Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11016
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от “Е.г.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, чрез
адв. Д.Х. *** срещу
“Л.Е.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал.
1 ТЗ, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер на 1485.34 лева /хиляда четиристотин осемдесет
и пет лева и 0.34 ст./, представляваща остатък от незаплатена цена за
доставка на стоки /електроматериали/, за което е издадена фактура № ****/14.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: по силата на сключени между страните неформални
договори за търговска покупко-продажба, дружеството ищец, в качеството му на
доставчик е доставило на ответника, като купувач стоки – електроматериали,
чиято стойност към настоящия момент възлизала на 1485.34 лева и представлявала
разликата между общата стойност на фактурираните продажби по фактури № ****/23.03.2017г.
на стойност 2993.24 лева и № ****/14.06.2017г. на стойност 3220.88 лева и
общата стойност на кредитното известие № ****/14.06.2017г. на стойност 1735.54
лева за върнатите стоки. Въпреки приемането на стоките и изправността на ищеца,
до настоящия момент ответникът – купувач не е изпълнил оставащото непогасено
задължение за плащане на дължимата цена на доставените стоки. Задължението е
изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от получаване на реално
изпълнение. Върху просрочената главница ответникът дължи и обезщетение за
забава на плащанията за периода от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на вземането. Ето защо обективира искане
за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото
съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск
и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявеният
иск бъде уважен.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
“Л.Е.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на “Е.г.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 1485.34 лева /хиляда четиристотин осемдесет
и пет лева и 0.34 ст./, представляваща остатък от незаплатена цена за
доставка на стоки /електроматериали/, за което е издадена фактура № ****/14.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА “Л.Е.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „“Е.г.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 392.41
лева (триста деветдесет и два лева и 0.41 ст.), представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора,
изразяващи се в заплатени държавна такса и възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: