Р Е Ш Е Н И Е № 1861
гр. Бургас, 18.07.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6700 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Бургас” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б кв.”Лозово”, Промишлена зона, срещу П.Т. М, с ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 4103/2018г. на
РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 2 990.87
лв. – глав-ница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на
горния адрес, за периода от 01.06.2015г. до
30.04.2018г., ведно със закон-ната лихва върху нея, считано от
31.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 387.81 лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода от 03.08.2015г. до 31. 05.2018г. Твърди, също така, че след като е получил препис от заповедта,
ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК. Предвид това, моли Съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на М.,
че същият дължи тези суми. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като
излагат съображения, че между страните не е възникнала валидна облигационна
връзка, евентуално, че сумите, дължими за доставе-ната топлинна енергия не са
изчислени правилно. Моли Съда да отхвърли претенциите.
Третото лице помагач на страната на
ищеца ”Белчевстрой” ЕООД, гр.Бургас, не взема становище по исковете.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, намира за установено следното:
Няма спор, че ищецът е доставчик
на топлинна енергия и като такъв, третирайки ответника като потребител – за обект,
находящ се на адрес: гр.Б, ЖК ””, бл., вх., ет., ап. среден, е извършил начисления по партидата
му с номер 1906-906-095370, в размер на исковите суми.
По
заявление на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК против М. за тях – по
ч. гр. дело № 4103/2018г. на РС Бургас, при-ложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответникът е подал възражение.
Това обуславя и наличието на
правен интерес у ищеца от водене на предявените установителни искове.
Третото лице помагач, в
качеството си на търговец по смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитането и
дяловото разпределение на топлоенергията на адреса.
Не се спори между страните, а и
от представените по делото писмени доказател-ства, безспорно се установява, че през
процесния период М. е бил собственик
на горния имот, находящ се в сграда – етажна собственост, присъединена към
абонатна станция на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, гр.Б.
Във връзка с изясняването на
делото от фактическа страна, по искане на ищеца е допуснато извършване на КСТСЕ.
От заключението на вещите лица се
установява, че за периода от 01.06.2015г. до
30.04.2018г. абонатната станция, обслужваща вх. и вх. на жилищен бл. в ЖК ””, гр.Б, е работила и е подавала
ТЕ – за отопление и/или за БГВ, като в апар-тамента на М. е доставяна, съответно разпределяна и начислявана
такава, за отоп-ление от два щранга и два радиатора без уреди за отчет –
1 441.46 лв., за БГВ /без водо-мер/ за един обитател – 1 344.11 лв.,
за сградна инсталация – 178.28 лв., за дялово раз-пределение – 23.10 лв., и
корекции – 3.92 лв., общо 2 990.87 лв. Дължимото обезщете-ние за забавено
плащане на главницата за времето от 03.08.2015г. до 31.05.2018г. е в размер на 387.81 лв.
Вещите лица са констатирали и че
начинът на разпределение и начисляването на потребената топлинна енергия
съответства на специалната методика в нормативните актове, уреждащи тази
материя. Съдът кредитира изцяло заключението, като обективно и компетентно
изготвено, а възраженията на ответната страна, че не е извършен оглед в в
топлоснабдения имот са неоснователни, тъй като обстоятелството какви
отоплителни тела към настоящия момент има в жилището му е ирелевантно.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че няма доказателства за съответ-ствието на топломера на абонатната
станция на одобрения тип – представените от ище-ца два броя удостоверения №
4047/26.08.2014г. и № 320/14.07.2016г., издадени от лабо-ратория “Арттест” /“Арттест” ООД, оторизирано със Заповед №
А-О-39/03.08.2006г. на ДАМТН, по реда на чл.47 и сл. от ЗИ/ удостоверяват
надлежно това обстоятелство.
Възражението на ответника, че за процесния период не е
бил в договорни отно-шения с ищцовото дружество, респективно – не е бил
потребител на топлинна енергия, също се явява неоснователно.
Съгласно нормата на чл.150, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енер-гия
за битови нужди от топлопреносното предприятие на потребителите се осъществя-ва
при публично известни общи условия, които се одобряват от ДКЕВР и се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топло-снабдяване, като изричното им
писмено приемане не е необходимо.
В чл.153, ал.1, вр. с ал.6 от ЗЕ е предвидено, че
собствениците на обекти в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на доставената им такава,
като тези от тях, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават такива – за топлинната енергия
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.
Съгласно ал.2 и ал.3 на същата
разпоредба, за да се изгуби качеството на потре-бител на топлинна енергия, е
необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
ЕС, присъединени към самостоятелно отклонение на або-натна станция, да
декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, а с изменението, публикувано в ДВ,
бр.74 от 2006г., е предвидено това да става по искане на 2/3 от тях. За
наличието на такива обстоятелства по делото не са били ангажирани доказателства
от М..
Ето защо, следва да се приеме, че договорното отношение с
ответника е възник-нало от неоспореното му качество на собственик на
апартамента в сградата на етажната собственост и при събрани доказателства, че
в процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
В тази връзка възраженията на ответника по отношение
решението на ОС на ЕС от 20.10.2000г. за сключване на договор с ”Белчевстрой” ЕООД са ирелевантни. За пъл-нота,
обаче, следва да се посочи, че липсват данни то да е било обжалвано,
респективно отменено от съда, поради което следва да се приеме, че е породило
действие спрямо от-ветника, а евентуални негови пороци не могат да бъдат
обсъждани в настоящото произ-водство. Отделно от това, не могат да бъдат
споделени и доводите, че при приемане на решението е следвало да участват и
етажните собственици от другите два входа на бло-ка, тъй като абонатната
станция се явява обща част само за вх.3 и вх.4, всеки от които е в режим на
самостоятелна етажна собственост, съобразно чл.9а от ПУРНЕС /отм./, вр. с
чл.38, ал.2 от ЗС.
При
това положение, Съдът намира, че в хода на настоящото производство ище-цът по
несъмнен начин установи дължимостта на сумите 2 990.87 лв. – главница,
пред-ставляваща стойност на доставена топлинна енергия за процесния период, и 387.81 лв. – обезщетение за забава,
за които се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4103/2018г. на РС Бургас, от ответника.
Предявените установителни искове са
основателни и следва да се уважат изцяло.
Върху главницата се дължи и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2018г., до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото
производства разноски – 169.63 лв. за ДТ, 300 лв. за съдебната експертиза и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Т.М., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управ-ление: гр.Б, кв.””, Промишлена зона, сумата 2 990.87
лв. – главница, пред-ставляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на
горния адрес, за периода 01.06.2015г. –
30.04.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 31.05.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от
общо 387.81 лв. – обезщетения за
забавено плащане за времето от 03.08.2015г. до 31.05.2018г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № 4103/2018г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА П.Т.М.
да заплати на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД направените в заповедното и в настоящото
производства разноски – 169.63 лв.
за ДТ, 300 лв. за съдебната експертиза и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ”Белчевстрой”
ЕООД, гр.Бургас като трето лице помагач на страната на “Топлофикация
– Бургас” ЕАД.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.