№ 14986
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110147481 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 47481 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. ********************** с ЕИК ************, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Ф. Н. Ц., с ЕГН **********, и против Е. Л. Г., с ЕГН
**********, двамата от гр. **************************. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 28.11.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответниците за сумата от общо 2 574,35 лв., от която: сумата от
2 078,76 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 468,83 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 21 лв. – главница за дялово разпределение
за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,76 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.,
както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова
претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот – ап****, находящ се в гр. ********************, с абонатен № ******
за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., но са останали задължени за
дължимата цена за посочения период за сумата от 2 574,35 лв. Излага твърдения, че
етажната собственост е сключила договор с „Т.С.С. за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране
на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали
през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради
което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на Ф. Н. Ц. и Е. Л. Г., че ответниците дължат разделно
на „Т.С. – гр. София по 1/2 идеална част от сумата от общо 2 574,35 лв., от която: сумата от 2
078,76 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 468,83 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 21 лв. – главница за дялово разпределение
за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,76 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.,
както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
2
молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Ф. Н. Ц. и Е. Л. Г., с който оспорват исковите претенции като неоснователни.
Оспорват наведените твърдения в исковата молба. Правят възражение за нередовност на
исковата молба, за което излага подробни съображения. Претендират направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител, не ангажират доказателства.
С определение от 07.10.2025 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 64988/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
01.02.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Ф. Н. Ц. и Е. Л. Г. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С. по 1/2 част от
сумите, както следва: сумата от 2 078,76 лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр.
**************************, абонатен № ****** за периода от месец май 2019 г. до месец
април 2020 г., сумата от 468,83 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022
г., сумата от 21 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г.
до месец април 2020 г., сумата от 5,76 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 101,49
лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 51,49 лв. – платена държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадени възражения и
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжниците.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № **** от 27.06.2016 г.
на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Т.С.С., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
3
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № *** от 23.08.2001
г., сключен между ищеца и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
*******************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извършва
услугата дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти
с сграда – етажна собственост.
От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 25 от 26.09.1997 г. на I нотариус при СРС, се установява, че Ф.
Н. Ц. и Е. Л. Г. са дарили собствения си недвижим имот, представляващ ап****, находящ се
в гр. ********************, на сина си Ф. Ф.ов Ц., като са запазили безвъзмездно правото
на ползване заедно и поотделно до края на живота си. От представените два броя
нотариално заверени декларации от ответниците, вписани по надлежния ред, се установява,
че ответниците са извършили отказ от правото на ползване върху процесния отопляван
недвижим имот, както следва: Ф. Н. Ц. – на 22.05.2020 г. и Е. Л. Г. – на 24.09.2020 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С.С. са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 2 038,60 лв., от които начислената сума по фактури е
в размер на 1 834,99 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 203,64 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № ******, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. са в размер на
2 038,66 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и отразена корекция на цената на
топлинната енергия и 468,83 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били
издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че от
изравнителните сметки за връщане има погасени задължения извън процесния период, като
4
е прихванато задължение по месечна фактура за месец юни 2020 г. в размер на 40,10 лв. със
сума за възстановяване в резултат на корекция на цената на топлинната енергия.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот – ап****, находящ се на адрес: гр. ********************, на който адрес е
открита партида на абонатен № ******. По делото не се спори, че ответниците са били
ползватели на процесния недвижим имот по силата на вещно право на ползване, от което са
извършили отказ след процесния период. Спори се за размера на доставената топлинна
енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през
исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребители на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
5
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 2 038,60 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 834,99 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 203,64 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
размера от 2 038,60 лв., като за разликата над посочения размер до първоначално
претендирания размер от 2 078,76 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният
акцесорен иск. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за процесния период задължението за лихва за забава възлиза
на 468,83 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло
уважена. Всеки от ответниците следва да заплати претендираната част от ищеца.
Относно претендираната главница в размер на 21 лв. за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата дялово
разпределение е била извършвана от „Т.С.С.. Липсват доказателства за възлагане събирането
на тази сума от „Т.С.С. в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че исковата претенция
като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 5,76 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
6
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
98,85 лв. от общо направените разноски в размер на 101,49 лв., от които: сумата от 51,49 лв.
– платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 1 021,25 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 048,51 лв., от които: сумата от 148,51 лв. – платена държавна такса,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на направеното от ответниците искане за присъждане на направените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за основателно,
съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, но доколкото ответниците не се
представили доказателства за извършени разноски, такива не следва да им бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.
********************************************, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., против Ф. Н. Ц., с ЕГН **********, и против Е. Л. Г., с ЕГН **********,
двамата от гр. **************************, с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ф. Н. Ц. и Е.
Л. Г. дължат разделно на „Т.С. по 1/2 /една втора/ част от следните суми: сумата от 2 038,60
лв. /две хиляди тридесет и осем лева и шестдесет стотинки/ – главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април
2020 г., сумата от 468,83 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и осемдесет и три
стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението – 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 21
лв. /двадесет и един лева/ – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври
2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,76 лв. /пет лева и седемдесет и шест стотинки/ –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
16.11.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ф. Н. Ц., с ЕГН **********, и Е. Л. Г., с ЕГН **********, двамата от гр.
**************************, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „Т.С., с ЕИК ************, със
7
седалище и адрес на управление: гр. ********************************************,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
по 1/2 /една втора/ част от сумата от 1 021,25 лв. /хиляда двадесет и един лева и двадесет и
пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ф. Н. Ц., с ЕГН **********, и Е. Л. Г., с ЕГН **********, двамата от гр.
**************************, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „Т.С., с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. ********************************************,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с
чл. 78, ал. 1 от ГПК, по 1/2 /една втора/ част от сумата от 98,85 лв. /деветдесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството
по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3687 от
01.02.2023 г. по гр.д. № 64988/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *************************************************, с ЕИК ********,
представлявано от управителя М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на
„Т.С., с ЕИК ************.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8