Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 605 18.06.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 18.06.2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.гр.д.№ 1066 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 15726/15.06.2020 г. по описа на ПОС /вх. № 08303/04.02.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И.П.М.,
в качеството му на длъжник, по изпълнително дело № 20138210401200 по описа на ЧСИ Петко Илиев с район
на действие ПОС, срещу начислени по изпълнителното
дело разноски. В жалбата се сочи, че на
30.01.2020 г. длъжникът е получил съобщение с изх.№ 6491/29.01.2020 г., за
присъединяване на Държавата като взискател и за начислена такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ в размер на 19,20 лв. Излага доводи, че изпълнението е прекратено по
силата на закона на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което всички последващи
действия, вкл.и начислените разноски, са незаконосъобразни. Искането към съда е
да установи настъпилото прекратяване на изпълнителното дело и да отмени като
незаконосъобразно начислени разноски по прекратеното дело.
С документ с вх.№
29276/02.06.2020 г. по описа на ЧСИ, озаглавен „Към жалба“, длъжникът М. е
заявил, че конкретизира разноските по изпълнението, като сочи, че на 21.05.2020
г. е получил съобщение с изх.№ 7498/03.02.2020 г., в което се посочвал размера
на начислените такси по изп.дело, а именно 25 213, 86 лв. с ДДС към
03.02.2020 г. Допълва и основанието за обжалване със следния аргумент- задължен
субект по вземането за авансово начислени такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ бил
взискателят, а не длъжникът. Формулирано е искане да се отменят
незаконосъобразно начислените такси по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на
25 213,86 лв. с ДДС.
Взискателят по изпълнителното дело
– „ОББ ИНТРЕЛИЙЗ“
ЕАД, гр.София, чрез пълномощкника си адв.А. Н. *** законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не подал
възражение срещу жалбата.
По делото са представени мотиви на
ЧСИ Илиев по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за недопустимост, евентулано за неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от
изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените
с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата с вх.№ 08303/04.02.2020 г. по описа на ЧСИ, с която се иска отмяна на
разноските в размер на 19,20 лв., посочени в дсъобщение с изх.№ 6491/29.01.2020
г., е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащ на обжалване акт за разноски по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК , в законоустановения срок за
обжалване.
Документът, наречен от
жалбоподателя „Към жалба“, с която се заявява, че се конкретизира размера на
обжалваните разноски, всъщност представлява самостоятелна жалба срещу друг акт
на съдебния изпълнител, в който са посочени разноски по изпълнението, а именно
удостоверение с изх.№ 7480/03.02.2020 г. , който е съобщен на длъжника /според
негови твърдения/ на 21.05.2020 г., т.е. повече от три месеца след подаване на
предходната жалба. Доколкото тази самостоятелна жалба не е администрирана от
ЧСИ / липсва представен документ за внесена ДТ по сметка на ПОС / , то същата
следва да се върне на съдебния изпълнител за надлежното й администриране. С
оглед на изложеното тази жалба не се обсъжда и разглежда по същество.
Разгледана по същество, жалба с вх.№ 08303/04.02.2020 г. е неоснователна, поради следното:
Единственото основание
за недължимост на разноските в размер на 19,20 лв. , посочено от длъжника, е
настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона на
осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка е приложено към делото препис от
Решение по в.гр.д.№ 12/2020 г. на ПОС, с което е оставена без уважение жалба на
същия длъжник срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изп.дело,
постановен по молба на длъжника от 25.11.2019 г. С това решение е прието, че за
периода до спиране на изпълнителното производство- м.01.2011 г., както и за
периода след възобновяване на същото- м.10.2019 г., не е налице двугодишен
период, вм който взискателят не е поискал издвършване на изп.действия. В
настоящата си жалба длъжникът не е посочил нови обстоятелства и доводи, а
излага същите, релевирани и обсъдени от съда в казаното решение. При
самостоятелна преценка за наличие на хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
настоящият състав намира, че изпълнителното дело не е прекратено по силата на
закона. Същото е било спряно на 27.01.2011 г. и е възобновено на 21.10.2019 г.
, като в този период не е налице бездействие на взискателя по смисъла на
чл.433, ол.1, т.8 ГПК. Следователно, дължими се явяват и разноските от 19,20
лв. – такса по т.26 от Тарифата, начислени от ЧСИ с оглед присъединяването на
държавата след възобновяване на изпълнителното дело. Жалбата е неоснователна и
ще се остави без уважение.
С молба вх.
16306/18.06.2020 г. длъжникът е поискал спиране на изпълнението на осн.чл.438 ГПК, която , предвид неоснователността на жалбата, ще се остави без уважение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. № 15726/15.06.2020 г.
по описа на ПОС /вх. № 08303/04.02.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И.П.М.,
в качеството му на длъжник, по изпълнително дело № 20138210401200 по описа на ЧСИ Петко Илиев с район
на действие ПОС, срещу начислени по изпълнителното
дело разноски в размер на 19,20 лв., посочени в съобщение с изх.№
6491/29.01.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба вх. 16306/18.06.2020 г. от И.П.М. за спиране на изпълнението на
осн.чл.438 ГПК.
Решението в тези му
части е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА на ЧСИ Петко Илиев
жалба вх.№ 29276/02.06.2020 г. по изп.д.№ 20138210401200, подадена от длъжника
срещу акт за разноски, а именно удостоверение с изх.№ 7480/03.02.2020 г. за
администриране и прекратява производството в тази част.
Решението в тази
част, имаща характер на определение, подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ПАС.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................
ЧЛЕНОВЕ: 1..................
2...................