Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Червен бряг, 19,02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публичното заседание  на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Първанов  гр. дело №64/2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№405/23.01.2020г от „***с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** чрез адв.П.И., личен номер в САК ***, преупълномощена от *** против П.К.П. с ЕГН **********, с адрес ***.

Посочва се в исковата молба, че ищцовото дружество се намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на доворорите за продажба на електрическа енергия „***. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 03.05.2019г. до 01.09.2019г., но ответника не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от дружеството фактури:  №********* от 10.06.2019г. на стойност 98.27 лв. за периода 03.05.2019-02.06.2019г.; фактура №********* от 10.07.2019г. на стойност 62.35 лв. за периода 03.06.2019г. – 02.07.2019г.; фактура №********* от 09.08.2019г. на стойност 52.38 лв. за периода 03.07.2019г. – 01.08.2019г. и фактура №********* от 10.09.2019г. на стойност 12.25 лв. за периода 02.08.2019г. – 01.09.2019г.  Твърди се, че посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, след като в десетдневен срок  от издаване на фактурите  длъжникът не е погасил. Твърди се, че „***е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС, по което е образувано ч.гр.д. №1085/2019г., по което е издадена заповед за изпълнение и връчена на длъжника при условията на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.  Посочва се още в исковата молба, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма постъпило плащане от страна на длъжника по посочените по-горе фактури. Предвид е просрочието е начислена и лихва за забава , както следва: 3.17 лв. за периода от 04.07.2019г. – 29.109.2019г. за фактура №*********; 1.51 лв. за периода от 03.08.2019 – 29.10.2019г. за фактура №*********; 0.83 лв.  за периода от 03.09.2019г. – 29.10.2019г. за фактура №*********; 0.09 лв. за периода от 04.10.2019г. – 29.10.2019г. за фактура №*********. Посочва се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на П.К.П. възлиза към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 225.25 лв. /двеста двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ - главница по неплатени фактури; сумата от 5.60 лв. /пет лева и шест стотинки/ законна лихва за забава, считано от 04.07.2019г. – 29.10.2019г. Иска се от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено, че длъжникът П.К.П. с ЕГН **********, с електроснабден имот находящ се в ***ИТН ***по издадената заповед за изпълнение дължи на „***следните суми: 225.25 лв. /двеста двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ - главница по неплатени фактури; сумата от 5.60 лв. /пет лева и шест стотинки/ законна лихва за забава, считано от 04.07.2019г. – 29.10.2019г; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.11.2019г.) до окончателното заплащане на главницата, както и да бъде осъден ответника да заплати направените разноски в исковото и заповедното производство общо в размер на 250 лв.

С определение №260014/16.09.2020г. на ответника е назначен особен представител  - адв. И.А.. Процесуалният представител на ответника  е депозирал отговор  от името на ответника с вх.№ 260266/23.09.2020г. , в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди се, че ищцовото дружество не доказва наличието на облигационна връзка между страните по делото, както и липсват доказателства ответникът да е собственик или потребител на електрическа енергия. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове с правно основание чл.422 ГПК.

Съдът като съобрази наведените в исковата молба твърдения  намира, че е сезиран с  иск  по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от 225.25 лв. /двеста двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.05.2019г. – 01.09.2019г.; сумата от 5.60 лв. /пет лева и шестдесет стотинки/ - законна лихва за забава, считано от 04.07.2019г. до 29.10.2019г.; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 587/05.11.2019г. по ч.гр.д.№ 1085/2019г. по описа на РС Червен бряг.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява процесуален представител. С молба с вх.№260422/09.10.2020г. моли съда да уважи предявените искове изцяло, като основателни и доказани, както и да им бъдат присъдени направените в производствата разноски.

Ответникът чрез особен представител адв. И.А. в съдебно заседание моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Ищеца е приложил справка – извлечение по чл. 107 от Закона за енергетиката, за възникнали задължения и постъпили плащания, справка за абонат, данъчни фактури, Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, Лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г. Посочените документи са приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че страните се намират в облигационни правоотношения, които се регулират от Общите условия на договора продажба на ел. енергия  на "ЧЕЗ Електро България" АД и че правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставил ел. енергия за нуждите на ответника. В тежест на последния е било да установи, че е заплатил използваната ел. енергия, за което са издадени данъчни фактури. Същия не е сторил това, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер. На основание чл. 86 от ЗЗД, ответника дължи на ищеца законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 05.11.2019 г.  до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и хонорар на вещите лица, както и направените такива в заповедното производство.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.К.П. с ЕГН **********, с адрес ***. че вземането на „***с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, чрез адв.П.И., реупълномощена от ***за сумата от 225.25 лв. /двеста двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ - главница по неплатени фактури; сумата от 5.60 лв. /пет лева и шест стотинки/ законна лихва за забава, считано от 04.07.2019г. – 29.10.2019г; законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.11.2019г.) до окончателното заплащане на главницата, както и направени деловодни разноски от заявителя в общ размер 85.00 лева /осемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса и 60.00 /шестдесет / лева - адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение № 587 от 05.11.2019 г. по Чгр.д. №1085  по описа на с.с. за 2019 г. СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.К.П. с ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на „***с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, преупълномощена от ***направените по делото разноски в общ  размер 1100 лв. /хиляда и сто / лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: