№ 15003
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110142009 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД
„Асет Иншурънс“ АД чрез юрк. Боденски /л.6/ за заплащане на сумата от 3018,70 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско”, включващо 15 лв. ликвидационни разноски, за вреди, причинени при ПТП на
23.03.2021 г. на л.а "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС, вследствие противоправно
поведение на водач на автомобил "БМВ 320", с рег.№ В 1400 НР, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена
претенция за процесната сума, но задължението не било погасено, поради което ищецът
претендира и мораторна лихва в размер на 69,00 лв. за периода 13.05.2024 г. – 15.07.2024 г.
Претендират се разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а "Лексус РХ450Х", с рег.
№ В 2113 ТС, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 3003,70 лв., като поддържа да е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
възстановил дължимата сума, въпреки че е поканен с регресна покана.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез юрк. Б. е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил "БМВ 320", с рег.№ В 1400 НР към датата на процесното ПТП. Оспорва
настъпването на процесното ПТП, респ. механизма му. Оспорва изключителната вина на
водача на застрахования при него автомобил, въвежда възражение за съпричиняване, в която
насока излага подробни съображения. Оспорва вредите да са настъпили от процесното ПТП.
Твърди, че размерът на претенцията е завишен. Оспорва акцесорната претенция за лихва.
Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаване в намален размер.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и се
установява от доказателствата по делото, че към 23.03.2021 г. е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста”
между собственика на автомобил "БМВ 320", с рег.№ В 1400 НР и ответното дружество ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 23.03.2021 г.
между собственика на автомобил "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС и ищцовото
дружество ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е било налице облигационно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско”.
Видно от платежно нареждане от 20.05.2021г. /л. 23 от делото/ и платежно нареждане
от 03.06.2021г. /л.25 от делото/ е, че от страна на застрахователя ЗАД „Асет Иншурънс“ АД
на доверени сервизи е заплатена сума в общ размер на 3003,70 лв. за отстраняване на
вредите по автомобил "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС.
Няма данни за осъществено плащане от страна ответното дружество ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД по предявената регресна претенция.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-
следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен Протокол № 1739671 от 23.03.2021 г. Същият е в
обстоятелствената си част представлява частен документ, подписан от двамата водачи,
съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия
доказателствен материал по делото. Въз основа на същия са съставени акт № 362086 от
23.03.2021 г. и Наказателно постановление № 21-0819-00182 от 05.04.2021г. потвърждаващи
описаното в протокола.
Също така от заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 23.03.2021 г. около 00:05 часа в гр. Варна, в местността „Салтанат“, л.а. "БМВ
320", с рег.№ В 1400 НР се движел по алея 1-ва и при кръстовище с улицата преди Буна 3-та
водачът предприел маневра за завой надясно, вследствие на което реализирал ПТП със
спрелия в този момент и изчакващ на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещият се по
пътя с предимство“ л.а. "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС.
Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по
делото, включително показанията на свидетелите М. Г. и К. Е., като няма данни в обратна
насока.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на л.а. "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС.
2
Според чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а. "БМВ
320", с рег.№ В 1400 НР при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил със
състоянието на пътя - мокър асфалт, при което при предприемане на десен завой е загубил
контрол над автомобила и е реализирал ПТП с л.а. "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС.
Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
водачът на л.а. "БМВ 320", с рег.№ В 1400 НР е осъществил нарушение на правилата за
движение по пътищата, а именно на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е предизвикало процесното
ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. "Лексус
РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС. С доклада по делото в тежест на ответника е било
разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни
водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата.
Напротив, от АТЕ, свидетелските показания и останалия доказателствен материал се
установява, че водачът на л.а. "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС към момента на
настъпване на удара е спрял и изчаквал на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещият се
по пътя с предимство“.
Тоест, следва да се приеме, че водачът на "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС не е
осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината
за настъпване на ПТП-то.
С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното
обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна
на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на
обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да
бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото
лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
3
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 3034,02 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в
определения от вещото лице размер от 3034,02 лв.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 3003,70 лв. до който е
възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Служебно известно на съда е, че
обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и
25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде
присъдена.
По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 3018,70 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
следва в 30 дневен срок да определи и изплати размера на своето задължение или
мотивирано да откаже плащането по предявената претенция от застрахователя по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице.
След изтичането на този срок застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" изпада в забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията по щетата е била предявена от ищцовото дружество на
12.04.2024г./входяща в администрацията на ответното дружество дата/. Тоест, длъжникът е
изпаднал в забава в деня след изтичане срока за произнасяне – 13.05.2024г. Претендира се
обезщетение за забава за периода 13.05.2024 г. – 15.07.2024 г. в размер на 69,00 лв.
Съдът намира, че обезщетението за забава за процесния период от 13.05.2024 г. –
15.07.2024 г. върху присъдената сума в размер на 3018,70 лв. е 73.81 лв./изчислен с лихвен
калкулатор на НАП/, т.е. искът подлежи на уважаване в пълен размер от 69,00 лв.
Относно разноските по производството:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер от 630,75 лв.,
включващи: ДТ- 170,75 лв., Депозит АТЕ – 300 лв., Депозит свидетели – 60 лв.,
юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
4
чл. 25 НЗПП (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.)/действащо до 1.10.2025 г./
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на ЗАД
„АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шар планина“ № 35, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 3018,70 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. "Лексус РХ450Х", с рег. № В 2113 ТС,
поради настъпило в гр. Варна, пътнотранспортно произшествие на 23.03.2021 г. по вина на
водача на л.а. "БМВ 320", с рег.№ В 1400 НР, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.07.2024 г. до окончателното изплащане.
- на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 69,00 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 3018,70 лв. в размер на законната лихва за
периода от 13.05.2024 г. – 15.07.2024 г.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 630,75 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5