Решение по адм. дело №1754/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Х. АПТИКАДИР Х., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1012-26-462-1/21.10.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]-2140-26-801/02.10.2025 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на времето на неработеща майка от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. – 1 г., 0 м. и 0 дни, като действителен стаж. При безспорен действителен стаж от 14 г., 02 м. и 21 дни, с правилното зачитане на периода на „неработещата майка“ с продължителност от 01 г., 00 м. и 00 дни, щял да бъде установен общ сбор от повече от 15 години, тоест повече от изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Според жалбоподателката, нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето на стажа следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му.

Предвид горното, моли да бъде отменен обжалвания акт и преписката да бъде върната с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване на правото и размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Жалбата се поддържа по изложените в нея съображения от процесуалния представител на жалбоподателката, който в хода по същество излага доводи по съществото на спора.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Пледира, че от събраните по делото доказателства категорично се установило, че жалбоподателката не разполага с действителен осигурителен стаж от 15 години и не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на процесното решение, заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От данните, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателката Х. АПТИКАДИР Х., се установява, че същата, чрез упълномощено лице А. М. М. (л. 11), е подала Заявление с вх. № 2113-26-937/04.06.2025 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково (л. 9) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с документи, установяващи осигурителен стаж и доход.

След извършена проверка и на база представените документи с разпореждане [номер]-2140-26-801/02.10.2025 г. (л. 31, гръб) ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, е отказал на заявителката отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивирал се е с факта, че към датата на подаване на заявление за пенсия - 04.06.2025 г. Х. Х. има навършена възраст от 67 г. 00 м. 00 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1976 г. до 30.09.1992 г. с прекъсване, както следва: 15 г. 06 м. 13 дни общ осигурителен стаж, превърнат към 3 категория труд. Периодът като неработеща майка от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 с продължителност 01 г. не е приет за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Разгледани са разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 2 КСО, според които, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025 г. лицето следва да има навършена възраст 62 години 04 месеца и придобит осигурителен стаж 36 години и 08 месеца за жените. Посочено е, че Х. не отговаря на условията на цитираната разпоредба и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 08 месеца, а има 15 г. 06 м. и 13 дни. Разгледана е разпоредбата и на чл. 68, ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, през 2025 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитирана е разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, според която „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Пенсионният орган е преценил, че на Х. не се следва пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена възраст от 67 г., но няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14 г. 02 м. 21 дни.

Така постановеното разпореждане е връчено на упълномощено лице на 06.10.2025 г. (л. 33). Същото е обжалвано, чрез пълномощник – адв. В. Ч., пред Директора на ТП на НОИ - Хасково с жалба вх. № 1012-26-462/10.10.2025 г. (л. 34).

С Решение № 1012-26-462-1/21.10.2025 г. (л. 34 и сл.) Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил така депозираната жалба, като е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1 - 2 КСО, тъй като има навършена възраст 62 г. 04 м., но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години и 08 месеца, а има 15 г. 06 м. и 13 дни. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, като е посочено, че същата се отличава съществено от предходните две алинеи на чл. 68 от КСО, доколкото условията за отпускане на пенсия са еднакви и за мъже и за жени и предвид използваните две понятия - „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“. Заявено е, че за действителен осигурителен стаж се зачита само и единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение - основание за осигуряване и изчерпателно изброените в нормата хипотези, сред които не е периодът на ползването на майчинство, като неработеща майка. Съответно е прието, че зачетеният стаж за времето като неработеща майка от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. с продължителност 01 г. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следователно жалбоподателката няма право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена възраст от 67 г., но няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14 г. 02 м. 21 дни действителен осигурителен стаж.

Така постановеното решение е връчено на адресата му, чрез адв. В. Ч., на 27.10.2025 г. (л. 37). Същото е обжалвано в законоустановения 14-дневен срок с жалба пред Административен съд - Хасково, подадена чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх.№ 1012-26-462-2/05.11.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 4).

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите разпоредби - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая са налице.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви за издаването си, но е постановено в противоречие с материалния закон.

По делото не е спорно, че в случая не са изпълнени условията чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия признатият от пенсионния орган осигурителен стаж не съответства на изисквания от законодателя по смисъла на посочените разпоредби.

Спорът между страните е изпълнени ли са условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно посоченото в оспореното решение, административният орган е приел, че жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно да има 15 години действителен осигурителен стаж. Признатият от пенсионния орган действителен стаж от 14 г., 02 м. и 21 дни безспорно не съответства на изисквания от законодателя за пенсиониране при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, като спорният между страните въпрос е следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж периода, през който жалбоподателката е била в майчинство, като неработеща майка. В случая, като е взел предвид представените писмени документи, административният орган е зачел за действителен стаж горепосочения такъв от 14 г., 02 м. и 21 дни, като не е взет предвид периода от една година, през който жалбоподателката, като неработеща майка, е отглеждала дете.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

От приложените към административната преписка писмени доказателства се установява периодът, през който жалбоподателката е била в майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото, като е възприето и от административния орган в издадения административен акт.

В настоящия случай, както бе посочено, спорен е въпросът относно признаване на действителен стаж за периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г., поради което и на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. Приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. По делото не съществува спор, че през процесния период жалбоподателката е била неработеща майка.

При сега действащата уредба, съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за "неработещата майка", поради което липсва правно основание за позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

След като времето на майчинство за процесния период се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО.

В обжалвания административен акт е установено, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателката е 14 г., 02 м. и 21 дни, в който не е включен периодът на майчинство от една година. При прибавяне на този период към признатия стаж от 14 г., 02 м. и 21 дни, се получава действителен стаж от 15 г., 02 м. и 21 дни.

Следователно, към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО жалбоподателката е отговаряла на изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е било отказано неправилно. От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково.

При този изход на делото, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява основателно. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия състав като основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че изплатеното възнаграждение надхвърля размера, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за адвокатската работа. Освен това по делото е проведено само едно заседание, не са събирани допълнителни доказателства, освен приобщаването на документите от административната преписка, а и е налице утвърдена практика по множество дела с предмет като настоящото. В този смисъл са налице основания за редуциране на изплатеното адвокатско възнаграждение до минималния размер на предвиденото такова в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – 500 лева, което кореспондира изцяло с фактическата и правна сложност на спора, и с обема на предоставената адвокатска защита. На жалбоподателката следва да бъде присъдена и заплатената държавна такса по делото в размер на 10 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Х. АПТИКАДИР Х. Решение № 1012-26-462-1/21.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-801/02.10.2025 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-26-937/04.06.2025 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, при спазване на дадените с настоящото решение указания по прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково да заплати на Х. АПТИКАДИР Х., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Хасково, деловодни разноски в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.