О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./…….06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАЯ НЕДКОВА
ИВАН СТОЙНОВ МЛ.С.
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно частно гражданско дело №
1248 по описа на ВОС за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх.№ 31748/28.05.2020г. от И.В.Й., ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуален
представител срещу Определение № 6273/18.05.2020г. по
гр.д. № 4381/2018г. по описа на ВРС 39 с-в, с което съдът на основание чл.248
от ГПК е допълнил Определение в о.с.з. от 13.07.2018г., в
частта за разноските, като е осъдил въззивника ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 направените разноски в размер на 360 лева с ДДС заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат и в размер на 150 лева
заплатен депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Въззивникът навежда доводи за недопустимост и незаконосъобразност
на определението изразяващи се в следното: искането за допълване е направено
след предвидения за това срок;
направеното в открито
съдебно заседание искане за присъждане на разноски, не може да се приеме като такова
по чл.248 ал.1 от ГПК. Ответника е следвало да поиска допълване на
определението на съда, с което производството по делото е прекратено в срока по
чл.248 от ГПК. За валидно волеизявление в тази насока може да се счете
единствено молбата на адв.М., която е депозирана
далеч след срока , дори и да се
приеме,че той се смята от влизане в сила на определението по в.ч.гр.д.№
1904/2018г. Моли съда определението да бъде отменено
В
срока по чл.276 ал.1 от ГПК, въззиваемия чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на жалбата, в който излага
становище за неоснователност на същата. Претендира оставянето й без уважение и
присъждане на разноски за настоящото произнасяне,съгласно представения списък.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от
обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал.
1, т. 2 от ГПК.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
С
определение, постановено в о.с.з. на 13.07.2018г., съдът е прекратил на основание чл. 130 ГПК , поради недопустимост производството
по гр.дело № 4381/2018г. по описа на ВРС, образувано
по предявен от И.В.Й., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, Варна Тауърс
– Г“, бул.“Вл.Варненчик“
№258, иск с правно основание чл.124 ГПК, за
приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер
655.63 лева, представляваща
стойността на начислена за периода от 11.04.2016г. до 10.04.2017г. без правно
основание електроенергия за обект на потребление в с. Дулово, ул. Искър № 41, кл. № **********, абонатен № **********, за която сума има
издадена фактура № **********/04.12.2017г.
Още с
отговора на исковата молба, както и в о.с.з. на 13.07.2018г., ответникът е
поискал присъждане на разноски. Представил е списък по чл.80 ГПК и
доказателства за действителното им извършване, т.е искането за присъждане на разноски е своевременно заявено от
страната.
Ищецът е
заявил в о.с.з. на 13.07.2918г., че не възразява по реда на чл.78, ал.5 ГПК.В
протокола от проведеното о.с.з. е отразено, че по искането на ответника за
допълване на определението за прекратяване на делото в частта за разноските,
съдът ще се произнесе след окончателно стабилизиране на постановения съдебен
акт.
Определението
за прекратяване на производството е потвърдено с определение №
2366/21.09.2018г. по в.ч.гр.д. № 1904/2018г. на ВОС.Същото е съобщено на И. Йонков, чрез процесуалния му представител на 01.10.2018г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Възраженията
на жалбоподателя,че въззивникът е направил искането си за допълване след
предвидения за това срок е неоснователно.Безспорно заявената претенция за
присъждане на разноски в хода на съдебното производство не представлява искане
по чл.248 от ГПК. Такова не е и депозирана по дело молба вх.№ 25861/05.05.2020г. от „Енерго Про Продажби“ АД, чрез процесуалния представител. Цитираната
молба представлява искане до съда да изпълни посоченото от него в о.с.з. от
13.07.2018г., а именно: че относно разноските ще се произнесе
след окончателно стабилизиране на постановения съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение
ВРС е приел,че след като съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 130 от ГПК,
в която хипотеза съобразно чл. 78 ал. 4 ГПК, ответникът има право да му бъдат
репарирани сторените разноски, такива му се дължат. Достатъчно условие за
възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с
указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото – в този смисъл
е Определение № 745 от 19.11.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5032/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 410/12.06.2012 г.
на ВКС по ч.гр.д. № 366/2012 г., ІІІ г.о.Правилно съда е приел, че по дело има
доказателства за сторени такива – адвокатско възнаграждение в размер на 360.00
лв. и 150.00 лева –депозит вещо лице.
При
прекратяване на делото,ищецът не е възразил по приложения от ответника списък
на разноските. Ето
защо договореното и заплатено възнаграждение
на процесуалния представител на ответника се дължи в пълен размер.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва
да се потвърди.
С
оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за настоящото производство в размер на 240.00 лева с ДДС
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването
им.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 6273/18.05.2020г. по гр.д. № 4381/2018г. по описа на ВРС 39 с-в,
с което съдът на основание чл.248 от ГПК е допълнил Определение в о.с.з. от
13.07.2018г., в частта за разноските, като е осъдил И.В.Й., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 разноски
в размер на 360 лева с ДДС заплатено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и в размер на 150 лева заплатен депозит за вещо лице,
на основание чл.78, ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА И.В.Й., ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАИ
на „Енерго-Про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ № 258, сумата от 240.00/двеста и четиридесет/ лева с ДДС, представляваща разноски във въззивното производство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.