на ищеца/ се установява, че
след сключване на сделката ищецът с баща му посетили имота, но не са
получили достъп и се наложило да извикат полиция, след което били
допуснати в имота до етажа от къщата. Гаражът, който закупил ищеца бил
преустроен в лятна кухня – имало чешма, кухненски принадлежности,
пералня, абсолютно всичко необходимо за една кухня. Нямало врата, а един
найлон като в заведенията, като помещението не се заключва. Барбекюто се
6
намирало на вътрешния край на стената на другия гараж, така се струва на
свидетелката, защото са едно до друго, на общата стена мисли, че е това
барбекю. Този гараж бил с една стена залепена за гараж № 4 вътрешна стена и
една външна, която е един найлон /тента/ и още една стена /три стени/ и в
средата нямало нищо. Тентата-найлон това била третата стена.
На огледа пак не се заключвало.
Ищецът имал достъп до етажа от къщата и другия гараж, който закупил,
но до процесния гараж нямал.
Ищецът поискал да му бъде осигурен достъп, но ответниците отказали,
като твърдели, че те са собственици.
От показанията на свидетеля Б. Д.в Б.ов се установява, че познава
ответниците от деца, като са израснали заедно.
В имота имало къща на два етажа с мазе, двор, и отзад имало един гараж
и навес. На тази къща собственици били Г., баща му, В. и Т., които живеели на
първия етаж. Вторият етаж бил на лелята на Г. – леля Ц.. Сега доколкото
разбрал са продали втория етаж и не бил на леля Ц.. В този имот имало един
гараж, чиято собственост не знае чия е. Имало и един навес, който знае, че си
го направили Г., баща му и Т., и навремето майка му, докато била жива.
Този навес бил разположен отстрани до гаража с обща стена. Този навес
имал три стени. Имал и преграден найлон.
Сочи, че навесът бил построен преди 14-15 години от бащата на
ответниците и майстор, когото познавал, като преди това на мястото имало
някакви боклуци, не помни дали е имало изградени стени.
Изполвал се от родителите на ответниците, докато била жива майка им и
впоследствие от ответниците. В навесът имало маса, столове, барбекю,
телевизор, като не се заключвал, а бил с найлон, който се пускал. Тази тента не
ограничавала достъпът на трети лица, но не е бил в отсъствие на ответниците
там, тъй като имотът е чужд.
Уточнява, че тентата била отпред, като се влезе в двора от уличната врата
и по една права около 15-20 метра, и имало в лявата страна – гараж с врати,
който стоял заключен, никой не го използвал, и в дясната страна залепено за
този гараж била въпросната постройка – навес, лятна кухня или каквото и да е
там с един найлон, който стоял навит горе. Тази постройка лявата страна била
7
залепена за гаража.
За заплащане на строителните дейности платили родителите на
ответниците.
Твърди, че праводателката на ищеца не живее в имота от много години –
много преди да бъде изграден навесът.
От показанията на свидетелката Т.К.П. се установява, че познава
ответниците, тъй като са съседи от години.
Сочи, че в дъното на двора имало гараж, като преди 15-16 години
родителите на ответниците направили навес до него, като имало обща стена,
като стените били 3 и една тента и в помещението имало маса, мивка, печка и
барбекю на другата стена, не на стената с гаража. Помещението не се
заключвало.тентата не ограничавала достъпа, но не е ходила без присъствието
на собствениците. Не е виждала други хора в отсъствието на ответниците там.
Помещението било изградено от родителите на ответниците и не се
използвало за гараж.
Твърди, че праводателката на ищеца не живее от около 30 години там и не
е ползвала помещението.
Посочва, че преди това мястото било двор, имало ограда, но дали е
развалена в процеса на стоежа, не може да посочи.
Уточнява, че не може да посочи какво е имало преди постояване на
процесната постройка.
Условно свидетелските показания могат да бъдат разделени на две групи
– тези на свидетелите на страна на ищеца и тези на страна на ответниците.
По отношение на първата група свидетели – съдът изцяло кредитира
показанията на Д. Р. М., З.С.А. като пълни, непротиворечиви, еднопосочни,
пресъздаващи лично техни непосредствени впечатления (а не чуто отнякъде
или априорно знание за разлика от втората група свидетели), че ответниците
възпрепятстват достъпа на ищеца до процесния гараж, който факт не се
оспорва и от ответниците. Последователно и логически свързано описват
какво представлява процесната сграда
По отношение на втората група свидетелски показания, съдът намира
следното: Видно от подробно пресъздадените по – горе свидетелски
показания на Б. Д.в Б.ов и Т.К.П., същите си противоречат, като съдът не дава
8
вяра на показанията на Т.К.П., че в имота нямало нищо на мястото преди да
бъде изграден процесния навес а от друга страна, свидетелят Б. Д.в Б.ов
заяви, че там складирали някакви боклуци, но не посочва дали е имало
изградени стени, като показанията на последния са и вътрешно
противоречиви, а именно не знае с точност какво е имало на мястото
/изградени стени/, но посочва, че навесът бил построен от родителите на
ответниците, тъй като минавайки от там ги виждал.
Отделно съдът не дава вяра на показанията на Б. Д.в Б.ов и частта, че
ремонтните дейности били заплатени от родителите на ответниците, първо
защото е логически и житейски неправдоподобно, ако лично не е присъствал
на плащане, каквото свидетеля не заяви и второ не се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства, а именно липсват писмени
доказателства за заплащане на разходи за ремонт и строеж.
Съдът кредитира показанията на тази група свидетели в частта относно
ползване на процесния имот от ответниците към настоящия момент.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За уважаването на иска по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е
собственик на имота и че ответникът упражнява фактическа власт върху него.
Ако ответникът твърди, че упражнява тази власт на правно основание, негова
е доказателствената тежест да установи това.
По делото се установи, че ищецът е собственик на процесния гараж по
силата на договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 17.01.2024 г. № 190, том III, рег. № 11894, дело
№ 551/2024 г. по описа на М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС -
Димитровград /вписан в СВ № 68, том II, рег. № 3146, дело № 1567/17.10.2024
г. по описа на Служба по вписванията при РС – Димитровград/.
По делото не е спорно, че процесният гараж е във фактическа власт на
ответниците и понастоящем.
Ответниците по делото са направили възражения в отговора на исковата
молба, че всъщност праводателят на ищеца не е бил собственик на имота.
От договор за доброволна делба от 09.03.2004 г. с нотариална заверка на
нотариус Р.В. с рег. № 398 на НК, с район на действие РС – Димитровград се
установява, че Ц.Г.М. е придобила собственост върху етаж II-ри и пристроено
9
стълбище към него откъм западната половина на жилищна сграда, построена в
дворно место цялото от 570 кв.м. /петстотин и седемдесет квадратни метра/, а
по скица-575.271 кв.м. /петстотин седемдесет и пет цяло и двеста седемдесет и
една хилядни квадратни метри/,за който имот е отреден пл. № 615 кварта 32
парцел ХХIII, а по нот.акт-пл.№ 1548 квартал 32 парцел XXIII пpи граници за
цялото: според нотариалния акт: Т. Г.ев, Г. КаР.нов, А.Р. и улица,а по скицата:
парцел ХI,парцел ХХII, парцел XXIV и улица, построена на капкан със
съсобственика на местото и съучредител на суперфицията- Д. Д. Р., и гараж,
построени на основание нотариален акт за учредяване право на строеж № 90
том I дело № 201/16.04.1982 год. на РСД, надлежно вписан в службата по
вписванията при РСД с вх.рег.№ 164/1982год., рег. № 32/24.02.2004 год.
В подкрепа на този извод са и представените от самите ответници други
два нотариални акта нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том
II, рег. № 6766, дело 302/2024 г. на нотариус М. Г.ева, рег. № 355 на НК, с
район на действие РС Димитровград; нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 127, том III, рег. № 10775, дело 491/2024 г. на нотариус М. Г.ева, рег.
№ 355 на НК, с район на действие РС – Димитровград от които се установява,
че Ц.Г.М. е собственик на гараж с идентификатор 21052.1017.323.4, който не
е предмет на настоящото производство, но съдът следва да обсъди с оглед
изложеното от ответниците, че процесния гараж бил именно гараж с
идентификатор 21052.1017.323.4, но не и на 21052.1017.32.5., ищецът е
станал собственик на сграда с идентификатор 21052.1017.323.4, което се
установявало от приложените документи към отговора, съдът намира, че по
делото ответниците представят преписи от документи, от които се установява,
че ответника е собственик и на сграда с идентификатор 21052.1017.323.4, но
по силата на нотариален акт за покупко-продажба недвижим имот от
17.10.2024 г. № 188, том III, рег. № 11894, дело № 549/2024 г. по описа на М.
Г.ева, рег. № 355 на НК, с район на действие РС - Димитровград /вписан в СВ
№ 67, том XI, рег. № 3144, дело № 1565/17.10.2024 г. по описа на Служба по
вписванията при РС Димитровград/.
В тази връзка от представените от самите ответници писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че праводателката на ищеца
Ц.Г.М. е собственик на два гаража – гараж с идентификатор 21052.1017.32.5.,
по силата на горепосочения договор за доброволна делба и на гараж с
10
идентификатор 21052.1017.323.4 по силата на договори за дарение,
обективирани в посочените по – горе нотариални актове.
По възражението на ответниците, че в тяхна полза е изтекла е
придобивна давност:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест,
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на
фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на
вещта.
Съгласно теорията и съдебната практика, придобивната давност е
сложен юридически факт, който има за последица придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното
право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. В чл. 68 от
ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Практиката
приема, че за да се придобие един имот по давност в хипотезата на чл. 79, ал. 1
от ЗС, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително,
явно и спокойно в продължение на 10 години.
Съдът приема, че владението на вещни права върху имота от
ответниците, съответно от техните праводатели би могло да бъде
само недобросъвестно. Това е така, защото в случая по делото е установено, че
основанието на което ответниците предявяват права върху имота не е годно да
11
ги направи носител на вещното право, тоест те не са добросъвестни по
смисъла на чл. 70, ал.1 от ЗС, което се е изложено и в отговора на сиковата
молба с посочване на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобна давност и
липса на представени доказателства за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 1
от ЗС.
В решения по чл. 290 ГПК - № 635/10 от 25.10.2010 г. по гр. д. №
1405/2009, ВКС, I г. о. и № 381 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г., ВКС, II г.
о. е посочено, че е необходимо промяната в намерението фактическата власт
да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението
да не е установено по скрит начин, т. е. чрез действия, които да са могли да
станат достояние на собственика, респ. съсобственика.
В решение № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г. о., е
даден отрицателен отговор на въпроса може ли едно лице да придобие по
давност недвижим имот, който ползва със съгласие на собственика или
носителя на вещно право на ползване, без да е демонстрирало пред него
трансформиране на държането във владение. Прието е, че в тези случаи, за да
промени държането във владение, държателят или лицето, което
осъществява търпими действия, трябва открито да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота спрямо собственика.
Същото разрешение се прилага и когато са налице търпими
действия върху имота. В решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
493/2012 г., I г. о., е разгледан въпросът какво представляват търпимите
действия. Прието е, че това са фактически състояния, при които се
извършват действия спрямо вещ, без те да произтичат от договор със
собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т.
к. почиват на близки приятелски или други лични
отношения. Търпими според правната теория са всички онези действия, които
представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се
допусне, че той би търпял да се извършват само поР. това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения
12
и поР. това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за
такива действия е когато някой разреши друг да се настани временно да живее
в неговата къща (Проф. П. В., Ново вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр.
45). Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това
трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поР. което и не
могат да служат за основание за придобиване на владение. Тези действия се
различават от държането и по това, че държането се упражнява по силата на
съгласие със собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т. е. по
силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу
лицето, което предоставя държането и се задължава за това. Тъй като
държането почива на договор с лицето, което предава държането на властта,
то е по дефиниция правомерно. За преустановяването на търпимите
действия е достатъчно едностранното изявление на собственика или
владелеца.
В решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС е
прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да
демонстрира спрямо собственика. Същото е прието и в решение №
270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО. Тези
разсъждения се отнасят и за търпимите действия – лицето, което ги
осъществява, следва да демонстрира по отношение на собственика
настъпилата промяна – че започва да осъществява фактическа власт с
намерение за своене на имота.
Няма колебание в практиката на ВКС, че лицето, което
извършва търпими действия, не упражнява владение и не може да придобие
собствеността по давност – в този смисъл посоченото решение № 196 от
18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., както и решение № 483 от
11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., решение № 126 от
31.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2019 г., I г. о.
Съвкупната преценка на гласните доказателства налага извод, че
извършваните от ответниците /преди това и родителите им/ действия спрямо
имота на ищеца представляват търпими действия, които не могат да служат за
основание за владение. Изводът се налага от данните за съседски отношения
между ответниците /респ. техните родители/ и праводателя на ищеца, при
13
което действията на ответниците /респ. техните родители/ не са
представлявали значително безпокойство за собственика на имота,
извършвали са се с предполагаемо негово съгласие и са били търпяни от
собственика само по силата на създадените лични отношения и предвид
обстоятелството, че собственика не пребивава непрекъснато в имота, в
каквато връзка са из събраните поделото гласни доказателства. Действията не
са довели до установяване на фактическо владение върху имота от страна на
ответниците /респ. техните родители/ с намерение за своене. ответниците
/респ. техните родители/ са ползвали имота за нужди, различни от тези, за
които е предназначен, и извършваните от тях действия не са препятствали
праводателката на ищците да ползва собствения си имот, след като не са били
отстранени от него.
Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 418/2020 г., IV г. о.,
ГК е прието, че за да се придобие правото на собственост върху имот на
основание давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнено. Владението трябва да е постоянно, т.е. да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица да владеят имота. Постоянното владение не изисква фактическата власт
задължително да се осъществява във всеки един момент от времето. Тази
власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, като е
достатъчно действията на владелеца да сочат, че той счита имота за свой и
фактическата власт да не бъде прекъсвана от действия на трети лица. Не е
достатъчно само манифестирането на собственическо отношение към имота
пред трети лица, а е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот
по предназначението му, да го посещава и да извършва действия по
стопанисването му. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават
възможност на собственика да узнае, че трето лице владее имота му и да
предприеме действия по защита на правото си на собственост. Всички
действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той
счита имота за свой, а не за собственост на трето лице.
Поддържането на имота, привеждането му в състояние, годно за
обитаване, оборудването му с необходими в битово отношение домакински
уреди, извършено от ответниците по иска, не представлява израз на владение
на този имот. Тези действия имат за цел да поддържат имота и да го
преустроят в ,,лятна кухня‘‘ и не могат да бъдат възприети като
14
манифестиране спрямо ищеца, респ. праводателката на последния, на
субективното им отношение за своене на имота.
Липсва индиция по делото ответниците да са предприли действия от
тяхна страна за сдобиване с титул за собственост, да са декларирали данъчно
имота, да са плащали данъци, да е била открита партида за електричество и
вода в имота на името на ответниците.
Извършените ремонти са имали за цел създаване на обикновени
удобства на обитателите, като пораждат облигационни отношения между
страните, а не са действия по демонстрация на намерението да се свои вещта.
В решение № 1073 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2007 г., I г. о.
и решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 418/2020 г., IV г. о., –е
прието, че упражняването на пълна фактическа власт изключва възможността
на други лица, освен владелеца, да въздействат върху вещта.
В настоящият случай по делото не се установява ответниците /респ.
техните родители/ последователно да са демонстрирали собственическото си
качество както пред трети лица, така и пред самия собственик включително
чрез смяна на патрона и ключа за достъп до гаража. Фактът, че ответниците
/респ. техните родители/ са поставили в помещението лични движими вещи и
посочват, че са собственици на процесния гараж не са от категорията
действия, които да обосноват владение, още повече намерение да се свои
вещта. Напротив, от събрания по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че липсва изобщо врата, която да се заключва, а преустроената
тента позволява достъп на всеки живущ, както и съседи да имат достъп до
имота.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС и
следва да бъде уважена исковата претенция.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски
общо в размер на 525 лева (25 - държавна такса; 500 лева -възнаграждение за
адвокат).
Съдът констатира, че е пропуснал да събере цялата държавна такса, като
ищецът е внесъл 25 лева и като се изхожда от чл. 71, ал. 2 ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /4 на сто върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50
15
лева/, като с оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на Държавата, по сметка на РС –Димитровград, сумата в
размер на 25 лева – държавна такса.
Съдът констатира, че не е налице произнасяне от предходен съдия –
докладчик по молба с вх. № 2818/28.03.2025 г. на ищеца за оттегляне на
предявения иск по чл. 59 ал. 1 от 3ЗД за сумата от 750 лева, преди
приключване на първото по делото заседание / т.е. съгласие на ответника не е
необходимо/ и са налице предпоставките на чл. 232 ГПК, поР. което в тази част
настоящото производство следва да бъде прекратено, което не е пречка да
бъде сторено със съдебното решение, което има характер на определение в
тази част.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 108 ЗС, по отношение на Т. В.
Т., ЕГН ********** и Г. В. Г., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес:
*****************, че Р. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***************** е собственик по силата на договор за дарение на
следния недвижим имот: ГАРАЖ находящ се в гр. Димитровград, община
Димитровград, обл. Хасково, с адрес: ***************** /двадесет и две/,
съставляващ съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на град
Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/05.07.2006 г., с последно
изменение на КККР, засягащо имота от 02.05.2022 г. и съгласно скица на
сграда № 15-735820-18.07.2024 г. на АГКК, ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР №
21052.1017.32.5/двадесет и една хиляди -и петдесет и две, точка; хиляда и
седемнадесет, точка, триста двадесет и три, точка, пет/, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1017.323 /двадесет и
една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и седемнадесет, точка, триста
двадесет и три/ с предназначение: гараж, със застроена площ от 19 кв.м.
/деветнадесет/ квадратни метра.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН ********** и Г. В. Г., ЕГН ********* 0 и двамата с
16
постоянен адрес: ***************** да предадат на Р. Д. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***************** владението на ГАРАЖ
находящ се в гр. Димитровград, община Димитровград, обл. Хасково, с адрес:
***************** /двадесет и две/, съставляващ съгласно кадастрална карта
и кадастралните регистри на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-
18-38/05.07.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо имота от
02.05.2022 г. и съгласно скица на сграда № 15-735820-18.07.2024 г. на АГКК,
ИМОТ с ИДЕНТИФИКАТОР № 21052.1017.32.5/двадесет и една хиляди -и
петдесет и две, точка; хиляда и седемнадесет, точка, триста двадесет и три,
точка, пет/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №
21052.1017.323 /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда й
седемнадесет, точка, триста двадесет и три/ с предназначение: гараж, със.
застроена площ от 19 кв.м. /деветнадесет/ квадратни метра.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН ********** и Г. В. Г., ЕГН ********** и двамата
с постоянен адрес: ***************** да заплатят на Р. Д. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***************** сумата от 525 лева,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН ********** и Г. В. Г., ЕГН ********** и двамата
с постоянен адрес: ***************** да заплатят в полза на Държавата, по
сметка на РС –Димитровград, сумата в размер на 25 лева – държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС –Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр.д. №
391/2025 г. по описа на РС- Димитровград, поР. оттегляне на предявеният от
Р. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***************** против Т. В.
Т., ЕГН ********** и Г. В. Г., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес:
***************** В ЧАСТТА по иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от
3ЗД за сумата от 750 лева.
17
В тази част решението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен
срок от връчването пред ОС –Хасково.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
18