РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Враца, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420100146 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от А.
Й. М., ЕГН ********** против Т. М. П., ЕГН **********.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
С определение № 1718/04.10.2024 година съдът е конституирал на основание чл.
225, ал. 1 ГПК, Р. Р. Х., ЕГН: **********, като главно встъпила страна в
производството, като е приел за съвместно разглеждане предявените от Р. Р. Х., ЕГН:
********** срещу А. Й. М. и Т. М. П. субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е изключителен собственик на основание давностно владение
на процесния недвижим имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т. М. П. по
исковата молба на главно встъпилото лице.
По първоначално предявения иск:
Ищецът А. Й. М. е предявил иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване по
отношение на ответника Т. М. П., че е собственик на процесния недвижим имот, а именно:
масивна едноетажна търговска сграда-АПТЕКА със застроена площ от 130 /сто и тридесет/
кв.метра, построена в парцел I /първи/, пл.№ 289 /планоснимачен номер двеста осемдесет и
девет/, квартал 49 /четиридесет и девет/ по плана на с.Три кладенци, община Враца, област
Враца, одобрен със Заповед № 411/24.03.1928г., при съседи на парцела: от три страни улици
и Т. А. Б. (по документ за собственост), а по скица - Ц. Д. А., като собствеността върху
имота е придобита на деривативно основание-чрез възлагане след надлежно проведен
публичен търг по реда на ДОПК.
Ищецът твърди, че на 01.09.2014г. Ц. И. Ц. в качеството си на публичен изпълнител
при ТД на НАП-Велико Търново издал постановление по изпълнително дело № 4933/2006г.
1
по описа на същата дирекция, с което след извършването на надлежен публичен търг по
реда на ДОПК възложил на ищеца процесния недвижим имот, а именно: масивна
едноетажна търговска сграда-АПТЕКА със застроена площ от 130 /сто и тридесет/ кв.метра,
построена в парцел I /първи/, пл.№ 289 /планоснимачен номер двеста осемдесет и девет/,
квартал 49 /четиридесет и девет/ по плана на с.Три кладенци, община Враца, област Враца,
одобрен със Заповед № 411/24.03.1928г., при съседи на парцела: от три страни улици и Т.
А.Б. (по документ за собственост), а по скица-Ц. Д. А., за сумата от 95000/девет хиляди и
петстотин/лева, която сума била изцяло платена от ищеца с платежно нареждане №
*****/19.08.2014г. (за сумата от 1896,00 лева) и платежно нареждане N° *****/28.08.2014г.
(за сумата от 7604,00 лева).
Същевременно, след 24.07.2023г. ответникът започнал да оспорва правото му на
собственост върху процесния недвижим имот, като с различни думи и изрази изисквал от
ищеца да напусне имота и да не го ползва и обитава.
Тези обстоятелства обуславят правния интерес за завеждане на настоящия иск по чл.124
ал.1 от ГПК срещу ответника Т. М. П. за установяване на правото на собственост върху
процесния недвижим имот на ищеца.
В срочно подаден отговор ответникът намира предявения иск за допустим, но
неоснователен. Не оспорва твърдението, че към дата 01.09.2014 г. ищецът А. М. е
собственик на процесния имот, но твърди, че от 19.07.2023 г. тя е загубила това си качество
и оттогава до настоящия момент същата е само държател.
Навежда твърдения, че с Нотариален акт за договорна ипотека от 19.08.2015 г., вписан с
Агенция по вписванията гр. Враца под акт 169, том 1, дв.вх.рег.№5693/19.08.2015. А. М.
учредява договорна ипотека върху процесния имот в полза на Юробанк България АД.
Поради неизпълнение на уговорените плащания по договора за кредит, Юробанк България
АД се снабдява с изпълнителен лист, по силата на който образува Изпълнително дело
№443/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б. с per. №.... и район на действие ОС Враца. По искане на
взискателя, ЧСИ Б. налага възбрана на ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот,
находящ се в с. Три Кладенци, представляващ: Едноетажна търговска сграда - АПТЕКА, със
застроена площ от 130 кв.м., построена в парцел I, пл. № 289, кв. 49 по плана на с. Три
Кладенци, общ. Враца, обл. Враца, одобрен със Заповед №411/24.03.1928г., при съседи на
парцела: от три страни улици и Т. А. Б.(по документ за собственост), а по скица — Ц.Д.А..
По силата на договор за цесия от 16.05.2022 г., сключен между Юробанк България АД,
ЕИК ******, в качеството на Цедент и С.Г.Груп ЕАД, ЕИК *****, в качеството на Цесионер,
вземанията по Договор за кредит *******/19.08.2015г., въз основа на който е образувано ИД-
443--2018/ ЧСИ Б..
Като взискател по делото е конституиран С.Г.Груп ЕАД.По молба на С.Г.Груп ЕАД е
насрочена публична продан на процесния имот, ипотекиран и възбранен в полза на
взискателя. Публичната продан е проведена от 18.06.2023 г. до 18.07.2023 г. С протокол от
19.07.2023 г. за купувач е обявен ответникът Т. М. П.. Изготвено е постановление за
възлагане, което в влязло в сила на 01.12.2023 г. и е вписано в Агенция по вписванията юл
акт № 128, том 20, дв. вх. per. № 7081/18.12.2023г. За всички предприети действия по ИД-
443-2018 длъжникът и ищец в настоящото производство А. М. е била своевременно
уведомена.
Развиват се и съображения, че когато един недвижим имот е възложен в хода на
изпълнително производство с влязло в сила постановление за възлагане от съдебен
изпълнител, длъжникът продължава да упражнява фактическата власт върху имота в
качеството на държател. За да придобие качеството „владелец“ не е достатъчно той като
бивш собственик да реши да започне да свои имота, защото владението не може да остане
скрито. Владението, според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС
трябва да е явно и несъмнено. Необходимо е държателят да демонстрира спрямо лицето,
2
придобило имота от публична продан, че упражнява фактическата власт върху имота за себе
си чрез действия, които да дадат възможност на собственика да осъзнае, че правото му на
собственост се оспорва.
Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да
отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.Претендира разноски.
По предявения иск на главно встъпилото лице по реда на чл.225 ГПК:
Съдът е сезиран с молба на Р. Р. Х. за главно встъпване в делото, в която твърди,
че същият бил изключителен собственик на процесния имот, по който е предявен
установителния иск от ищеца в настоящо производството, на основание давностно
владение. В тази връзка предявява иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на А. Й. М. и Т. М. П., че е изключителен
собственик на процесния недвижим имот.
С определение № 1718/ 04.10.2024 г. е съдът конституирал на основание чл. 225,
ал. 1 ГПК, Р. Р. Х., ЕГН: **********, като главно встъпила страна в производството,
като е приел за съвместно разглеждане предявените от Р. Р. Х., ЕГН: ********** срещу
А. Й. М. и Т. М. П. субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
изключителен собственик на основание давностно владение на следния недвижим
имот, а именно: масивна едноетажна търговска сграда-АПТЕКА със застроена площ от
130 /сто и тридесет/ кв.метра, построена в парцел I /първи/, пл.№ 289 /планоснимачен
номер двеста осемдесет и девет/, квартал 49 /четиридесет и девет/ по плана на с.Три
кладенци, община Враца, област Враца, одобрен със Заповед № 411/24.03.1928г., при
съседи на парцела: от три страни улици и Т. А.Б. (по документ за собственост), а по
скица-Цено Димитров Ангелов
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалната искова молба е депозирал
отговор на исковата молба по чл. 225 ГПК, с който оспорва твърденията в същата.
На първо място се посочва, че представения от ищеца предварителен договор
няма достоверна дата, поради което не обвързва ответника по никакъв начин. Счита,
че за представения предварителен договор са относими правилата на чл. 181, ал. 1
ГПК и същият следва да се ползва с доказателствена сила като частен документ, само
по отношение на авторството му. То не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа.
За неоснователно се намира твърдението на ищеца, че е владял имота
необезпокоявано в продължение на повече от 10 години. В тази връзка се посочва, че с
постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2014 г., издадено от публичен
изпълнител Ц.Ц., по Изпълнително дело №4933/2006г. по описа на ТД на НАП гр.
Велико Търново, ИРМ-Враца имотът е възложен на ответникът А. М., като същата с
Нотариален акт за договорна ипотека от 19.08.2015 г., вписан с Агенция по
вписванията гр. Враца под акт 169, том 1, дв. вх. рег.№5693/19.08.2015г. учредява
договорна ипотека върху процесния имот в полза на Юробанк България АД. Поради
неизпълнение на уговорените плащания по договора за кредит, Юробанк България АД
се снабдява с изпълнителен лист, по силата на който образува Изпълнително дело
№443/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б., с рег. №*** и район на действие ОС Враца. По
искане на взискателя, ЧСИ Борисов налага възбрана на ипотекирания в полза на
кредитора недвижим имот, находящ се в с. Три Кладенци, представляващ: Едноетажна
търговска сграда - АПТЕКА, със застроена площ от 130 кв.м., построена в парцел I, пл.
№ 289, кв. 49 по плана на с. Три Кладенци, общ. Враца, обл. Враца, одобрен със
3
Заповед №411/24.03.1928г., при съседи на парцела: от три страни улици и Т. А. Б.(по
документ за собственост), а по скица - Ц.Д. А..
По силата на договор за цесия от 16.05.2022 г., сключен между Юробанк България
АД, ЕИК *********, в качеството на Цедент и С.Г.Груп ЕАД, ЕИК *********, в
качеството на Цесионер, вземанията по Договор за кредит *****/19.08.2015 г., въз
основа на който е образувано ИД-443-2018/ ЧСИ Борисов. Като взискател по делото е
конституиран С.Г.Груп ЕАД.
По молба на С.Г.Груп ЕАД е насрочена публична продан на процесния имот,
ипотекиран и възбранен в полза на взискателя. Публичната продан е проведена от
18.06.2023 г. до 18.07.2023 г. С протокол от 19.07.2023 г. за купувач е обявен
ответникът Т. М. П.. Изготвено е постановление за възлагане, което в влязло в сила на
01.12.2023 г. и е вписано в Агенция по вписванията под акт № 128, том 20, дв. вх. рег.
№ 7081/18.12.2023г. След всички предприети действия от ЧСИ Б., във връзка с
осъществяване на опис и публична продан, няма данни да е установявано давностно
владение на ищеца Х. върху имота, като дори и да е имало такова, то срокът е бил
прекъсван неколкократно.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло като неоснователни исковите претенции на Р. Р. Х., ЕГН **********
срещу Т. М. П., ЕГН ********** и А. Й. М., ЕГН **********.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Представено като доказателство по делото е постановление за възлагане на
недвижим имот от 01.09.2014 г., издадено от публичен изпълнител Ц. Ц., по
Изпълнително дело №4933/2006г. по описа на ТД на НАП гр. Велико Търново, ИРМ-
Враца, по силата на което на А. М. е възложен имота, предмет на настоящото
производство.
От представения по делото Нотариален акт за договорна ипотека от 19.08.2015 г.,
вписан с Агенция по вписванията гр. Враца под акт 169, том 1, дв. вх.рег.
№5693/19.08.2015 г. се установява, че А. М., в качеството й на собственик, е учредила
договорна ипотека върху процесния имот в полза на Юробанк България АД /л.58-59/.
Поради неизпълнение на уговорените плащания по договора за кредит, Юробанк
България АД се снабдява с изпълнителен лист, по силата на който образува
Изпълнително дело №443/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б., с per. №722 и район на
действие ОС Враца. По искане на взискателя, ЧСИ Б. налага възбрана на
ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот, находящ се в с. Три Кладенци,
представляващ: Едноетажна търговска сграда - АПТЕКА, със застроена площ от 130
кв.м., построена в парцел I, пл. № 289, кв. 49 по плана на с. Три Кладенци, общ. Враца,
обл. Враца, одобрен със Заповед №411/24.03.1928г., при съседи на парцела: от три
страни улици и Т. А.Б.(по документ за собственост), а по скица — Ц. Д. А. По силата
на договор за цесия от 16.05.2022 г., сключен между Юробанк България АД, ЕИК
*********, в качеството на Цедент и С.Г.Груп ЕАД, ЕИК *********, в качеството на
Цесионер, вземанията по Договор за кредит ******/19.08.2015г., въз основа на който е
образувано ИД-443-2018/ ЧСИ Б..
Като взискател по делото е конституиран С.Г.Груп ЕАД. По молба на С.Г.Груп
ЕАД е насрочена публична продан на процесния имот, ипотекиран и възбранен в
полза на взискателя. Публичната продан е проведена от 18.06.2023 г. до 18.07.2023 г. С
протокол от 19.07.2023 г. за купувач е обявен ответникът Т. М. П.. Изготвено е
4
постановление за възлагане, което в влязло в сила на 01.12.2023 г. и е вписано в
Агенция по вписванията с акт № 128, том 20, дв. вх. per. № 7081/18.12.2023 г. Тези
обстоятелства не са спорни между страните по делото, а и същите се установяват от
приложените по делото постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот
от 15.01.2019 г., договор за цесия между Юробанк България АД, ЕИК ******, в
качеството на Цедент и С.Г.Груп ЕАД, ЕИК ******* - цесионер, както и
постановление за възлагане на недвижим имот от 24.07.2023 година.
Представен като доказателство по делото е предварителен договор за покупко –
продажба на процесния недвижим имот, с дата 09.09.2014 година, сключен между
ищцата по първоначално предявения иск А. М. – продавач и главно встъпилото в
настоящото производство лице Р. Х. – купувач. В същия е уговорено, че продавача се
задължава в срок до 09.10.2014 г. да прехвърли имота на купувача, както и че
продавача предава на купувача владението на имота в деня на подписване на
предварителния договор.
Приетото по делото е и копие от протокол за опис на недвижим имот от
15.09.2019 г. на ЧСИ Г. Б.В същия е отразено, че по време на налагане на възбраната
имота е бил във владение на длъжниците, а именно А. М. и свидетеля С.С.. По време
на описа не е констатирано имота да е във владение на лица, различни от посочените
по време на възбраната на същия.
За установяване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателствени средства
Разпитания по делото свидетел С. Е.С., живеещ на семейни начала с А. Й. твърди,
че познава страните по делото. Знае за какво е делото, то е за сграда, която била
закупена началото на септември на 2014 г. от А.. След като А. закупила сградата тя
установила, че в нея няма врати, прозорци и не може финансово да се справи с
ремонта на сградата. Затова веднага я продала на Р. Х.. Той пристигнал в самата
сграда, бил подготвил някакъв договор. Тя му дала 9000 и нещо лева. Той преброил
парите и се подписал. Тя му предала ключа на сградата. Той закупил прозорци, врати.
Присъствал лично при сключването на договора. С А. живеят на семейни начела. С Р.
Х. се познават от малки, имат някаква роднинска връзка. Заселници са от Сърбия. Х.
живее в гр. София. След като А. предала ключовете на Р. Х. за сградата, тя нямала
достъп до сградата, нямала други ключове. Свидетелят имал ключ, за да се прави
ремонт. Р. Х. му предоставил ключа, за да се прави ремонт. Свидетелят твърди, че не е
запознат за това, че имотът е описан от ЧСИ и е даден на публична продан. Не е
присъствал на описа от ЧСИ. Не знае, че А. е ипотекирала имота в полза на
„Юробанк“ и други юридически лица.
Разпитания по делото свидетел С. Г.Ц., без дела, родство и зависимости със
страните по делото твърди, че познава страните по делото. Посочва, че аптеката се
намира на центъра, на 100 метра от неговата къщ в с. Три кладенци. Знае всичко за
тази сграда. Знае, че сградата била закупена от А., това било малко след 2013 г. Тази
сграда след 2013 г. А. я купила, след това я закупил Р. Х.. Откакто Р. я взел, я направил
като кафене, имало и хранителни стоки. Р. го познава от село Три кладенци. Той е от
гр. Враца. А. след закупуване на сградата, веднага я продала на Р. Х.. Преди А. да
закупи сградата, тя не функционирала, била едно нищо. Била е някога аптека до 1990
година. Състоянието на сградата преди да я закупи А. била зле – отвътре играели деца,
на кой каквото му трябвало, взимал. Външно била здрава, но отвътре нямало нищо.
Врати в сградата имало, никой не я стопанисвал.
5
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. чл.225 ГПК на главно
встъпилото лице.
По положителния установителен иск за собственост с правно основание чл. 124
ГПК в тежест на главно встъпилото лице е да докаже, че е собственик на процесния
имот на наведеното основание, а именно давностно владение в продължение на 10
години, тоест, че главно встъпилото лице е упражнявано явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение върху процесния имот в течение на 10 години.
Давността, като способ за придобиване на право на собственост, не се прилага
служебно. Изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен
давностен срок не води автоматично до придобиване право на собственост дори през
този период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде
придобито без да е изразена воля за това. Дори за целия 10-годишен период,през който
е упражнявало фактическата власт върху имота това лице да е имало намерението да
свои имота,т.е. да придобие собствеността, необходимо е да изрази това свое
намерение и след изтичането на предвидения в закона срок,доколкото до този момент
намерението е насочено към една възможност за придобиване на право,а за да бъде
реализирано всяко едно придобивно основание и да произведе то предвидения в
закона вещноправен ефект, волята за придобиване на собствеността следва да бъде
изразена при наличието на всички останали елементи от фактическия състав на това
придобивно основание. До момента, в който изрази волята си за придобиване на
собствеността, владелецът може да промени намерението си и да изостави вещта, тъй
като за него не съществува задължение да я придобие.
На първо място ищецът твърди да е придобил фактическата власт върху имота
въз основа на представения по делото предварителен договор за продажба на имота,
по който последният се явява купувач. Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Предварителният договор за продажба на недвижим имот не
е годно правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС за установяване на
добросъвестно владение, тъй като няма вещнопрехвърлителен ефект - не е годен да
направи купувача по този договор собственик. Действително, съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС
купувачът по този договор се ползва с правата по чл. 71 и чл. 72 ЗС на добросъвестния
владелец за добивите и за направените от него подобрения в имота, но той е
недобросъвестен владелец по смисъла на закона и ако не бъде сключен окончателният
договор, той може да придобие имота след изтичане на общата 10- годишна давност
по чл. 79, ал. 1 ЗС. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя /animus/, т.е. владението е едновременно проявление на
субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на
фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик /в този смисъл
ППВС №6/27.12.1974г/.
Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото
6
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си
служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо
присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му.
Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице
владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на
собствеността си.
Настоящият съдебен състав приема, че за представения предварителен договор са
относими правилата на чл. 181, ал. 1 ГПК и същият следва да се ползва с
доказателствена сила като частен документ, само по отношение на авторството му.
Според разпоредбата на чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са
ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. Следователно нищо повече от това не се установява от един
частен документ. То не доказва нито фактите, които са предмет на направеното
изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа.
Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните
подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/ 21.07.2017 г. по
гр.д.№ 4880/ 2014 г., IV г.о., решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.д. 7175/ 2014 г., IV г.о.).
Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото
частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна
оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт,
нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/
2017 г., III г.о.). В процесния случай горепосоченият предварителен договор за
продажба на процесния имот с фиксираната в него датата „09.09.2014 г.” представлява
на общо основание частен диспозитивен документ, удостоверяващ изявленията на
лицата, подписали договора. При това положение между страните по тази сделка
въпросната дата не е елемент от съдържанието й и затова въпросът
за достоверността на датата на всеки един частен документ може да бъде поставян
само по отношение на третите лица по чл. 181, ал. 1 ГПК, тоест онези, които не са
участвали в съставянето на частния документ, какъвто в случая се явява ответника по
първоначалната искова молба Т. П..Следва да се има предвид, че според точния смисъл
на горното съдопроизводствено правило, установяването в гражданския процес на
точния ден, след настъпването на който издаването на съответния частен документ
може да се счита сигурно, става не само с позоваване на настъпила фактическа
невъзможност за подписване от лицето, което се сочи за негов издател, но и с
настъпването на какъвто и да било друг факт, установяващ по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа /наред с възможната смърт на издател или
надлежното заверяване на документа от нотариус/. В процесния случай ответникът по
първоначално предявения иск Т. Петков не черпи права от нито един от двамата
издатели на частния диспозитивен документ, означен от тях като „предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 09.09.2014 г.” Антидатирането му обаче, се
явява годно да го увреди.В тази връзка следва да се посочи, че ответникът Т. Петков
оспори представения предварителен договор, като ищецът не успя да докаже, че
договорът е съставен именно на тази дата.
Ищецът Р. Х. не успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че в
негова полза е изтекла предвидената в чл.79,ал.1 ЗС придобивна давност, тоест, че е
упражнявал фактическата власт върху имота явно,необезпокоявано и непрекъснато
повече от 10 години с намерението да придобие собствеността.
7
За изясняване на тези обстоятелства, освен коментирания по – горе предварителен
договор, бяха събрани и гласни доказателствени средства.Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля С.С.. Следва да се има предвид, че този свидетел е пряко
заинтересован от изхода на делото, тъй като живее на семейни начала с ищеца по
главния иск А. Й.. Разбира се, само по себе си това обстоятелство не е основание за
недаване вяра на показанията му, а последните следва да бъдат ценени по реда на чл.
172 ГПК и същите не следва да бъдат разглеждани изолирано от събраните по делото
писмени доказателства - приетото по делото копие от протокол за опис на недвижим
имот от 15.09.2019 г. на ЧСИ Г. Б., както и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека.Както бе споменато, в протокола за опис не имота е отразено, че по време на
налагане на възбраната имота е бил във владение на длъжниците, а именно А. М. и
свидетеля С.С.. По време на описа не е констатирано имота да е във владение на лица,
различни от посочените по време на възбраната на същия.Същевременно свидетеля
Симеонов твърди в показанията си, че не е знаел, че А. М. е ипотекирала имота в
полза на „Юробанк“ и други юридически лица, което се опровергава от цитирания
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е участвал в качеството си на
съдлъжник с М. и ипотекарен длъжник.
Що се касае до показанията на другия свидетел С. Г. Ц. то същите не установяват
некаква конкретика относно началния момент на установяване на фактическата власт
върху сградата от ищеца Х. / последният я бил закупил от М. малко след 2013 г. / На
първо място следва да се посочи, че собствеността изобщо не е прехвърлена и договор
във формата на нотариален акт за продажба на процесния имот изобщо не е
представен по делото, а само и единствено предварителен договор за продажбата му.
На следващо място свидетелят не посочва начален момент на твърдяната от него
продажба на имота, което анализирано с останалите по делото доказателства не може
да установи предаване на фактическото владение от М. на Х., още по – малко неговата
начална дата.
С оглед изложеното, искът на главно встъпилото лице Р. Х. се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По първоначално предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че е собственик на процесния
имот на твърдяното правно основание – постановление за възлагане на недвижим имот
по изпълнително дело № 4933/2006г. по описа на ТД на НАП- гр.Велико Търново.
Ищецът А. М. представя постановление за възлагане на недвижим имот от
01.09.2014 г., издадено от публичен изпълнител Цветелин Ценов, по Изпълнително
дело №4933/2006г. по описа на ТД на НАП гр. Велико Търново, ИРМ- Враца, въз
основа на който се легитимира като собственик на процесния имот. Не налице спор
между страните, че към 01.09.2014 г. въз основа на посоченото постановление М. е
станала собственик на имота.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказа, че ищцата, в
качеството си на собственик е сключила договор за ипотечен кредит и е ипотекирала
процесния имот в полза на Юробанк България АД. По силата на договор за цесия от
16.05.2022 г., сключен между Юробанк България АД, ЕИК *********, в качеството на
Цедент и С.Г.Груп ЕАД, ЕИК *********, в качеството на Цесионер, вземанията по
Договор за кредит BL52089/19.08.2015г. са прехвърлени на цесионера, като е
образувано ИД-443-2018/ ЧСИ Борисов. Като взискател по делото е конституиран
С.Г.Груп ЕАД. По молба на С.Г.Груп ЕАД е насрочена публична продан на процесния
8
имот, ипотекиран и възбранен в полза на взискателя. Публичната продан е проведена
от 18.06.2023 г. до 18.07.2023 г. С протокол от 19.07.2023 г. за купувач е обявен
ответникът Т. М. П.. Изготвено е постановление за възлагане, което в влязло в сила на
01.12.2023 г. и е вписано в Агенция по вписванията с акт № 128, том 20, дв. вх. per. №
7081/18.12.2023 г.
Няма спор в доктрината и в съдебната практика, че публичната продан не е
договор за продажба по своето естество, а изпълнителен способ, производство, което
завършва с едностранен властнически акт на съдебния изпълнител и за нея се прилагат
специалните правила на изпълнителния процес. След влизане в сила на
постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само
по исков ред и на ограничени основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК. Алинея 3 на
разпоредбата на чл.496 ГПК, която е идентична с ал.3 на чл.384 ГПК /отм./ следва да
се тълкува систематично с ал.2 – стабилизирането на проданта се свързва с момента, в
който настъпват вещноправните последици на постановлението за възлагане – от
момента на влизането му в сила, т.е. след изтичане срока на обжалването му /при
необжалване/, съответно след потвърждаването му с решение на окръжния съд. След
този момент правата на купувача при проданта укрепват и е допустимо проданта да
бъде атакувана само по исков ред на изчерпателно посочените в чл.496, ал.3 ГПК
основания. Едва с влизането в сила на възлагателното постановление, се погасява
възможността публичната продан да бъде отменена от съда по реда на раздел I, глава
XXXIX, чл.435, ал.3 ГПК.По делото не е спорно, че постановлението е влязло в
законна сила на 01.12.2023 г. и е вписано в Агенция по вписванията с акт № 128, том
20, дв. вх. per. № 7081/18.12.2023 г.
Настоящият съдебен състав приема, че от 19.07.2023 г., когато с протокол на ЧСИ
за купувач от публичната продан е обявен ответникът Т. М. П., ищцата М. е загубила
качеството си на собственик на процесния имот и оттогава е само държател н асъщия.
Когато един недвижим имот е възложен в хода на изпълнително производство с влязло
в сила постановление за възлагане от съдебен изпълнител, длъжникът продължава да
упражнява фактическата власт върху имота в качеството на държател. За да придобие
качеството „владелец“ не е достатъчно той като бивш собственик да реши да започне
да свои имота, защото владението не може да остане скрито. Владението, според
трайно установената и непротиворечива практика на ВКС трябва да е явно и
несъмнено. Необходимо е държателят да демонстрира спрямо лицето, придобило
имота от публична продан, че упражнява фактическата власт върху имота за себе си
чрез действия, които да дадат възможност на собственика да осъзнае, че правото му на
собственост се оспорва.Придобивайки правото на собственост върху недвижим имот
по реда на публичната продан след влизане в сила на издаденото от съдебния
изпълнител постановление за възлагане, новият собственик придобива всички
правомощия на собственика (владение, ползване и разпореждане), като извършването
на въвод във владение от съдебния изпълнител е равнозначно на предаване на имота.
Дори въвод във владение да не е бил извършен, от момента на влизане в сила на
постановлението за възлагане длъжникът придобива качеството „държател“ и като
продължава да ползва имота всъщност упражнява чуждо правомощие, доколкото и
съгласно изричната разпоредба на чл. 486, ал. 1 ГПК имотът се оставя във владение на
длъжника до извършването на проданта, тоест с факта на извършване на публичната
продан владението се преустановява и упражняването на фактическата власт
придобива правните характеристики на държане /в този смисъл Решение №
50027/28.02.2023 по ГД-2353-2022/ВКС, I ГО./
9
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски възниква за ответника Т. Петков.
В настоящото производство ответникът претендира съгласно списък по чл. 80
ГПК разноски в размер на 1500,00 лева – платен адвокатски хонорар с вкл. ДДС.
Ищецът А. М. следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в пълен размер, съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивирани на основание чл.235 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Р. Х., ЕГН: ********** субективно съединени
искове с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.225 ГПК против А. Й. М., ЕГН:
********** и Т. М. П., ЕГН: ********** за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът Р. Р. Х. е собственик въз основа на давностно владение на
следния недвижим имот: масивна едноетажна търговска сграда-АПТЕКА със
застроена площ от 130 /сто и тридесет/ кв.метра, построена в парцел I /първи/, пл.№
289 /планоснимачен номер двеста осемдесет и девет/, квартал 49 /четиридесет и девет/
по плана на с.Три кладенци, община Враца, област Враца, одобрен със Заповед №
411/24.03.1928г., при съседи на парцела: от три страни улици и Т. А. Б. (по документ за
собственост), а по скица - Ц. Д. А., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Й. М., ЕГН: ********** иск с правно основание
чл.124 ГПК против Т. М. П., ЕГН: ********** за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът А. Й. М. е собственик въз основа на
постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 4933/2006г. по
описа на ТД на НАП - гр.Велико Търново на следния недвижим имот: масивна
едноетажна търговска сграда-АПТЕКА със застроена площ от 130 /сто и тридесет/
кв.метра, построена в парцел I /първи/, пл.№ 289 /планоснимачен номер двеста
осемдесет и девет/, квартал 49 /четиридесет и девет/ по плана на с.Три кладенци,
община Враца, област Враца, одобрен със Заповед № 411/24.03.1928г., при съседи на
парцела: от три страни улици и Т. А. Б. (по документ за собственост), а по скица - Ц.
Д.А., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 А. Й. М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Т. М. П., ЕГН: ********** сумата 1500.00 лева, с вкл.ДДС /хиляда и петстотин
лева/, представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10
11